Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 17.04.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15511 по описа на ВРС за 2018 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В. Г.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу Ч.Г.С., ЕГН **********, с адрес *** по чл.34 от ЗС за делба на следните
недвижими имоти: 1. първи етаж от жилищна сграда с идентификатор №****************по
КК и КР на гр. Варна, с административен адрес: гр. В., ул. „Д.“ № *, ет.*, представляващ
самостоятелен обект в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор №************** предназначение
на обекта: жилище, апартамент, брой нива: *, с площ от **/кв.м., ведно с
½ ид.ч. от общите части на сградата и с
прилежаща изба № *, ниво:*, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж:
няма, под обекта: №**************, над
обекта: №************** 2. Гараж с идентификатор №**************по КК и КР на
гр. Варна, с административен адрес: гр. В., ул. „Д.“ № *, ет.*, представляващ
самостоятелен обект в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор №************** предназначение
на обекта: хангар, депо, гараж, брой етажи:1,
с площ от 34 кв.м.; 3. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № №**************,
по КК и КР на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул. „Дебър“ № **,
ет.0, представляващ самостоятелен обект в сграда № 4, разположена в поземлен
имот с идентификатор №**************
предназначение на обекта: друг самостоятелен обект в сграда, брой нива: 1, с
площ от 65 кв.м., ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж:
няма, под обекта: няма: над обекта: №**************,
при квоти: ½ ид.ч. за В. Г.С. и ½ ид.ч. за Ч.Г.С., при наличието на учредено право на
ползване на ½ ид.ч. от процесния
имот за Е.К.С..
В исковата молба са изложени твърдения, че В. Г.С. и Ч.Г.С.
са съсобственици на горепосочените недвижими имоти. С нот.
акт № 18, том Х, дело № 3206/11.08.1988г. на Варненски нотариус, Е.К.С. и Г.Х.С.
дарили на децата си В. Г.М. (сега С.) и Ч.Г.С. по 1/6 ид.ч.
от масивна жилищна сграда, находяща се в гр. В., ул.
„Д.“ № *, ет.*, ведно с 1/6 ид.ч. от дворното място,
върху което е построена сградата, цялото с площ от 268 кв.м. С дарението
дарителите си запазили пожизнено правото на ползване върху подарения имот. Със
споразумение, одобрено по гр.д. № 2151/1988г. по описа на ВРС, сключено между Е.К.С.,
Г.Х.С., В. Г.М., В. М.Ди Ч.Г.С. приключила съдебна делба по отношение на съсобствен между същите лица имот. По силата на
споразумението Е.К.С., Г.Х.С. и Ч.Г.С. придобили в общ дял и съсобственост
първи етаж от жилищната сграда, находяща се в гр. В.,
ул. „Д.“ № *, ет.*, ведно пощения на избения етаж: две антрета, клозет и три
избени помещения 4,5 и 6, както и един гараж з адве
коли в двора и ½ ид.ч. от общите части на
сградата, от дворните подобрения и трайните насаждения, както и от дворното
място. В изключителен дял и
съсобственост В. М.Д. В. Г.М. получили втория етаж от същата жилищна сграда и
обекти на избения етаж. С нот. акт № 71, том VI, дело № 1461/26.02.1993г. В. М.Д.прехвърлила на своята
внучка В. Г.М. собствената си ½ ид.ч. от
недвижимия имот срещу задължение за издръжка и гледане. С нот.
акт № 59, том I, рег. № 729, дело №
59/28.05.2008г. на нотариус Веселина Апостолова, с рег. № 244 в НК Е.К.С. и Г.Х.С.
дарили В. Г. С. 1/16 ид.ч.
от имота, който придобили по делбата, а с нот. акт №
60, том I, рег. № 729, дело № 60/28.05.2008г. на нотариус
Веселина Апостолова, с рег. № 244 в НК продали на съсобственика си В. Г. С.
своите 7/16 ид.ч. от имота, който са придобили при
делбата, като си запазили пожизнено право на ползване.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен
отговор, с което не се оспорва съсобствеността и квотите на страните. Твърди,
че придобиването на ид.ч. на ищцата от родителите и е
станало чрез две последователни сделки, сключени в един и същи ден – дарение и
продажба, като втората също прикрива дарение с цел да бъде лишен ответника от
неговата запазена част от наследството.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника поддържа
отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните събраните
по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 18, том Х, дело № 3206/1988г. на нотариус Людмила Гонова, на 11.08.1988г.
е сключен договор за покупко за дарение, по силата на
който Е.К.С. и Г.Х.С. са дарили на децата си В. Г.М. и Ч.Г.С. по 1/6 ид.ч. масивна жилищна сграда на ул. „Д.“ № ** в гр. Варна, състояща се от две стаи, хол и кухня, ведно
с 1/6 ид.ч. от дворното място, върху което е построена
сградата, цялото с площ от 268 кв.м, съставляващо имот с пл. № 11 в квартал 102 – стар или 108 – нов, по плана на 7ми подрайон на гр. Варна. Дарителите който Е.К.С. и Г.Х.С. са запазили правото на
самостоятелно ползване на подарения имот – всеки един от тях до края на
собствения си живот.
Видно от протокол от 19.08.1988г. от съдебно заседание
по гр.д. № 2151/1988г. по описа на ВРС с определение на съда
е одобрена съдебна спогодба, по силата на която Е.К.С. и Г.Х.С.
заедно като съпрузи и Ч.Г.С. получават в общ дял и изключителна собственост
имота по дял I от заключението на вещото лице,
а именно първи етаж от жилищната сграда на ул. „Д“ №**в гр. Варна, един
гараж за две коли в двора, както и ½ ид.ч. от
общите части на цялата жилищна сграда, от дворните подобрения и трайните
насаждения и от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ
от 268 кв.м., съставляващо имот с пл. № 11 в квартал 102 – стар
или 108 – нов, по плана на 7ми подрайон на гр. Варна.
В. М.Ди В. Г.М. са получили в общ дял и изключителна собственост имота по дял II от заключението на вещото лице, а именно втория етаж
от същата жилищна сграда, както и ½ ид.ч.
от общите части на цялата жилищна сграда, от дворните подобрения и трайните
насаждения и от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ
от 268 кв.м.
От нотариален акт за продажба
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 71, том VI,
дело № 1464/1993г. на нотариус
Диана Стоянова, се установява, че В. М.Де продала на своята внучка и
съсобственичка В. Г.М. своята ½ ид.ч. от от жилищната сграда на ул. „Д“ №**в гр. Варна, заедно с ¼ ид.ч. от общите части на цялата
жилищна сграда, от дворните подобрения и трайните насаждения и от дворното
място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 268 кв.м., съставляващо
имот с пл. № 11 в квартал 102 – стар или 108 – нов срещу задължение за издръжка
и гледане.
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 59, том I,
рег. № 729, дело № 59/2008г. на нотариус Веселина Апостолова, с рег.
№ 244 в НК на 28.05.2008г. Е.К.С. и Г.Х.С. са дарили на дъщеря си В. Г.С. само
1/16 ид.ч. от съсобствения
си жилищен етаж в жилищната сграда на ул. „Д“ №**в гр. Варна, ведно с 1/16 ид.ч. от гараж за две коли в двора с площ от 35 кв.м.,
както и 1/32 ид.ч. от цялата жилищна сграда, от дворните подобрения и трайните насаждения и от дворното място, върху
което е построена сградата, цялото с площ от 268 кв.м., съставляващо
УПИ № III-320
в кв.102 на 7-ми подрайон на гр.
Варна. Дарителите са запазили пожизнено право на ползване върху дарената част
от имота.
Видно от нот. акт № 60, том I, рег. № 729, дело № 60/2008г. на нотариус Веселина
Апостолова, с рег. № 244 в НК на 28.05.2008г. Е.К.С. и Г.Х.С. са продали на съсобственицата си си В. Г.С. своите 7/16 ид.ч. от съсобствения си жилищен
етаж в жилищната сграда на ул. „Д“ №**в гр. Варна, ведно с 7/16 ид.ч. от гараж за две коли в двора с площ от 35 кв.м.,
както и 7/32 ид.ч. от цялата жилищна сграда, от
дворните подобрения и трайните насаждения и от дворното място, върху което е
построена сградата, цялото с площ от 268 кв.м., съставляващо УПИ № III-320 в кв.102 на 7-ми подрайон на гр.
Варна. Продавачите са запазили пожизнено право на ползване върху продадената
част от имота.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.34, ал.1 от
ЗС.
В първата фаза на производството по
съдебна делба следва да се установи дали е налице съсобственост, между кои лице
и при какви квоти. Всяка от страните следва да докаже правата си в
съсобствеността.
Установи се по делото, че процесните
недвижими имоти по силата на одобрен аот съда съдебна спогодба за делба са придобити от Е.К.С. и
Г.Х.С. заедно като съпрузи и Ч. Х. С.. Следователно по ½ ид.ч. от жилището на първия и гаража и ¼ ид.ч. от общите части, от подобренията и дворното са били
собствени на Е.К.С. и Г.Х.С. общо и на Г.Х.С..
Установи се, че впоследствие Е.К.С. и Г.Х.С. са продали
своята 1/16 ид.ч от процесните
имоти на дъщеря си В. Г.С., след което на същия ден са продали на същата вече в
качеството й на съсобственик своите 7/16 ид.ч. от
същите имоти. По този начин В. Г.С. е придобила ½ ид.ч.
от имотите.
Предвид изложеното съдът намира, че процесните недвижим имот са съсобствен
между страните по делото, при квоти, както следва: ½ ид.ч. за В.
Г.С. и ½ ид.ч. за Г.Х.С..
Във връзка с договорите за дарение и за
покупко-продажба от за покупко-продажба
от 28.05.2008г., по силата на които Е.К.С. и Г.Х.С. са дарили 1/16 ид.ч. и после са продали 7/16 ид.ч
на В. Г.С. следва да се има предвид, че прехвърлителите
са запазили правото пожизнено и безвъзмездно ползване върху прехвърлените части
от имота. Видно от служебно извършена справка в НБД „Население“ Г.Х.С., е
починал на 07.03.2017г., предвид което неговото право на ползване върху имота
се е прекратило, и е останало правото на ползване на Е.К.С..
Ограниченото вещно право на ползване по чл. 56 ЗС дава
право на едно лице-несобственик да ползва вещта, съгласно нейното предназначение
и да получава добивите от нея, без да променя съществено вещта, т. е. то е
абсолютно вещно право върху чужд имот и се изчерпва с правомощията за
използване на вещта, без да се накърнява субстанцията и предназначението й.
Съдържанието на това право покрива по обем правомощието на собственика да
ползва и да си служи с вещта. Титулярът на
голата собственост обаче може да реализира останалите права, произтичащи от
нейното съдържание. Вещното право на ползване по смисъла на чл. 56 ЗС действа
еднакво срещу собственика на обременения имот и срещу всички други лица. И той
и те са носители на задължения за въздържане от въздействие върху имота,
несъвместими с правото на ползване и защитата на това право се осъществява с
помощта на петиторните и владелческите искове, Запазеното право на ползване е
определено в чл. 56 ЗС, като право да се ползва дадена вещ според нейното
предназначение и тя следва вещта. Дори и с промяната на предназначението
правото се запазва и остава да тежи върху имота. Ето защо, задължение на делбения съд е при наличието на учредено вещното право
върху имота предмет на делбата, това право да бъде посочено, тъй като
обременява недвижимия имот за който се допуска и ще се извършва делбата,
въпреки че всички искове относими към
правото на защита на тези вещни права, не могат да накърнят правата на
съсобствениците на имота / в този см. Решение № 735 от 18.11.2005 г. на ВКС по
гр. д. № 405/2005 г., ГК, I г. о./.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ДОПУСКА извършване на делба на следните недвижими имоти:
1. първи
етаж от жилищна сграда с идентификатор №****************по КК и КР на гр.
Варна, с административен адрес: гр. В., ул. „Д.“ № *, ет.*, представляващ
самостоятелен обект в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор №************** предназначение
на обекта: жилище, апартамент, брой нива: 1, с площ от 123 кв.м., ведно с
½ ид.ч. от общите части на сградата и с
прилежаща изба № 6, ниво:1, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж:
няма, под обекта: №**************, над
обекта:***************
2. Гараж с идентификатор №**************по КК и КР на
гр. Варна, с административен адрес: гр. В., ул. „Д.“ № *, ет.*, представляващ
самостоятелен обект в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор №************** предназначение
на обекта: хангар, депо, гараж, брой етажи:1,
с площ от 34 кв.м.,
3. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № №**************,
по КК и КР на гр. Варна, с административен адрес: гр. В., ул. „Д.“ № *, ет.*, ет.0, представляващ самостоятелен обект в сграда № 4,
разположена в поземлен имот с
идентификатор №************** предназначение на обекта: друг
самостоятелен обект в сграда, брой нива: 1, с площ от 65 кв.м., ниво: 1, при
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под обекта: няма: над обекта: №**************,
като върху всички имоти има учредено пожизнено право
на ползване върху ½ ид.ч. от същите в полза на
Е.К.С., ЕГН **********,
при квоти: ½ ид.ч. за
В. Г.С., ЕГН ********** и ½ ид.ч. за Ч.Г.С.,
ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: