№ 545
гр. В. , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. ХриС.а
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. И.а
като разгледа докладваното от Даниела С. ХриС.а Въззивно гражданско дело
№ 20213100500066 по описа за 2021 година
Производството е образувано възоС.а на въззивна жалба с вх. Рег. № 285037 от
28.11.2020 г., додадена от Прокуратурата на РБ, представлявана от Прокурор Ж. Х. срещу
Решение № 261107 от 09.11.2020 г. постановено по гр.д. № 11721 по опис на ВРС за 2019 по
опис на Варненски районен съд, 31 –ви състав, с което на оС.ание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ, Прокуратурата на РБ, с адрес: гр. С., бул. "****" № 2, е осъдена да заплати на В.
Н. Г. ЕГН **********, с поС.ен адрес гр.В., м-ст „****", ул.“14-та“ №54, сумата от 12 500
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от
привличането му като обвиняем по ДП № 89/2007г. по описа на ГД“ДП“ - С., претърпени в
резултат на незаконно повдигнато му обвинение за извършено престъпление по чл.212, ал.2,
пр.1, вр. ал.4, пр.1 от НК, наказателното производство по което обвинение е прекратено с
Постановление от 24.07.2014 г. на прокурор при СРП/Софийска районна прокуратура/,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2016г. до окончателното
изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва за
периода от 24.07.2014г. до 23.07.2016г., като погасено по давност; и в полза на адв. Д.Д. Д.
с адрес на упражняване на дейността в гр.В., ул.“****“№45, сумата от 1080,00лв.,
представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение по уважената иС.а претенция с правно оС.ание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
определено съобразно чл.7, ал.2, т.4 на Наредба №1/2004г. за МРАВ, в редакцията й към
31.07.2020г.
В жалбата се излага, че решението е постановено при неправилно приложение на
материалния закон. Жалбоподателят счита, че решението не се оС.ава на пълно и главно
доказване относно – претърпените неимуществени вреди и причинно-следствената връзка с
деянието. Отправено е искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което
предявения иск да бъде отхвърлен изцяло. В уС.ията на евентуалност ако съдът установи
предпоставките за оС.ателност на иС.ата претенция, претендира за частична отмяна
съобразена с размера на обезщетенията при аналогични случаи. В съдебно заседание,
представител на прокуратурата, поддържа жалбата
1
Въззиваемата страна В. Н. Г., представляван от адв. Д.Д. оспорва въззивната жалба
като неоС.ателна с подробни възражения изложени в писмен отговор.
Съдът, след служебна проверка на обжалваното въззивно решение, намира същото за
валидно и допустимо.
Относно правилността на първоинстанционния съдебен акт, съдът намира
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано възоС.а на предявен от
В. Н. Г., обективно съединени осъдителни иС.е с правно оС.ание чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ,
за сумата от 12 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на незаконно повдигнато му обвинение за извършено престъпление по чл.212, ал.2,
пр.1, вр. ал.4, пр.1 от НК, наказателното производство по което обвинение е прекратено с
влязло в сила Постановление от 24.07.2014 г. на прокурор при СРП/Софийска районна
прокуратура/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2014 г. до
окончателното изплащане на сумата и с правно оС.ание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ за сумата от
12 500 лв. претендирана като обезщетение обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от нарушаване правото му на разглеждане и приключване на наказателното
производство в разумен срок, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
24.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.Претендирал е за присъждане и на
сторените по делото разноски.
По втория иск производството е било прекратено с влязло в законна сила
определение.
По отношение на иска с пр. оС.ание чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ, ищецът излага, че
05.10.2007г. е привлечен като обвиняем по ДП №89/2007г. по описа на ГД „НП" за
извършено престъпление по чл.212, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 4, пр. 1 от НК, за това, че на
09.12.2005г. и 12.12.2005г., в гр. С., чрез съставяне на документ с невярно съдържание -
фактура № ********** от 09.12.2005г. и фактура №********** от 12.12.2005г., издадени от
„****" ЕООД, за сумите 3 999.84лв. и 5921.33лв., в които са отразени извършването на
несъществуващо мероприятие, с което съзнателно дал възможност на друго физическо лице
- В. Н. В. - Председател на Асоциация „Световно движение Екофорум за мир - Пийс
Месинджър" - да направи опит да получи без правно оС.ание чуждо - собственост на
Министерство на финансите, предоставено целево на Министерство на земеделието
имущество в големи размери - сумата от 98 000лв., във връзка със сключения между НУГ
към МЗГ и Асоциация „Световно движение Екофорум за мир - Пийс Месинджър" Договор
за обществена поръчка № 475/08.12.2005г. Наложена му била и мярка за неотклонение
„Парична гаранция" в размер на 1 000.00лв.
На 11.06.2008г. наказателното производство било спряно, а на 14.07.2011г.
2
възобновено и частично прекратено по отношение на А. М. К., поради настъпил факта на
неговата смърт и отново спряно по отношение на ищеца. С Постановление от 24.07.2014г.
на прокурор при Софийска Районна прокуратура, наказателното производство било
прекратено по отношение на всички обвиняеми, тъй като с оглед събрания по делото
доказателствен материал не е могло да се направи обоС.ано заключение в подкрепа на
извода за извършени престъпления по чл.212, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 4, пр. 1 от НК от В. Н. Г., С.
Р. С., С. И. Ж., В. Г. А. и А. Ш.. Излага, че към момента на инкриминирания период
09.12.2005г. до 19.12.2005г., съставът на престъпление по чл. 212, ал. 2 от НК е предвиждал,
чрез съставяне на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен
документ, съзнателно да даде възможност на друго физическо лице да получи без правно
оС.ание чуждо движимо имущество, а той бил привлечен в качеството на обвиняем, по
обвинение, че е дал възможност на юридическо лице да получи без правно оС.ание чуждо
движимо имущество. Твърди, че деянието за което на повдигнатото му обвинение на
05.10.2007г. е било криминализирано със Закона за изменение и допълнение на НК,
обнародван в ДВ, брой 27 от 10.04.2009г. Същевременно, от разследването се установило,
В. Н. Г. и другите обвиняеми - С. Р. С., С. И. Ж., В. Г. А. и А. Ш., не са осъществили
състава на престъплението по чл.212, ал. 2 от НК от обективна и субективна страна,
поради което наказателното производство е било прекратено. Не се установило и
авторството за съставяне и подписване на писмените документи – фактури.
Относно нанесените неимуществени вреди, в иС.ата молба е изложил, че е бил
шокиран от повдигнатото обвинение и предвиденото тежко наказание лишаване от свобода
от 3 до 15 години. Живял в непрекъснат стрес в продължение на почти седем години от м.
октомври 2007г. до м. юли 2014г. и през целия период изпитвал страх и безпокойство от
предстоящото неизвестно за него развитие на процеса и това съС.ие се отразило негативно
върху психиката му. Обвинението нарушило себеоценката му за изключителна
принципност, дисциплина и отговорност. Излага, е нито той нито семейството му са имали
досег със следствени и обвинението го е сринало напълно психически. Усетил промяна в
отношението на съседи, които поради връчване на призовка узнали за съществуване на
наказателното производство. От момента на узнаването, започнали да го гледат с недоверие,
да го отбягват, спрели да се събират с него, да шушукат зад гърба му, да го гледат
подозрително, спрял да посещава намиращите се в близост магазин и заведение, защото вече
не бил посрещат дружелюбно. Чувствал се унизително, но нямало как да обясни на хората,
че не носи вина. Тези обстоятелства го потиснали, станал затворен и засрамен, защото
хората го приемали като престъпник. Отношенията с жената, с която живеел на съпружески
начала се влошили. Страдал от факта, че загубил нейното доверие. Изпитвал силен страх и
притеснение, че окончателно ще изгуби най-близкия си човек. Влошените им отношения не
останали незабелязани и от децата им. На работното си място, не могъл да скрие от
работодателя факта на обвинението. След узнаване работната среда станала напрегната. От
позиция „салонен управител" е бил преназначен на такава „техник строителство и
архитектура" /общ работник/, а в последствие принуден да напусне работа. Дълго време
3
останал без работа. В иС.ата молба, ищецът сочи, че е преживял изключително тежко този
период, затворил се е в себе си, паднал духом, налегнало го депресия, не можел да спи.
Започнал да страни от приятелите и познатите си, притеснявал се и се страхувал за бъдещето
на семейството си и за това как околните интерпретират проблемите му с правосъдието,
предвид обстоятелството, че това станало доС.ие на широк кръг от обкръжението му -
семейство, приятели, роднини, колеги. Фактът на повдигнатото обвинение в извършването
на престъпление, довело до накърняване на доброто му име, достойнство и репутация сред
колегите и обществото, като порядъчен гражданин.
В писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът е възразил срещу
редовността, допустимостта и оС.ателността на предявените иС.е. Конкретните възражения
са за липсата на връзка между обвинението и реакцията на хората от близкия кръг на ищеца
и недоказаност на фактическите твърдения. ОбоС.ано е възражение, за недопустимо
кумулативно съединяване между иск с правно оС.ание чл. 2, ал.1 т. 3 от ЗОДОВ и чл. 2б, ал.
1 от ЗОДОВ и е отправено искане за прекратяване на иска с правно оС.ание чл. 2б, ал.1 от
ЗОДОВ. Оспорил е осъдителните претенции по размер като не съответстващи на принципа
за справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД, на икономическия стандарт в България и на
трайната съдебна практика, включително и тази на ЕСПЧ.Счита, че като база за паричния
еквивалент на доказано причинени неимуществени вреди следва да се възприема стандартът
на живот, икономическият растеж и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на деликта. Спорът по фактите е за това,
дали датата на деликта е датата на постановяване на постановлението 24.07.2014г. или
датата на която актът влиза в закона сила. Ответникът е твърдял, че забавянето на
разследването е резултат обективни фактори, определящи разследването като сложно от
фактическа и правна страна и посочва, че такива са – няколко обвиняеми лица и
необходимост от тяхното издирване. Счита, че за периода на спиране на производството за
издирване на обвиняемите, Прокуратурата не носи имуществена отговорност за вреди, тъй
като не извършва издирвателните действия. Оспорена е акцесорната претенция за мораторна
лихва, с възражението за неправилно определяне на началния момент и е обоС.ано
правопогасяващо възражение, за изтекла погасителна давност.
От събраните по делото доказателства, първоинстанционния съд е приел за
установени факти, които не са оспорени от въззивния жалбоподател и най-общо се свеждат
до съдържанието на ДП №89/2007г. на ГД“ДП“, пр.пр.№35534/2007г. на СРП. С
постановление от 01.10.2007г. на дознател от ГД“ППОРП“-С., на 05.10.2007г., ищецът е
привлечен като обвиняем, по обвинение за извършено на 09.12.2005г. и 12.12.2005г. в гр.С.
престъпление, квалифицирано по чл.212, ал.2, пр.1-во във вр. с ал.4, пр.1-во от НК.
Определена е мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1000 лева С
Постановление от 16.01.2008г. е извършено повторно привличане в същото качество за
същото по вид престъпление, но по обвинение, че е извършено само на 09.12.2005г. С
Постановление от 06.06.2008гнаказателното производство е било спряно, на оС.ание ч.244,
ал.1, пр.1 от НПК. Двама от обвиняемите А. М. К. и А. Ш., са обявени за ОДИ.
4
На 14.07.2011г. наказателното производство е възобновено, частично прекратено
срещу А. М. К. и отново спряно. С Постановление от 24.07.2014г. СРП е прекратила
наказателното производство, на оС.ание чл.243, ал.1, пр.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК и
е отменила марката за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1000 хиляда лева.
От показанията на свидетелката М. К. Ж., се установява, че тя живее с ищеца на
съпружески начала от 2003 г. и до настоящия момент. Свидетелства за това, че при
запознанството им, го е възприела като честен, добър приятел, отзивчив. Работил е като
сервитьор на кораб, под чужд флаг, но е преустановил тази дейност, създал е търговско
дружество, но е останал разочарован от резултата. Свидетелката знае за наказателното
производство и факта, че се отнася до обвинение за документно престъпление. След
повдигане на обвинението е последвала промяна, която свидетелката определя като „не
беше същия човек“, а след прекратяване на делото, свидетелства, че се е върнала „онази
веселост“. Решението на първоинстанционния съдия, буквално преписва свидетелските
показания. Тяхното възпроизвеждане във въззивното решение по този начин преповтаря
липсата на оценъчни мотиви относно тяхното съдържание. Възприети в цялост, въззивният
съд ги кредитира като възпроизвеждащи конкретни факти, свързани с предмета на доказване
– промените в поведението на ищеца преди обвинението, по време на процеса и след
неговото прекратяване. Съдът не намира, че възражението на въззивния жалбоподател, че
решението се оС.ава единствено на свидетелските показания, и в този смисъл е необоС.ано.
Свидетелските показания не се преценяват по броя на свидетелите, което възпроизвеждат
един и същ факт, а по начина, който интерпретират този факт, по това, дали лично са го
възприели и по начина по който го възпроизвеждат. ДоС.ерността се преценява и по липсата
или наличието на други факти, които съдът преценява като съответстващи или
противоречащи на свидетелските показания. Въззивният съд, приема, че свидетелските
показания са оС.ани на непосредствени впечатления, възпроизвеждат промените в съС.ието
на ищеца в зависимост от фактите свързани с незаконното уволнение, че са логични и
последователни и съдържат достатъчно съпреживявания на факти, затова съдът ги определя
като такива с изключително висока степен на доС.ерност. От тях се установява, че в
продължение на дълъг период от време, поради факта на повдигнато обвинение, макари за
не инкриминирано деяние, ищецът е бил поставен от органите на прокуратурата в съС.ие на
липса предвидим изход, което е недопустимо за такъв дълъг период.
В това се изразява и вредата от незаконно повдигнатото обвинение –
продължителен период над 6 години, в който Прокуратурата със своето действие –
повдигане на незаконно обвинение, определя качеството на обвиняем на лице, спрямо което
не е повдигнала обвинение пред съд.
Въззивната жалба е неоС.ателна по всички направени в нея възражения – за
недоказаност на вредите и за несправедливост в размера на присъденото обезщетение.
5
Напротив, решението на първоинстанционния съдия съдържа мотиви към всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, като първопричината за
извършване на действието, което предполага увреждане е незаконно повдигнатото
обвинени, за деяние, което не е било инкриминирано. Това действие има характеристиката
незаконно още от момента на осъществяването, а не от момента на постановяване на
определението за прекратяване на наказателното производство. Затова и размера на
обезщетението трябва да бъде съобразен с този факт без да е необходимо, ищецът да доказва
как се е променяло поведението му в период от повече от шест години, които са били
недостатъчни на Прокуратурата да прецени извършеното от нея действие като
незаконосъобразно и в разрез с оС.ните функции, предоставени и от Държавата. Правилно
първоинстанционният съд е описал наличните факти за промените в поведението на ищеца,
но дори и без пространното им изложение, размерът на обезщетение е обоС.ан от периода, в
което е търпял незаконосъобразното действие /повдигнатото обвинение/ и
незаконосъобразното бездействие /прекратяване на производството/ .
Въззивният съд, разбира се не споделя положителна преценка за обжалвани съдебен
акт, който преписва съдебния протокол, поради което като инстанция по същество на спора
излага самостоятелни мотиви при оценката на доказателствата. Писмените доказателства
съдържащи се в наказателната преписка, ведно със свидетелските показани на близките на
ищеца обоС.ават съдебния акт от фактическа страна относно – противоправността на
деянието осъществено от Прокуратурата.
Според чл. 2, ал.1,т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани, от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
ОС.анието за ангажиране на отговорността на държавата е обективният факт, че
спрямо ищеца е било образувано наказателно производство, той е бил привлечен в
качеството на обвиняем, като наказателното производство е приключило с постановление
на прокурор за прекратяването му на оС.ание чл.243, ал.1, пр.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от
НПК, т.е. в хипотезата при която се приема, че деянието не е извършено или не съставлява
престъпление. Отговорността на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана
независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице,
действало от името на съответния държавен орган. Държавният орган има право на регрес,
но от съдебната практика се установява, че се въздържа от упражняване на такива права,
било защото счита, че са ограничени от закона и неправилно тълкува функционалния
имунитет на магистратите или по други причини, което не са предмет на конкретното дело.
В настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав на чл.2,
6
ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, обоС.аващи призната по съответния ред незаконност на действията на
правозащитните органи: повдигане на незаконно обвинение в извършване на престъпление,
вземането на мярка за неотклонение, и приключване на образуваното наказателно
производство с прекратяване на производството от прокурор, на оС.ание чл.243, ал.1, пр.1
във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, т.е. в хипотезата при която се приема, че деянието не е
извършено или не съставлява престъпление.
Първоинстанционният съд е изложил мотиви по всички възражения на ответната
страна /сега въззивен жалбоподател/ , в това число - за нередовност на иС.ата молба, за
недопустимост на предявения иск, като правилно определя, че за датата на влизане в сила
на постановлението за прекратяване от 24.07.2014г., се съди от връчването на известието за
доставяне на ищеца/л.74-75/ на 21.08.2020 г. , по възстановената на 21.08.2020 г. паричната
гаранция, на оС.ание чл.61, ал.8, пр.1-во от НПК.
Ищецът е привлечен като обвиняем 01.10.2007 г., Наказателното производство е
прекратено след повече от 6 години, като за престъпление по чл.212, пр.1 НК предвиденото
наказание е „лишаване от свобода от 2 до 8 години“, като съдът може да
постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по
чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7, а в случаите на ал. 3, 4 и 5 постановява конфискация на част или на
цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.
Наложената мярка за неотклонение е парична гаранция.
Ищецът, не е бил осъждан.
Обвинението в тежко умишлено престъпление е повлияло негативно на психиката
му, на личния му живот и на професионалното му развитие, което е било сведено до
оцеляване.
Предвид тежестта на повдигнатите обвинения, личността на ищецът,
продължителността на наказателното производство, вида и продължителността на взетата
мярка за неотклонение и доказаните по делото неимуществени вреди, първоинстанционният
съд съдът мотивирано и правилно е определил размера на паричния еквивалент на
нанесените неимуществени вреди. Съдът правилно е определил и пасивната процесуална
легитимация на ответника, съобразявайки неоС.ателното му възражение с изключващата го
разпоредба на чл. чл.52 НПК. Първоинстанционният съд мотивирано е определил, че
бездействието на Прокуратурата е незаконосъобразно, процесуално поведение и
неизпълнение на задължението за надзор и ръководство, както и че не е осъществила
възможните процесуални действия. Въззивният съд, напълно споделя мотивите в
обжалваното решение, които се отнасят до причините на забавянето, включително и
необоС.аното спиране на наказателното производство, своевременна оценка и анализ на
събраните в досъдебната фаза писмени и гласни доказателства, които са били достатъчни
логично и законосъобразно да установят извод за липсата на извършено престъпление.
Възражението за изтекла погасителна давност е неоС.ателно и в тази част изводите на
7
първоинстанционния съд са също обоС.ани от доказателствата и приложимите норми на
погасителната давност. Правилно е определено и оС.анието на акцесорната претенция, за
присъждане на лихва. Върху присъдените обезщетения се дължи лихва за забава, считано от
датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване, на оС.ание чл.84 ал.3 ЗЗД вр.
т.4 ТР № 3/2005г. на ВКС. При правно определена дата на възникване на оС.анието -
28.08.2014г. и с оглед възражението за изтекла тригодишна давност, съобразно чл.111,
б.“в“ от ЗЗД, претенцията за лихва е погасена до 23.07.2016г. От тази дата претенцията за
лихва е оС.ателна.
В заключение, въззивният съд приема, че въззивната жалба е неоС.ателна и
обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Изходът от спора, определя и правото на
ищеца да получи разноските, които е направил за въззивното обжалване. Доказателства за
разход не са представени, но видно от молба на пр. представител изготвил писмен отговор
на въззивна жалба, претенцията е с правно оС.ание чл. 38 , ал. 1, т.2 от Закона за
адвокатурата. Представен е договор за правна помощ, който не определя размера на
задължението, затова оС.анието за присъждане е чл. 36, ал.3 от ЗА и съдът го определя в
съответствие с Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения в
размер на 905 /деветстотин и пет / лева.
Мотивиран от гореизложеното, съставът на Варненският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261107 от 09.11.2020 г. в частта, в която
Прокуратурата на Р България, гр. С., бул. "****" № 2, представлявана от гл. прокурор И. Г. е
осъдена ДА ЗАПЛАТИ на В. Н. Г. ЕГН **********, с поС.ен адрес гр.В., м-ст „****",
ул.“14-та“ №54, сумата от 12 500 /дванадесет хиляди и петстотин/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени в следствие на
противоправното му привличане в качеството на обвиняем по ДП № 89/2007г. по описа на
ГД“ДП“ - С., представляващо незаконно повдигнато му обвинение за извършено
престъпление по чл.212, ал.2, пр.1, вр. ал.4, пр.1 от НК, наказателното производство по
което обвинение е прекратено с Постановление от 24.07.2014 г. на прокурор при
СРП/Софийска районна прокуратура/, ведно със законната лихва върху главницата ,
считано от 23.07.2016г. до окончателното изплащане на присъдената главница, на оС.ание
чл. 2, ал.2 т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.
В останалите части Решение № 261107 от 09.11.2020 г. е влязло в законна сила, след
изтичане на сроковете за обжалване.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България, гр. С., бул. "****" № 2, представлявана от
Гл. прокурор И. Г. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. Д. Д. с адрес на упражняване на дейността
в гр.В., ул.“****“№45, сумата от 905 /деветстотин и пет/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, определено за въззивно обжалване, определено съобразно чл.7, ал.2, т.4 на
8
Наредба №1/2004г. за МРАВ, на оС.ание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от връчване на препис от настоящия съдебен акт до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9