Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ-5 28.06.2018г.
гр.
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд
гражданска колегия, втори въззивен състав
На тридесети януари 2018
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Таня Русева-Маркова
Членове: Галя Белева
мл.с. Сияна Димитрова
Секретар: Стойка В.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско дело номер 1369 по описа
за 2017 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 1074 от 20.07.2017г., постановено по гр. дело № 5700/2016г.
по описа на Районен съд – Бургас е осъдено „Феникс Гарант“ ООД със седалище гр.
Бургас да заплати на В.В.Л. сума в размер от 5 799, 10 лева, от която
4 987, 14 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен
отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ, за 129 дни, за периода 2008г. - 2016г. и 811, 96 лева, представляваща обезщетение по
чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда, за неспазения срок на предизвестие при
прекратяването на трудовото правоотношение със Заповед на работодателя № */***.2016г., ведно със
законната лихва върху общата сума от предявяването на исковете - 05.10.2016г.
до окончателното изплащане на задължението.
С цитираното
решение е отхвърлен частично осъдителния иск за заплащане на обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за обезщетението за 2007г., за разликата над
129 дни до 141 дни и от уважения размер 4987, 14 лева до общия претендиран
размер от 5451.06 лева.
С цитираното
решение е отхвърлен и изцяло иска за заплащането на сумата от 11 694, 65
лева, представляваща сбор от неплатени нетни трудови възнаграждения, за периода
от 01.01.2015г. до 26.08.2016г., за изпълняваната длъжност „*** СО“.
Против
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от В.В.Л. *** в частта, в
която е оставена без уважение предявения от нейна страна осъдителен иск против
„Феникс Гарант“ ООД за заплащане на сума в размер от 11 694, 65 лева,
представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от
01.01.2015г. до 26.08.2016г. включително, както и в частта, в която е отхвърлена
претенция за заплащане на обезщетение за неползван отпуск за сумата над
уважения размер от 4 987, 14 лева до претендирания размер от 5 451,
60 лева. В жалбата се посочва, че атакуваното решение е неправилно, поради
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в хода на
първоинстанционното производство, нарушение на материалния закон и
необоснованост. В жалбата се посочва, че неправилно съдът е приел, че от
допуснатите по делото основна и допълнителна съдебно-графологични почеркови експертизи
се установява, че подписите, положени в приетите като доказателство по делото
оригинални ведомости за заплати за периода от месец януари 2015г. до месец юли
2016г. поставени срещу името на ищцата и удостоверяващи получаването на заплата
за съответния месец отговарят на подписа на същото лице. В съдебно заседание
жалбоподателката чрез своите процесуални представители поддържа жалбата и
счита, че следва да бъде уважена.
Ответната
страна по въззивната жалба – „Феникс Гарант“ ООД със седалище гр. Бургас
депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че оспорва жалбата като
неоснователна и счита, че следва да бъде оставена без уважение. В отговора се
посочва, че от събраните по делото доказателства следва извода, че ищцата е
получила изцяло трудовите си възнаграждения. В отговора на въззивната жалба се
посочва, че не се оспорва факта, че ищцата не е получила обезщетенията за
неползван отпуск, но само за календарната 2016г. Не се отправят искания за
събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция. В съдебно заседание ответната
страна по въззивната жалба чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и
счита, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Бургаският
окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са
обективно съединени искове от В.В.Л. против „Феникс Гарант“ ООД със седалище
гр. Бургас, с които се претендира да бъде осъдено ответното дружество да
заплати на ищцата следните суми – сума в размер на 11 694, 65 лева,
представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от
01.01.2015г. до 26.08.2016г. включително, сума в размер от 5 451, 06 лева,
представляваща дължимо обезщетение по чл. 224 от КТ за неползван платен отпуск
за 141 дни за 2007г. – 25 работни дни, за 2008г. – 25 работни дни, за 2009г. –
25 работни дни, за 2014г. – 25 работни дни, за 2015г. – 25 работни и за 2016г.
– 16 работни дни.
По делото не се
спори, че ищцата В.В.Л. е встъпила в трудово правоотношение с ответното
дружество – „Феникс Гарант“ ООД и по силата на сключен Трудов договор № * от ***.1988г. е изпълнявала
длъжността „*** СО“.
По делото не се
спори, че по силата на Заповед № */***.2016г., постановена от
Управителя на „Феникс Гарант“ ООД е прекратено трудовото правоотношение с В.В.Л.
на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ.
По делото е
извършена съдебно-икономическа експертиза от 06.03.2017г., от неоспореното
заключение на която е видно, че съгласно представените по делото копия на
ведомости за заплати за периода от месец януари – 2015г. до месец юли – 2016г.
и предоставена информация от счетоводството на ответника за начислени суми за
месец август 2016г. на ищцата е начислено брутно трудово възнаграждение в общ
размер на 15 892, 39 лева, от които удръжки в размер на 4 307, 92
лева и нетна сума за получаване в размер на 11 584, 47 лева, като за всеки
един от претендираните месеци сумите са посочени от вещото лице поотделно.
Вещото лице в своето заключение изрично посочва, че за месец август – 2016г. не
е представена ведомост за заплати. В открито съдебно заседание от 11.04.2016г.,
вещото лице посочва, че конкретният размер на брутното възнаграждение за месец
август – 2015г. възлиза на 808, 32 лева , а нетното – възлиза на сума в размер
на 593, 97 лева.
Видно от
представеното по делото заключение, вещото лице е посочила, че за месец януари
– 2015г. дължимото брутно трудово възнаграждение на В.Л. възлиза на сума в
размер от 769, 83 лева, а нетното на сума в
размер от 564, 97 лева, за месеците – февруари, март, април, май, юни, юли август – 2015г. дължимото месечно брутно
трудово възнаграждение възлиза на сума от по 808, 32 лева, а нетното възлиза на
сума в размер на 593, 97 лева, за месеците септември, октомври, ноември и
декември – 2015г., за месеците януари, февруари, март, април, май, юни и юли –
2016г. дължимото месечно брутно трудово възнаграждение на В.Л. възлиза на сума
в размер от по 811, 96 лева, а нетното възлиза на сума в размер от 585, 64 лева
и за месец август – 2016г. брутното трудово възнаграждение възлиза на сума в
размер на 670, 75 лева, а нетното на сума в размер от 483, 79 лева.
В
първоинстанционното производство е извършена съдебно-графологическа експертиза
от 25.04.2017г., от неоспореното заключение на която е видно, че подписите,
положени под ведомост за заплати за периода от месец януари – 2015г. до месец
юли – 2016г., поставени срещу името на В.Л. и удостоверяващи получаването на
заплата за съответния месец отговарят на подписа на същото лице и се приема, че
поне един от изследваните подписи е положен от лицето В.Л..
Вещото лице
посочва и обстоятелството, че налице са всичките положени подписи – абсолютно
идентично помежду си в два вида, посочени в албума с червен и зелен химикал, по
височина, широчина, начало и край. Посочва и обстоятелството, че подписите са
изпълнени свободно, няма нарушаване на координацията на движенията или забавяне
на същите, няма признаци на зацапване, следи от предварителна подготовка,
повтаряне на елементи на подписа, но всичко това доказва, че подписите при
наличие на абсолютна идентичност помежду им, че са прехвърлени – пренесени от
друг документ върху процесните ведомости.
По делото е
извършена и допълнителна съдебно-графологическа експертиза от 13.06.2017г., от
неоспореното заключение на която е видно, че при извършеното изследване на
почерка, отразен в положените подписи в съответния ред срещу името на В.В.Л. в
разплащателните ведомости се установяват различия между изпълнените подписи в
ксерокопията и оригиналите на процесните документи по делото. Изрично в
заключението си вещото лице посочва, че подписите и в оригиналните
разплащателни ведомости са изпълнени от лицето В.Л..
Следва да се
отбележи, че вещото лице посочва, че при сравняване на почерка, отразен в
подписите, с почерка, отразен в сравнителните образци се установяват същите
съвпадения в общите и частни графически признаци и от това заключение прави
извода, че изследваните подписи обект на експертизата са изпълнени от лицето В.Л..
Непосредствено след този направен извод, вещото лице прави и извод, че тъй като се установява, че изследваните
подписи, обект на експертизата са напълно идентични помежду си по височина,
широчина, начин на изпълнение на отделните елементи не може да се възприеме, че
подписите са изпълнени от лицето В.Л., тъй като при всяко изпълнение има съответно
различие – вариантност, тъй като не е възможно да се изпълняват повече
абсолютно идентични помежду си подписи. При това положение, съдът приема, че
като краен извод вещото лице посочва, че при наличия на абсолютна идентичност
на подписите, става ясно, че те са прехвърлени от друг документ върху
процесните ведомости.
В съдебно
заседание вещото лице посочва, че не е могъл да изследва оригиналите на
подписите.
По делото –
пред въззивната инстанция е извършена тройна съдебно-графологическа експертиза,
от неоспореното заключение на която е видно, че подписите, положени в
разплащателна ведомост за месеците – януари – 2015г. до август – 2016г. –
включително срещу името на В.Л. в дясно на реда, под графа „подпис“ са
изпълнени чрез имитация чрез копиране на просвет. Вещите лица посочват, че не
могат да дадат отговор на въпроса дали подписите срещу името на В.Л. в
разплащателните ведомости са изпълнени от нея, тъй като използвания начин за
изписване на процесните подписи – имитация чрез копиране на просвет не
позволява основно използвания при почерковото идентификационно изследване
писмено-двигателни навици на автора му, а директно копиране, чрез повторно
обвеждане.
По делото в
качеството й на свидетел е разпитана Д. Х. С., която в своите показания сочи,
че от 2003г. до 2016г. е изпълнявала длъжността „к.-ф.“ в база „М.“, а
администрацията е била на ул. „И.“ № *и задължението за изплащане на заплатите
е било нейно. Свидетелката сочи, че заплащането на заплатите е ставало при нея
всяка седмица в зависимост от сключения трудов договор. Свидетелката посочва,
че на администрацията заплатите са се изплащали в пликове – поименно и някои от
колегите ги е взимал от нея и ги е носил на другите. Сочи, че доколкото знае не
е имало неизплатени възнаграждения на служителите – понякога се е случвало да
има забавяне, но не се е случвало да има забавяне за период от една година.
Свидетелката сочи, че на края на месеца във ведомостите са полагани подписи от
страна на служителите, но от администрацията не са идвали в металната база, за
да се разписват. Свидетелката сочи, че са изготвяни списъци и служителите,
които са работели в металната база
На основание
чл. 270, ал. 1 от Кодекса на труда трудовото възнаграждение се изплаща в
предприятието, където извършва работата.
На основание
ал. 2 от цитираната разпоредба трудовото възнаграждение се изплаща авансово или
окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго.
На основание
ал. 3 от цитираната разпоредба трудовото възнаграждение се изплаща лично на
работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на
работника или служителя – на негови близки.
По отношение
на претенцияза за заплащане на сума в размер от 11694, 65 лева, представляваща неизплатено
нетно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2015г. до 26.08.2016г. вкл.,
БОС намира следното:
Безспорно е, че
съгласно чл. 128, ал. 1, т. 2 от КТ работодателят е длъжен на начислява във
ведомости за заплати трудовото възнаграждение на работниците и служителите за
положения от тях труд и да изплаща последното по начина, определен в
императивната разпоредба на чл. 270, ал. 3 от КТ – лично по ведомост срещу
разписка, а по писмено искане на работника или служителя – на влог в посочена
от него банка. Във всички изброени случаи заплащането на работната заплата се
документира по надлежния ред, поради което и на основание чл. 164, ал. 1, т.- 3
и т. 4 от ГПК свидетелските показания са недопустими, освен ако не са налице
изключенията по чл. 164, ал. 2 и чл. 165, ал. 1 от ГПК.
С оглед
трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ, изразена и в Решение № 258 от
03.11.2017г., постановено по гр. дело № 1007/2017г. по описа на ВКС на РБ се
приема, че съгласно чл. 270 , ал. 3 от КТ изпълнението на произтичащо от
писмения трудов договор парично задължение за изплащане на дължимото трудово
възнаграждение се удостоверява с подписа на служителя или посочено от него лице
във ведомостта, в разписка, както и в документ за банков превод по влог на работника,
в които случаи не възникват съмнения за основанието, на което работникът или
посочено от него лице е получило плащането. Когато законът урежда изискване за
доказване на определени обстоятелства с писмен документ, това не изключва
възможността съответните обстоятелства да бъдат доказани със случаен документ,
респ. със свидетелски показания, когато законът позволява събирането на гласни
доказателства. Ограничението на свидетелските показания и равнозначното му
изискване за писмена форма на доказване на определени обстоятелства не
изключват допустимостта на други доказателствени средства – извънсъдебното и
съдебното признание, веществени доказателства, огледа и освидетелстването,
заключенията на вещите лица.
В конкретния
случай е безспорно, че по делото са представени копия от ведомостите, а
впоследствие (след направено оспорване) и оригиналите на ведомостите на
ответното дружество, от които е видно, че срещу името на ищцата В.Л. е положен
подпис за всички претендирани месеци, но положените подписи са оспорени от
нейна страна и са назначени съдебно-графологически екпертизи. От представеното
по делото заключение по назначена тройна съдебно-графологическа експертиза пред
настоящата инстанция се установява, че подписите, положени в разплащателна
ведомост за месеците – януари – 2015г. до август – 2016г. – включително срещу
името на В.Л. в дясно на реда, под графа „подпис“ са изпълнени чрез имитация
чрез копиране на просвет и по съществото си това полагане на подпис
представлява директно копиране, чрез повторно обвеждане.
Действително –
пред Районен съд – Бургас е изготвено заключение на допусната по делото
съдебно-графологическа експертиза, вещото лице по която е направило извод, че
подписите и в оригиналните разплащателни ведомости са изпълнени от В.В.Л., но анализ
на обстоятелствената част на депозираното заключение съдът констатира, че е налице
вътрешно противоречие в депозираното заключение в първоинстанционното
производство, тъй като от една страна се сочи, че всички изследвани подписи са
идентични помежду си, поради което и вещото лице прави извод, че са пренесени
от друг документ. Този извод на вещото лице пряко кореспондира с направения
извод на вещите лица по тройната експертиза и в тази връзка не може да се
приеме, че е налице противоречие между двете депозирани заключения.
При това
положение, настоящата инстанция намира, че следва да кредитира депозираното
заключение пред въззивната инстанция, изготвено по допуснатата тройна
експертиза, тъй като същото е обосновано и вещите лица обстойно и мотивирано
изграждат своя краен извод, а именно - подписите, положени в разплащателна
ведомост за месеците – януари – 2015г. до август – 2016г. – включително срещу
името на В.Л. в дясно на реда, под графа „подпис“ са изпълнени чрез имитация
чрез копиране на просвет и по съществото си това полагане на подпис
представлява директно копиране, чрез повторно обвеждане.
Мотивиран от
изложеното и като взе предвид, че по делото не се установява по безспорен начин
плащането на дължимите трудови възнаграждения да е удостоверено с подписа на
лицето, на което тези трудови възнаграждения се дължат, настоящата инстанция
намира, че по делото остава недоказано обстоятелството, че за процесния период
от време дължимите трудови възнаграждения са изплатени на ищцовата страна. По
делото е извършена съдебно-техническа експертиза, от неоспореното заключение на
която е видно, че общата дължима сума като неизплатени трудови възнаграждения
възлиза на сума в размер от 11 648, 59 лева. Мотивиран от изложеното, БОС
намира, че по делото не се установява ответното дружество да е изпълнило своето
задължение да заплати дължимото трудово възнаграждение на В.Л. за периода от
01.01.2015г. до 26.08.2016г., поради което и намира, че за този период от време
претенцията е основателна и следва да бъде уважена. Както бе посочено по-горе
нетната стойност на дължимото трудово възнаграждение по месеци съгласно
заключението на вещото лице възлиза на следните суми – за месец януари – 2015г.
дължимото нетно трудово възнаграждение на В.Л. възлиза на сума в размер от 564,
97 лева, за месеците – февруари, март, април, май, юни, юли август – 2015г. дължимото месечно нетно
трудово възнаграждение възлиза на сума от по 593, 97 лева, за месеците
септември, октомври, ноември и декември – 2015г., за месеците януари, февруари,
март, април, май, юни и юли – 2016г. дължимото месечно нетно трудово
възнаграждение на В.Л. възлиза на сума в размер от по 585, 64 лева и за месец
август – 2016г. нетното трудово възнаграждение възлиза на сума в размер на 483,
79 лева. Общият размер на дължимите месечни нетни трудови възнаграждения
възлизат на обща сума в размер на 11 648, 59 лева, поради което и съдът
намира, че именно тази сума следва да бъде присъдена на ищцовата страна като
дължимо, но неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2015г.
до 26.08.2016г.
На основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на ищцовата страна
следва да бъде присъдено и обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва върху общия размер на дължимото трудово възнаграждение в размер
на законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 05.10.2016г. до
окончателното плащане.
Мотивиран от
изложеното и като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция
фактически и правни изводи не съвпадат с тези, които е направил районния съд в
атакуваното първоинстанционно решение по отношение на предявения иск за
заплащане на дължимите трудови възнаграждения, БОС намира, че в тази му част
решението следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново
решение по съществото на спора, с което да бъде уважена претенцията на В.Л. да
бъде осъдено ответното дружество да й заплати сума в размер от 11 648, 59
лева, представляваща общ сбор на дължимите месечни нетни трудови възнаграждения
за периода от 01.01.2015г. до 26.08.2016г., ведно с обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху посочената сума от датата на
предявяване на исковата молба – 05.10.2016г. до окончателното плащане. За
сумата над 11 648, 59 лева до претендирания размер от 11 694, 65 лева
предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен и в тази му част
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение
на претенцията за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск в
размер на 5 451, 06 лева, БОС намира следното:
По делото е
безспорно, че ищцата претендира да й бъде изплатено обезщетение за неползван
платен годишен отпуск за следните години - за 2007г. – 25 работни дни, за
2008г. – 25 работни дни, за 2009г. – 25 работни дни, за 2014г. – 25 работни
дни, за 2015г. – 25 работни и за 2016г. – 16 работни дни – общо 141 дни. По
делото е безспорно, че не се претендира да бъде изплатено обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за годините – 2010г., 2011г., 2012г. и за
2013г. Допуснатата по делото експертиза обаче в своето заключение посочва, че
за целият период от време – от 2008г. до 2016г. включително ищцата не е ползвала
платен годишен отпуск в размер на 129 дни, като дължимото обезщетение възлиза
на сума в размер от 4 987, 14 лева, като в тези посочени дни и съответно –
в стойността на обезщетението са включени и суми за годините – 2010г., 2011г., 2012г.
и 2013г., които не се претендират от страна на ищцата и за които дори и няма
твърдение в исковата молба, че е налице неползван отпуск. Съдът в своето решение
също е взел заключението на вещото лице като обща сума без да посочи точно за
коя година е претендираното обезщетение за неползван платен годишен отпуск.
От неоспореното
заключение е видно, че остават неизползвани 129 дни платен годишен отпуск, като
за по-голямата част от ползваните отпуски в молбите или заповедите е посочено
за коя година се отнася отпуската, а за ползвани отпуски от 38 дни няма данни
за кои години се отнасят, поради което и експертизата ги отнася за най-старите
периоди – 2007г. и 2008г. Видно от представеното заключение, вещото лице
посочва, че за 2007г. не е налице неползван платен годишен отпуск, за 2008г. са
налице 2 дни неползван годишен отпуск, като тези стойности вещото лице получава
след като отнася към тези две години ползван отпуск в размер на 38 дни, за
които няма данни към кои период за ползвани. За посочените останали неползвани
2 работни дни за 2008г., вещото лице посочва, че на ищцата се дължат 77, 32
лева. За 2009г. вещото лице в своето заключение е посочила, че на ищцата й се
полагат 25 работни дни платен годишен отпуск, от които тя не е ползвала 25
работни дни, като стойността на дължимото обезщетение възлиза на сума в размер
от 966, 50 лева. Както бе посочено по-горе за годините 2010г., 2011г., 2012г. и
за 2013г. ищцата няма предявена претенция за заплащане на обезщетение за
неползван платен годишен отпуск и в тази връзка представеното заключение,
касаещо именно тези години не следва да бъде взето предвид и не следва за тези
години да се присъжда обезщетение на ищцовата страна. За следващата
претендирана година – 2014г. вещото лице в своето заключение е посочила, че на
ищцата й се полагат 25 работни дни платен годишен отпуск, от които тя не е
ползвала 25 работни дни, като стойността на дължимото обезщетение възлиза на
сума в размер от 966, 50 лева. За претендираната 2015г. вещото лице в своето
заключение е посочила, че на ищцата й се полагат 25 работни дни платен годишен
отпуск, от които тя не е ползвала 25 работни дни, като стойността на дължимото
обезщетение възлиза на сума в размер от 966, 50 лева. За претендираната 2016г.
вещото лице в своето заключение е посочила, че на ищцата й се полагат 17
работни дни платен годишен отпуск, от които тя не е ползвала 17 работни дни,
като стойността на дължимото обезщетение възлиза на сума в размер от 657, 22
лева, но следва изрично да се подчертае, че за 2016г. претенцията на ищцата за
заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск е в размер на 16
работни дни, тоест – един ден по-малко от това, което е посочила вещото лице в
своето заключение.
Мотивиран от
изложеното, БОС приема, че с оглед посочените стойности на дължимите
обезщетения в представеното по делото заключение по допусната
съдебно-икономическа експертиза и претендираните обезщетения от страна на
ищцата в исковата молба следва да се приеме, че на ищцата се дължат следните
обезщетения – за 2007г. – претенцията за заплащане на обезщетение за неползвани
15 работни дни отпуск претенцията на ищцата следва да бъде отхвърлена. За
2008г. на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение за неползван платен
годишен отпуск в размер на 2 работни дни, тоест – сума в размер на 77, 32 лева.
За претендираните обезщетения за неползван платен годишен отпуск за годините
2009г., 2014г. и 2015г. на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение в размер
на от по 966, 50 лева за всяка една от посочените години в съответствие с
посочените стойности на обезщетенията в депозираното заключение. За 2016г. на
ищцата следва да бъде присъдено обезщетение за неползван платен годишен отпуск
за претендираните 16 работни дни и посоченото от вещото лице обезщетение следва
да бъде редуцирано на сума в размер от 618, 56 лева.
Мотивиран от
изложеното, БОС приема, че общата дължима сума като обезщетение за неползван
платен годишен отпуск възлиза на сума в размер от 3 595, 38 лева (като
сбор от сумите за всяка една от претендираните години – 2008г. – 77, 32 лева,
2009г. – 966, 50 лева, 2014г. – 966, 50 лева, 2015г. – 966, 50 лева и за 2016г.
– 618, 56 лева). В останалата й част – за сумата над 3 595, 38 лева до
претендирания размер от 5 451, 60 лева претенцията е неоснователна. В тази
връзка, съдът приема, че дължимото обезщетение, което следва да бъде присъдено
на ищцата за неползван платен годишен отпуск възлиза на сума в размер от
3 595, 38 лева. По делото е безспорно, че Районен съд – Бургас е присъдил
на В.В.Л. сума в размер на 4 987, 14 лева, представляваща обезщетение за
неползван платен годишен отпуск, тоест – повече от сумата, която настоящата
инстанция приема, че е дължима на ищцата, но тъй като ответното дружество не е
депозирало въззивна жалба в този смисъл не би могло да се влоши положението на
жалбоподателя В.Л. и в тази му част постановеното решение следва да бъде
потвърдено така, както е постановено.
На основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде уважена претенцията на въззивната страна да
й бъдат присъдени направените по делото разноски пред настоящата инстанция в
размер на 1 507 лева, предвид изцяло уважената въззивна жалба и предвид
представения по делото списък с направените разноски. Допълнително – на
въззивната страна следва да бъдат присъдени още 291 лева, представляващи
разноски за водене на първоинстанционното решение, като същевременно
постановеното решение следва да бъде отменено и в частта, в която са присъдени
разноски на ответното дружество за сумата над 15 лева до присъдения размер от
401, 10 лева съразмерно с уважената претенция.
На основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъдено ответното дружество – „Феникс
Гарант“ да заплати по делото държавна такса за водене на настоящото
производство, предвид обстоятелството, че въззивната страна е освободена от
заплащането на държавна такса при образуване на производството, но претенцията
й е уважена, поради което и дължимата държавна такса следва да бъде възложена
на осъденото ответно дружество - сума в размер на 232, 97 лева следва да бъде заплатена
по сметка на Окръжен съд - Бургас.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 1074 от 20.07.2017г.,
постановено по гр. дело № 5700/2016г. по описа на Районен съд – Бургас в
частта, в която е отхвърлена претенцията на В.В.Л. за заплащане на сума в
размер над 11 648, 59 лева до претендирания размер от 11 694, 65
лева, представляваща сбор от неплатени нетни трудови възнаграждения за периода
от 01.01.2015г. до 26.08.2016г. за изпълняваната длъжност „*** СО“, в частта, в която е отхвърлена претенцията за
заплащане на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
сумата от 11 648, 59 лева, както и в частта, в която е осъдена В. Л. да заплати направените по делото
разноски на „Феникс Гарант“ ООД за сумата над 15 лева до присъдените разноски в
размер на 401, 10 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Феникс Гарант” ООД със седалище
гр. Бургас, ЕИК ********* и адрес на управление гр. Бургас, ул. „И.” № *, представлявано от Г. Д. М. да заплати на В.В.Л.,
ЕГН ********** *** сума в размер на 11 648, 59 (единадесет хиляди
шестстотин четиридесет и осем лева и петдесет и девет стотинки) лева,
представляваща сбор от неплатени нетни трудови възнаграждения за периода от
01.01.2015г. до 26.08.2016г. за изпълняваната длъжност „*** СО“, както следва: за месец януари – 2015г. – нетно
трудово възнаграждение в размер на 564, 97 лева, за месеците – февруари, март,
април, май, юни, юли август – 2015г.
месечно нетно трудово възнаграждение на сума от по 593, 97 лева, за месеците
септември, октомври, ноември и декември – 2015г., за месеците януари, февруари,
март, април, май, юни и юли – 2016г. месечно нетно трудово възнаграждение на
сума в размер от по 585, 64 лева и за месец август – 2016г. нетното трудово
възнаграждение в размер на 483, 79 лева, както и да заплати обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва върху сумата от 11 648, 59
лева от датата на предявяване на исковата молба – 05.10.2016г. до окончателното
изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1074 от 20.07.2017г.,
постановено по гр. дело № 5700/2016г. по описа на Районен съд – Бургас в
останалата му част.
ОСЪЖДА „Феникс Гарант” ООД със седалище
гр. Бургас, ЕИК ********* и адрес на управление гр. Бургас, ул. „И.” № *, представлявано от Г. Д. М. да заплати на В.В.Л.,
ЕГН ********** *** сума в размер на 1 507 (хиляда петстотин и седем) лева,
представляваща направените по делото разноски пред настоящата инстанция, както
и сума в размер на още 291 (двеста деветдесет и един) лева, представляваща
допълнително дължими разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Феникс Гарант” ООД със седалище
гр. Бургас, ЕИК ********* и адрес на управление гр. Бургас, ул. „И.” № *, представлявано от Г. Д. М. да заплати по сметка на
Окръжен съд – Бургас сума в размер на 232, 97 (двеста тридесет и два лева и
деветдесет и седем стотинки) лева, представляваща дължима държавна такса за
водене на въззивното производство.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд на Република България.
Препис от
постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.