Р Е Ш Е Н И Е № 1186
гр. Пловдив, 30.06.2015
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на пети
март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря Е.К., като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 363 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.
Ищецът
Т.И.Б., с ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез адв. Н.А., е предявил
срещу ответника А.М.Д. иск за връщане на дадените на неосъществено основание 58
629 лв., ведно със законната лихва от завеждане на делото и присъждане на
съдебни разноски.
Твърди,
че през м.08.2013 г. случайно се запознал с ответника, който се представил за ***
от гр. ***. Затова ищецът споделил с него проблемите, които имал като
съсобственик на недв. имот, находящ се в м. „***” край ***, към който държавата
предявила претенции за собственост. Ответникът се отзовал с готовност и уверил
ищеца, че ще разреши проблема, като в случай на съдебен спор ще поеме *** му и
ще доведе делото до благоприятен за ищеца изход, но за това е необходимо да
внесе по банковата му сметка сумата 30 000 евро или левовата й
равностойност, която ще бъде оставена на „отговорно пазене” и ще се тегли
единствено за нуждите на евентуално дело, което ответникът ще заведе. На
14.08.2013 г. ищецът, негов колега и ответникът отишли заедно в клона на „***”
в *** и ищецът внесъл по сметка на ответника сумата 58 629 лв., като
последният отново заявил, че тази сума ще служи като гаранция за уреждане на
въпроса и ще покрива направените фактически разноски за набавяне на документи,
водене на преговори с администрацията, плащане на такси и съдебни разноски при
завеждане на дело, като след приключване на случая остатъкът от нея ще бъде
възстановен на ищеца. Ответникът поканил ищеца в следващите дни да сключат
официално договор за *** и да му подпише ***.
В
продължение на месец ищецът търсил настойчиво ответника, но той отказвал среща
под различни предлози. Най-накрая страните се срещнали лично, като ищецът
заявил, че се отказва от услугите на ответника и иска да му върне дадената
сума, но ответникът категорично отказал да стори това.
С
нот. покана на нотариус И. И. ищецът поканил ответника да му възстанови
процесната сума, но той и досега не е сторил това. Междувременно ищецът
установил, че е жертва на измама от страна на ответника, който е лишен от *** и
дължал пари и на други хора, поради което сезирал прокуратурата за това.
Ето
защо, ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати исковата сума,
представляваща левовата равностойност на 30 000 евро, на неосъществено
основание, ведно със законните последици.
Подробни
съображения за това излага в исковата молба, в уточняващите молби към нея и в
писмени бележки по съществото на спора от адв. Н. А.. В подкрепа на твърденията
си ангажира писмени и гласни доказателства.
Ответникът
А.М.Д., с ЕГН **********,***, със съд. адрес:****, чрез адв. И.С., е подал
отговор, в който заявява, че искът е допустим, но е неоснователен.
Твърди,
че между страните е сключен устен договор за *** и ***, както и че не е налице
неосъществено основание, на което да е получил процесната сума. Заявява, че не
оспорва извършеното от ищеца плащане на 58 629 лв., както и образуваните
преписки от страна на Прокуратурата и на *** - ***, но оспорва редица твърдения
на ищеца, в т.ч. че му е изпратил нот. покана; че случайно са се запознали през
м.08.2013 г.; че към момента на подаване на жалба от ищеца до *** ответникът е
бил лишен от ***; че ответникът е обещал да „оправи нещата” срещу 30 000
евро; че се е задължил да пази процесната сума по банковата си сметка, а
тегленето от нея да става със знанието и съгласието на ищеца, … и т.н.
Ответникът
твърди, че се познава с ищеца много преди посочената в исковата молба дата, тъй
като е извършвал за него и за негови близки и познати многобройни *** услуги и ***,
които лица ищецът е водил при ответника като клиенти, а заплащането на услугите
е било уговорено да се извършва от ищеца веднъж годишно за всички дейности, подробно
описани в молба вх.№ 17436/17.06.2014 г. с посочен общ размер на
възнагражденията 54 030 лв.
Наред
с това, ответникът е бил *** от ищеца в качеството му на *** и *** на „Т. К.”
ЕООД, ЕИК ****, да управлява собствения на дружеството недв. имот - сграда с
офиси, находяща се в ***, като ищецът, като *** на дружеството, е упълномощил и
*** сътрудник, работещ в *** на ответника – Г.П.
Налице
е и *** на ответника да представлява ищеца в отношенията му с адв. Г., като и в
този случай се касае за сума, платена на адв. Г. за „отговорно пазене”.
Ответникът
твърди, че процесната сума представлява изплатено *** възнаграждение за
извършени от него в пълен обем *** действия в период повече от 1 г. и тази сума
е заплатена именно на това основание, а не за „отговорно пазене”. Ето защо, не
е налице неосъществено основание за извършеното от ищеца плащане, като
полученото възнаграждение е декларирано от ответника пред НАП и са начислени и
заплатени дължимите данъци и осигуровки върху него.
Предвид
гореизложеното моли иска да се отхвърли като недоказан и неоснователен, ведно с
присъждане на разноски, като подробни съображения за това излага в отговора си
и в писмени бележки по съществото на спора от адв. И.С..
В
подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства.
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост на предявения иск, събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като обсъди доводите на
страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
По
делото не е спорно, а и от събраните писмени и гласни доказателства
и от
признанията на ответника се установява, че на 14.08.2013 г. ищецът Т.И.Б. е внесъл по сметката на
ответника А.М.Д., в качеството му на *** (както изрично е отбелязано) в „***”
АД - Клон ***, Офис ***, сумата 58 629 лв. Като основание за внасянето на
тази сума в платежното нареждане (л. 5) е посочено „Договор за *** и ***”, а в графата „Още пояснения” е отбелязано „отговорно
пазене”.
От
ТД на НАП - Пловдив е постъпила Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ
за 2013 г. на ответника А.М.Д., от която не може да се направи извод, че
получената от него процесна сума от 30 000 евро е била декларирана като
доход.
На
л. 28 - 31 от делото са приложени ***, с което Т.Б., в качеството си на *** и ***
на „Т.К.” ЕООД, е упълномощил Г. М. П. - *** сътрудник, да представлява
дружеството; както и Пълномощно с нот. заверка на подписите от *** г., с което
ищецът Б., като физическо лице, упълномощава ответника А.Д. да го представлява
пред адв. И. Г., „като от мое име и за
моя сметка получи сумата от 10 000 евро, която сума е дадена на съхранение”.
От
представения Договор за наем от 01.04.2013 г. се установява, че ищецът Т.Б., в качеството
му на *** и *** на „Т.-К.” ЕООД, е предоставил под наем на ответника А.Д., като
наемател, 2 недв. имота: сграда с идентификатор 56784.528.460.1 по КККР на ***,
застроена на калкан в западната част върху площ от 60 кв.м, на два етажа, с
предназначение - жилища; и сграда с идентификатор 56784.528.460.4 по КККР на ***,
разположена в югозападната част на имота, със застроена площ от 22 кв.м, брой етажи
- 1, с предназначение - хангар, депо, гараж, и двата находящи се в ***, срещу
наемна цена в размер на 300 лв. месечно.
От
своя страна ответникът А.Д. е сключил договори за наем на недв. имот -
обзаведено жилище, състоящо се от всекидневна, спалня и баня/тоалетна, с адрес:
****, с трети лица - на 01.07.2013 г. с И. В. Н.; на 15.12.2013 г. с Е. З. Д.; на
01.09.2013 г. с Е. Р. Г.; на 15.05.2013 г. с А. П. Й.; на 12.08.2013 г. с Е. А.
С. (л. 132 - 140).
От
представената от ищеца нот. покана от 11.12.2013 г. (л. 46), отправена от него
до ответника и връчена му на 27.12.2013 г. чрез нотариус И. И., рег.№ *** на
НК, се установява, че ищецът е поканил ответника да върне предадените му за „съхранение и отговорно пазене” парични
средства в размер на 58 629 лв. по посочена банкова сметка, ***, че счита
за прекратен договора за наем от 01.04.2013 г., сключен с „Т.-К.” ЕООД, поради
неплащане на наемната цена. От приложената нот. преписка (л. 95 - 9) е видно,
че тъй като ответникът не е намерен на постоянния му и настоящ адрес ****, нот.
покана е връчена по реда на чл. 47, ал. 5, вр. 540 от ГПК чрез залепване на
съобщение на входната врата и пуснат екземпляр от него в пощенската кутия,
съгласно постановление от 27.12.2013 г. на нотариус И. И., рег.№ *** на НК, а
оспорването на достоверността на датите, на които нот. покана е депозирана от
ищеца пред нотариуса (11.12.2013 г.), и е връчена на ответника А.Д. (27.12.2013
г.), съдът намира за недоказано и неоснователно.
Ответникът
А.Д. в качеството си на *** е сключил 7 договора за *** и ***, от които 5 с Д.Д.И.
и 2 с Р. Х. С., за което са му изплатени в брой различни по размер суми, като
по делото са приложени писмени доказателства за извършени от *** А.Д. различни ***
действия в качеството му на *** на Д.И. (л. 116 - 131).
По
делото са разпитани свидетелите С. С. Ш., П.С.Т., Д.Д.И. и Г. М. П.,
показанията на които съдът кредитира като логични, последователни и
непротиворечиви.
От
показанията на последния свидетел – Г. П., се установява, че ответникът А.Д.
преди Коледа на 2013 г. и в първите дни на 2014 г. не е бил в дома си в ***, а
е празнувал заедно със свидетеля и техни близки в ***, като с тези гласни
доказателства се потвърждава отразеното по нот. преписка ненамиране на лицето
на адреса му в ***.
Според
показанията на свид. Ш., страните са се срещнали на 28.07.2013 г. в кафене „***”
в ***, като ищецът споделил с ответника, че „има проблем с някакви земи, а *** Д. му каза, че ще му помогне за
разрешаването на този случай. *** Б. обясни къде са земите, за които точно
става дума, а *** му посочи конкретна сума от 30 000 евро, която *** ще
трябва да му плати. Тази сума беше за услугите, които *** трябва да предприеме
за решаването на проблемите с тези земи. Не е ставало въпрос за водене на
конкретно дело във връзка с тези земи. Просто беше назована сумата за тази
услуга.”
Свид.
Т. е присъствал на срещата на страните в ***, на която ищецът е внесъл
процесната сума в клона на „***”, находящ се там, което не е спорно по делото. Според
свидетеля, „*** каза на ***. Б.: „Дай да
преведем сумата, а по-късно ще подпишем договора.” Говореха за някакво дело, но
не знам за какво точно щеше да бъде това дело …***. Б. се съгласи и каза, че
сега ще му преведе парите и по-късно ще се видят. …После влезнаха заедно с ***.
…След като излязоха от банковия офис, се разделиха и аз казах на ***. Б., че
работата ме съмнява, защото сумата от 60 000 лв. е прекалено голяма. ….***
обаче ми отвърна: „Няма страшно, банката е гарант. Парите са в обща сметка на
отговорно пазене и не могат да се теглят без мен.”
От
показанията на свид. Д.И., който освен *** е завършил и ***, се установява, че
ищецът, с когото се познавали още от университета, поискал от него да ***
апартаментите на двата етажа на имота му в ***, на ул. *** - „Той го наричаше „хотелче”, но се оказа
жилищна сграда, която той отдаваше под наем на ***. …Работата беше доста като
обем. …Не се уговорихме за крайна сума за плащане с Б., а само за заплащане на ***
на апартаментите на двата етажа, по 200 лв. на апартамент. Общо 4 апартамента
съм ***. Понеже Б. видя, че се спъва работата, а обекта му напредваше, имаше
наематели и ме помоли да довърша абсолютно цялата ***. След като *** и четирите
апартамента и завърших ***, Б. ми предложи да смятам какво ми дължи. Той искаше
да се реваншира чрез услугата „***”. Смятах до
5 000 лв. и престанах, тъй като Б. обеща, че ще ми се реваншира
като ми намери *** за *** и заплати възнаграждението. …Тъй като Б. не обича да
дава пари, ми предложи да ми уреди *** и ме запозна с ***, който ще поеме ***.
Този *** беше А.Д.. Той пое *** и го доведе до финал. Това беше уговорката. Д.
ми води пет *** без да му заплащам. …Не знам дали Б. е водил и други клиенти на
***. Д., но аз останах много доволен от него. ….От Б. знам, че ***. Д. движи и
доста негови ***, постфактум е водил и неговата *** на сградата на ул. ***.
…лятото на 2013 г. …имахме среща в едно барче с Б.. Той ми каза, че едва ли не
са се скарали с ***. Д. заради мен, защото той си поискал хонорара за *** и Б.
бил принуден да му преведе голяма сума пари.”
При така установените
фактически обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявеният иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД е допустим, а разгледан по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Съгласно разпоредбата на
чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. От ангажираните по
делото писмени и гласни доказателства и от признанията на ответника А.Д. се
установява, че последният е получил в качеството си на *** на 14.08.2013 г. от
ищеца Т.Б. по банковата си сметка в „***” ** - Клон ***, Офис „***”, сумата
58 629 лв., равняваща се на 30 000 евро. Основанието за внасянето на
тази сума от ищеца е изрично посочено в самото платежно нареждане - „Договор за *** и ***”, поради което наличието
на друго основание, различно от посоченото в този писмен частен документ, е
недопустимо да се установява с гласни доказателства, съгласно императивната
забрана на чл. 164, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК. Ето защо, съдът намира, че процесната
сума е внесена от ищеца по банковата сметка на ответника в качеството му на ***,
както изрично е посочено в платежния документ, на основание сключен между тях
договор за *** и ***, който представлява неформален договор за поръчка по
смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД, за който не се изисква специална форма за
валидност.
Предметът на процесният
договор за *** и *** обаче не е прецизиран и не е конкретно определен в
платежното нареждане, и тъй като няма друг писмен документ, който да обективира
конкретните му клаузи, съдът намира, че следва да се приложи легалната дефиниция
за упражняване на *** професия чрез предоставяне на *** и ***.
Съгласно чл. 24, ал. 1
от ***, упражняването на *** професия
включва устни и писмени консултации и становища по въпроси на ***; изготвяне на
всякакви книжа - ***, ***, заявления, *** и други, свързани с възложената от
клиента работа; представителство на *** и *** и *** на *** и законните им ***
пред органите на ***, административните органи и служби, както и пред физически
и юридически лица, а според чл. 25, ал. 1, 2 и 3 от ***, *** представлява своя
клиент въз основа на писмено ***, а *** пред *** може да бъде извършено и устно
в ***, като в този случай *** се вписва в протокола от ***, а когато за
запазване на *** и *** на клиента се налага да извърши неотложни действия, ***
може да стори това и въз основа на устно ***, но тези действия следва да бъдат
потвърдени писмено от упълномощителя. В конкретния казус няма спор, че ищецът,
и като физическо лице, и като *** и *** на „Т.-К.” ЕООД, е упълномощавал
писмено ответника - ***. А.Д. и неговия *** сътрудник – Г. П., по смисъла на
чл. 25 от ***, а от събраните писмени доказателства (л. 116 - 131) и от
показанията на свид. Д.И. се установява, че ответникът е извършвал *** услуги и
*** пред *** на този свидетел срещу възнаграждение, платимо от ищеца, тъй като
той от своя страна дължал на свидетеля възнаграждение от поне 5 000 лв. за
*** на четирите апартамента в сградата на ул. ***, в гр. *** и за довършване на
цялата ***. Освен това, според същия свидетел, ответникът се занимавал и с
отдаване под наем на апартаментите в сградата на ищеца на ул. ***, в гр. ***, в
който смисъл са приложени договори за преотдаване под наем на тези жилища от
ответника като наемодател.
Наред с това, от
събраните по делото доказателства не се установиха твърденията на ищеца, че внесената
от него сума от 30 000 евро ще служи като гаранция за уреждане на въпрос със
собствеността на недв. имот, към който държавата има претенции, и ще покрива
направените фактически разноски за набавяне на документи, водене на преговори с
администрацията, плащане на такси и *** разноски при завеждане на *** за този
имот, а след приключване на случая остатъкът ще бъде възстановен на ищеца.
Напротив, според свид. Ш. „Тази сума беше
за услугите, които *** трябва да предприеме за решаването на проблемите с тези
земи. Не е ставало въпрос за водене на конкретно *** във връзка с тези земи”, а
свид. Т. заявява: ”Говореха за някакво ***,
но не знам за какво точно щеше да бъде това *** …***. Б. се съгласи и каза, че
сега ще му преведе парите и по-късно ще се видят.”, поради което съдът
намира, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване
твърденията си за неосъществяване на престацията, която е следвало да получи от
ответника като *** по договор за *** и *** срещу преведената сума от
30 000 евро.
Ето защо, съдът намира,
че искът за връщане на дадените от ищеца на ответника 30 000 евро, респ.
тяхната левова равностойност, поради неосъществяване на основанието за това, по
смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД е недоказан и неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал.
3 от ГПК ищецът следва за плати на ответника направените от последния разноски
по съдебното производство в размер на 2 200 лв. – внесено адв.
възнаграждение (л. 145), като възражението за прекомерност на договореното адв.
възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно, тъй като платеното
адв. възнаграждение е под минимума, определен в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/2004 г. за мин. адв. възнаграждения - 2 288,87 лв.
Предвид гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.И.Б.,
с ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез адв. Н.А., срещу А.М.Д., с ЕГН **********,***,
със съд. адрес:****, чрез адв. И.С., иск по чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД за
връщане на дадените на неосъществено основание 58 629 лв. (30 000 евро) по
неформален договор за *** и ***, ведно със законните последици, като НЕДОКАЗАН и
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
Т.И.Б., с ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез адв. Н.А., на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на А.М.Д., с ЕГН **********,***, със съд.
адрес:****, чрез адв. И.С., сумата 2 200 лв. (две хиляди и двеста лв.) - внесено
адв. възнаграждение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр. Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/