№ 13707
гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110148781 по описа за 2021 година
Предявен е от И. И. Д.,ЕГН : ********** срещу „Красота за България“ЕООД,ЕИК :
********* осъдителен иск , с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ,за заплащането на сумата
от 1014,82лв.,представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер
на 40 дни ,за периода 04.02.2019год. до 16.04.2021год.,ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба / 24.08.2021год. до окончателното й заплащане.
В исковата молба ищцата твърди, че между страните е имало валидно трудово
правоотношение, като ищецът е изпълнявал длъжността „козметик“, в козметично студио на
адрес в гр.София,ж.к.“Младост“3,ул.“Бъднина“,бл.389,с търговско наименование More
Sun.Поддържа, че брутното трудово възнаграждение, съгласно Допълнително споразумение
от 01.03.2019год. било в размер на 600лв.,а работното време било 8 часа. Излага
съображения, че в трудовия й договор не било уговорен размера на основния и удължения
платен годишен отпуск и на допълнителни платени годишни отпуски,съгл. Чл.66 от КТ.
Сочи ,че със Заповед от 11.04.2021год., трудовото правоотношение било прекратено
,на основание чл.325,ал.1,т.1 от КТ ,в която било определено да и се изплати обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 179,40лв. Твърди, че работодателят не бил
заплатил изцяло дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 40 дни,
за периода 04.02.2019год. -31.12.2020год. ,което възлизало на сумата от 1014,82лв.,от които
507,41лв. за 20 работни дни ,за периода 04.02.2019год. – 31.12.2019год. и 507,41лв. за 20
работни дни ,за периода 01.01.2020год. – 31.12.2020год.Твърди ,че за този период не й било
разрешено ползването на платен годишен отпуск,поради вътрешната политика на
работодателя,липсвали изрични молби от нея за разрешаването на ползването на платен
годишен отпуск,като реално била полагала труд на работното си място по силата на
трудовото правоотношение. Иска осъждане на ответника да заплати претендираните
суми,ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба като претендира
и деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба от ответникът
„Красота за България“ЕООД,ЕИК : *********,който оспорва изцяло предявения иск като
1
неоснователен и недоказан.Не оспорва ,че ищцата е полагала труд по трудово
правоотношение на длъжността „козметик“ ,с място на работа в козметично студио в
гр.София, обект More Sun ,като между страните е сключен на 04.02.2019год. трудов
договор,който с допълнително споразумение от 01.03.2019год. е уговорена промяна в 1
работното време от 4 на 8 часа и трудово възнаграждение от 300 на 600лв.Твърди ,че тъй
като минималната работна заплата била променена през 2020год. и 2021год.,то ищцата
получавала брутна работна заплата в размер на 610лв.,съответно 650лв.,въпреки ,че между
страните не били сключени допълнителни споразумения през 2020год. и 2021год.Оспорва
,че ищцата не е ползвала платения си годишен отпуск за 2019год и 2020год. ,като конкретно
за 2019год. оспорва тя да е имала право да ползва платения си годишен отпуск до
04.10.2019год.,когато е придобила изискуемия от закона трудов стаж ,съгласно чл.155 от КТ
от 8 месеца.Представя работни графици,от които твърди ,че се установява ,че ищецът е
използвал полагащия му се годишен отпуск за периода на трудовото правоотношение,а
неизползвания платен годишен отпуск за 2021год. бил изплатен при прекратяването на
трудовото му правоотношение.Също претендира деловодни разноски.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Установява се ,съгласно Трудов договор № 32/04.02.2019год. ,че ищцата И. И. Д. е
полагала труд по безсрочно трудово правоотношение,с изпитателен срок от 6 месеца , на 4
часов работен ден, на длъжността „козметик“ ,с място на работа в козметично студио в
гр.София, обект More Sun ,гр.София,ж.к.Младост 3,ул.Бъднина,бл.389 ,при уговорено
трудово възнаграждение от 300лв.,с отпуск,съгласно чл.155 от КТ ,но без да е посочен
конкретния брой работни дни.
С допълнително споразумение от 01.03.2019год. е уговорена промяна в работното
време от 4 на 8 часа и трудово възнаграждение на ищцата е увеличено от 300 на 600лв.
Установява се също ,че по молба на ищцата И. Д. е прекратено трудовото й
правоотношение ,със Заповед № 01/16.04.2021год. ,на основание чл.325,ал.1,т.1 от КТ
,считано от 11.04.2021год. като на лицето е определено да се заплати обезщетение ,на
основание чл.224,ал.1 от КТ,за неизползван платен годишен отпуск в размер на 179,40лв.
От представената преписка по извършена проверка № 1976 от 14.06.2021год. от
Дирекция „ИТ“,гр.Монтана ,се установява ,че за периода 21.05.2021год. до 14.06.2021год. е
извършена проверка в обект „Соларно студия“ ,гр.Монтана ,констатациите от която са
изложени в Протокол за извършена проверка.В същия е посочено ,че към момента на
проверката ,видно от представеното трудово досие на И. Д. е констатирано ,че
работодателят й не е съхранил в досието й документи ,свързани с възникването
,съществуването,изменението и прекратяването на трудовото правоотношение,а именно
молби платен годишен отпуск.
Към преписката са представени Заповед № 001/01.07.2019год. ,с която на ищцата е
разрешено да ползва платен отпуск в размер на 18 работни ,дни ,считано от 01.07.2019год.
,както и фиш за заплати за месец юли 2019год.,съгласно който на ищцата е платено
възнаграждение в размер на 465,59лв./нетно/ ,за отработени 5 работни дни и 18 работни дни
платен годишен отпуск,както и Заповед № 991/01.07.2020год.,с която на същата е разрешено
да ползва 20 работни дни ,считано от 01.07.2020год. ,като съгласно фиш за работна заплата
за месец юли 2020год.,съгласно който на ищцата са платени по банков път 475,19лв.,трудово
възнаграждение за 3 работни дни и 20 дни платен годишен отпуск.
Съгласно представената с исковата молба Информация за сметка за период
04.02.2019год. – 11.05.2021год. на И. И. Д. ,на 16.08.2019год. същата е получила превод на
сумата от 465,59лв.,с основание „пл.раб.зап. 07м2019год.,а на 17.08.2020год.превод на
сумата от 475,19лв.с основание „пл.раб.зап.7м2020г“.
2
По делото са снети и гласни доказателства.
Св.Любов Чакърова сочи в показанията си ,че в периода от 2019год. до
м.09.2020год. е работила за ответника ,в козметичното студио в ж.к.“Младост 3 като
маникюрист ,заедно с И.,която била козметик.Свидетелката сочи ,че работното време на
студиото било от 09,00часа до 21,00часа като графика им на работа бил три работни дни и
три почивни дни като се работело и в събота и неделя.Твърди ,че графика им се пишел на
ръка от Наталия и стоял на масичка.Твърди и че никой ,включително И. ,не бил ползвал
платен годишен отпуск от 10-20 дни ,тъй като не можело да се ползва отпуск ,ако
предварително не бил отработен като лично свидетелката била отработила три работни дни
предварително ,при което й се събрали 9 почивни дни.
От заключението на вещото лице Елисавета Вл.Жекова по ССчЕ,което съда приема
изцяло като неоспорено по делото ,се установява ,че на вещото лице не са били представени
документи,относно това дали ищцата е ползвала и колко дни платен годишен отпуск за
2019 и 2020год. като в приложеното по делото копие на трудовото й досие не се съдържат
молби/заявления до работодателя,съответно заповеди от същия за ползване на платен
годишен отпуск през 2019год. и 2020год.Последния пълен отработен месец на И. Д. е бил
м.март 2021год и същата е получила брутно трудово възнаграждение в размер на
657,80лв.,като обезщетението за 38 работни дни неизползван платен годишен отпуск /18р.д.
за 2019год. и 20 р.д. за 2020год./ ,възлиза на 1 166,10лв.
При така установената фактическа обстановка,от правна страна съдът
съобрази следното:
Предявен е осъдителен иск , с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ,за заплащането на
сумата от 1014,82лв.,представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 40 дни ,за периода 04.02.2019год. до 16.04.2021год.,ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба / 24.08.2021год. до окончателното й заплащане.
За да възникне парично вземане за заплащане на обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ, следва да са проявени в обективната действителност
три материални предпоставки – 1) да е прекратено трудовото правоотношение; 2)
работникът или служителят да не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за
календарната година на прекратяването или за предходни години и 3) правото на отпуск да
не е погасено по давност - за отпуските, дължими след 01.08.2010 г.
В случа се доказа ,че през периода 04.02.2019год. до 16.04.2021год., ищцата е
полагала труд по трудово правоотношение,което е прекратено .Следователно същата ,на
основание чл.155 от КТ има право на платен годишен отпуск,размерът на който макар и че
не е изрично уговорен в трудовия договор, е в нормативно определения размер от 20
работни дни.Не е доказано възражението на ответника ,че през 2019год. същата не е можела
да ползва такъв ,поради разпоредбата на чл.155,ал.2 от КТ /в редакцията си към
2019год./,тъй като това не е първата работа на ищцата,следователно същата е имала
изискуемия 8 месечен стаж.
Спорно е по делото обстоятелството, дали ищцата за исковия период е ползвала
платен годишен отпуск, за който претендира обезщетение, поради неизползването му и
какъв е размера на претендираното обезщетение.
Доказването на ползването на платен годишен отпуск като положителен факт, който
изключва вземането по чл. 244 от КТ, е в тежест на работодателя, а той може да го проведе с
помощта на всички доказателствени средства.
В случая ответника се позовава на издадени надлежно заповеди за разрешаване на
ползването на отпуск от 2019гд. И 2020год. ,както и на фишове за заплати за м.юли 2019год.
и м.юли 2020год.,съгласно които на ищцата са били начислени и съответно платени
възнаграждения за ползвания платен годишен отпуск.
3
Съгласно чл. 173, ал. 1 КТ и чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските, платеният годишен отпуск се ползва по писмено искане на
работника или служителя и след писмено разрешение на работодателя. В разглеждания
случай няма писмено искане от страна на ищцата за ползване на платен годишен отпуск за
2019год. и 2020год., т. е. липсва нейно съгласие. Работодателят има правото да предостави
платения годишен отпуск на работника без негово съгласие само при наличието на някоя от
алтернативните предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл. 173, ал. 4 КТ – престой
повече от 5 работни дни; ползване на отпуска едновременно от всички работници и
служители и работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска
си до края на календарната година, за която се полага. Ответникът нито се позовава на
настъпването на релевантни факти, нито е ангажирал доказателства за възникване на
правото му по чл. 173, ал. 4 КТ.
Не се доказва посочените заповеди по чл.173 от КТ изобщо да са стигнали до
знанието на ищцата,тъй като както същите ,така и фишовете за заплати от м.7.2019год. и
м.7.2020год. не носят нейни подписи,съответно не могат да й бъдат противопоставени в
настоящото производство.Както посочените заповеди ,така и писмени молби за искане за
ползване на някакъв вид отпуск не се съдържат в личното трудово досие на ищцата,копие от
което е представено по делото,нещо повече ,те не са били налични в трудовото й досие и
към момента на проверката на контролните органи ,в периода 21.05.2021год. -14.06.2021год.
,а са представени на същите от работодателя по повод образуваната проверка ,който е
започнала по повод сигнал от ищцата ,затова ,че не й е заплатено обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск,след прекратяване на трудовото й
правоотношение.Представените фишове за заплати ,в които е отразено ,че на ищцата е
начислено и съответно платено по банков път възнаграждение за ползван платен годишен
отпуск през 2019год. в размерна 18 дни и за 2020год. в размер на 20 работни дни не са
подписани от ищцата,същата е получавала трудовото си възнаграждение по банков път ,като
от представената от нея информация за сметка за период 04.02.2019год. – 11.05.2021год. се
установява ,че за месец юли 2019год. и месец юли 2020год. ,получените преводи от
работодателя са с основание плащане на работна заплата.Ето защо не може да се приеме
,че преведените суми за съответните месеци са били именно за заплащане на
възнаграждение за ползван платен годишен отпуск.
Не на последно място не се доказва ,че ищцата е ползвала реално платения годишен
отпуск, в посочените в заповедите на работодателя периоди,предвид показанията на
св.Любов Чакърова ,които съда приема изцяло като логични , последователни и небудещи
съмнение ,доколкото свидетелката в процесния период е работила с ищцата в собственото
на ответника козметично студио в гр.София, и възпроизвежда свои лични възприятия.Тази
свидетелка е категорична ,че ищцата не е ползвала платен годишен отпуск за 10-20 работни
дни ,нито е имала възможност да ползва такъв за по-дълъг период,предвид работния им
график.Според св.Чакърова ,при работния им график ,по-дълга почивка можело да се
ползва само ако предварително са отработени последващите почивни дни.Следователно с
нейните показания категорично се опровергава твърдението на ответника,че през 2019год. и
2020год. ищцата е ползвала полагащия й се платен годишен отпуск от 18,респ. 20 работни
дни,тъй като се доказва ,че през времето ,през което ,съгласно представените в настоящото
производство заповеди по чл.173 от КТ от работодателя й е бил разрешен такъв ,тя е била на
работното си място и е полага труд.
При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят дължи на
служителя обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, като изплащането му не
зависи от законосъобразното упражняване на правото на уволнение. Размерът на
обезщетението се определя по реда на чл. 177 от КТ към деня на прекратяването на
трудовото правоотношение /чл. 224, ал. 2 от КТ/, т. е. от начисленото среднодневно трудово
възнаграждение за месеца, през който работникът или служителят е отработил най - малко
4
10 работни дни.
Съгласно приетото по делото заключение по ССчЕ,последния пълен отработен
месец от ищцата е м.март 2021год и същата е получила брутно трудово възнаграждение в
размер на 657,80лв.,като обезщетението за 38 работни дни неизползван платен годишен
отпуск /18р.д. за 2019год. и 20 р.д. за 2020год./ ,възлиза на 1 166,10лв.
Предвид ,че ищцата е предявила претенцията си за по-малка сума ,а именно за
1014,82лв.,то същата следва да бъде уважена изцяло до предявения размер,тъй като
представлява обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 38 работни дни ,за
периода 04.02.2019год. до 11.04.2021год.,датата ,на която е прекратено трудовото й
правоотношение ,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /
24.08.2021год. до окончателното й заплащане.
По разноските:
При този изход на делото ,на основание чл.78,ал.1 от ГПК само ищцата има право
на разноски.Същата е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК ,съобразно който
претендира адвокатско възнаграждение от 858лв.Същото е уговорено с договор за правна
помощ и съдействие от 09.12.2021год. и е платено в брой,поради което тази разноска следва
да бъде възложена на ответната страна.
От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение,което е основателно.Минималния размер на адвокатското възнаграждение е
301лв.,съгласно чл.7,ал.2,т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и уговорения такъв от 858лв. се явява прекомерен.Същия следва да бъде
намален на сумата от 400лв.,която отговаря на действителната фактическа и правна
сложност на делото,макар и протекло в три съдебни заседания.
Тъй като ищцата е лице,освободено от внасянето на такси и разноски в
производството ,то на основание чл.78,ал.6 от ГПК дължимата държавна такса ,в размер на
50лв. ,както и сумата от 200лв.,представляваща възнаграждение за вещо лице,следва да
бъде възложена на ответника ,платима в полза на съда.
На основание чл. 242, ал. 1, предложение 3 ГПК следва да се допусне предварително
изпълнение на невлязлото в сила съдебно решение, в частта му, с която се присъжда
обезщетение .
Водим от изложеното ,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Красота за България“ЕООД,ЕИК : *********,със седалище и адрес на
управление в гр.Монтана,ул.“Братя Миладинови“№3А да заплати на И. И. Д.,ЕГН :
********** ,с постоянен адрес в гр.Кресна,ул.“Влахински езера“ 18 и със съдебен адрес в
гр.София,ул.“Емил де Лавеле“№32,ет.1,кантора № 7,чрез адв.Ц. Й. Дангалакова ,САК ,на
основание чл.224,ал.1 от КТ сумата в размер на 1014,82лв.,представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 38 дни ,за периода 04.02.2019год. до
11.04.2021год.,ведно със законната лихва от 24.08.2021год. до окончателното й
заплащане,както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на 400
лева,представляваща деловодни разноски – възнаграждение на един адвокат.
ОСЪЖДА „Красота за България“ЕООД,ЕИК : *********,със седалище и адрес на
управление в гр.Монтана,ул.“Братя Миладинови“№3А да заплати по сметка на Софийски
районен съд ,на основание чл.78,ал.6 от ГПК сумата в размер на 50лева,представляваща
държавна такса върху уважения размер на иска, както и сумата от 200лв.,представляваща
възнаграждение за вещо лице.
5
ДОПУСКА предварително изпълнение ,на основание чл.242,ал.1,пр. 3 от ГПК на
невлязлото съдебно решение ,в частта с която се присъжда обезщетение по 224,ал.1 КТ.
Решението в частта, с която се допуска предварително изпълнение на невлязлото в
сила съдебно решение, има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба
пред СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата на
съобщаването му на страните.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ
СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата на връчването му на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6