№ 32
гр. Берковица, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-
ТРИФОНОВА
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20211610200152 по описа за 2021
година
С Наказателно постановление № 21-0996-001031/ 17.04.2021г. на
Началник сектор към ОД на МВР - Монтана, сектор „ПП” на ИВ. Н. ЦВ. e
наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева на
основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП и на основание Наредба №Із-2539 на
МВР са отнети 6 контролни точки.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал
наказания на ИВ. Н. ЦВ. , който обжалва същото с оплакване за
незаконосъобразност, като излага конкретни доводи за това. В съдебно
заседание подържа жалбата си.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема
становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доводите на жалбоподателя посочени в жалбата, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
1
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по
същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА .
На жалбоподателя е съставен АУАН, затова че на 05.05.2021 година, в
11.00 часа в град Берковица, на ул.“Тимок“ управлява лек автомобил „Дачия
Дъстър”, с рег.№М9823ВР , като по време на движение не е поставил
обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила, с което е нарушил
чл.137А ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят подписал акта без възражения. В срокът по чл.44 ал.1
от ЗАНН, също не направил възражения по констатациите.
На основание така съставения акт, наказващият орган счел, че липсват
основания за прилагане на чл.28 и чл.29 от ЗАНН и издал атакуваното НП.
Към жалбата жалбоподателят е представил писмени доказателства-
експертно решение №0056 от 07.01.2020г. от МБАЛ „Д-р Стамен Илиев” АД
– гр.Монтана.
С оглед на събраните по делото писмени доказателства съдът намира,
че НП е законосъобразно и като такова следва да се потвърди:
Мотивите за това са следните:
Жалбоподателят не оспорва, че при извършване на проверката е бил без
колан.
От представените във въззивното производство писмени доказателства е
видно, че жалбоподателят е с диагноза-детска церебрална
парализа,квадрипареза средна степен,екстрапирамиден синдром лека към
средна степен.
Настоящата инстанция намира, че Ц. не доказа , че попада в
изключенията на чл. 137 "а" ал.2, т.2 и т.3 от ЗДвП, тъй като тези хипотези
касаят лицата, чието физическо състояние не позволява използването
на обезопасителен колан, както и лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или
опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани
съобразно техните нужди. В случая не се установи наличието на отличителен знак или друго
обстоятелство, което да показва, че водачът е инвалид и автомобилът е адаптиран спрямо
нуждите му. Не се доказа също, че физическото състояние на водача, не му позволява
ползването на обезопасителен колан, защото последният управлявал автомобила, и не е била
установена обективна медицинска причина, поради която жалбоподателят да не може да
постави колан. От приложеното по делото експертно решение на ТЕЛК № 0056 от
07.01.2020год. се установява, че Ц. страда от детска церебрална
парализа,квадрипареза средна степен,екстрапирамиден синдром лека към
средна степен. За физическо състояние, което не позволява на лице – водач на
МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което
поради обективни причини (т.е. стоящи извън субективните възприятия на лицето) е
невъзможно да се постави колан или ако поставянето на такъв би застрашило
здравословното му състояние. Законът не предвижда спазването на специален ред за
2
удостоверяване на физическото състояние на водача. В случая в представеното експертно
решение на ТЕЛК не е обективирано мнение на медицинско лице, сочещо на извод, че при
отразените в решението заболявания употребата на колан би причинила силни
болки, дискомфорт и др.. Не са представени от Ц. и никакви други писмени документи, че
водачът е в обективна невъзможност да поставя колана, с който е бил оборудван
автомобилът, нито че поставянето на колана би застрашило здравето му. Такъв релевантен
документ би могъл да бъде само медицински документ, съдържащ лекарско предписание, че
физическото състояние не позволява използването на обезопасителен колан. Преценката за
самото физическо състояние не може да бъде направено без специални знания в областта на
хуманната медицина. В тази връзка Ц. не само не е представил относима медицинска
документация, но не е поискал и назначаването на съдебно-медицинска експертиза,
доказваща обективната невъзможност поради констатираните заболявания, от които страда,
да използва такъв колан.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Районен съд-Берковица
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0996-001031/
17.04.2021г. на Началник сектор към ОД на МВР - Монтана, сектор „ПП” ,с
което на ИВ. Н. ЦВ. e наложено административно наказание глоба в размер
на 50.00 лева на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП и на основание
Наредба №Із-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки , като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
АС - Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
3