Решение по дело №195/2020 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 юли 2020 г. (в сила от 9 юли 2020 г.)
Съдия: Бисерка Любенова Бойчева
Дело: 20207140700195
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 май 2020 г.

Съдържание на акта

                  Р Е Ш Е Н И Е                               

                           № 306/09.07.2020г.

 

Административен съд - Монтана ,ІІІ състав ,в ОТКРИТО съдебно   заседание на шести  юли ,през две хиляди и двадесета година в състав :  

                                                         

                                                            Председател : БИСЕРКА БОЙЧЕВА

 

при секретаря Димитрана Димитрова като…разгледа….докладваното…от съдията БОЙЧЕВА адм.д.№195/2020г. по описа на Административен съд Монтана и за да се произнесе взе предвид следното:

  Производството е по реда на  чл. 63, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/ ,във вр. чл. 145 и сл. от АПК.

           Образувано е по жалба от М.М.Р.  –л.св.,изтърпяващ наказанието си в ЗОЗТ“Бойчиновци към  Затвора-гр.Враца против Заповед№874/21.02.2020г. ./ допусната е техническа грешка досежно датата ,вместо 21.02.2020г.да се чете 23.04.2020г.,видно от писмо на л.8 –гръб от делото/ на началника на Затвора-гр.Враца ,с която същият е преместен от Корпуса на Затвора -гр.Враца в ЗОЗТ-Бойчиновци.

 В жалбата се изтъкват доводи за незаконосъобразност на заповедта,свеждащи се основно до фактът ,че лицето е жител *** и иска да излежава присъдата си в Корпуса на Затвора-гр.Враца. .В  съдебно заседание ,редовно призован ,не се явява ,не се представлява ,не изпраща становище.

Ответникът-Началник на Затвора-гр.Враца не се явява и не изпраща процесуален представител.Постъпило е  по делото от него становище, наименовано писмен отговор ,вх.№1131/17.06.2020г.по описа на съда ,чрез юрк.Христова ,в което се излагат доводи за потвърждаване на оспорения акт,като законосъобразен.Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд –Монтана,  след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С докладна записка от 23.04.2020г./л.10/ , гл.инспектор К*** С*** -началник сектор „НОД“ в Затвора-гр.Враца е поискал служебно л.св. М.М.Р. да бъде преразпределен от Корпуса на Затвора-гр.Враца в ЗОЗТ-Бойчиновци,поради информация за наличие и разпространение на забранени вещи ,с цел прекратяване на разпространението им в Затвора –гр.Враца.

С протокол  от 23.04.2020г. /л.11/,комисия в състав към Затвора-гр.Враца е взела решение  същият да бъде преместен от Корпуса на Затвора –гр.Враца в ЗОЗТ-Бойчиновци.

С оспорената в настоящето производство заповед№874/ 21.02.2020г./ допусната е техническа грешка досежно датата ,вместо 21.02.2020г.да се чете 23.04.2020г.,видно от писмо на л.8-гръб от делото/, на основание чл.63,ал.1 ,във вр. с чл.62,ал.1,т.4 ЗИНЗС л.св.М.М.Р.  е преместен от Корпуса на затвора-гр.Враца в ЗОЗТ-Бойчиновци.Тази заповед се обжалва от настоящия жалбоподател и е предмет на настоящето съдебно административно производство.

Жалбата е допустима, като подадена в срок и от легитимирано лице-адресат на заповедта.Последната е връчена на лицето на 23.04.2020г., което е подало жалба срещу същата на 30.04.2020г.,т.е. в 14- дневния срок по чл.149,ал. АПК,при което съдът приема ,че същата е подадена в законоустановения срок.По същество жалбата е неоснователна.

След подаване на жалбата е изготвена писмена справка за лицето от ИСДВР В.В*** ,съгласувано с началник сектор ЗОЗТ-Бойчиновци ,като в нея е упоменато ,че същото изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер на 21г.по чл.25 и чл.24 от НК.На 23.04.2020г. лицето е преведено от Корпуса на Затвора-гр.Враца/ОЗ-Враца/ в ЗОЗТ-Бойчиновци,при което съдът по местоизпълнение на наказанието  е именно АС-Монтана,в чийто район се намира ЗОЗТ-Бойчиновци.

При извършената служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт,на основание чл.168 АПК на всички основания по чл.146,т.1-5 АПК съдът установи, че заповедта е постановена от компетентен орган ,в кръга на правомощията му по закон , при спазване на установената форма на акта , при съблюдаване на административно-процесуалните правила и в съответствие с приложимата материалноправна норма.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗИНЗС лишените от свобода могат да бъдат премествани от затвор в затворническо общежитие от закрит тип, функциониращо като подразделение на затвора, и обратно със заповед на началника на затвора в случаите по чл. 62, ал. 1, т. 1, 4 и 5, а именно:1. при включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа – при изявено желание от лишения от свобода; 4.по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода; 5.както и при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4, като този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода.

В случая, преместването е извършено на основание горецитираната т. 4 на чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС ,по докладна записка и на база протокол на комисия при Затвора-гр.Враца.

 Така издадената заповед е законосъобразна.

Действително, жалбоподателят в жалбата, претендира, че иска да бъде върнат в Корпуса на Затвора –Враца ,като излага съображения за това, че е жител ***,като не опровергава факти относно разпространение на забранени вещи в Затвора-гр.Враца, послужило като фактическо основание за издаване на оспорената заповед за преместване.

Заповедта е издадена от компетентен орган по см. на чл.63,ал.1 ЗИЗНС.Съгласно ТР№ 16 от 31.III.1975 г., ОСГК на ВС мотивите към заповедта може да са изложени и в друг съпроводителен документ ,какъвто е докладната записка и протокола на комисията към Затвора-гр.Враца ,при което заповедта е мотивирана ,съгласно правилото на чл.59,ал.2,т.4 АПК.Изложени са в нея правните основания за издаването й-чл.63,ал.1 във вр. с чл.62,ал.1,т.4 ЗИНЗС.Посочена е конкретната законова хипотеза ,послужила като фактическо основание за преместване на лицето от Корпуса на Затвора-Враца в ЗОЗТ-Бойчиновци.

Не е съществено процесуално нарушение обстоятелството, че не е взето предвид желанието на лишения от свобода, доколкото това е допустимо по т.5 на чл.62,ал.1 от ЗИНЗС ,не и по т.4 на чл.62,ал.1 .В случая преместването е направено служебно ,по целесъобразност ,при наличие на визирани в закона материално-правни предпоставки. В тази връзка преценката на административния орган е по целесъобразност, което от своя страна не подлежи на съдебен контрол. Съгласно чл. 169 от АПК, при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Правилно ,при наличие на една от лимитативно изброените предпоставки на чл.62,ал.1 ЗИЗНС –тази на т.4 ЗИЗНС  органът е разпоредил преместване на л.св. от затвор в затворническо общежитие от закрит тип,с цел спазване на вътрешния ред ,на  безопасността и реда в Затвора,при което изпълнени са и целите по чл.2 от ЗИНЗС.

 Няма пречка, осъденото лице да подаде молба за преместване обратно в Затвора -Враца, като изложи съображенията си за това пред административния орган. Новата молба би била ново основание за произнасяне от страна на Началника на Затвора.

С оглед на изложеното заповедта ,като издадена от компетентен орган ,мотивирана и при спазване на материалния и процесуалния закон и целта на закона следва да се потвърди.Жалбата ,като неоснователна следва да се отхвърли.

Претендира се юрисконсулско възнаграждение от ответника ,чрез юрк.Христова в писмен отговор/л.25/,което с оглед изхода на спора се дължи,на основание чл.78,ал.8 ГПК във вр. с чл.37  от ЗПП ,във вр. с чл.27ж от НЗПП в минимален размер на 80лв.

Водим от горното ,АС-Монтана ,ІІІ състав ,

 

                                                        РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.М.Р.  –л.св.,изтърпяващ наказанието си в ЗОЗТ“Бойчиновци към  Затвора-гр.Враца против Заповед№874/21.02.2020г. ./ допусната е техническа грешка досежно датата ,вместо 21.02.2020г.да се чете 23.04.2020г.,видно от писмо на л.8-гръб от делото / на началника на Затвора-гр.Враца ,с която същият е преместен от корпуса на Затвора в гр.Враца в ЗОЗТ-Бойчиновци,КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА М.М.Р. –л.св.,изтърпяващ наказанието си в ЗОЗТ“Бойчиновци към  Затвора-гр.Враца ,с постоянен адрес:***  ДА ЗАПЛАТИ  на началника на Затвора-гр.Враца юрисконсултско възнаграждение в размер на 80/осемдесет/лв.

 Решението съгл. чл. 63, ал. 2 от ЗИНЗС е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                            

 

 

                                                  АДМ.  СЪДИЯ: