№ 102
гр. Перник, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720105266 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Д. П. Д. срещу „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.
Ищецът твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу него, с изпълнителен
лист, издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение, за принудително събиране
вземанията по който е образувано изп.д. № 191/2022 г. по описа на ЧСИ С. Б.. Твърди се, че
действия по изпълнение не са били предприемани своевременно, поради което
изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, а погасителната давност за
вземанията е изтекла към момента на депозиране на исковата молба. Твърди се, че въпреки
това делото е със статут „висящо“, което обуславя и правния му интерес от съдебна защита.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на ответника не съществува изискуемо вземане спрямо ищеца за
следните суми: 254,97 лева – главница по договор за стоков кредит CREX-02138676/05.2009
г., 32,16 лева – договорна лихва за периода от 15.12.2009 г. до 14.05.2010 г., 159,80 лева –
лихва за забава за периода от 16.12.2009 г. до 21.11.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.12.2015 г. до окончателното й изплащане, 25,00 лева – държавна
такса и 200,00 лева - юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден
изпълнителен лист въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
9459/2015 г. по описа на РС Перник и е образувано изпълнително дело № 191/2022 г. по
описа на ЧСИ С. Б.. Претендират се разноски.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, изразява становище за неоснователност на исковете. Не оспорва образуването на
оспореното изпълнително производство по посочения от ищеца изпълнителен титул, но
въвежда възражение, че давността за вземането е многократно прекъсвана и не е изтекла
към момента на образуване на същото. В частност, твърди, че за вземането е било
образувано предходно изп.д. № 388/2016 г. по описа на ЧСИ С. П., по което са били
предприемани действия, прекъсващи давността, последното от които – запор на банкова
сметка, наложен на 09.06.2017 г., от който момент е започнала да тече новата давност за
1
вземането и същата не е била изтекла към момента на образуване на второто по ред
изпълнително производство. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп.дело № 191/2022 г.
по описа на ЧСИ С. Б.. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за
защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет
на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването на изпълняемото право,
въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до
погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на
длъжника. В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената
искова защита. В тежест на ответната страна е да установи че в нейна полза съществува
изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до
прекъсване на давността за вземането.
Между страните не е спорно, а от приобщеното копие от изп.д. № 191/2022 г. по
описа на ЧСИ С. Б. се установява, че същото е образувано по молба на взискателя
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД от 07.02.2022 г. за принудително събиране на посочените в
исковата молба вземания срещу ищеца в настоящото производство), съгласно изп.лист от
08.03.2016 г., издаден по ч.гр.д. № 9459/2015 г. на РС Перник въз основа на влязла в сила
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело, образувано срещу
ищеца по искане на ответника за събиране на процесните вземания, свидетелства за правния
интерес от предявяване на отрицателните установителни искове. В настоящия случай
ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла
след издаване на процесния изпълнителен лист.
От приложеното копие на предходно образуваното изп.д. № 388/2016 г. по описа на
ЧСИ С. П. се установява, че същото е образувано въз основа на цитирания изпълнителен
лист и молба за образуване от 28.06.2016 г., в която е инкорпорирано и искане за прилагане
на конкретни изпълнителни способи, с което давността за вземането е прекъсната, съгласно
разясненията на ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След
образуване на делото ЧСИ С. П. е извършвал справки за имущественото състояние на
длъжника, изпратил е ПДИ, наложил е запори върху банкови сметки по силата на
Разпореждане от 06.06.2017 г. На 29.04.2021 г. г. , т.е. в период, надхвърлящ 2 години от
молбата за образуване, взискателят е депозирал молба връщане на изпълнителния лист, като
в последствие въз основа на същия на 07.02.2022 г. е образувано второто поред и оспорено
изпълнително производство.
Тъй като ответникът не е доказал, че в продължение на две години след 28.06.2016 г.
е поискал извършването на изпълнителни действия, съдът приема, че към 29.06.2018 г.
изп.д. № 388/2016 г. се явява прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
като новата давност за вземанията е започнала да тече от налагането на запор на 06.06.2017
г. – последното валидно предприето изпълнително действие.
Отбелязването на ЧСИ дали и кога делото е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, е ирелевантно, тъй като при бездействие на кредитора в период от две години
производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание в
тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. на ВКС), без да е необходим допълнителен
юридически факт. Постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира
осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в продължение на
2
две години взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на
изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за
изпълнение, чиито правни последици могат да бъдат приравнени на тези на съдебното
решение, включително по отношение на погасителната давност на установеното с нея
вземане, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 1747/2020 г., Решение № 6/21.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1562/2015 г. и др., както
и трайното становище на настоящия съдебен състав. Изискването по чл.117, ал.2 ЗЗД за
петгодишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага
както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила
заповед за изпълнение, като в посочения смисъл е и отговорът на поставения касационен
въпрос в Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г. на ВКС, с което е потвърдено
решение на Районен съд Перник в посочения смисъл.
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е
общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия
случай.
В настоящия случай молбата за образуване на новото изпълнително дело от
07.02.2022 г. съдържа искания за прилагане на конкретни изпълнителни способи. Същата е
депозирана в период, по-кратък от 5 години, като се вземе предвид датата на последното
действие, прекъснало давността за вземането, съгласно разясненията на ТР № 2/2013 г. –
налагането на запор върху вземания от 06.06.2017 г., поради което давността за вземането е
надлежно прекъсната към 07.02.2022 г.
За прекъсването на давността е от значение единствено на коя дата е било предприето
последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет
години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение, е
погасено по давност. В процесния случай между отделните поискани и предприети
изпълнителни действия не са изтекли повече от пет години и към датата на депозиране на
исковата молба, давностният срок не е изтекъл, поради което отрицателният установителен
иск се явява неоснователен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответната страна следва да бъдат присъдени
разноски за събиране на доказателства – 12 лв. за копието от изп.дело, и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 120 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Д. П. Д., ЕГН ********** с адрес
гр. П., ул. **** чрез адв. К. П. срещу „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, кв. „Лозенец“, ул. „Хенрик Ибсен
/Сребърна/“ 15, ет.6 чрез юрк Е. А., иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК за признаване за установено, че поради изтекла погасителна давност в полза на
срещу „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД не съществува изпълняемо право (право на
принудително изпълнение) спрямо Д. П. Д. за сумата в размер на 254,97 лева – главница по
договор за стоков кредит CREX-02138676/05.2009 г., 32,16 лева – договорна лихва за
периода от 15.12.2009 г. до 14.05.2010 г., 159,80 лева – лихва за забава за периода от
3
16.12.2009 г. до 21.11.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.12.2015 г. до окончателното й изплащане, 25,00 лева – държавна такса и 200,00 лева -
юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист въз основа на
влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 9459/2015 г. по описа на РС Перник и е
образувано изпълнително дело № 191/2022 г. по описа на ЧСИ С. Б..
ОСЪЖДА Д. П. Д., ЕГН ********** да заплати на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата от
132,00 лева – разноски пред Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4