РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 15.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ
ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Терзиева-
Владимирова гр. дело № 970 по описа на съда за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и
сл. от ГПК във фазата по допускане на съдебната делба.
Предявен е от Х.А.Ю.,
ЕГН **********, с адрес: *** против И.М.Ю.,
ЕГН **********, с адрес: ***, иск за делба на УПИ VIII-66, с площ от 1215 кв.м., който е
образуван от ПИ № 66, с площ от 1215 кв.м., в кв. № 12, по регулационния план
на с. Долно Дъбева, при съседи: от северозапад- УПИ IX-58, от север- УПИ X-64 и
УПИ VII-65, от изток- ПИ 103, от юг и югоизток- улица и от запад- улица, при квоти по
½ идеална част за всеки от съделителите.
Ищцата твърди да
е придобила ½ ид.част от право на собственост
върху процесния имот, въз основа на придобивна давност, като давностното
владение е упражнявано в периода от 1998 година до ден днешен. Твърди, че не
може да се споразумее с ответника за доброволно разделяне на имота. Моли да се
допусне процесния имот до делба, при квоти по
½ ид. ч. за всеки от съделителите.
Ангажира доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника, с който оспорва иска по основание. Твърди иска да е недопустим.
Поддържа, че ищцата няма качеството на наследник на покойния си съпруг, а от
друга страна се оспорва да е придобила
част от процесния имот въз основа на упражняване на давностно владение. Предвид изложеното се моли искът да се
приеме за недопустим и алтернативно да се отхвърли като неоснователен.
Съдът като
взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда
чл. 235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От
удостоверение за наследници изх.- № 6 от 09.01.2018 г. се установява, че лицето
И. А.х., ЕГН: **********, е починал на 25.11.2009 г., като след смъртта си е
оставил следните наследници по закон- М.И.Ю., ЕГН: **********- син, А.И..Ю.,
ЕГН: **********- син, починала на 14.04.1998 г..
От удостоверение за наследници изх.- № 124от
30.10.2017 г. се установява, че лицето Д.М.Х., ЕГН: **********, е починала на
07.07.1998 г., като е оставила следните наследници по
закон- И. А.х.- съпруг, починал на 25.11.2009 г., М.И.Ю., ЕГН: **********- син,
А.И..Ю., ЕГН: **********- син, починала на 14.04.1998 г..
От позволително за венчаване се установява, че на
14.04.1946 г. Д.М.Х. и И. А.х. са сключили граждански брак.
Видно от нотариален акт върху недвижим имот
придобит въз основа на обстоятелствена проверка № 83, нот. дело № 653/1994 г., от 19.08.1994
г., И. А.х., е признат за собственик на дворно място от 645 кв. м.,
съставляващо парцел IX, отреден за имот пл. № 66, от кв. 12, по регулационния
план на с. Долно Дъбево, ведно с построената върху
парцела къща на два етажа, застроена на 95 кв.м., при съседи на парцела: улица
от две страни и М. Ю.Х.; както и на дворно място от 605 кв.м., съставляващо
парцел VIII, отреден за имот пл. № 66, от кв. № 12, по регулационния план на с.
Долно Дъбево, ведно с построената върху парцела
плевня, застроена на 36 кв.м., при съседи на парцела: улица от две страни и Ш.Х.
Х..
От нотариален акт за дарение на недвижим имот №
584, том III, нот. дело № 572/2002 г., от 11.12.2002 г., се установява, че И. А.х.,
е дарил на Х.А.Ю. следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда-
първи етаж от жилищна сграда- къща на два етажа, на застроена площ от 95 кв.м.,
построена върху поземлен имот, находящ се в
строителните граници на населеното място, целият с площ от 1185 кв.м., означен
на приложената скица, като парцел VIII, отреден за имот пл. № 66, от кв. № 12,
по регулационния план на с. Долно Дъбево, при граници
и съседи на поземления имот: от изток- улица, от северзапад-
поземлен имот, означен като парцел IX-58, собственост на С.С.Н.,
от север- позмлен имот, означен като парцел X-64,
собственост на наследниците н М. Ю.Х. и парцел VII-65, собственост на
наследниците на А.А.А.и от юг- улица, който поземлен
имот не е предмет на сделката.
От нотариален акт за продажба на недвижим имот № 187,
том II, рег. № 4865, нот. дело № 373/29.11.2017 г., се установява, че
М.И.Ю., е продал на И.М.Ю. следния недвижим имот: поземлен имот, за
който регулацията е приложена, означен на приложената скица, като УПИ VIII-66,
с площ от 625 кв.м., който е образуван от ПИ № 66, с площ от 1215 кв.м., в кв.
№ 12, по регулационния план на с. Долно Дъбева, одобрен със Заповед №
552/04-06.1984 г. и Заповед № 379/23.04.2002 г., с начин на трайно ползване:
индивидуално застрояване, имот с пълен кадастрален номер 5040066 от кадастрален
район 504, при съседи: от северзапад- УПИ IX-58, от
север- УПИ X-64 и УПИ VII-65, от изток- ПИ 103, от юг и югоизток- улица и от
запад- улица. Допълнен с нотариален кат за поправка на наториален
акт за покупко- продажба на недвижим имот № 39, том
II, рег. № 3203, нот. дело № 220/26.07.2018 г., съгласно който вместо „УПИ VIII-66, с площ от 625 кв.м.,
който е образуван от ПИ № 66, с площ от 1215 кв.м.“, следва да се чете „УПИ
VIII-66, с площ от 1215 кв.м., който е образуван от ПИ № 66, с площ от 1215
кв.м.“.
От нотариална покана от 08.11.2017 г. до Х.А.Ю. се
установява, че М.И.Ю. като собственик на процесния
поземлен имот е поискал от нея да му заплаща наем в размер на 200 лв. месечно,
като обезетение за неговото ползване, ведно с
намираща се в него плевня, както и за ползмането на
земеделски земи, оставени му в наследство то баща му И. А.х..
От разпита на свидетелите А.Ю.А., Ф.М. Н., М.М.Ш.и Д.М.Ю. става ясно, че ищцата винаги е живял в делбения имот, включително и към настоящия момент. От
разпита на свидетелите А.Ю.А., Ф.М. Н. се установява още, че ищцата е ползвала
винаги половината от процесния поземлен имот, като имала
обор в него, който ползвала, засаждала продукция в нейната част от двора и
ползвала плевния в тази част, която е към нейния вход
от къщата, като го ползвала необезпокоявано до ноември 2017/2018 г., като това
е било както преди смъртта на съпруга й, така и след нея. От показанията на свидетелите
А.Ю.А., Ф.М. Н. и Д.М.Ю. става ясно, че имотът е ограден с ограда около 2017
г., като е оставена една пътека към входа на къщата на Х., през която тя да
минава до него. Свидетелката Д.М.Ю. поддържа, че Х. ползвала малка част от
него, градинка, но не е ползвала нищо друго в него, като баща й бил позволил
това, докато той реши. Свидетелката М.М.Ш.твърди, че целият поземлен имот бил ограден още през
2009 г., а от друга, че до 2017 г. Х. е владеела имота, докато направили
ограда, като й оставили една пътечка. Излага още, че ищцата не е садила нищо в
имота, а от друга страна, че само мъничко в част от него, който бившият й
съпруг бил предоставил
При така
установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Искът
за делба по чл. 34 от ЗН има за предмет прекратяването
на съществуваща между страните съсобственост, като производството се развива
съобразно разпоредбите на чл. 341 и сл. от ГПК. По този иск ищецът следва да
установи по безспорен начин съществуването на съсобственост между страните на
посочените в исковата молба основания относно процесния
недвижим имот, както и всеки един от елементите, подлежащи на доказване в
първата фаза на делбата, а именно по отношение на кой имот/ вещ, между кои
страни и при какви квоти от правото на собственост, следва да се допусне
делбата.
Не е спорно между страните, а и от приетия по
делото като писмено доказателство- нотариален акт върху недвижим имот придобит
въз основа на обстоятелствена проверка № 83, нот. дело № 653/1994 г., от
19.08.1994 г., се установява, че И. А.х. е придобил в режим на СИО,
заедно със съпругата си Д.М.Х., правото на собственост върху следните
недвижими имоти, а именно: дворно място
от 645 кв. м., съставляващо парцел IX, отреден за имот пл. № 66, от кв. 12, по
регулационния план на с. Долно Дъбево, ведно с
построената върху парцела къща на два етажа, застроена на 95 кв.м., при съседи
на парцела: улица от две страни и М. Ю.Х.; както и на дворно място от 605
кв.м., съставляващо парцел VIII, отреден за имот пл. № 66, от кв. № 12, по
регулационния план на с. Долно Дъбево, ведно с
построената върху парцела плевня, застроена на 36 кв.м., при съседи на парцела:
улица от две страни и Ш.Х. Х..
От удостоверение за наследници изх.- № 124от
30.10.2017 г. се установява, че Д.М.Х., ЕГН: **********, е починала на 07.07.1998 г., т.е преди влизане в сила на Семейния кодекс от 2009 г.. Следователно,
съществуващата СИО по отношение на процесния недвижим
имот е прекратена при хипотезата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 СК от 1985 г. (отм.)
със смъртта на Д.М.Х.. Съгласно
чл. 19, ал.1 СК от 1985 г. (отм.) вещите и правата върху вещи, придобити от
съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо
на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити, като наличието
на съвместен принос се предполага до доказване на противното съгласно нормата
на чл. 19, ал.3 СК. Доколкото в настоящия случай не се твърди и не се доказва
липсата на съвместен принос на някой от съпрузите в придобиването на процесния недвижим имот то се налага изводът, че същия е
придобит в режим на съпружеска имуществена общност. Със смъртта на Д.М.Х. съпружеската имуществена
общност е прекратена, като при прекратяването ѝ дяловете на двамата
съпрузи са равни - чл. 27 СК 1985 (отм.). Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН децата на починалия наследяват по равни части, а съгласно чл. 9, ал. 1 ЗН, съпругът наследява част
равна на всяко дете. В случая от представените удостоверения за наследници на Д.М.Х.
и И. А.х. се установява безспорно, че синът им А.И..Ю. е починал преди наследодателката, а именно на 14.04.1998 г., като е
безспорно между страните, че към този момент единствен негов законен наследник
по закон е била неговата съпруга и че същият не е оставил свои низходящи. Правото на
заместване се допуска само по права низходяща линия и следователно само
низходящите на починалия го заместват в правото на наследи починалия след него
наследодател. Правната теория и практика са безпротиворечиви,
че по право на заместване не наследява съпруга, защото той не е наследник по
права линия. Той сънаследява заедно с наследниците от
различни степени, съобразно предвиденото в отменения и действащия Закона за
наследството, но не и по право на заместване с низходящите. При това положение
съдът счита, че не може да намери приложение разпоредбата на чл. 10 ЗН /в този
смисъл и Решение № 57/25.04.2016 г., по гр.дело № 4821/2015 г.,
на I ГО, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. При съобразяване гореизложеното и доколкото
покойната е оставила за наследници едно дете и преживял съпруг се установява
безспорно, че по силата на наследствено правоприемство
всеки от наследниците й, а именно И. А.х.-
съпруг и М.И.Ю. - син, е придобил по 1/2 идеална част от притежаваната от нея
½ идеална част от делбения имот, или по 1/4
идеални части. Поради това и предвид прекратената съпружеска имуществена
общност преживелият съпруг И. А.х. е
станала собственик на 3/4 идеални части от процесния
недвижим имоти предмет на делба, от които 1/4 идеална част, по силата на
наследяване по закон и ½ идеална част по силата на прекратената СИО.
След смъртта на И. А.х., ЕГН: **********,
починал на 25.11.2009 г., на основание чл. 5, ал. 1 ЗН и предвид изложеното по-
горе по приложението на разпоредбата на чл. 10 ЗН М.И.Ю. е станал едноличен собственик на целия
поземлен имот по силата на наследяване по закон на родителите му Д.М.Х. и И. А.х..
От нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 187, том II, рег. № 4865, нот. дело № 373/29.11.2017 г., се установява, че
М.И.Ю., е продал на И.М.Ю., процесния недвижим имот, по силата на което последният е
станал негов едноличен собственик.
По
възражението на ищцата Х.А.Ю. по см. на
чл. 79 ЗС
Придобивната давност е оригинерен
придобивен способ и за настъпването на последиците
ѝ е необходимо да се осъществи фактическия състав, посочен в нормата на
чл. 79 ЗС. Придобивната
давност съставлява упражнявано от несобственик владение върху определена вещ,
продължило в определен от закона срок, след изтичането на който се придобива
правото на собственост или друго вещно право, на което владението по съдържание
и начин на упражняване е съответствало. Държането от друга страна също
съставлява фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за другиго.
Преценката дали упражняващият фактическата власт е владелец или държател се
извършва в зависимост от това дали същата е придобита на правно основание или
не. В първия случай е налице държане, а във втория - владение.
За да се установи, че правото на собственост е
придобито на основание придобивна довност,
то следва да се докаже, че фактическата
власт е упражнявана постоянно, спокойно, явно и несъмнително с намерение да се
свои вещта в продължение на изискуемия се от закона срок. Тези признаци
принципно могат да имат различно проявление при владението на различни имоти
според техния вид, предназначение и начин на ползване.
В съдебната практика е
възприето, че „постоянно владение“ не означава осъществяване на непрекъснато
фактическо въздействие, като фактическата власт може да се упражнява и чрез
периодични посещение в имот, ако те сочат на намерение за своене
на имота и не са прекъсвани от действия на трети лица. Владението като фактическо
отношение е постоянно когато фактическата власт върху вещта няма случаен
характер, а е израз на волята и разбирането на лицето-владелец, че вещта е
собствена. За да се установи този признак, съдът изследва въпроса за трайното
фактическо въздействие по отношение на вещта в съпоставка на факти за
евентуалното владение на други лица, които препятстват претендиращият
собствеността владелец.
Владението е непрекъснато
в смисъл да не е било прекъсвано за период по-дълъг от 6/ шест/ месеца – арг. от чл. 81 ЗС
преди изтичането на законоустановения срок за
придобиване вещното право по давност, а е несъмнено, когато
няма съмнение не само относно факта, че владелецът държи вещта, но и за това,
че я държи за себе си. Намерението да се държи вещта за себе си трябва да е
изразено по ясен и несъмнен начин, който не буди съмнение за отричане на
чуждата власт по отношение на вещта и не допуска чужди действия. Цялото
поведение на владелеца не трябва да изразява каквото и да е съмнение в
намерението му да упражнява фактическата власт единствено за себе си.
Владението следва е спокойно когато не е установено с насилие и е явно, когато
фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи
за това, да не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец.
Основните признаци на
владението са обективен /corpus/ и субективен /animus/. Обективният признак е характеристиката на
владението като фактическо упражняване на власт спрямо конкретна вещ, като
обективна възможност /факт/ за непосредствено въздействие върху вещта.
Субективният признак е характеристика на едно субективно/ лично/ поведение на
владелеца- да се държи вещта като своя - animus, animus domini, animus rem sibi
habendi. Да се държи вещта като своя е равнозначно да
се държи вещта от владелец със съзнанието, че той е собственик – титуляр на
вещното право. Намерението е психическо, душевно, субективно състояние и за
неговото доказването, законодателят е установил законовата презумпцията
на чл. 69
ЗС според която „предполага се , че владелецът държи вещта като
своя, доколкото не се докаже, че я държи за другиго“. Презумпцията е установена
в полза на владелеца, тази презумпция е оборима и
оборването е в тежест на заинтересованите лица, които възразяват, че владелецът
не държи вещта за себе си- т.е. презумпцията размества тежестта на доказване.
Съдът намира, че от всички събрани гласни
доказателства в хода на процеса безспорно се установи, че ищцата е установила
фактическа власт върху реална част от процесния имот
още преди смъртта на покойния си съпруг през 1998 г..Този извод на съда се
подкрепя и от приетата по делото нотариална покана, изпратена от праводателя на ответника до ищцата, с която я кани да му
заплаща обезщетение за ползването на процесния имот
без правно основание. В този смисъл съдът дава пълна вяра на показанията, събрани
чрез разпита на свидетелите А.Ю.А.И. Ф.М. Н., като обективни, непосредствени,
пълни, последователни, непротиворечиви и синхронизиращи с останалата доказателствена съвкупност. Съдът не кредитира показанията
на свидетелите Д.М.Ю. и М.М.Ш.в частта, в която
твърдят, че ищцата не е ползвала процесния имот, тъй
като са необективни, непоследователни, вътрешно противоречи, като се твърди
едновременно, че ищцата не е ползвала имота и ползвала малка част от него, на
следващо място противоречащи на останалия събран доказателствен
материал, а именно гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите А.Ю.А.,
Ф.М. Н. и събраните писмени доказателства- нотариална покана. На следващо място
не кредитира показанията на свидетелите Д.М.Ю. и М.М.Ш.в
частта, в която твърдят, че ищцата е ползвала имота, тъй като й било разрешено
от М.Ю., като ги намира за нелогини и противоречащи
на събраните писмени доказателства, а именно изпратената от него нотариална
покана, като е нелогино лицето, което е предоставило
безвъзмездно част от собствения си имот на трето лице в последствие да
претендира за същото от последния обезщетение, в размер на месечен наем. При
преценката на свидетелските показания на Д.М.Ю. и М.М.Ш.съдът
съобрази и разпоредбата на чл. 172 ГПК, като намира, че като най- близки
роднини на ответника по делото- сестра и майка и предвид житейската логика, и с
оглед тяхната заинтересованост от изхода на спора, макар да не може само на
това основание да се обоснове правен извод за ниска доказателствена
стойност, при преценка с оглед на всички други данни по делото следва да не
бъдат кредитирани като достоверни.
На следващо място съдът намира, че установената от
ищцата фактическа власт е била явна, постоянна, непрекъсната и спокойна според
критериите, посочени по- горе, при съобразяване доказателствената
съвкупност. Извършваните от нея действия по упражняване на фактическа власт
върху половината от процесния имот, а именно ползване
на плевня, засаждане на продукция, отглеждане на животни в него, облагородяване
безспорно разкриват намерението й за своенето му по
начин, то да може да стане достояние на заинтересованите лица, като съдът
отчита и предназначението на имота, както и характера на извършваните,
действия, които се установи да са имали постоянен характер и да не са се
заключавали единствено до преминаване през него, с оглед достъп до сградата,
построена в него. От разпита на свидетелите се установи, че това положение е
било трайно, като дори в определен период от време между ищцата и св. М.Ш.е
било разпределено ползването му, като едната е обработвала земята и ползва
постройки в едната му половина, а другата в другата половина, като нито една от
двете не е допускала другата да ползва нейната половина от имота. От разпита на
свидетелите Д.Ю. и М.Ш.стана ясно, че М.Ю., а и неговия баща И. Х. са посещавали
редовно имота, като не са събраха доказателства, те да са лишили ищцата по
какъвто и да е начин от това й владение, да са се противопоставили на него или
да са й пречили, макар то да е било явно за тях, или те да са упражнявали
такова по отношение на него. От доказателствата по делото може да се наприви извод и затова, че владението е спокойно, като не
се установи то да е било установено или да се е поддържало с насилие. Установи
се, че е било и несъмнено, доколкото е било видно,
че ищцата е упражнявала фактическа власт връху имота
за себе си. От обстоятелството,
че ищцата е декларирала или не процесния имот, както
и дали е плащала или не данъци за него не могат да се направят категорични
изводи за намерението й за своенето му, тъй като тази
преценка съдът следва да извърши на база всички събрани по делото доказателства.
Затова, както от самото обстятелството, че един имот
е деклариран и за него са плащани данъци не може да се направи извод, че той е
придобит по давност, така и от самото обстоятелство, че не е деклариран и за
него не са плащани данъци не може да се направи заключение, че правото на
собственост върху него не е придобито. В този смисъл възраженията на ответника
са неоснователни. По
делото не се твърди, нито доказва И. Х. или М.Ю. да са предприели действия по
прекъсване течението на давностния срок от вида на
визираните в чл. 116 ЗЗД, приложим по изричното препращане на чл. 84 ЗС, нито някой от тях да е оспорвал
фактическата власт на ищцата върху имота или да е въздействал спрямо него. Принципно, когато се касае за
владение върху чужд имот, при липса на заявени претенции от трети лица,
упражняващият фактическата власт върху имота като свой и при липса на действия,
целящи отблъскването на установеното владение или заявени претенции за него,
фактът, че владелецът се намира в имота и го поддържа в рамките на необходимата
грижа, следва да се възприеме като действия по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС /в
този смисъл решение № 262 от 29.11.11 год. по гр. д. № 342/11, ВКС, ІІ Г.О. и
др./.
Следвователно предвид всичко изложено до
тук съдът намира, че безспорно се установи ищцата да е упражнавала
владение по отношение на реална част- половината от процесния
поземлен имот, което е продължило повече от 10 години, считано от 1998 г.. В случая
от събраните гласни доказателства, чрез разпита на всички свидетили
се установи, че от края на 2017 г. целия процесен
недвижим имот е ограден, така че достъп на ищцата е бил осигурен по една пътека
единствено до входа на къщата, построена в него и е бил препятстван по
отношение на всяка друга част от него. При това положение следва да се приеме,
че към този момент тя е изгубила владението върху реалната част от него.
Въпреки това доколкото с ТР № 4/2012г. на ОСГТК на ВКС се прие, че позоваването
на изтекла давност не е елемент от фактическия състав на придобивната
давност, а е процесуално средство за защита, от което следва, че с изтичане на давностния срок, правото на собственост се придобива
автоматично дори лицето да не се е позовало на този придобивен
способ, който може да релевира и по-късно, както и, че прекъсването
след изтичане на давностния срок няма значение,
защото правото на собственост вече е придобито, съдът приема, че в случая
давността не е била прекъсната по смисъла на чл. 81 ЗС, тъй като към този
момент вече са били налице елементите от фактическия състав за придобиване
правото на собственост по давност, а именно изтекъл период от време за повече
от десет години, считано от 1998 г., както и установено владение, което е било постоянно, спокойно, явно и несъмнително с
намерение да се свои вещта, доколкото презумцията по
чл. 69 ЗС не беше оборена в настоящото производство. Във
връзка с последното съдът отчита, че по делото не бяха събрани доказателства,
от които да се установява, че поземленият имот се е държал от ищцата на правно
основание, респ., че държането върху него й е било отстъпено на такова или че
се е държал въз основа на притежание на вещни права върху него. Напротив с
отговора на исковата молба се оспорва изцяло съществуването на такива по
отношение на него, като видно от нотариална покана от м. ноември 2017 г. именно
поради липсата им от нея е претендирано обезщетение
за ползването му. От друга страна не се събраха никакви доказателства в насока,
че е съществувала уговорка между нея и И. Х. за ползването му, било то и устна.
Ето защо в случая не е било необходимо и демостриране
на намерението й, тъй като фактическата власт върху имота не е била установена
като държане за да следва след този момент да се претендира завладяване /в
този смисъл решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр.д.№ 342 от 2011 г. на ВКС, ІІ
Г.О./. Неоснователно е възражението на ответика,
че давност не би могла да тече по отношение на процесния
имот преди сделката от 2002 г., като в хода на процеса не бяха събрани никакви
доказателства в тази насока, но дори и да беше, то отново към 2012 г. и
следователно преди да може да бъде прекъсната теклата придобивна
давност в полза на ищцата, на основание разпоредбата на чл. 81 ЗС, срокът в нейна
полза е изтекъл и следователно не би могъл да бъде прекъснат, поради което
отново би се легитимирала като собственик на половината от него.
Предвид горните съображения съдът приема, че ищцата
е придобила правото на собственост върху половината от поземления имот въз
основа на изтекла в нейна полза придобивна давност,
считано от 1998 г. до 2008 г.. При това положение и доколкото правните
последици от изтичането на придобивна давност се
зачитат с обратна сила, следва да се приеме, че праводателят
на ответника не е могъл да прехвърли правото на собественост
върху целия недвижим имот, поради което и сделката обективирана
в нотариалния акт за продажба от 29.11.2017
г., е породила вещно- прехвърлителен ефект
само за ½ идеална част от него. Ето защо следва да бъде допуснато
извършването на съдебна делба между ищцата и ответника на процесния
имот при равни права, а именно по ½ идеална част от него за всеки от
тях.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Х.А.Ю., ЕГН **********,
с адрес: *** против И.М.Ю., ЕГН **********,
с адрес: *** на следния
недвижим имот, а именно: поземлен имот, за който регулацията е приложена,
означен на приложената скица, като УПИ VIII-66, с площ от 1215 кв.м., който е
образуван от ПИ № 66, с площ от 1215 кв.м., в кв. № 12, по регулационния план
на с. Долно Дъбева, при съседи: от северозапад- УПИ IX-58, от север- УПИ X-64 и
УПИ VII-65, от изток- ПИ 103, от юг и югоизток- улица и от запад- улица, ПРИ
СЛЕДНИТЕ КВОТИ: 1 /2 идеална част за
Х.А.Ю. и 1/ 2 идеална част за И.М.Ю..
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните.
ДА СЕ
ДОКЛАДВА делото след
влизане в сила на решението за насрочването му във втората фаза на съдебната
делба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ
ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА