Р Е
Ш Е Н
И Е
№..............
град Шумен, 04.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Шумен, в публичното
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Съдия: Бистра Бойн
при участието на секретаря Р.Хаджидимитрова, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 519 по описа за 2019
година на Административен съд Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е въз основа
на жалба от Д.Д.П. с ЕГН ********** *** против РА
№Р-03002718000722-091-001/13.09.2018г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП– Варна, поправен с РА №П-03002718173939-003-001 от 04.10.2018год. за
поправка на РА, потвърден с Решение №327/07.12.2018г. на Директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- гр.Варна при ЦУ на НАП. Настоящото
съдебно производство се води само по отношение на РА, в частта му, с която е
установено задължение за данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за внасяне за 2012г. за
разликата над 79,16лв. до пълния установен размер на главницата от 1218,39лв.,
ведно с прилежащата лихва за забава за разликата над 43,20лв. до пълния
установен размер на задължението от 664,78лв., като в останалата част на
оспорения РА е налице влязло в сила съдебно решение по адм.д.№ 1/2019г. на ШАС.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на
атакувания РА предвид издаването му в нарушение на процесуалния и материалния
закон. Прави се искане за отмяна на
ревизионния акт, като нищожен, поради допуснати процесуални нарушения в
процедурата по издаването му и като необоснован, понеже неправилно били
включени недекларирани доходи, като бъдат съобразени направените в жалбата
възражения за извършени разходи и получени приходи за ревизираните периоди. Претендира
се присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание се явява лично оспорващият Д.Д.П.
като физическо лице и с редовно упълномощен процесуален представител К.С.–
адвокат от ШАК, които поддържат жалбата.
Ответната страна– Директор на Дирекция „Обжалване
и данъчноосигурителна практика“ ("ОДОП"), гр.Варна към Централно
управление на Националната агенция по приходите (ЦУ на НАП), редовно призован,
не се явява и не изпраща представител. От процесуалния му представител- гл.юрисконсулт
К.Д.е депозирана молба с рег.№ДА-01-3378/20.11.2019год. по описа на ШАдмС,
съдържаща аргументи за неоснователност на оспорването, въз основа на които е
отправено искане за отхвърляне на жалбата, като неоснователна. Претендира
присъждане в полза на ответника на направените по делото разноски, съставляващи
юрисконсултско възнаграждение и платен депозит за вещо лице.
Съдът, след анализ и оценка на събраните в хода на
производството доказателства, прие за установена следната фактическа
обстановка:
Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №
Р-03002718000722-020-001/08.02.2018г. на Началник сектор при ТД на НАП-гр.Варна,
на основание чл.112 и 113 от ДОПК, било възложено извършването на ревизия на жалбоподателя
Д.Д.П. с регистрация като едноличен търговец, самоосигуряващо се лице и осигурител
„Диди-70-Д.П.“***, по отношение на задължения за годишен авансов данък по ЗДДФЛ
на ЕТ за периода от 01.01.2012год. до 31.12.2016год. и данък върху годишна
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2016г.,
която следвало да приключи в тримесечен срок от връчването на ЗВР. Заповедта била
съобщена на Д.Д.П. по електронен път на 12.02.2018г. С последваща Заповед за
изменение на ЗВР № Р-03002718000722-020-002/11.05.2018г. на Началник сектор при
ТД на НАП-гр.Варна (л.39), като ревизирани лица били вписани Д.Д.П. и ЕТ“М-Д.П.“,
като срокът на ревизията бил удължен до 13.06.2018г. Цитираната ЗВР била
съобщена на Д.Д.П. по електронен път на 11.05.2018г. С допълнителни Заповед за
изменение на ЗВР № Р-03002718000722-020-003/14.05.2018г. и Заповед за изменение
на ЗВР № Р-03002718000722-020-004/11.06.2018г.
на Началник сектор при ТД на НАП-гр.Варна, срокът на ревизията бил удължаван.
Въз основа на извършената ревизия бил изготвен Ревизионен доклад №
Р-03002718000722-092-001/26.07.2018г./л.1948/, който бил съобщен на оспорващия по
електронен път с уведомление. От ревизираното лице било депозирано Възражение
вх.№ ВхК-7099/10.09.2018г., в което се оспорвали констатациите в доклада.
С РА №Р-03002718000722/13.09.2018год., издаден от Ш.С.на
длъжност Началник на сектор ТД на НАП Варна- възложил ревизията и С.Ц.К. на длъжност
Гл.инспектор по приходите-ръководител на ревизията, по отношение на
жалбоподателя били установени следните данъчни задължения: за данъчен период от
01.01.2012год. до 31.12.2012год.- данък върху годишна данъчна основа по чл.17
от ЗДДФЛ за внасяне в размер на 1218.39лв., внесен данък 00.00лв., разлика за
внасяне от РЛ 1218.39лв., ведно с лихва в размер на 664.78лв, както и задължения
за последващите данъчни периоди за 2013г., 2014г, 2015г. и 2016г., които са
извън предмета на настоящото производство. РА бил връчен по електронен път на
задълженото лице на 20.09.2018год., видно от приложеното Удостоверение за
връчване по електронен път на л.1085 от делото. С РА №П-03002718173939-003-001/04.10.2-18год.
била извършена поправка на очевидна фактическа грешка в акта.
Недоволен от така издадените РА и последващия го
РА за поправка, Д.Д.П., действащ и като ЕТ“М-Д.П.“ ги оспорил по
административен ред с жалба, заведена в ТД на НАП-гр.Варна с вх.№ ВхК
7621/10.10.2018г.(л.106), като аргументите в нея са приповторени в настоящата
жалба до съда.
С Решение по жалба срещу Ревизионен акт №
327/07.12.2018г., издадено от Директора на Дирекция «ОДОП» при ЦУ на
НАП-гр.Варна (л.14), решаващият орган потвърдил РА №
Р-03002718000722-091-001/13.09.2018г. и РА №П-03002718173939-003-001/04.10.2018год.
за поправка на РА в частта, с която са установени дължимите от Д.Д.П. задължения
за внасяне за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за данъчен
период 2012год. в размер на
1 218.39лв., ведно с лихва върху сумата в размер на 664.78лв. и отменил гореупоменатите РА и РА за поправка в останалата им част
досежно задължения за данък върху годишна
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за другите данъчни периоди, като върнал
преписката на органа по приходите за възлагане на нова ревизия на друг екип. Решение
№ 327/07.12.2018г. било съобщено на Д.Д.П. по електронен път на 08.12.2018г. Несъгласен
със същото, с жалба вх.№ 680-2/27.12.2018г. по описа на НАП-ЦУ, жалбоподателят
оспорил РА в частта му, с която е потвърден РА.
С Решение №65 от 22.04.2019г.,
Административен съд се е произнесъл по спора, като отменил РА
№Р-03002718000722-091-001/13.09.2018г. за данъчен период 2012год.- за сумата
над 79.16лв. главница и над 43.20лв. лихви, като отхвърлил жалбата в останалата
й част. По касационна жалба на ответната страна, ВАС с Решение №14188 от
23.10.2019г. обезсилил първоинстанционното решение, постановено по отношение на
конституирания жалбоподател ЕТ“М-Д.П.“ и прекратил производството в тази част.
Отменил Решението в частта му, с която се отменя РА и върнал делото за ново
разглеждане от друг състав. Въз основа на жалба е образувано
настоящото съдебно производство пред Административен съд-гр.Шумен, което се
разглежда по реда на чл.226 от АПК.
В хода на съдебното производство
ответната страна е представила административната преписка по издаване на
оспорения РА и по преценка на съда е допусната и приета съдебно–счетоводна
експертиза, оспорена от ответната страна. Въз основа на събраните по делото
доказателства при първоначалното му разглеждане и приобщените в хода на
съдебното дирене по настоящото производство, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, от ревизираното лице, до компетентния съд, след изчерпване на процедурата
по административното оспорване на РА. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
В
настоящото производство и съгласно чл.160 ал.2 от ДОПК съдът преценява
законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт в обжалваната му част,
като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Ревизионният
акт е издаден от компетентен по смисъла на чл.119 ал.2 от ДОПК орган по
приходите, в изискуемата писмена форма и при съблюдаване изискванията на чл.120
ал.1 от ДОПК. В хода на ревизията не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, които да обосновават
незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. Съдът намира за неоснователни
доводите на оспорващия за реализирано съществено нарушение на чл.113 ал.2 и
ал.3 във вр. с чл.112 ал.1 от ДОПК, съставляващи ненадлежно връчване на ЗВР на ревизираното
лице и обуславящо нищожността на обжалвания ревизионен акт. В издадената ЗВР и
допълнителните такива за изменение жалбоподателят е надлежно индивидуализиран и
документите са му били връчени.
Досежно
приложението на материалния закон съдът установи следното: В хода на ревизията
е установено, че ревизираното лице е физическо лице, с регистрация като ЕТ и
като земеделски производител, смитано от 2016г. През ревизирания период е
извършвал сделки за отдавани под наем на земеделски земи, не е бил в трудови
правоотношения през 2012г., не е регистриран по ЗДДС. Осъществявал е
посредническа дейност по покупко-продажби на земеделски земи. Установено е още,
че е със семейно положение "женен" и има две деца, които към
ревизирания период не са навършили пълнолетие.
В хода на
ревизията на ревизираното лице са връчени три броя искания за представяне на
документи и писмени обяснения, като такива са представяни. По делото са приложени Нотариални актове за
покупка на недвижими имоти през процесния период и извадка от книга за
разходите, от която е виден отразен приход за 2012г. в размер на 418722,61лв. Изпратени
са искания и до трети лица, които имат облигационни отношения с ревизираното
лице.
За
периода 01.01.2012год. до 31.12.2012год. била подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, с
която са били декларирани само доходи от стопанска дейност по отношение на ЕТ“М-Д.П.“.
Установено е, че през времевия обхват на ревизията ревизираното лице е
получавало доходи от рента, продажба на имот в СИО и комисионни от договори за
посредничество, като са били съобразени два договора, единия от контролно
производство при КОНПИ/стр.21 от РД или 1928 по делото/. Паричният поток е
представен в табличен вид в Ревизионен доклад на стр.27-28. Ревизиращите са
взели предвид разходи на лицето за комунални разходи, застраховки, данъци и
такси. Според Ревизионния доклад за периода са установени недекларирани доходи на
жалбоподателя в качеството му на физическо лице, в размер на 17 636.00лв.
Сумата е била преведена по лична банковата сметка с титуляр жалбоподателя от трето
лице К.И.С.с основание “покупка на земеделска земя“ на четири дати-
24.02.2012г., 18.04.2012г.,11.05.2012г. и 03.10.2012г., видно от експертното
заключение по делото. До наредителя на превода е било изпратено искане за
обяснение, но същото не е било получено. Предвид установените факти, че
ревизираното лице е сключвало множество договори като физическо лице и
пълномощник на трети лица във връзка със сделки с недвижими имоти, при преценка
на характера на постъпилите суми и въпреки липсата на представен договор в хода
на ревизионното производство, данъчните органи са приели, че сумата представлява
възнаграждение за осъществена посредническа дейност и съответно същата е
облагаем доход от стопанска дейност. Била установена данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2012год. в размер на 12 183.93лв., дължим данък в размер на
1 218.93лв. и лихви в размер на 664.78лв.
По делото
е прието заключение на вещото лице по ССЕ, оспорено от ответната страна по
делото и прието от съда като обективно и компетентно дадено, което настоящия
състав кредитира само доколкото същото е подкрепено от събрания по делото доказателствен материал по
делото. Като Приложение 1 към експертизата е приета в заверено ксерокопие
Разписка за получаване на сума, представляваща договорена цена за неосъществена
покупка на земеделска земя в размер на 9987лв., която възложителят К.И.С.получил
на 13.11.2012г. в гр.Шумен от Продавач/Посредник Д.Д.П.. Документът носи подпис
само от Продавач/Посредник. Съгласно чл.180 от ГПК, частният документ
удостоверява единствено, че изявлението, явяващо се в полза на издателя, е
направено от подписалото го лице. В тази връзка, разписката към експертизата е частен
свидетелстващ документ с издател, който не може да бъде установен, предвид
липсата на имена за лицето, което я е подписало за посредник. Частният свидетелстващ
документ не доказва фактите, предмет на направеното изявление, датата и мястото
на съставяне на документа. Удостоверителното изявление в частния свидетелстващ
документ се ползва с материална доказателствена сила само когато удостоверява
неизгодни за издателя си факти. В случая не може да бъде установен кой е
издателят на документа. Освен, че като частен документ, разписката не се ползва
с материална доказателствена сила, същата не кореспондира с никакви други
доказателства по делото. Представена е едва в хода на съдебното дирене, въпреки
твърдяното ѝ съставяне, преди седем години, което води до съмнението, че
е изготвена единствено с оглед оспорването на РА. За първи път в хода на
съдебното производство е представен и документ наименован Договор за съвместна
дейност, сключен на 31.03.2010г. между жалбоподателя, като посредник и К.С.,
като възложител, който притежава характеристики на договор за
посредничество/комисионен договор, но без съществен елемент- комисионно
възнаграждение. Договорът също не се подкрепя от други доказателства по делото,
включително от приложените по делото Нотариални актове, сключени през
ревизирания период, по които сделки жалбоподателя е представлявал продавачите
на земеделски земи- различни физически лица. От Нотариалните актове категорично
не се установява жалбоподателят да е заплащал покупна цена, както и разноските
за нотариална такса и такса за вписване, като изрично е записано, че същите се
заплащат от купувача и направените твърдения от оспорващия в тази връзка са
недоказани.
С оглед
на изложеното, заключението на вещото лице, което е съобразило при изчисленията
на общата годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2012год. гореописаните
документи, не е годно да обори констатациите и изводите на приходния орган.
За да
установи данъчните задължения, предмет на настоящото дело, приходният орган, е
определил недекларирани и необложени доходи на жалбоподателя от посредническа
дейност при сделки с недвижими имоти. Извършването на посредническа дейност не
се оспорва от жалбоподателя и се потвърждава от писмените доказателства по
делото, от които е видно, че съдейства при осъществяване на покупко-продажби и
за ревизирания период е бил пълномощник на продавачите на земеделска земя.
Обемът и същността на въпросните сделки безспорно указва характера на
дейността, с която се е занимавал Д.П., което предвид икономическата логика и
факта, че лицето няма никакви други доходи, предполага реализирането на доходи
под формата на получено комисионно възнаграждение. Това е спорният въпрос в
случая, понеже жалбоподателят отрича, въпреки изпълнението на сделките, да е
получавал парични суми както от купувачите, така и от продавачите на имотите за
посредничеството. Предвид съвкупния анализ на доказателствата по делото, съдът
намира за доказано от приходната администрация и неопровергано от жалбоподателя
получаването на доходи от посредничество в общ размер за ревизирания период
17 636,00лева. В подкрепа на горното са нотариалните актове за покупка на
недвижими имоти и извлеченията от банковите сметки на жалбоподателя, по които
са постъпвали суми от трети лица.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че РА
в обжалваната му част, с която са определени задължения на физическото лице Д.П.Д.
за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за данъчен период 2012год.
в размер на 1218.39лв. главница и 664.78лв. лихви с явява законосъобразен, постановен
в съответствие с материалния закон, от компетентен орган, в изискуемата форма и
при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, с оглед на което оспорването на РА следва да бъде отхвърлено, като
неоснователно в частта, с която са определени
данъчни задължения за разликата над 79.16лв. главница и над 43.20лв.
лихви. до пълния установен размер на
вземането.
На основание чл.161 ал.1 от ДОПК, на Дирекция "Обжалване и
данъчно– осигурителна практика"– гр. Варна- ответник по делото, за
осъществената юрисконсултска защита за две инстанции следва да се заплати
сумата от 706,51лв., определена съобразно чл.8 ал.1 т.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, 140,25лв.
възнаграждение за експертиза, което не е присъдено с влязлото в сила решение
при първоначалното разглеждане на делото и 14,09лв. държавна такса за
касационно обжалване или общо 860,85лв.
Водим от горното и
на основание чл.160 ал.1 от ДОПК, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Д.П. с ЕГН ********** *** против РА
№Р-03002718000722-091-001/13.09.2018г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП– Варна, поправен с РА №П -03002718173939-003-001 от 04.10.2018год., в частта му потвърдена с Решение
№327/07.12.2018г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“- гр.Варна при ЦУ на НАП, с която е установено задължение за
данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за внасяне за 2012год. за сумата над 79.16лв.
/седемдесет и девет лв. и шестнадесет ст./ главница до пълния установен размер на главницата от 1218,39лв., ведно с
прилежащата лихва за забава за разликата над 43.20лв./четиридесет и три
лв. и двадесет ст./ лихви. до пълния
установен размер на задължението от 664,78лв.
ОСЪЖДА Д.Д.П. с ЕГН **********
*** да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” гр.Варна при Централно управление на Националната агенция за
приходите, сумата 860,85лв.
(осемстотин и шестдесет лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща
юрисконсултско възнаграждение, държавна такса и внесен депозит за вещо лице .
На
основание чл.160 ал.6 от ДОПК решението подлежи на обжалване по реда на АПК с
касационна жалба пред Върховен Административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
Препис от
настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137, във вр.с
чл.138, ал.1 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.
СЪДИЯ: