Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1297
Гр. Пловдив, 17.04.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XXII граждански състав, в публично заседание нa двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Кирил Петров
при
участието на секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 16875 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове предявени от ЕТ „М. Д. - 97” срещу „Шен Тоур“ ЕООД.
Ищцата имала продължителни търговски отношения с ответника в сферата на доставките и продажбите на плодове, зеленчуци и хранителни стоки. На 28.02.2017 г. между страните е сключен неформален договор за покупко-продажба и доставка на стоки, подробно описани във фактура № *** г. Ищецът доставил на ответника следните стоки – лимони 200 кг. на стойност 350 лв., портокали 600 кг. на стойност 600 лв., грейпфрут 400 кг. на стойност 400 лв., банани 200 кг. на стойност 350 лв., ябълки 300 кг. на стойност 216 лв., моркови 300 кг. на стойност 180 лв., круши 30 кг. на стойност 53.04 лв. Общата сума била 2149 лв. без ДДС и 2578.85 лв. с ДДС. Дата на падеж на задължението е денят, следващ издаването на фактурата, но тъй като 01.04.2017 г. е събота и неприсъствен ден, то длъжникът е следвало да заплати дължимата сума на първия присъствен ден – 03.04.2017 г.
Поради незаплащането на сумите срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство по частно гр. дело № *** г. на ПРС, V гр. с-в, била издадена заповед за посочените суми, ведно със законната лихва и разноски. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът подал възражение за недължимост на вземането. Иска се да бъде установено съществуването на задълженията – 2 578.85 лв. дължима главница, по фактура № *** г. Претендира се законна лихва върху главницата от дата на подаване на заявлението. Моли се ответникът да бъде осъден да заплати разноски в заповедното и исковото производство.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е ангажиран отговор на исковата молба от ответника.
Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Правна квалификация на предявените искове - чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 327 ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД;
Видно от приложеното ч. гр. д. № *** г. по описа на ПРС, V-ти гр. с-в, вземането по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и иска, по който е образуван настоящият процес, е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявения иск е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
По делото е приета фактура № *** от 31.03.2017 г. за сумата от общо 2578.85 лв. с начислен ДДС.
Договорът за покупко – продажба е консенсуален неформален договор, чието сключване настъпва с постигането на съгласието между насрещните страни относно същественото му съдържание, без законът да обуславя действителността на договора от спазването на определена форма на обективиране на това съгласие. Предвид това, доказването на сключването между страните на договор за покупко – продажба е възможно с всички доказателствени средства, при ограниченията на чл. 164 ГПК. Фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор за търговска продажба на движими вещи, ако отразява съществените елементи от съдържанието на сделката - вид на закупената стока, стойност, начин на плащане, имена на купувача и продавача, респ. на техните представители, време и място на сключване на продажбата. Дори фактурата да не съдържа всички предвидени в Закона за счетоводството реквизити, или да е оспорена в процеса, съдът е длъжен да прецени доказателственото й значение за удостоверените в нея факти заедно с всички останали доказателства по делото.
Процесната фактура съдържа съществени елементи от сделката, описани са следните стоки - лимони 200 кг. на стойност 350 лв., портокали 600 кг. на стойност 600 лв., грейпфрут 400 кг. на стойност 400 лв., банани 200 кг. на стойност 350 лв., ябълки 300 кг. на стойност 216 лв., моркови 300 кг. на стойност 180 лв., круши 30 кг. на стойност 53.04 лв. Посочена е дата на плащане – 31.03.2017 г., както и фактурата е двустранно подписана от М.Д.в качеството й на ЕТ „М.Д. - 97”и от управителя на „Шен Тоур“ ЕООД – С.С., като получател на описаните стоки. Двустранно подписаният частен документ съдържащ неизгодни за получателя на описаните стоки факти, има силата на извънсъдебно признание и е противопоставим относно тези факти срещу своя издател. В преклузивните срокове автентичността на представената фактура не е оспорена.
По изложените съображения съдът намира за установено, че между страните е съществувало валидно облигационно отношение, произтичащо от сключен неформален договор за покупко-продажба и доставка на стоки на посочените стоки /плодове и зеленчуци/, във връзка, с който е издадена процесната фактура. Доставянето на описаните стоки не е оспорено от ответника, а и съдът намира, че подписването на фактура № *** свидетелства за възникване на задължение за ответника да заплати стоката описана във фактурата - лимони 200 кг., портокали 600 кг., грейпфрут 400 кг., банани 200 кг., ябълки 300 кг., моркови 300 кг., круши 30 кг. Това е така, тъй като подписването на процесната фактура представлява извънсъдебно признание от страна на ответника за възникване в негова тежест на задължението за плащане на горната сума /в тази насока виж решение № 23 от 7.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 588/2010 г., II т. о., решение № 30 от 08.04.2011 г. по т.д.№ 416/2010г., I т. о. на ВКС и др./.
Във фактурата е посочена дата на плащане – 31.03.2017 г., поради което е налице постигната между страните уговорка за изискуемост на задължението за плащане на цената. Задължението е изискуемо от датата следваща датата на падежа. В тежест на ответника е било да докаже, че е изпълнил задължението си за заплащане на сумата по фактурите, което същият не твърди и не установява по делото.
Ето защо искът за установяване съществуването на вземането се явява основателен за пълния предявен размер, поради което следва да бъде уважен изцяло за сумата от 2578.85 лв. Законна последица е присъждането на законната лихва, която се следва от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.08.2017 г.
По разноските:
Разноски са дължими на ищеца. Представен е списък по чл.
80 ГПК и доказателства за направата на разноските. На ищеца за исковото
производство ще се присъдят 471.57 лв.,
а за заповедното – 51.58 лв.
Водим от горното, ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ЕТ „М.Д.– 97“, в качеството й на
физическо-лице търговец М.З.Д., ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. ***, срещу „Шен Тоур“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***,
положителен установителен иск, че „Шен Тоур“ ЕООД ДЪЛЖИ на ЕТ „М.Д.– 97“, сумата от 2578.85 лв. – главница, представляваща дължима цена с вкл. към нея
ДДС по неформален договор за покупко-продажба и доставка на стоки /плодове и
зеленчуци/ от 28.02.2017 г., сключен между страните, въз основа на който е
издадена фактура № *** от 31.03.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда - 22.08.2017 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена
заповед от 23.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № *** г. на ПРС, V гр. състав.
ОСЪЖДА „Шен Тоур“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. ***, да заплати на ЕТ „М.Д.– 97“, в качеството й на
физическо-лице търговец М.З.Д., ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 471.57 лв. – разноски в
исковото производство, както и сумата от 51.58
лв. – разноски в производството по ч. гр. д. № *** г. на ПРС, V гр. състав.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на съобщението на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ