РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен
съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 597
Град Пловдив, 19.03.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в публично съдебно заседание на първи декември през
две хиляди и двадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА
ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2338 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията във връзка с
чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е
по жалба на "Айпет" ЕООД, С ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: село Марково, област Пловдив, ***, с управител И.С.И., против мълчалив
отказ на главен архитект на община Родопи, формиран при непроизнасянето в
законовия срок по заявление с вх. № 9412-486/07.08.2020 г. по описа на община
Родопи, подадено до главен архитект Родопи от "Айпет" ЕООД, за
издаване на разрешение за строеж на: "Фотоволтаична централа с мощност до
30 kW на покрив и в имот с КИ 47295.125.270 по КККР на село
Марково, община Родопи, област Пловдив", в собствения на дружеството
поземлен имот с КИ 47295.125.270 по КККР на село Марково, община Родопи, област
Пловдив, с админ. адрес: село Марково, област Пловдив, ***.
С жалбата и
в съдебно заседание се твърди, че със заявлението е поискано да бъде издадено
разрешение за строеж на "Фотоволтаична централа с мощност до 30 kW на покрив и в имот с КИ 47295.125.270 по КККР на село
Марково, община Родопи, област Пловдив", в собствения на дружеството
поземлен имот с КИ 47295.125.270 по КККР на село Марково, община Родопи, област
Пловдив, с админ. адрес: село Марково, област Пловдив, ***. Посочва се, че строежът попада в обхвата на чл. 147,
ал. 1, т. 14 от ЗУТ и съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ е шеста категория
строеж, поради което не е необходимо изготвяне и одобряване на инвестиционен
проект. Сочи, че в законовия срок на подаденото заявление няма произнасяне на
административния орган, поради което е налице формиран мълчалив отказ за
издаване на разрешение за строеж. Моли да се отмени оспореният мълчалив отказ и върне преписката с указания да се издаде разрешение за
строеж. Допълнителни съображения излага в поробни писмени
бележки. Претендира разноски.
Ответникът –
главен архитект на Община Родопи, обл. Пловдив, чрез процесуалния си
представител юрк. К., а първо място намира жалбата за недопустима, а по
същество - за неоснователна. Твърди, че е налице незавършено административно
производство, което не е приключило нито с мълчалив отказ, нито с изричен
административен акт. Алтернативно се твърди, че жалбата е неоснователна. Според
него задължение на органа е да внесе при първа възможност за разглеждане
заявление за издаване на разрешение за строеж, ведно с пълната документация в
първата възможна сесия на ЕСУТ, което действително е било осъществено. С
определение по преписката протокол № 7/02.09.2020 г. е взето решение на ЕСУТ
при Община Родопи по изложените съображения, че преписката била непълна, имало
забележки за отстраняване на нередовностите, с оглед което е следвало да бъде
допълнена, а посочената забележка отстранена. Твърди, че жалбоподателят е
следвало да докаже, че са били налице всички правни основания за издаване на
желания административния акт. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски
хонорар.
Окръжна прокуратура-Пловдив, уведомена за производството по делото по реда
на чл.16 ал.1 т.3 от АПК, не встъпва в процеса.
Административен
съд – Пловдив, XIV състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168
от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Относно
допустимостта:
Със
заявление от 07.08.2020г е поискано издаването на разрешение за строеж на описаната
по- горе "Фотоволтаична централа с мощност до 30 kW на покрив и в имот с
КИ 47295.125.270 по КККР на село Марково.
В чл. 148, ал. 4 от ЗУТ е предвиден специален 7 дневен срок за
произнасяне, който в случая тече от датата на входираното заявление. Срокът за
произнасяне на органа изтича на 14.08.2020 г.
Редът и
условията за оспорване на актовете по устройство на територията е изрично
уреден в чл. 215 ЗУТ. Според константната съдебна практика на Върховния
административен съд (ВАС) срокът за обжалване на всички административни актове
по ЗУТ, включително отказите - изрични или мълчаливи, е този, установен в чл.
215, ал. 4 ЗУТ, който срок е специален и изключва приложението на общия срок за
оспорване по чл. 149 АПК. На обжалване според чл. 215 ЗУТ подлежат отказите за
издаване на акт по устройство на територията, независимо дали са мълчаливи или
изрични. Законодателят не е направил разлика между двата вида откази и по
отношение на срока за обжалването им ( в този смисъл Определение №
14438/28.11.2017 г. по адм. д. № 12597/2017 г.; Определение № 15800/20.12.2017
г. по адм. д. № 10844/2017 г. и др ).
Както се
посочи, срокът за произнасяне на ответника е изтекъл на 14.08.2020 г. Срокът за
обжалване на отказ (мълчалив или изричен) на главния архитект на община Родопи
е 14-дневен, съгласно чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, /не е приложим общия срок за
оспорване на мълчалив отказ по чл. 149, ал. 2 от АПК/, следователно срокът за
обжалване на мълчаливия отказ изтича на 28.08.2020 г. /петък, присъствен ден/.
Жалбата срещу мълчаливия отказ е подадена по пощата на 28.08.2020 г., видно от
приложената разписка за доставка на л.6 по делото., т. е. в рамките на
законоустановения срок по ЗУТ за оспорване на актове по този закон.
Жалбата е
подадена от адресат на оспорения отказ, чиито права и интереси са засегнати от
издаването му.
На следващо
място съдебният контрол за материална законосъобразност следва да обхване
преценката налице ли са били условията за издаване на разрешението за строеж.
Преди всичко следва да се отговори на въпроса дали от изискването по чл. 149,
ал. 1 от ЗУТ отказът да се издаде разрешение за строеж да е мотивиран, се
налага извода, че мълчаливият отказ за издаване на разрешение за строеж е
винаги незаконосъобразен и съответно, че при всички случаи подлежи на отмяна
при обжалването му.
По своята
правна същност мълчаливият отказ за издаване на административен акт
представлява бездействие на административния орган, при нормативно установено
задължение да се произнесе по допустимо искане, с което е сезиран. Липсата на
волеизявление по направено искане за издаване на административен акт се
приравнява на отказ да се издаде акт с регламентирано от закона съдържание т. е.
непроизнасянето в срок, релевира мълчалив отказ, представляващ индивидуален
административен акт, който по силата на законовата фикция на чл. 58, ал. 1 от АПК е напълно приравнен към изричния отказ за издаване на акт със съответното
съдържание. Като индивидуален административен акт мълчаливият отказ подлежи на
контрол за законосъобразност по предвидения в съответния закон ред, като
преценката за законосъобразност се извършва единствено от гледна точка на
съответствието му с материалния закон и съобразяването му с целта на закона. В
общия случай, съгласно трайната практика на ВАС, по жалба против мълчалив отказ
за издаване на административен акт, съдът се произнася по неговата
законосъобразност като взема предвид фактическите и правни предпоставки,
обуславящи претендираното право и като изхожда от предполагаемите съображения,
които биха мотивирали административния орган да не уважи искането.
В това
отношение по повод отказите за издаване на разрешение за строеж разпоредбата на
чл. 149, ал. 1 изр. последно от ЗУТ регламентира изискване отказът да се прави
само по законосъобразност и да се посочват конкретните мотиви за това.
Изискването за изрична мотивировка на отказите за издаване на разрешение за
строеж, каквото всъщност е общото изискване за излагане на мотиви /фактически и
правни основания/ към всеки един административен акт, представлява гаранция за
законосъобразност на акта, която законът е установил за защита на правата и
правно защитените интереси на гражданите и организациите. Разбирането,
застъпено в правната теорията и намерило място в съдебни актове, че отказът за
издаване на разрешение за строеж следва винаги да бъде мотивиран, поради което
и неизлагането на мотиви го прави незаконосъобразен, изхожда от една страна от
законовата разпоредба, изискваща всеки един административен акт да е мотивиран
с цел да се гарантира на заинтересованите лица възможност да организират и
реализират пълноценно защитата си, а от друга - от естеството на акта, предмет
на отказа. Разрешението за строеж е конститутивен административен акт,
издаването на който е единствено в правомощията на главния архитект на
общината, който орган следва да установи налице ли са законовите предпоставки и
съответно липсват ли нормативноустановени пречки за издаването на този вид административен
акт. Нормативно регламентираното изискване по чл. 149, ал. 1 изр. последно от ЗУТ за посочване на конкретни мотиви при отказ да бъде издадено разрешение за
строеж, само по себе си не може да обоснове извод, че законодателят изрично е
изключил възможността за мълчалив отказ по подадено заявление за издаване на
разрешение за строеж, която недопустимост да обуславя всякога неговата
незаконосъобразност. При произнасянето по жалба против мълчалив отказ за
издаване на административен акт се преценява именно наличието на фактическите и
правните предпоставки, обуславящи съществуването на претендираното право.
По аргумент
от чл. 58, ал. 1 от АПК мълчаливият отказ е напълно приравнен откъм съдържание
на правните последици на изричния отказ за издаване на акт със съответното
съдържание. Съдебната практика приема за допустимо издаването на акта и
излагането на мотиви към него, да не съвпадат по време, поради което няма
пречка мотивите да бъдат изложени както преди издаването на акта, в друг
приложен по преписката документ, при условие, че не е налице съмнение, че
органът, компетентен да издаде акта, е изхождал от тези съображения при
неговото издаване. Няма пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след
издаването на административния акт, стига да се постигат целите, които
законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните
административни актове и отказите за издаване на такива /ТР № 16/1975г/.
Мотивирането, когато то следва по време издаването на акта, осигурява гаранции
за пълноценно реализиране правото на защита на заинтересованите лица, от една
страна, и възможност за реализиране контрола за законосъобразност върху този
акт, от друга.
В случая по
преписката е представен по преписката протокол № 7 от 02.09.2020 г. на ЕСУТ при
Община Родопи, който несъмнено е помощен работен орган към общината, но при
всички положения не е компетентният орган по издаване на исканото разрешение за
строеж. В същия протокол са изложени конкретни съображения относно неприемането
на представения проект за фотоволтаична централа с мощност до 30kW на покрив в поземлен имот в с.Марково.
Съдът не
споделя изложените твърдения за несъответствие на представения проект.
На първо
място строежът попада в обхвата на нормата на чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ.
Съгласно сочената разпоредба не се изисква одобряване на инвестиционни проекти
за издаване на разрешение за строеж за: т.14 монтаж на инсталации за производство на електрическа енергия, топлинна
енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници с обща инсталирана
мощност до 1 МW включително към съществуващите сгради в урбанизираните
територии, в т.ч. върху покривните и фасадните им конструкции и в прилежащите им
поземлени имоти.
С други
думи, за да бъде уважено искането за издаване на строително разрешение, следва
да са изпълнени трите кумулативни условия: общата инсталирана мощност на
производствения обект да е до 30 kW включително; да бъде изграден върху покривни
или фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа
сгради или върху недвижими имоти към тях; тези недвижими имоти да са
разположени в урбанизирани територии.
Поземлени
имоти, чието предназначение е променено, съгласно чл. 9, ал. 2 във връзка с чл.
12, ал. 2 от ЗУТ и за които с влязъл в сила ПУП е определено конкретно
предназначение, съответстващо на чл. 8, т. 1 от ЗУТ, следва да се считат за
урбанизирани, включително и тези които се намират извън строителните граници.
Понятието "урбанизирана територия" е вид територия, според основното
предназначение, определено с концепциите и схемите за пространствено развитие и
общите устройствени планове. Тази и останалите територии са изброени в чл. 7,
ал. 1 ЗУТ. В посочената норма е конкретизирано, че урбанизирани територии са
населените места и селищните образувания. Поземлените имоти, чието
предназначение е променено, съгласно чл. 9, ал. 2 вр. с чл. 12, ал. 2 ЗУТ и за
които с влязъл в сила ПУП е определено конкретно предназначение, съответстващо
на чл. 8, т. 1 от ЗУТ следва да се считат урбанизирани, включително и тези,
които се намират извън строителните граници.
Видно от
представената от жалбоподателя по делото комбинирана скица № 1281 от 18.07.2008
г. за идентичност между имот № 125.270 по кадастралната карта на ИД на АГКК и УПИ XIII от кв.24 по регулационния план на с. Марково – вилна
зона, издадена от гл.архитект на Община Родопи,
както и комбинирана скица за идентичност между двата имота от м. юни
2020 г. на инж. Ч.. Посоченото навежда на извод, че в случая имотът се намира в
урбанизирана територия.
Представените
доказателства сочат също, че са установени разлики от цифровата кадастрална
карта и графичния регулационен план, които са в границите на допустимата
точност съгласно чл.18, ал.4,т.2 от Наредба № 02-20-5 от 15.12.2016 г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри.
Освен това и
да са налице такива отклонения, последното не е основание за неиздаване на
исканото разрешение за строеж, тъй като забраната за строителство по § 8, ал. 5
от ПР на ЗУТ е само по отношение на УПИ, за който е налице "неприложена
регулация" на основание дворищнорегулационен план, но не е валидна за
случаите на разминаване на
регулационните и кадастралните линии, поради неточно нанасяне на ПИ в кадастралната
карта. Освен това в представената по делото от жалбоподателя виза за проучване
и проектиране на пристройка към
съществуваща вилна сграда, както и на гараж /л.137 по делото/, издадена от гл.
архитект на Община Родопи очевидно не е имало съществено разминаване на цифровата
кадастрална карта и графичния регулационен план по отношение на процесния имот.
На следващо
място при определяне на категорията на даден строеж значение има неговият вид, но
не и размерът му. От своя страна нормата на чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ също няма
изисквания за размер, площ или начин на
закрепване. Единственото изискване е в случая мощността на електроенергията,
която ще се произвежда – в случая до 1 мW, или 1000 kW.
Съдът споделя наведените твърдения от страна
на процесуалния представител на жалбоподателя относно липсата на изискване за
начина на закрепване на фотоволтаичните панели в този случай, тъй като нормата
използва понятието инсталация, която в случая следва да е подвижна, за да
следва движението на слънцето с цел максимална енергийна мощност. В тази връзка
нормата на чл.147, ал.2 от ЗУТ предвижда задължението за строежите от тази
категория по т. 14 да се представят
становища на инженер-конструктор, на електроинженер и/или на инженер по
топлотехника с чертежи, схеми, изчисления и указания за изпълнението им, както и
становище, с което са определени условията за присъединяване към
разпределителната мрежа. Видно от представената административна преписка всички
тези изисквания също са били налице с подаденото заявление.
Фотоволтаичните
централи са строежи от първа, втора и трета категория в зависимост от
мощността, съгласно чл.137, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ЗУТ. За разлика от тях
електрическите централи по чл.147, ал.1, т.14 ЗУТ са изключение от това правило
– по аргумент от чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ
и чл.147, ал.1 ЗУТ строежите по чл.147 са шеста категория строежи и за
тях не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение
за строеж.
Съдът не
споделя изложените в административната преписка от ответника съображения
относно необходимостта от становище на РИОСВ
по чл.81 и чл.82 ЗООС, във връзка с чл.30, ал.1, т.6 от ППЗСПЗЗ.
Каза се
по-горе в изложението, че имотът е урегулиран и представлява УПИ XIII, кв. 24 по плана на с. Марково, одобрен със заповед №
4 от 1968 г. в тази връзка на л.116 по делото е представено строително
разрешение № 158 от 1969 г. на архитект при Пловдивски градски народен съвет,
от което е видно, че имотът, в който се иска изграждането на процесния строеж е
урегулиран. При това положение нормите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ са нпериложими. От
друга страна процесният строеж не попада в никое от приложенията на ЗООС по отношение на необходимостта от екологична
или оценка на въздействието върху околната среда.
Съдът не
споделя твърденията на ответника, че към заявлението следва да бъде приложена ситуационна скица с обозначени
линии на застрояване, разстояния и височини, тъй като съгласно чл.53, ал.1,
изр.3 от ЗУТ ситуационната скица се издава към разрешението за строеж, а не е
условие за неговото издаване. Освен това, посочи се, по делото са представени
становище от инженер-конструктор и становище на електроинженер, в което са
посочени необходимите схеми, изчисления и данни по изпълнението, както и
становище за условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа,
издадено от ЕVN, както и доказателство, че
електрическата схема е съгласувана с електроразпределителното дружество.
Предвид посоченото административният орган разполага с всички данни за
изготвяне на ситуационна скица кър разрешението за строеж.
Съдът
категорично не се споделят наведеното основание за постановения мълчалив отказ,
че тъй като строежът има и наземна част от конструкцията, последното било
допълващо застрояване, поради което следвало да се представи виза за
проектиране. Нормата на чл.147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ сочи на възможността от
изграждане на въпросните е инсталации за производство на електрическа енергия,
топлинна или друга енергия да се извърши към съществуващите сгради в
урбанизираните територии, в това число върху покривните и фасадните им
конструкции и в прилежащите им поземлени имоти. С други думи изискването е
инсталацията следва да обслужва съществуващите в имота сгради и да бъде
монтирана както върху самата сграда, на фасадата на сградата или в прилежащите на
тези сгради поземлени имоти. Освен това съгласно чл.144, ал.1, т.2 от ЗУТ издаването
на виза за проектиране като предпоставка за одобряване на инвестиционни проекти
и издаването на разрешението за строеж е предвидена само в случаите на чл. 140,
ал. 3 от ЗУТ.
По делото са
представени доказателства за законното изграждане на сградата, върху която се иска поставянето на процесната
инсталация, които бяха посочени по-горе.
Предвид
изложеното, съдът намира жалбата за основателна и като такава следва да бъде
уважена. Процесната заповед е незаконосъобразна и ще следва да бъде отменена, а
преписката да се върне за ново произносяне от страна на административния орган
при съблюдаване на указанията, дадени с настоящото решение.
Предвид
изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски от страна жалбоподателката,
следва Община Родопи да бъде осъдена да заплати 50 лв. ДТ за производството и 1200
лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, или общо сумата от 1250
лв. Не са налице твърденията на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съгласно чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. –
минималният размер според наредбата за дела по ЗУТ без материален интерес е 900
лв. Поради това определеното възнаграждение от 1200 лв. не е прекомерно.
Поради което
и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ХІV
състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ мълчалив
отказ на главен архитект на Община Родопи, формиран при непроизнасянето в
законовия срок по заявление с вх. № 9412-486/07.08.2020 г. по описа на община
Родопи, подадено до главен архитект на Община Родопи от "Айпет" ЕООД,
за издаване на разрешение за строеж на: "Фотоволтаична централа с мощност
до 30 kW на покрив и в имот с КИ 47295.125.270 по КККР на село Марково, община
Родопи, област Пловдив", в собствения на дружеството поземлен имот с КИ
47295.125.270 по КККР на село Марково, община Родопи, област Пловдив, с админ.
адрес: село Марково, област Пловдив, ***.
ВРЪЩА преписката на преписката на главния архитект на Община
Родопи за ново произнасяне в срок от 1 (един) месец от влизане в сила на
съдебното решение, съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на
закона, дадени в това решение.
ОСЪЖДА Община
Родопи, ЕИК да заплати на "Айпет"
ЕООД, С ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село Марково, област
Пловдив, ***, с управител И.С.И., сумата от 1250 /хиляда двеста и петдесет/
лева, представляващи разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщението с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: