Р Е Ш Е Н И Е
№ 1052/28.2.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в закрито заседание, проведено на двадесет и осми януари, две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 4270 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 201489/ 20.03.2019 г. от Л.Г.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез пълномощник срещу П.Д.Т.,
ЕГН: **********, с адрес ***, с искане до съда да постанови решение, с което да
приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на лек
автомобил марка „*“, модел „*“, рег. № *, при наведено придобивно основание -
давностно владение за периода от * год. до настоящия момент. Претендира се и
присъждане на разноски.
В исковата молба
се излага, че на 27.06.2006 год. между ищеца и бащата на ответника е сключен
предварителен договор за продажба на лек автомобил. Продажната цена, в размер
на 20 000 лева, е заплатена от купувача П. при сключване на сделката. Към
този момент са му предадени и всички документи за автомобила. Твърди се още, че
от сключване на договора до настоящия момент, ищецът ползва, управлява и
поддържа автомобила, като своя собственост, в т. ч. – провеждане на технически
прегледи, сключване на застраховки, предприемане на ремонти. През 2009 год. е
узнал, че продавачът е починал, но не успява да установи неговите наследници.
Ответникът – П.Д. Т., не депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Съдът, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
На
27.09.2016 г. между Д. Г. Т. като продавач и Л.Г.П. като купувач е сключен
Предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил марка „*“, модел „*“, рег. № *,
срещу цена в размер на 20000.00 лв., която сума продавачът е получил напълно и
в брой от купувача при подписването на договора. Уговорено е, че договорът
влиза в сила в тригодишен срок от датата на подписването му, а в случай, че
продавачът се откаже от подписване на окончателния договор с купувача в срок от
един месец от изтичане на срока, той или неговите наследници са длъжни да
върнат продажната цена на купувача.
Представен
е с исковата молба регистрационен картон на процесния лек автомобил.
Установява се от приложеното по делото
писмо с вх. № 90830/ 06.12.2019 год. от МРРБ, че Д. Г. Т. е починал на * г., за
което е съставен акт за смърт № * г. в район * * при С. О..
Към представеното писмо с вх. №
95189/ 19.12.2019 г. от район * * при СО са приложени Удостоверение за
наследници на Д. Г. Т. с изх. № */*
г. и препис
извлечение от акт за смърт № * г., от които се установява, че наследник по
закон на починалия е неговият син П.Д.Т..
За изясняване на спора от фактическа страна по делото
са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на свидетел. В показанията си свид. К. излага, че живее на семейни начала с ищеца и процесното МПС е семеен
автомобил от септември 2006 г., когато е закупен от С.. Автомобилът се използва
за семейни нужди. Заплащани са гражданска отговорност и ремонти с пари от
семейния бюджет.
Гореизложената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
Предявен е установителен
иск за
собственост, с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК.
Предмет на иска е претенцията на собственика на МПС да установи със сила на пресъдено нещо,
правото си срещу лице, което му го оспорва или го смущава. Абсолютна процесуална предпоставка за неговото предявяване е наличие на
правен интерес на
ищеца за разрешаването на спора за материално право, като бъде
установено действителното правно положение в отношенията между страните във
връзка с конкретната вещ или имот, както и за осуетяване на възникването на нов
спор за материално право на същото основание. В конкретната хипотеза, твърденията на ищеца, че е
собственик на процесното МПС, както и че владее същото, но няма партида в КАТ и няма да може да извършва някои основни действия (да
предоставя МПС-то на годишен технически преглед или да сключва застрахователни
полици), касаещи ползването на лекия автомобил, обуславя извод за наличие на
правен интерес от избраната форма на защита.
Ищецът
твърди, че се легимира като собственик
на процесното МПС въз основа на на давностно владение,
упражнявано в периода от * г. год. до настоящия момент.
Разпоредбата
на чл. 79, ал. 1 ЗС предвижда, че правото на собственост по
давност върху движима се придобива с непрекъснато владение в
продължение на пет години. Владението следва да бъде явно, необезпокоявано и
непрекъснато, като фактическата власт върху вещта се
упражнява с намерението тя да се свои. Релевантно е владението, което не е
осъществено по скрит начин, т.е. владелецът следва да манифестира явно
намерението си да владее вещта за себе си, като го противопостави на
собственика.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, успешното провеждане на предявения положителен
установителен иск за собственост, в тежест на ищеца е да
установи, в условията на пълно и главно
доказване, правото на собственост върху МПС на
твърдяното придобивно основание, а именно, че от * год. до настоящия момент е упражнявал
необезпокоявано фактическа власт върху процесния лек автомобил.
В тежест на
ответника, при евентуално доказано право на собственост на ищеца, е да установи
противопоставимо негово право на собственост, както и наведените от него
правоизключващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
За да е налице придобивното основание, следва да са осъществени двата елемента от фактическия състав на
придобивната давност, а именно: да е
упражнявана фактическа власт върху вещта в
продължение на предвидения в закона срок; тази фактическа власт да е
осъществявана с намерението за придобиване на вещни права върху вещта
съобразно дефиницията на чл. 68 ЗС. Разпоредбата на чл. 69 ЗС въвежда оборима презумпция
относно намерението за своене.
Предмет на спора е собствеността по отношение на лек автомобил марка „*“,
модел „*“, рег. № *.
На първо място, установява се от представеното удостоверение, че ответникът
е единствен законен наследник на Д. Г. Д.. Установява се от представения писмен
договор, наличието на сключен между ищеца и наследодателя на ответника е
сключен предварителен договор за продажба на процесното МПС. Видно от
съдържанието на същия, владението по отношение на автомобила е предадено на
купувача, в деня на подписване на договора.
Фактът
на упражняване на фактическа власт от ищеца, считано от * год., се установява от показанията на разпитания по делото свидетел. От същите се установява, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху лекия автомобил изключително за себе
си като собственик, което и демонстрирал и пред трети лица. Свидетелят заявява, че ищецът ползва лекия автомобил по
предназначение, заплаща разноски за гражданска отговорност и ремонти, като
никой не е заявявал претенции към същия.
По изложените съображения, се налага
извода, че ищецът установи, че са собственик на процесното МПС въз основа на
наведеното придобивно основание - давностно владение, упражнявано в периода от *
год. до настоящия момент, поради и което и предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 50.00 лв., представляваща извършени в производството разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Л.Г.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, и П.Д.Т., ЕГН: **********, с адрес ***, че Л.Г.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, е собственик на лек автомобил марка „*“, модел „*“, рег. № *, рама
№ *при наведено придобивно основание - давностно владение, считано от * год.,
на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА П.Д.Т., ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на Л.Г.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 50.00 (петдесет) лева, представляваща
извършени в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: