Определение по дело №61/2016 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

За да се произнесе, взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на две частни жалби, подадени от Б. П. Н., с ЕГН 470105, с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] е.14, ап. 68, чрез процесуалния му представител адв. В. И..

Първата частна частна жалба е с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 130 ГПК и е насочена срещу Определение № 3740 от 11.09.2014г., постановено по гр. д. № 388/2013г. по описа на РС – Разлог, с което е прекратено производството по гр. д. № 388/2013г. по описа на РС – Разлог като недопустимо на основание чл. 299, ал. 2 ГПК, поради това че спорът вече е решен с влязло в сила решение.

Втората частна жалба е с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 248, ал 3 ГПК и е насочена срещу Определение № 4955/25.11.2014г и Определение № 29/06.01.2015г.., постановени по гр. д. № 388/2013г. по описа на РС – Разлог. С горепосочените определения е допълнено Определение № 3740 от 11.09.2014г., като на основание чл. 78, ал. 4 ГПК частният жалбоподател е осъден да заплати на всеки от ответниците Т. Г. Б и Д. С. Б по 2500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 276, ал. ГПК ответниците Т. Г. Б, с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], район „П.“,[жк]и Д. С. Б, с ЕГН [ЕГН], с настоящ адрес в [населено място], район „Т.”, бул. „В” № 36, етаж 1, ап.1 чрез процесуалния си представител адв. Т. Т. са депозирали отговори по частните жалби, като считат същите за неоснователни.

Настоящият съдебен състав, след като взе предвид доводите, изтъкнати от жалбоподателя, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:

По отношение на частната жалба по чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 130 ГПК.

Подадената частна жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна, но на посочените в нея основания.

Постановеното първоинстационно определение е недопустимо, поради което същото следва да се обезсили и делото да се върне на РС – Разлог. Съображения:

ЖалбоподателятБ. П. Н. е подал до РС – Разлог искова молба по чл.108 ЗС за установяване по отношение на ответниците Д. Б. Т. Г. Б., че е собственик по приращение и наследство, а при условията на евентуалност – на основание присъединяване/наследство на:

2.1. реален обект, находящ се в триетажна къща в УПИ І – 1155 в кв. 61 по плана от 1990 г. на [населено място], цялото от 305 кв. м., обхващащ: двата етажа и състоящ се от: две западни стаи едната – югозападна с площ от 13.08 кв. м., а другата северозападна с площ от 20,28 кв. м. на първия етаж, заедно с две западни стаи на втория етаж – едната югозападна с площ от 22,70 кв. м., другата северозападна с площ от 18.05 кв. м. с присъединени към тях помещения и съответно към първия етаж: две помещения, антре, баня и тоалетна и към втория една стая, чардак, антре, сервизно помещение, външна стълба от двора до втория етаж и вътрешна стълба; заедно с четири мазета;

2.2. евентуално на 1/2 идеална част изцяло от реален обект – триетажна сграда в УПИ І – 1155 в кв. 61 по плана от 1990 на [населено място], цялото от 305 кв. м., заедно с четири мазета, както и от намиращите се в него едноетажни сгради с идентификатори 2, 3 и 4, така и от парцела.

2.3. евентуално от обект от имот, находящ се в триетажната къща в УПИ І – 1155 в кв. 61 по плана от 1990 на [населено място], цялото от 305 кв. м., обхващащ: част от двата етажа и състоящ се от две западни стаи едната – югозападна с площ от 13,08 кв. м., а другата северозападна с площ от 20,28 кв. м., на първия етаж, заедно с две западни стаи от втория етаж – едната югозападна с площ от 22,70 кв. м., другата северозападна . с площ от 18,05 кв. м. с четири мазета, евентуално две.” както и да бъде предадено владението на ищеца върху имотите. Освен това се иска и предаване на владението върху гореописаните имоти.

С определение № 1748/11.04.2013г. исковата молба e oставена без движение, като е прието, че същата е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК. Констатирано е, че е налице неяснота относно обектите, които са предмет на вещноправните претенции. Указано е на ищеца да конкретизира поземления имот, сградата и/или самостоятелните обекти в сграда, както и частите от същите, на които твърди, че е собственик и иска да бъдат ревандикирани. Изрично е указано, че имотът и самостоятелните обекти следва да бъдат описани в съответствие с актуалния им кадастрален статут т.е. съобразно действащата кадастрална карта на [населено място]. Указано е на ищеца, че трябва да формулира петитум с ясно, точно, пълно и актуално описание на обекта или обектите, които са предмет на вещната претенция.

Със същото определение на ищеца е даден едноседмичен срок за отстраняване на допуснатите нередовности, като му е указана и последицата от неизпълнение на указанията в срок – връщане на исковата молба. В указния срок посочените по-горе нередовности не са отстранени.

С ново определение № 2966/21.06.2013г. съдията-докладчик повторно е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца в законовия едноседмичен срок да представи нова поправена искова молба в петитума, на която да бъдат описани имотите, чието ревандикиране претендира, с техните идентификатори, площ, съседи, предназначение и начин на трайно ползване.

Определението е връчено лично на ищеца на 05.08.2013г. /вж. лист 66 от първоинстанционното дело/.

С оглед на това на 07.08.2013г. в деловодството на РС Разлог е депозирана нова поправена искова молба. В същата ищецът е посочил, че според него актуалното състояние на процесните имоти е такова каквото е по посочено във влязло в сила решение, постановено по в.гр.д. № 228/2010г. на ОС - Благоевград. Посочил е, че съдът дължи произнасяне така, както са предявени ревандикационните искове, с петитум по т. 2.1, т. 2.2 и по т. 2.3 и по т. 1 от пояснителната молба депозирана в съда на 29.04.2013г.

В поправената искова молба отново е формулиран петитум, с който се прави искане да се признае за установено, че ищецът е собственик по приращение и наследство, евентуално присъединяване/или наследство на: 2.1 реален обект, находящ се в триетажна къща в УПИ І – 1155 в кв. 61 по плана от 1990 г. на [населено място], цялото от 305 кв. м., обхващащ: двата етажа и състоящ се от: две западни стаи едната – югозападна с площ от 13.08 кв. м., а другата северозападна с площ от 20,28 кв. м. на първия етаж, заедно с две западни стаи на втория етаж – едната югозападна с площ от 22,70 кв. м., другата северозападна с площ от 18.05 кв. м. с присъединени към тях помещения и съответно към първия етаж: две помещения, антре, баня и тоалетна и към втория една стая, чардак, антре, сервизно помещение, външна стълба от двора до втория етаж и вътрешна стълба; заедно с четири мазета; 2.2 евентуално на т. 2.1. на 1/2 идеална част изцяло от реален обект – триетажна сграда в УПИ І – 1155 в кв. 61 по плана от 1990 на [населено място], цялото от 305 кв. м., заедно с четири мазета, както и от намиращите се в него едноетажни сгради с идентификатори 2, 3 и 4, така и от парцела; 2.3 евентуално от обект от имот, находящ се в триетажната къща в УПИ І – 1155 в кв. 61 по плана от 1990 на [населено място], цялото от 305 кв. м., обхващащ: част от двата етажа и състоящ се от две западни стаи едната – югозападна с площ от 13,08 кв. м., а другата северозападна с площ от 20,28 кв. м., на първия етаж, заедно с две западни стаи от втория етаж – едната югозападна с площ от 22,70 кв. м., другата северозападна . с площ от 18,05 кв. м. с четири мазета, евентуално две.

С поправената искова молба при условията на евентуалност са заявени в петитума още 5 нови искови претенции, а именно: да се признае за установено, че ищецът е собственик по приращение и наследство, евентуално присъединяване/или наследство на:

2.4. евентуално като два отделни имота, тези по схема № 9299 от 20.05.2013г., приемаща „самостоятелен обект“, с идентификатор 02676.501.1155.1.5 на едно ниво на етаж първи, с площ 99, 93 кв. м. и с прилежащи части: две мазета в източната част на сградата с площ съответно 9, 20 и 4, 14 кв. м., съседни обекти: на същия етаж – няма, под обекта – няма; над обекта – 02676.501.1155.1.6, предназначение и начин на ползване – жилище и апартамент и по схема № 9300 от 20.05.2013г., приемаща „самостоятелен обект“ на „едно ниво“ с идентификатор 02676.501.1155.1.6 на етаж втори с площ 99. 93 кв. м.; съседни обекти: на същия етаж – няма; под обекта – 02676.501.1155.1.5; над обекта 02676.501.1155.1.4 предназначение и начин на ползване – жилище апартамент.

2.5. евентуално като един имот обхващаш първия и втория етаж, включващ като несамостоятелни обекти по закон: схема № 9299 от 20.05.2013г., приемаща „самостоятелен обект“, с идентификатор 02676.501.1155.1.5 на едно ниво на етаж първи, с площ 99, 93 кв. м. и с прилежащи части: две мазета в източната част на сградата с площ съответно 9, 20 и 4, 14 кв. м., съседни обекти: на същия етаж – няма, под обекта – няма; над обекта – 02676.501.1155.1.6, предназначение и начин на ползване – жилище апартамент и схема № 9300 от 20.05.2013г., приемаща „самостоятелен обект“ на „едно ниво“ с идентификатор 02676.501.1155.1.6 на етаж втори с площ 99. 93 кв. м.; съседни обекти: на същия етаж – няма; под обекта – 02676.501.1155.1.5; над обекта 02676.501.1155.1.4 предназначение и начин на ползване – жилище апартамент.

2.6. евентуално за самостоятелно годен по закон като един обект – триетажна сграда като един обект – триетажна сграда с идентификатор 0276.501.1155.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 02676.501.1155. с начин на ползване – жилище, апартамент, при съседни обекти на сградата имоти с идентификатори: част от самия поземлен имот идентификатор 02676.501.1155; имот с идентификатор 4177 и 4180 по заповед РД 18 – 81 от 10.12.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, която триетажна сграда включва в себе си като свои несамостоятелни части: схема № 9299 от 20.05.2013г., приемаща „самостоятелен обект“, с идентификатор 02676.501.1155.1.5 на едно ниво на етаж първи, с площ 99, 93 кв. м. и с прилежащи части: две мазета в източната част на сградата с площ съответно 9, 20 и 4, 14 кв. м., съседни обекти: на същия етаж – няма, под обекта – няма; над обекта – 02676.501.1155.1.6, предназначение и начин на ползване – жилище апартамент, и схема № 9300 от 20.05.2013г., приемаща „самостоятелен обект“ на „едно ниво“ с идентификатор 02676.501.1155.1.6 на етаж втори с площ 99. 93 кв. м.; съседни обекти: на същия етаж – няма; под обекта – 02676.501.1155.1.5; над обекта 02676.501.1155.1.4 предназначение и начин на ползване – жилище апартаментт, и схема № 9298 от 20.05.2013г. на етаж трети с посочена площ 85.80 кв. м.; самостоятелен обект на едно ниво с предназначени и начин на ползване – жилище, апартамент и съседни обекти: на същия етаж – няма, под обекта – 02676.501.1155.1.6.; над обекта – няма, ведно с прилежащи към сградата две мазета.

2.7. евентуално на триетажна сграда като самостоятелен годен обект по закон с идентификатор 02676.501.1155.1, разположена в поземлен имот 02676.501.1155., с площ от 92 кв. м., с начин на ползване – жилище, апартамент, в която като негодни самостоятелни по закон обекти се включват: обект с идентификатор 02676.501.1155.1.1. – на ул. „Я“, № 2, ет. 1 в сграда 1 по схема 3881 от 07.03.2011г. – с площ от 35, 93 кв.м., при съседи на същия етаж: на ниво 1 – 02676.501.1155.1.2, под обекта – няма; над обекта – няма; на ниво 2 – на същия етаж 02676.501.1155.1.3, под обекта няма, над обекта – 02676.501.1155.1.4; обект с идентификатор 02676.501.1155.1.2 – на ул. „Я“, № 2, ет. 1 в сграда 1 по схема 3882 от 07.03.2011г. – с площ от 32, 27 кв.м., при съседи на същия етаж: на ниво 1 – 02676.501.1155.1.1, под обекта – няма; над обекта – 02676.501.1155.1.3; обект с идентификатор 02676.501.1155.1.3 - – на ул. „Я“, № 2, ет. 2 в сграда 1 по схема 3883 от 07.03.2011г. – без данни за площ; обект с идентификатор 02676.501.1155.1.4 - на ул. „Я“, № 2, ет. 2 в сграда 1 по схема 3883 от 07.03.2011г. – без данни за площ.

2.8. евентуално като самостоятелни обекти в триетажната сграда на обект с идентификатор 02676.501.1155.1.1. – на ул. „Я“, № 2, ет. 1 в сграда 1 по схема 3881 от 07.03.2011г. – с площ от 35, 93 кв.м., при съседи на същия етаж: на ниво 1 – 02676.501.1155.1.2, под обекта – няма; над обекта – няма; на ниво 2 – на същия етаж 02676.501.1155.1.3, под обекта няма, над обекта – 02676.501.1155.1.4; обект с идентификатор 02676.501.1155.1.2 – на ул. „Я, № 2, ет. 1 в сграда 1 по схема 3882 от 07.03.2011г. – с площ от 32, 27 кв.м., при съседи на същия етаж: на ниво 1 – 02676.501.1155.1.1, под обекта – няма; над обекта – 02676.501.1155.1.3; обект с идентификатор 02676.501.1155.1.3 - – на ул. „Я“, № 2, ет. 2 в сграда 1 по схема 3883 от 07.03.2011г. – без данни за площ; обект с идентификатор 02676.501.1155.1.4 - на ул. „Я, № 2, ет. 2 в сграда 1 по схема 3883 от 07.03.2011г. – без данни за площ.

С определение № 3729/08.08.2013г. районният съд приел, че за пореден път в петитума на главния и част от евентуалните искове обектите, чието ревандикиране се иска не са описани с техните идентификатори. Поради това направил извод, че дадените указания не са изпълнени по отношение на тези искове и на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК върнал исковата молба и е прекратил производството по делото в частта, с която Б. П. Н., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] иска да бъде признато за установено по отношение на Д. С. Б., ЕГН [ЕГН], с настоящ адрес в [населено място], район „Т бул. „В” № 36, етаж 1, ап.1 и постоянен адрес в [населено място], район Л., ул. „С” № 10, ет. 4, ап. 10 и на Т. Г. Б., ЕГН [ЕГН], с постоянен и настоящ адрес в [населено място], Район „П.”,[жк][жилищен адрес] и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението върху: 1. реален обект, находящ се в триетажна къща в УПИ І – 1155 в кв. 61 по плана от 1990 г. на [населено място], цялото от 305 кв. м., обхващащ: двата етажа и състоящ се от: две западни стаи едната – югозападна с площ от 13.08 кв. м., а другата северозападна с площ от 20,28 кв. м. на първия етаж, заедно с две западни стаи на втория етаж – едната югозападна с площ от 22,70 кв. м., другата северозападна с площ от 18.05 кв. м. с присъединени към тях помещения и съответно към първия етаж: две помещения, антре, баня и тоалетна и към втория една стая, чардак, антре, сервизно помещение, външна стълба от двора до втория етаж и вътрешна стълба; заедно с четири мазета; 2. евентуално на т. 2.1. на 1/2 идеална част изцяло от реален обект – триетажна сграда в УПИ І – 1155 в кв. 61 по плана от 1990 на [населено място], цялото от 305 кв. м., заедно с четири мазета, както и от намиращите се в него едноетажни сгради с идентификатори 2, 3 и 4, така и от парцела; 3.. евентуално от обект от имот, находящ се в триетажната къща в УПИ І – 1155 в кв. 61 по плана от 1990 на [населено място], цялото от 305 кв. м., обхващащ: част от двата етажа и състоящ се от две западни стаи едната – югозападна с площ от 13,08 кв. м., а другата северозападна с площ от 20,28 кв. м., на първия етаж, заедно с две западни стаи от втория етаж – едната югозападна с площ от 22,70 кв. м., другата северозападна . с площ от 18,05 кв. м. с четири мазета, евентуално две.

Горепосоченото Определение № 3729/08.08.2013г. на РС – Разлог било обжалвано пред ОС – Благоевград, който с влязло в сила Определение № 3901/03.10.2013г. по в.ч.гр.д. № 832/2013г. потвърдил частичнотовръщане на исковата молба. Делото било върнато на районната инстанция за продължаване на производството.

С Разпореждане № 5755/27.12.2013г. на РС – Разлог приел, че в частта, в която делото е висящо /гореизборените по – горе при условията на евентуалност в петитума искови претенции от 2.4 до 2.8/, исковата молба е редовна, а предявените искове допустими. На основание чл. 131 ГПК било разпоредено да се изпратят преписи от поправената искова молба на Д. Б и Т. Б

В срока по чл. 131 ГПК на ответниците Д. Б и Т. Б, чрез процесуалния им представител адв. Т. Т. депозирали отговор на исковата молба, като в същия направили възражение за недопустимост на депозираните искове, тъй като между същите страни е влязло в сила Решение № 413/15.10.2010г. по гр.д. № 228/2010г. на ОС – Благоевград.

С обжалваното определение № 3740 от 11.09.2014г. РС – Разлог приел, че налице хипотезата на чл. 299, ал. 2 ГПК и прекратил производството по гр.д. № 388/2013г. В диспозитива на определението не конкретизирано в коя част се прекратява производството – дали в тази, по която е влязло в сила Определение № 3901/03.10.2013г. по в.ч.гр.д. № 832/2013г. за частично връщане на исковата молба по първоначалната искова молба – точки 2.1, 2.2 и 2.3 или в тази, в която с поправената искова молба от 07.08.2013г. са заявени при условията на евентуалност в петитума искови претенции точки от 2.4 до 2.8. Настояшият съдебен състав смята, че с определението си от 11.09.2014г. че първостепенният съд е прекратил производството по делото, в частта му, в която има вече влязло в сила определение за връщане на исковата молба по петитума по първоначалната искова молба – точки 2.1, 2.2 и 2.3. Този извод се налага от анализа на мотивите на определението. В мотивите на атакуваното определение е възпроизведен само петитума по първоначалната искова молба точки 2.1, 2.2. и 2.3, като не е взето отношение по предявените с поправената искова молба искови претенции точки 2.4 до 2.8. Нещо повече. От мотивите на решението не е ясно каква идеална част е приел, че е ищецът твърди да е негова собственост от спорните имоти, респ. върху каква ид. част следва да му се предаде владението. Навсякъде вместо цифрено изражение на съответната ид.част е отразен знакът "S". Предвид изложеното определението е и неясно, което е още един довод за неговото обезсилване.

С оглед изложеното следва да се приеме, че първостепенният съд е постановил едно недопустимо определение, тъй като със същото е прекратено производството по делото, в частта му, в която има вече влязло в сила прекратително определение за връщане на исковата молба по петитума по първоначалната искова молба – точки 2.1, 2.2 и 2.3. Това налага обжалваното определение да се обезсили, като делото се върне на РС – Разлог, с указание да продължи съдопроизводствените действия по делото и съобрази обстоятелството, че висящо пред него е производството само в частта му, с която с поправената искова молба от 07.08.2013г. са заявени при условията на евентуалност в петитума искови претенции точки от 2.4 до 2.8. По отношение на тях районната инстанция следва да прецени дали са редовни и допустими.

По отношение на частната жалба по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Предвид обезсилването на Определение № 3740 от 11.09.2014г., постановено по гр. д. № 388/2013г. по описа на РС – Разлог, следва да се отменят и постановените по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК Определение № 4955/25.11.2014г. и Определение № 29/06.01.2015 за допълване на първоинстационното прекратително определение в частта за разноските.

По разноските.

С оглед изхода на спора ответниците по частната жалба Т. Г. Б и Д. С. Б,следва да заплатят на частния жалбоподател Б. П. Н. сторените от него разноски в размер на 115 лв., от които 15 лв. държавна такса и 100 лв. заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА Определение № 3740 от 11.09.2014г., постановено по гр. д. № 388/2013г. по описа на РС – Разлог.

ОТМЕНЯ Определение № 4955/25.11.2014г. и Определение № 29/06.01.2015 постановени по гр. д. № 388/2013г. по описа на РС – Разлог.

ВРЪЩА делото на РС – Разлог, с указание да продължи съдопроизводствените действия по делото, като съобрази обстоятелствената част на настоящето определение.

ОСЪЖДА Т. Г. Б, с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], район „П.“,[жк]и Д. С. Б, с ЕГН [ЕГН], с настоящ адрес в [населено място], район „Т.”, бул. „В” № 36, етаж 1, ап.1 да заплатят на частния жалбоподател Б. П. Н. сторените от него разноски в размер на 115 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: