№ 3484
гр. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20251100503246 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД срещу решение №
18426/14.10.2024 г. по гр.д. № 655/2024 г. по описа на СРС, 166 състав, с което е
признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ, че
жалбоподателят дължи в полза на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“
АД сумата в размер на 504,24 лв., представляваща главница за регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение за вреди по отношение на лек автомобил
„Фолксваген ЕОС“, рег. № *********, застрахован по застраховка „Каско“ при ЗЕАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, причинени в резултат на ПТП,
настъпило на 29.09.2022 г. в гр. Бургас по вина на водач на лек автомобил „Субару
Импреза“, рег. № *********, гражданската отговорност на който е било застрахована
от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ведно със законната лихва от 29.08.2023 г. до погасяването, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.10.2023 г. по ч.гр.д.
№ 48491/2023 г. по описа на СРС, 166 състав.
Жалбоподателят – ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, твърди, че решението е неправилно.
Счита, че по делото не е доказано виновен за ПТП да е бил водачът на лек автомобил
1
„Субару Импреза“, рег. № *********, поради което не следва да носи регресна
отговорност за изплатеното застрахователно обезщетение. Ето защо, моли
обжалваното решение да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен. Претендира
разноските.
Ответникът по жалбата – ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД,
оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира
разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на 504,24 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.08.2023 г., до
погасяването, представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ във връзка с вреда на лек автомобил „Фолксваген
ЕОС“ с рег. № *********, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 29.09.2022 г.
в гр. Бургас по вина на водач на лек автомобил „Субару Импреза“ с рег. № *********,
гражданската отговорност на който е била застрахована от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД.
Ищецът – ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, твърди, че в
качеството си на застраховател по договор за имуществена застраховка „Каско” е
изплатил за реализирано на 29.09.2022 г. ПТП застрахователно обезщетение в размер
на 479,24 лв. Твърди, че вина за настъпване на застрахователното събитие има и
водачът на застрахования при ответника – ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, по застраховка
„Гражданска отговорност” лек автомобил. Счита, че с плащане на застрахователното
обезщетение на основание чл. 411 КЗ в негова полза е възникнало регресно вземане за
платената сума, както и за сумата в размер на 25 лв. – ликвидационни разходи. За
посочената сума в производството по ч.гр.д. № 48491/2023 г. по описа на СРС, 166
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.10.2023 г., срещу която
длъжникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Ето
защо и с оглед указанията на съда заявителят ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП“ АД е предявил посоченият по-горе иск.
С обжалваното решение искът е уважен изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, в които причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка
2
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За
възникването на регресното вземане в доказателствена тежест на ищеца е да докаже,
че се е осъществил следният фактически състав: да е налице сключен договор за
имуществено застраховане; в срока на застрахователно покритие по договора за
имуществено застраховане, в резултат на виновно и противоправно поведение на водач
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
застрахователно събитие, за което ответникът носи риска (непозволено увреждане по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД); в изпълнение на договорното си задължение по
имуществената застраховка ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение.
Спорен пред настоящата инстанция е въпросът относно вината за настъпване на
ПТП.
Видно от двустранен констативен протокол за ПТП от 29.09.2022 г. и
приложеното към исковата молба уведомление за щета, на 29.09.2022 г., около 10,50
часа в гр. Бургас лек автомобил „Субару Ипреза“ с рег. № ********* е извършвал
маневра паркиране, при което е реализирал ПТП с паркирания в гр. Бургас, ул.
„Пробуда“ пред № 25 лек автомобил „Фолксваген ЕОС“ с рег. № *********.
От заключението на приетата по делото САТЕ, изготвена от вещото лице Й., се
установява идентичен на посочения в протокола за ПТП механизъм на ПТП, като
вещото лице дава заключение, че от механизма на ПТП, сравнен с щетите в описа на
ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, а именно – задна броня и заден
ляв калник, и приложения снимков материал, се налага извод, че щетите по отношение
на лек автомобил „Фолксваген ЕОС“ с рег. № ********* се намират в пряка причинна
връзка с настъпилото на 29.02.2022 г. ПТП.
От показанията на разпитаните по делото свидетели – В.Г.Р. и С.Ч. – водач на
застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ автомобил, се установява
идентичен на описания по-горе механизъм на ПТП. Свидетелят Чолаков сочи, че с
управлявания от него автомобил „Субару Ипреза“ е реализирал ПТП при паркиране на
автомобил, като е закачил паркираното МПС - лек автомобил „Фолксваген ЕОС“. И
двамата свидетели не дават показания относно точното място, на което е било
увредено паркираното МПС, но, предвид останалите събрани по делото доказателства,
разгледани в тяхната съвкупност, а именно – заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение, протокол за оглед на автомобила, извършен
непосредствено след ПТП, ведно с изготвения снимков материал, както и
заключението на съдебно-автотехническата експертиза, изготвена от вещото лице Й.,
съдът счита, че увреждането на лекия автомобил, застрахован по застраховка „Каско“,
3
е било в задната част – задна броня и заден ляв калник.
Действително, в двустранни протокол за ПТП е посочена друга зона, в която е
увреден лек автомобил „Фолксваген ЕОС“, но, доколкото от събрания доказателствен
материал става ясно, че увреждането на МПС е в задната част - задна броня и заден
ляв калник, то се касае за грешка при попълване на протокола за ПТП от водачите на
МПС. В тази насока е и повторната САТЕ, изготвена от вещото лице Д., в която е
посочено, че от събраните по делото данни може да се направи обосновано
предположение, че става въпрос за техническа грешка в двустранния протокол, като
погрешно е посочено, че уврежданията по лек автомобил „Фолксваген ЕОС“ са в
предната част, а не в задната част.
При посочения механизъм на ПТП изцяло виновен за настъпването му е водачът
на лек автомобил „Субару Ипреза“ с рег. № *********, тъй като е нарушил чл. 25, ал.
1 ЗДвП – не е осигурил достатъчно странично разстояние между управляваното от
него МПС и друго паркирано МПС, в резултат на което и при извършената от него
маневра за паркиране е реализирал ПТП с паркираното МПС, застраховано по
застраховка „Каско“.
Не се спори между страните, че към датата на ПТП между виновния за ПТП
водач на лек автомобил „Субару Ипреза“ с рег. № ********* и ответника е
съществувало валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.
Безспорно между страните е и обстоятелството, че ищецът е заплатил на
застрахованото при него лице застрахователно обезщетение в размер на 479,24 лв.,
което е по-малко по размер от действителните вреди по отношение на МПС по средни
пазарни цени – 613,20 лв., съгласно САТЕ, изготвена от вещото лице Донев.
Следователно, обстоятелствата, включени във фактическия състав на
предявения от ищеца иск, се явяват доказани.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна,
а решението на Софийски районен съд – правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 480 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 18426/14.10.2024 г. по гр.д. № 655/2024 г. по
описа на СРС, 166 състав.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, да заплати на ЗЕАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата в размер на 480 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5