Разпореждане по дело №335/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производство е с правно основание чл.140 от ГПК.

В основата на настоящото гражданско производство стои, предявената от ищеца Д. П. Я., чрез процесуален представител – адв. М., искова молба с В.№ 3084/08.09.2015 г., насочена срещу ответника О. Д. НА М., Г.К.. С нея са предявени в обективно съединение иск с правно основание чл.234,ал.1 от ЗМВР и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, с които ищецът цели да бъде осъден ответникът да му заплати сумата –главница в размер на 28 836 лв., представляваща обезщетение за прослужени години, съгласно чл.234, ал.1 от М. и сумата в размер на 537.74 лв., съставляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 04.07.2015 г. до 08.09.2015 г., ведно със законна лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В дадения надлежен по делото срок, е постъпил отговор от ответника ОДМВР, Г.К.. В отговора се изтъкват съображения за недопустимост на предявената претенция. Твърди се, че тя е предявена срещу ненадлежен ответник – ОДМВР, Г. К.. Изтъква се, че служебното правоотношение на ищеца било прекратено със заповед на Министъра на вътрешните работи № 8121К-743/17.03.2015г., като с нея било разпоредено и изплащане на дължимите обезщетения по чл.234 от ЗМВР, т.е. страни по служебното правоотношение били държавният служител и Министърът на вътрешните работи. Цитира се съдебна практика, постановена по чл.290 от ГПК, в частност решение № 14/17.02.2011г. по Г. д. № 625/2010г., III г.о. на ВКС. Алтернативно се излагат и съображения за неоснователност на исковата претенция.

В настоящото производство с правно основание чл.140 от ГПК, съдът като провери надлежността на извършената между страните размяна на книжа, пристъпи към произнасяне по допустимостта на предявената искова претенция. В този смисъл съдът съобрази, че ищецът е полагал труд по силата на служебно правоотношение на длъжност - началник на група „Оперативна дежурна част" при ОД на М., Г. К., категория „В", прекратено със заповед № 8121К-773/17.03.2015 г. от надлежния по реда на чл.227, във връзка с чл.158 от ЗМВР орган, в казуса Министъра на вътрешните работи. Т.е. ищецът, претендираш в производството обезщетение по смисъла на чл.234, ал.1 от ЗМВР, дължимо се при прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл.226, ал.1, т.13 от същия закон, е бил държавен служител в М. по силата на едно комплексно/административно и трудово/ служебно правоотношение, което предопределя и съдържанието на взаимните държавнослужебни права, задължения и компетентности на страните по същото. Спецификата на правата и страните по него се разпростира и върху задължението да се изплати и правото да се получи обезщетение по реда на чл.234 от ЗМВР. В този смисъл, надлежна страна по иска, с който се търси присъждане на търсеното обезщетение по чл.234 от ЗМВР е органът, който е страна по държавнослужебното правоотношение и по чиято заповед е прекратено същото. И това е така, защото именно фактът на прекратяване на правоотношението е правопораждащият факт да се търси обезщетението. Този извод е обусловен и от съдържанието на цитираната в производството прекратителна заповед № 8121К-773/17.03.2015 г., в която надлежният орган- Министърът на вътрешните работи е разпоредил на ищеца да бъде изплатено и търсеното от него обезщетение по чл.234 от ЗМВР.

Или казано в обобщение, предявената в производството искова претенция, съставляваща предявени в обективно съединение иск с правно основание чл.234,ал.1 от ЗМВР и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, с която настоящият съд е бил сезиран, е насочена срещу ненадлежен ответник - ОД на М., Г. К.. Посоченият ответник ОД на М., Г. К. не е надлежна страна по исковата претенция, защото Областната дирекция нито е страна по спорното материално правоотношение, нито е процесуален субституент на надлежната страна по делото - Министерството на вътрешните работи. Това е така, и защото съгласно разпоредбата на чл.2, ал. 2 от ЗМВР, юридическото лице на бюджетна издръжка е Министерство на вътрешните работи, а съгласно чÙ. 42, ал.2 от ЗМВР, областните дирекции са само основни структури на М. за осъществяване на определени със закона дейности.

Ето защо, и тъй като процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, предявеният срещу ненадлежна страна иск се явява недопустим. Производството по един недопустим иск, като недопустимо следва да бъде прекратено.

Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по Г.д. № 198/2015 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд, Г.Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :