Номер 27321.10.2020 г.Град Варна
Апелативен съд – ВарнаIII състав
На 21.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Георги Н. Грънчев
Светла В. Даскалова
като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно
наказателно дело № 20203000600301 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 вр. чл. 323, ал.2 от НПК.
Инициирано е по частна жалба на адвокат М.К.Д., сл. защитник на подс. З. Р. Д.
срещу разпореждане № 2521/18.08.2020 г. по НОХД № 715/20 г. на ВОС на съдията-
докладчик по делото, с което на основание чл. 323 от НПК същата е била приета за
недопустима и върната на жалбоподателя. С жалбата, депозирана на 17.08.2020г. се атакува
протоколно определение от разпоредително заседание, проведено от ВОС на 12.08.2020г. С
последното предвид липсата на уважителни причини за неявяването на подсъдимия, мярката
за неотклонение, взета спрямо него е била изменена от „подписка“ в „парична гаранция“ в
размер на 2 000 /две хиляди/лева.
В жалбата, предмет на настоящото производство, се излагат доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на постановеното от съдията-докладчик
разпореждане от 18.08.2020г.
Същата е допустима за разглеждане, като по съществото се преценява като
основателна по следните съображения:
С определение, постановено в разпоредително открито съдебно заседание с участие
на страните, проведено на 12.08.2020 г. по НОХД № 715/2020г. на ВОС, по реда чл.66 от
НПК е била изменена мярката за неотклонение, наложена по отношение на подсъдимия З. Р.
Д. от „подписка“ в „парична гаранция“ в размер на 2000лв.
Срещу този съдебен акт на 17.08.2020г. е подадена частна жалба до по-горната
инстанция – АС-Варна от адв. М.К., с искане за отмяна на атакуваното определение, поради
изложени в жалбата доводи.
С атакуваното разпореждане №2521 от 18.08.2020 год., постановено от съдията-
1
докладчик по НОХД № 715/2020 год. по описа на ВОС, е била върната така депозираната
жалба като недопустима. Според докладчика по делото, актът постановен по реда на чл.66
от НПК не попада в кръга на определенията, подлежащи на самостоятелно обжалване, а
„съответна инстанция“ за произнасянето по поставения въпрос по реда на чл. 270 от НПК,
свързан с изменението на мярката е първоинстанционния съд. В разпореждането е посочено
още, че съществуващите твърдения за уважително отсъствие предполагат преразглеждане на
първоначалното становище, послужило като основание за изменение на мярката за
процесуална принуда, едва след изтичане на срока за внасянето й.
Становището на докладчика по делото отразено в ревизираното разпореждане не се
споделя от въззивната инстнация по следните съображения:
Предвидената от законодателя разпоредба на чл.66 от НПК урежда като цяло
последиците от неявяването на обвиняемото лице пред съответния орган без уважителни
причини или промяната на местоживеенето си, без да го е уведомил за това, или наруши
взетата мярка В този случай е вменено на съответния орган /в зависимост от фазата на
наказателното производство/ да вземе мярка за неотклонение или да замени с по-тежка
взетата мярка по реда, предвиден в НПК.
В нормата на чл.270 от НПК законодателят е предвидил реда, по който съдът се
произнася по въпроса за изменение на мярката за неотклонение вече на фазата на съдебното
производство.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г.,
ОСНК, Върховния съд на РБългария е изложил своето виждане досежно естеството и
приложимостта на разпоредбите чл.66 и чл.270 от НПК. Висшата инстанция е възприела
тезата, че законовия текст на чл.66 от НПК не намира приложение само на досъдебната фаза
на наказателното производство, а и на съдебната фаза, т. е. съотношението между тези две
разпоредби е на обща /по чл. 66 от НПК спрямо специална – по чл. 270 от НПК/, или казано
по друг начин – нормата на чл. 66 от НПК урежда материално-правните предпоставки за
изменение на МНО, а тази по чл. 270 от НПК – процесуалният ред, по който съдът следва да
стори това при наличието на предвидените материално-правни предпоставки.
Действително в разпоредбата на чл. 270 НПК законодателят е предвидил възможност
да бъде отправяно искане за промяна на изпълняваната от подсъдимия мярка за
неотклонение, както и задължение на съда да се произнесе своевременно по него. В
диспозицията на този законов текст обаче не са посочени основанията, за изменение мярката
за неотклонение, защото това е сторено в общия законов текст - този на чл.66 ал. 1 НК и той
е приложим в продължение на цялото наказателно производство, в това число и в хода на
централната му съдебна фаза.
Изложеното по-горе налага извода за неправилност на подхода на съдията-докладчик
по делото, респ. на постановеното разпореждане за връщане на жалбата на сл. защитник
срещу определението на съда, с което е била изменена МНО на подс.З.Д. от „подписка“ в
„парична гаранция“ в размер на 2 000 /две хиляди/лева, поради което същото следва да бъде
отменено.
Доколкото настоящото производство е по реда на глава ХХІІ от НПК, вменяващо на
въззивната инстанция произнасяне по наведените в жалбата въпроси при отмяна на
2
постановения първоинст. съдебен акт, настоящата инстанация следва да вземе отношение по
правилността и законосъобразността на протоколното определение на ВОС от
разпоредително заседание, проведено от ВОС на 12.08.2020г, с което е била изменена МНО
спрямо подс. З.. Д. от „подписка“ в „парична гаранция“ в размер на 2 000 /две хиляди/лева.
Няма спор, че подс. З.Д., не се е явил в насроченото от ВОС разпоредително
заседание на 12.08.2020г, за която дата и час е бил редовно призован. Безспорен и фактът, че
за деянието, за което е привлечен да отговаря подс. Д. – по чл.248а ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр.
чл. 26 ал. 1 от НК, присъствието му в с. з. /още повече в разпоредително такова/ не е
задължително, освен ако съдът не счете, че той следва да се яви , когато това е необходимо
за разкриване на обект. истина. Подобни мотиви в акта на съда липсват! Това, че в
разпореждането за насрочване на делото от 21.07.2020г /л.14-15 от НОХД/ съдията-
докладчик е посочил, че неговото явяване е задължително, както и че насроченото
разпоредително заседание ще се проведе в състав от съдия и двама съдебни заседатели /чл.
28 ал. 1 т. 1 от НПК !!!/, единствено и само налага за настоящата инстанция извода, че е
използвана обща бланка за насрочване на НОХД, в която е съществувал подобен текст. Не е
отчетено обаче, че за разглеждане на делото по особените правила /какъвто е настоящия
случай по глава 28 от НПК/, становището на подс. лице няма никакво значение, т. к. съдът е
задължен да направи това.
Изложеното дава основание на състава на АС-Варна да приеме, че така
постановеното протоколно определение на ВОС от 12.08.2020г, с което е била изменена
МНО спрямо подс. З.. Д. от „подписка“ в „парична гаранция“ в размер на 2 000 /две хиляди/
лева се явява необосновано и неправилно, поради което следва да бъде отменено, респ. да
остане в сила МНО „подписка“ спрямо подс. З.. Д..
Водим от горното и на основание чл.323 ал.2 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане на съдията-докладчик № 2521/18.08.2020 г. по НОХД №
715/20 г. на ВОС, с което на основание чл.323 от НПК е била приета за недопустима жалба
срещу протоколно определение на ВОС от 12.08.2020г, с което е била изменена МНО
спрямо подс. З.. Д. от „подписка“ в „парична гаранция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева
и върната на жалбоподателя.
ОТМЕНЯ протоколно определение на ВОС от 12.08.2020г, с което е била изменена
МНО спрямо подс. З.. Д. от „подписка“ в „парична гаранция“ в размер на 2 000 /две хиляди/
лева.
ПОТВЪРЖДАВА МНО „подписка“ взета по отношение подсъдимото лице З.Д..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4