Решение по дело №5008/2015 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ….                         20.06.2016 г.              гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД        ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

на 11 май                                                  2016 г.

В публично заседание в следния състав :

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

 

Секретар : М.Й.

Прокурор :

 

Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

гр. дело № 5008 по описа за 2015 г.

 

    Предявен е иск  с правно основание  чл. 224, ал.1 от КТ.

   Ищецът Г.Г.Г. твърди в исковата си молба, че с ответното дружество имал трудов договор на длъжност „общ работник и шофьор на товарен автомобил” с месторабота – склад/база с. Маджерито, общ. Стара Загора с месечно възнаграждение 490 лв. Трудовият му договор бил прекратен, но без да му се изплатят неизползваните годишни полагаеми платени отпуски за 2013 г., 2014 г. и 2015 г., всяко едно от тях в размер на 480 лв. или общо за трите години в размер на 1960 лв.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1960 лв. представляваща обезщетение за неизползван полагаем отпуск за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. , ведно със законната лихва върху главницата. Претендира за направените по делото разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника  „ТРАНСИНЖЕНЕРИНГ-БГ” ЕОД гр. Стара Загора. В проведеното съдебно заседание от 24.02.2016 г. процесуалният представител взема становище, че не признава предявеният иск.

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства, взе предвид становищата и доводите на  страните и на основание чл. 235 ГПК, намира за установено следното:

Не се спори по делото, че страните са били в трудово правоотношение, като ищецът е бил назначен на трудов договор при ответника на длъжност „общ работник и шофьор на товарен автомобил” с месторабота – склад/база с. Маджерито, общ. Стара Загора с месечно възнаграждение 490 лв., който е бил прекратен.

Съгласно разпоредбата на чл.224 ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж

          По делото е изслушано първоначално и допълнително заключения на съдебно-икономическата експертиза, които не са оспорени от страните и които съдът възприема като добросъвестно изготвени. Вещото лице сочи, че брутния размер на дължимото се на ищеца обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ за  50 работни дни неползван платен годишен отпуск за 2013 г., 2014 г. и до 13.07.2015 г./вкл./ е в размер общо на 1177.00 лв. След приспадане на дължимия данък , чистия размер на дължимото се обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ остават 1059.30 лв. В проведеното съдебно заседание на 24.02.2016 г., вещото лице сочи, че е правил проверка в НАП. Сочи, че в НАП има подадена декларация обр.1 за отработени по месечно като осигурителен доход, брутно и нетно възнаграждение. Дали е платено няма как да се установи. Само по едни молби и заповеди без платежни документи, че са изплатени няма как да установи действително дали са платени сумите. В допълнителното заключение и в съдебното заседание от 11 май 2016 г., вещото лице сочи, че за 2015 г. няма подадени молби за платен годишен отпуск от страна на ищеца, няма приложена заповед на управителя, от която да е видно, че е бил в отпуск, но за месец февруари има начислени 20 работни дни. За 2013 г. има молби, заповед, начислени платен отпуск и ищецът се е подписал във ведомостта за получена сума като тр. възнаграждение. За 2014 г. има молби от ищеца, има заповед, има начислени суми, но няма подпис във ведомостта за получаване на сумата, а за 2015 г. няма заповеди, молби, но има начисления във ведомостта, но не са платени и не се е подписал.

Предвид събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице, съдът намира, че предявеният иск се явява основателен и доказан по отношение обезщетението  за неизползван полагаем отпуск за 2014 г. в размер на 403.77 лв. чиста сума за получаване и за 2015 г. в размер на 424.41 лв. чиста сума за получаване, ведно със законната лихва върху главницата. В останалата част по отношение на обезщетението за неизползван полагаем отпуск за 2013 г. в размер на 384.11 лв. предявеният иск се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На основание чл. 78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат присъдени направените от ищеца съдебни и деловодни разноски, съразмерно уважената част от иска в размер на 42 лв., представляваща възнаграждение за един адвокат.

На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 174 лв.

 

 

 

 

 

На основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 33.13 лв. - представляваща държавна такса за делото, съразмерно с уважената част от иска и по сметка на Старозагорския районен съд сумата от 240 лв., представляваща възнаграждения за вещо лице, заплатени от бюджета на съда.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

          ОСЪЖДА „ТРАНСИНЖЕНЕРИНГ-БГ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, бул. Цар С.Велики № 158, ет.7, ЕИК ********* да заплати на Г.Г.Г., ЕГН ********** *** /съдебен адрес – адв. С.З. ***, кантора 15/ сумата в размер на 828.18 лв., представляваща чистия размер на дължимото се обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ за 2014 г. в размер на 403.77 лв. и за 2015 г., в размер на 424.41 лв., ведно със законната лихва, считано от 2.10.2015 г. до окончателно изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 42 лв., съразмерно уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск в останалата част до предявения размер 1960 лв., като неоснователен и недоказан.

          ОСЪЖДА Г.Г.Г., ЕГН ********** *** /съдебен адрес – адв. С.З. ***, кантора 15/ да заплати на  „ТРАНСИНЖЕНЕРИНГ-БГ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, бул. Цар С.Велики № 158, ет.7, ЕИК ********* направените по делото разноски в размер на 174 лв., съобразно отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА „ТРАНСИНЖЕНЕРИНГ-БГ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, бул. Цар С.Велики № 158, ет.7, ЕИК ********* да заплати ДТ в размер на 33.13 лв. в полза на Държавата по  Бюджета на съдебната власт, по сметка на Старозагорския районен съд

ОСЪЖДА „ТРАНСИНЖЕНЕРИНГ-БГ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, бул. Цар С.Велики № 158, ет.7, ЕИК ********* да заплати  сумата от 240 лв. по сметка на РС Стара Загора, представляваща възнаграждения за вещи лица, заплатени от бюджета на съда.

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните пред Окръжен съд Стара Загора.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: