№ 23
гр. София, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в закрито заседание на
четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цветанка Бенина
като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело №
20221100902141 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.25, ал. 4 ЗТР, вр. с Глава ХХI ГПК.
Образувано е по жалба на П. Н. Н. срещу Отказ № 2021111135957/14.11.2022 г.,
постановен от длъжностно лице при ТРРЮЛНЦ на Агенция по вписванията по
заявление вх. № 2021111135957/11.11.2022 г., с което е направено искане за вписване
заличаването на жалбоподателя като съдружник и управител на „А.-П“ООД. В жалбата
се излагат доводи, че съобразно предвиденото му право в нормите на чл. 125, ал. 2 ТЗ и
на чл. 141, ал. 5 ТЗ за напускане на дружеството като съдружник и респективно като
управител въз основа на едностранно волеизявление от управителя, жалбоподателят е
отправил такова с уведомление до дружеството, изпратено на 29.07.2022 г. чрез
услугата „Телепоща“ на „Български пощи“ АД. Жалбоподателят твърди, че в
уведомлението се съдържало тримесечно предизвестие за прекратяване на
правоотношението, като съобщението се е върнало в цялост на 02.08.2022 г. с
отбелязване върху пощенския плик, че получателят е „преместен“. Излага доводи, че
от тази дата е започнал да тече срокът на предизвестието, който към момента на
подаването на заявлението е бил изтекъл, с което автоматично е настъпил съответният
юридически факт с промяна на подлежащото на вписване обстоятелство. Сочи, че за
уведомяването на дружеството приложими са правилата за връчване по ГПК и
конкретно предвиденото в нормата на чл. 50, ал. 2 ГПК такова.
По делото е постъпил писмен отговор на жалбата в установения за това срок, в
който Агенция по вписванията оспорва същата по основателност. В тази връзка излага,
че не са били спазени изискванията относно уреждане имуществените последици във
връзка с напускането на съдружника, като в случай че делът на съдружника не бъде
изкупен, се налага намаляването на капитала, за което следва да бъде взето решение на
общото събрание на съдружниците. Претендира разноски в размер на
юрисконсултското възнаграждение.
Съдът, като взе предвид твърденията на жалбоподателя и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Видно от приложената преписка, до ТРРЮЛНЦ при АВ е било отправено искане
със заявление за вписване на обстоятелствата, за което е бил постановен атакуваният
отказ, като към заявлението са приложени: документ за внесена държавна такса;
1
писмено уведомление за напускане на управителя на дружеството /по чл. 141, ал. 5 ТЗ/
и писмено уведомление за прекратяване правоотношението на съдружник и разписка за
подаването им чрез „Телепоща“; известие за доставяне с отбелязване, че адресът на
търсеното лице е „преместен“; декларация относно истинността на заявените за
вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове.
Жалбата е депозирана в установения за това 7-дневен срок от уведомяването на
заявителя за постановения отказ, като изхожда от надлежно легитимиран за това
правен субект и в този смисъл се явява процесуално допустима.
Видно от приложения Отказ № 20211118143635/19.11.2021г. на АВ, в мотивите
на същия се сочи, че при взето решение от общото събрание за освобождаването на
управителя, е необходимо представянето на изменен дружествен договор, както и
заявлението да изхожда от другия вписан управител. Констатирано е, че заявлението
не отговаря на тези изисквания, поради което следва да бъде постановен отказ на
искането за вписване. Освен това, сочи се, че не се установява уведомлението за
напускането на съдружника, респ. управителя да е получено от дружеството.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните
съображения:
При разглеждане на заявлението длъжностното лице по регистрацията дължи
формална проверка дали са спазени законоустановените изисквания за приемане на
подлежащото на вписване обстоятелство, която се извършва въз основа на
представените документи за надлежно взето решение за това от компетентния орган на
дружеството, както и спазване на останалите изисквания според приложимия
материален закон за възникването му. Освен това, длъжностното лице по
регистрацията следва да провери дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване,
както и дали заявлението изхожда от оправомощен за това правен субект.
Съгласно чл. 21, т. 5 от ЗТРРЮЛНЦ съществуването на заявеното за вписване
обстоятелство се установява от приложените документи, които следва да бъдат в
съответствие с изискванията на закона.
Видно от приложените към заявлението документи, с изпратено чрез „Български
пощи“ уведомление съдружникът П. Н. Н. е заявил волята си за едностранно
прекратяване на участието си в „А.-П“ООД като съдружник и управител, като на
основание чл. 141, ал. 5 ТЗ моли да бъдат предприети необходимите действия за
заличаването му като такъв в търговския регистър. Връчването на уведомлението е
било извършено по пощата, като в известието за доставяне е отбелязано, че адресатът
се е преместил на друг адрес.
В разпоредбата на чл. 125, ал. 2 ТЗ е предвидена възможността съдружникът да
прекрати членството си в дружество с ограничена отговорност след отправяне до него
на 3 – месечно писмено предизвестие.
В случая, видно от обективираното в приложеното към заявлението
предизвестие, същото е било отправено от съдружника П. Н. Н. до „А.-П“ООД и до
представляващия дружеството Д.И. с волеизявление за прекратяване членството си
като съдружник и управител и искане за предприемане на действия за вписване на
настъпилите промени в търговския регистър. Безспорно се установява, че
уведомлението е било адресирано за връчване на адреса на управление на „А.-П“ООД,
на който не е било открито лице, съгласно да го приеме, като връчителят е отбелязал,
че адресатът е „преместен“ на друг адрес. При това положение и доколкото от
приложените към заявлението документи не се установява предизвестието на
2
жалбоподателя в качеството му на съдружник и управител да е достигнало до адресата
– дружеството, с което се иска да бъде прекратено членственото и мандатното му
правоотношение, не може да бъде прието, че е започнал да тече срокът на
предизвестието и е осъществен фактическият състав на разпоредбата на чл. 125, ал. 2
ТЗ и чл. 141, ал. 5 ТЗ. При служебно извършена справка съдебният състав установи, че
адресът посочен като такъв за връчване на предизвестието е този на управление вписан
в ТРРЮЛНЦ на „А.-П“ООД, но за удостоверяване надлежното връчване на адресата
неприложими са правилата на ГПК и конкретно разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК. За
да възникват правните последици, предвидени в разпоредбата на чл. 125, ал. 2 ТЗ и чл.
141, ал. 5 ТЗ, необходимо е уведомяването на дружеството чрез лице, което се явява
легитимирано да получава от името на търговеца на адресираните до него известия и
съобщения, какъвто може да бъде управителят или друго посочено в дружествения
договор лице или от канцеларията на дружеството, надлежно оправомощено за това. В
случая, връчването не е осъществено чрез нито от посочените физически лица, като
видно от отразеното в ТРРЮЛНЦ, към момента на отправяне на предизвестието е
налице вписан и друг управител, освен заявилия напускането си, а именно лицето Д.И.,
като е предвиден начин на представляване и „поотделно“ от всеки от двамата
управители. Надлежно ще бъде връчването на дружеството чрез управителя, каквото
не се установява в случая да е налице.
В разпоредбата на чл. 125, ал. 2 ТЗ е предвидено потестативното право на
съдружника да напусне дружеството в качеството си на такъв чрез акт на отправено до
него волеизявление в този смисъл, като правните последици относно прекратяване на
членственото правоотношение настъпват автоматично след изтичане на срока на
предизвестие, който е тримесечен такъв, без да е необходимо взимането на решение на
дружествения орган за това и съответно относно имуществените последици, свързани с
това прекратяване. Установеният по този начин законодателен ред за напускането на
съдружник е с оглед характера на доброволност на съществуване на членството, като
правото на съдружника да го прекрати е потестативно. В случая, доколкото не се
установи дружеството да е било надлежно уведомено за напускането на съдружника,
не се установява да е започнал да тече и да е изтекъл срокът на предизвестието към
момента на подаване на заявлението, поради което не е осъществени и фактическият
състав на правната норма за напускането на съдружника. Целта на този срок на
предизвестие е предоставяне на дружеството на достатъчно време да уреди
имуществените последици във връзка с напускането на съдружника или да предприеме
други такива по неговата ликвидация, напускането и на другия съдружник и др.
Аналогични са мотивите и относно срокът на предизвестие, предвиден в нормата
на чл. 141, ал. 5 ТЗ за напускането на жалбоподателя като управител на дружеството,
който според съдебния състав не е започнал да тече и в този смисъл не са възникнали
предпоставките за заявяване за вписване на нововъзникнало обстоятелството по
съответната партида в търговския регистър.
С оглед гореизложеното, съдът намира атакуваният отказ на длъжностното лице
при АВ за правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Относно разноските: Въпреки изхода на спора, на АВ не се дължат разноски, с
оглед характера на производството на охранително такова и установеното правило в
нормата на чл. 541 ГПК, съобразно текста на която разноските са за сметка на
молителя, независимо от изхода на производството, която настоящият съдебен състав
намира за приложима, въпреки измененията с чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ /ДВ бр. 105 от
3
11.12.2020 г. /.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ОТКАЗ рег. № 2021111135957/14.11.2022 г., постановен от
длъжностно лице при ТРРЮЛНЦ на Агенция по вписванията по заявление вх. №
2021111135957/11.11.2022 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4