РЕШЕНИЕ
№…………../15.02.2017 г.
Гр. С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС МАДЖЕВ
при секретаря А.Т., като разгледа
докладваното от председателя т. дело №
907/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба вх. № 64058/20.09.2010 г. на «Ф.» ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** и
«К.2. АД- в ликвидация, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** и Агенция
за П. и С.К., с адрес – гр. С., ул. «*****» № **.
Предявени
са за разглеждане при условията на обективно последващо съединяване следните
искове :
1./
от «Ф.» ЕООД, ЕИК *******, като процесуален субституент на «К.2. АД- в
ликвидация, ЕИК ******* срещу Агенция за П. и С.К. иск с правно основание чл. 134 ЗЗД във вр. с чл. 34 и чл. 55, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати в полза на «К.2. АД- в ликвидация сумата в
размер от 127 000,00 лв. – представляваща платена от купувача по сключения
между тези страни договор за приватизационна продажба на пакет от 69 262
броя акции, представляващи 37,7 % от капитала на «К.» АД – село С.;
2./ Агенция за П. и С.К. срещу «К.2. АД- в
ликвидация, ЕИК ******* инцидентетен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за това, че договор за
приватизационна продажба на пакет от 69 262 бр. акции, представляващи 37,7
% от капитала на «К.» АД – село С., сключен на 21.10.1999 г. между Агенция за П.
/понастоящем - Агенция за П. и С.К./ и «К.2. АД е нищожен.
От ищеца - «Ф.» ЕООД са изложени твърдения, че с решение
от 03.02.2010 г. на Софийски районен съд по образуваното пред същия гр.д. № 29608/2008
г. /влязло в сила на 13.03.2010 г./ е била призната за установена нищожността
на договор за приватизационна продажба на пакет от 69 262 бр. акции,
представляващи 37,7 % от капитала на «К.» АД – село С., сключен на 21.10.1999
г. между Агенция за П. /понастоящем - Агенция за П. и С.К./ и «К.2. АД, поради
липса на основание за неговото сключване. Тази нищожност е мотивирана с
обстоятелството, че решението от 20.10.1999 г. на Изпълнителния директор на
Агенция по П., въз основа на което «К.2. АД е определено за купувач на
цитирания пакет от акции в дружеството -
«К.» ЕАД е било отменено при осъществен съдебен контрол чрез постановено
решение 11.07.2000 г. от Върховния административен съд, като това решение по
съдебен контрол за законосъобразност на акта е влязло в сила на 30.01.2001 г.
От ищецът се поддържа, че приемйки за нищожен договора за приватизационна
продажба на акции, поради отпадане на правното основание за неговото сключване,
от СРС е прието, че на основание чл. 34 ЗЗД страните по същия си дължат
съвместно връщане на даденото по неговото изпълнение. В този смисъл връщането
на резменените престации от страните, което следва да се осъществи според ищеца
се състои в това продавача - АПСК да върне на купувача - «К.2. АД платената от последното продажна цена
за придобитите акции в размер на сумата от 127 000 лв., а купувача -
«К.2. АД на свои ред да върне на АПСК – 69 262 броя акции, които е
получил при сключването на недейстиелния договор за приватизационна продажба. Ищецът
обосновава интереса си от предявяване на косвения иск по смисъла на чл. 134 ЗЗД
с това, че на свои ред има вземане от «К.2. АД за парична сума в размер на
60 000 лв., като се е снабдил с изпълнителен тутул за същото и е образувал
с цел събирането му от длъжника - «К.2. АД изпълнително дело № 541/2009 г. пред
ЧСИ- Ив. Ч.. Сред предприетите по така цитираното изпълнително дело е и
изпращането на АПСК на запорно съобщение в качеството му на трето задължено
лице по смисъла на чл. 507, ал. 1 ГПК, доколкото Агенцията се явявала длъжник
на «К.2. АД за сумата в размер от 127 000 лв., която подлежала на връщане
по обявения за нищожен договор за приватизационна продажба на акции от
21.10.1999 г. Със своя молба уточнение
от 06.04.2016 г. дружеството-ищец «Ф.» ЕООД е потвърдило вече изложените от
него с ИМ фактически твърдения, като е доразвило същите посочвайки, че е
сезирал СГС действайки в качеството си на процесуален субституент, а именно
предявява чужди права на своя длъжник – «К.2. АД, доколкото последния
бездейства и не предприема защита на свои имуществени права, на които е
носител, а именно да събере вземането си от продавача по цитирания в ИМ договор
за приватизационна продажба на акции, доколкото същия е нищожен, а даденото по
него подлежи на връщане, в това число платената от «К.2. АД част от продажна цена за придобитите
акции в размер на сумата от 127 000 лв. Обосновава се, че пасивната
материално-правна легитимация на ответната Агенция за П. и С.К. произтича от
нормата на чл. 22б, ал. 4, т. 10 от ЗПСК, защото АПСК има качеството на страна
по сключения договор за приватицационна продажба, като отговорността свързана с
последиците от неговата недействителност отново следва да се понесе от
договарялите страни в хипотезата, че между тях са били разменени престациите по
сделката. Добавено е и изявление, че «Ф.» ЕООД не поддържа АПСК да е обвързана
от СПН на постановеното през 2010 г. от СРС решение за нищожност на сделката.
Доколкото обаче от ответната страна - АПСК
изрично е въведен като предмет на настоящото производство въпроса с
действителността на договора за приватизационна продажба, като на основание чл.
212 ГПК е бил предявен за съвместно разглеждане иск за прогласяване нищожност
на приватизационната сделка, то този съществен за спорното право въпрос подлежи
на разрешаване и в настоящото производство. Процесуалният представител на «Ф.»
ЕООД мотивиран от допуснатите пороци в процедурата по сключване на договора за
приватизационна продажба от 21.10.1999 г. застъпва виждането, че се касае до
опорочаване на фактическия състав предивден при сключването на тази сделка,
което рефлектира върху нейната валидност, а именно прави я недействителна с
всички произтичащи от това последици, вкл, тези основани на чл. 34 ЗЗД – всяка
от страните да върне това което е получила от насрещната такава по сделка,
която е прогласена за нищожна.
Във връзка с така предявения иск
с правно основание чл. 134 ЗЗД във връзка с чл. 34 ЗЗД вр. чл.55, ал. 1, т. 3 ЗЗД за връщане на платена на отпаднало основание продажна цена в размер на
сумата от 127 000 лв. въз основа на договор за продажба на за приватизационна
продажба на пакет от 69 262 броя акции, представляващи 37,7 % от капитала
на «К.» АД – село С. своевременно в срока за отговор ответната - Агенция за П.
и С.К. депозира такъв по делото, с които моли за отхвърляне на иска, намирайки
го за неоснователен. Най-напред се възразява относно това, че АПСК /респективно
преди структурната трансформация – Агенция по П./ да е вземала участие в
качеството й на страна в проведеното пред СРС исково производство за
разглеждане на предявен от «К.2. АД иск за нищожност на приватизационния
договор споменат в ИМ, което означава, че това решение не се ползва със СПН и не е противопоставимо на
АПСК, като същото не може да я обвърже с правните си последици, а именно
прогласяването на догвора за приватизационна продажба за нищожен и осъждането
на всяка от страните да върне полученото по него на престиралата го насрещна
такава. Акцентира се и върху това, че по така сключения през 1999 г. договора
за приватизационна продажба не е последвало надлежно изпълнение от страна на
купувача по него - «К.2. АД, доколкото общия размер на уговорената продажна
цена е възлизал на сумата от 1 270 000 лв., а от купувача е било
осъществено плащане единствено на 10 % от тази цена – сумата от 127 000
лв., което е станало чрез два превода осъществени през м.09 и м.10.1999 г. Едновременно
с упражненото право на отговор от отвтната страна – АПСК на основание чл. 212 ГПК е предявен за съвместно разглеждане в настоящото производство инцидентен
установителен иск насочен против ищеца - «К.2. АД, чиито права се упражняват от
прцесуален субституент в настоящото производство, които инцидентен иск има за
предмет - установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за това, че договор за приватизационна продажба
на пакет от 69 262 бр. акции, представляващи 37,7 % от капитала на «К.» АД
– село С., сключен на 21.10.1999 г. между Агенция за П. /понастоящем - Агенция
за П. и С.К./ и «К.2. АД е нищожен, защото е сключен без да има основание за
това. Посочено е, че при уважаването на този иск и признаването на договора за
приватизационна продажба от 21.10.1999 г. за нищожен за двете страни по него ще
се породят, като последици задълженията да върнат полученото по него, а именно
купвача да върне прехвърлените и предадени в негово държане 69 262 бр.
акции, представляващи 37,7 % от капитала на «К.» АД – село С., а продавача
платената му продажна цена. Посоченият материално правен ефект се обосновава с
нормата на чл. 34 ЗЗД, която предвижда, че когато договорът бъде признат за
нищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко което е
получила от нея. В този ищецът по предявения ИУИ е заявил изрично искане, че
ако тази претенция за нищожност на приватизационната сделка бъде възприета за
основателна, то се отправя дилаторно възражение при съдържание всяка от
страните по договора да върне едновременно на насрещната полученото по него, а
именно АПСК получената сума в размер на 127 000 лв. под формата на платена
й продажна цена от купувача, а последния да върне прехвърлените му 69 262
бр. акции, представляващи 37,7 % от капитала на «К.» АД – село С..
С определение от 02.03.2011 г.,
което е постановено по настоящото дело на основание чл. 219 ГПК, като
подпомагаща страна /ТЛП/ в процеса на страната на ответника /АПСК/ е
конституиран – Министърът на икономиката, енергетиката и туризма.
Софийски градски съд, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Видно от изпълнителен лист издаден на
04.08.2009 г. от СГС, ТО, VI-2 състав по
гр.д. № 220/2008 г. дружеството – «К.2. АД е осъдено да заплати в полза на «Ф.»
ЕООД, сумата от 33 170,32 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска -01.02.2008 г. до окончателното плащане –
стойност на продадени стоки, съгласно 12 броя фактури, както и лихва –
обезщетение за забавено плащане върху сумата по всяка една от издадените
фактури до датата на завеждане на иска в общ размер на 6 105,80 лв., както
и за разноски по делото в размер на сумата от 3 108,36 лв.
Според подадена молба от
06.11.2009 г. «Ф.» ЕООД е поискало от ЧСИ – И. Ч., с рег. № 783 и район на
действие – Софийски градски съд да образува изпълнително дело въз основа на
обсъдения изпълнителен лист от 04.08.2009 г. срещу длъжника по него - «К.2. АД.
Тази молба е била удовлетворена, като пред ЧСИ - И. Ч. е било образувано
изпълнително дело с № 20097830400541, като на 18.11.2009 г. от органа по
изпълнението е разпоредено, както следва : да се изпрати покана за доброволно
изпълнение до длъжника - «К.2. АД; да се
извърши пълно проучване относно имущественото състояние на длъжника; наложен е
запор спрямо вземането на «К.2. АД от третото лице – Агенция по П. по отношение
правото на вземане, което «К.2. АД има във връзка с представен от взискателя
договор; постановено е да се изиска от АПСК пълна информация за сключения
договор и последвали правни и фактически действия с оглед неговото сключване;
наложен е запор върху акциите на «К.2. АД в Централния депозитар.
Видно от съобщение с вх. № 07-00-89/19.05.2010 г., което е изпратено от ЧСИ
- И. Ч. до Агенция по П. /понастоящем АПСК/ се установява, че съдебния
изпълнител е наложил запор върху правото на вземане на длъжника - «К.2. АД
произтичащо от разпоредбата на чл. 34 ЗЗД във връзка с договор за
приватизационна продажба от 21.10.1999 г. на пакета от 69 262 акции от
капитала на длъжника - «К.2. АД и
представляващо връщане на платена цена от купувача - «К.2. АД до размера на
сумата от 64 124,20 лв. Със същото съобщение съдебния изпълнител е
известил третото лице АПСК, че на основание чл. 507, ал. 2 и ал. 3 от ГПК му
забранява да превежда запорираната сума в полза на длъжника по изпълнението
- «К.2. АД. Същевременно АПСК в
качеството му на трето за изпълнението лице е поканен в 3-дневен срок от връчване
на съобщението да съобщи пред органа по изпълнението, дали признава за
основателно вземането и има ли готовност да го плати.
Съгласно съобщение от 20.05.2010 г. изпратено от АПСК по изпълнително дело
с № 20097830400541е видно, че същото не признава вземането на «К.2. АД, като е
изложил аргументи за неоснователност на тази претенция и е отказало плащане по
същата.
Представен е договор от 21.10.1999 г. за приватизационна продажба на пакет
от 69 262 броя акции, представляващи 37,7 % от капитала на «К.» АД – село С.,
като според същия Агенция за П.-в
качеството му на продавач и «К.2. АД- в качеството му на купувач са се
споразумели да бъде извършена П. по реда на чл. 25, ал.1, т. 4 от ЗППДОб.П на «К.»
АД чрез продажбата на пакет от 69 262 броя акции, представляващи 37,7 % от
съдебно регистрирания му капитал към момента на подписване на договора. Срещу
придобиването на така посочените 69 262 броя акции, купувача е поел
насрещното задължение да заплати в полза на продавача покупна цена в размер на
сумата от общо 1 270 000 лв. /при цена на една акция от 18,33 лв./. В
чл. 7 от подписания договор е възприет механизма за заплащането на договорената
покупна цена, а именно : в деня на подписване на договора купувача заплаща на
продавача по банков път 10 % от цената уговорена в чл. 6, а именно сумата от
127 000 лв., която следва да се намали с внесения за участие в преговорите
за потенциялни купувачи депозит в размер на 60 000 лв. и така
първоначалната дължима сума подлежаща на плащане е уговорена на 67 000 лв.
Отново в клаузите на чл. 7 е уреден и начина за заплащане на дължимия остатък
от договорената продажна цена на прехвърлените 69 262 броя акции, както и
възможните платежни инструменти за погасяването й. Според чл. 5 от цитирания
договор страните са възприели, че правото на собственост върху акциите по чл.
1.1. се прехвърля в срок от 10 работни дни след постъпване на сумата по чл.
10.1. по банковата сметка на А. ЗА П. посредством джиросването на временното
удостоверение, което замества акциите по чл. 1.1., като предоставянето на
временното удостоверение на купувача се извършва в седалището на продавача.
Ангажирани
като част от доказателствения материал по делото са документ за внесен депозит
от 23.09.1999 г. и авизо по платежно нареждане от 21.10.1999 г., чиито анализ
установява недвусмислено обстоятелството, че купувача по договора за приватизационна
продажба от 21.10.1999 г. в лицето на дружеството - «К.2. АД е заплатил в полза на продавача по този договор сумата от
127 000 лв., съставляваща 10 % от общата стойност на уговорената продажна
цена на пакета акции, предмет на приватизационната сделка.
Прието за доказателство по делото е решение от 03.02.2010 г. на СРС, ГО, 54
с-в по гр.д. № 29608/2008 г., с което по предявен от Министъра на икономиката и
енергетиката против «К.2. АД е признато за установено, че договор за
приватизационна продажба на пакет от 69 262 броя акции, представляващи
37,7 % от капитала на «К.» АД, сключен на 21.10.1999 г. е нищожен,
поради липса на основание за сключването му, като на основание чл. 34 ЗЗД «К.2. АД е осъдено да върне на Министъра на
икономиката и енергетиката дадените в изпълнение на договор за приватизационна
продажба от 21.10.1999 г. – 69 262 броя акции, представляващи 37,7 % от
капитала на «К.» АД. Така постановеното
решение от СРС е влязло в сила на 13.03.2010 г.
Други
допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Преди да пристъпи към разглеждане на
всеки един от предявените в настоящото производство искове, СГС намира, че
следва да изясни въпроса с процесуалната пасивна легитимация на ответника –
АПСК във връзка с качеството му на страна в образуваното производство и
възможността му да отговаря по предявения спрямо него осъдителен иск при
квалификацията на чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Процесуалната
легитимация на страните се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на
спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право.
Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то
материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за
титулярството на гражданското правоотношение – кой е носител на правото и кой е
носител на правното задължение. Поради това, че процесуалната легитимация на
двете страни следва не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване,
а единствено от правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е предявен
от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се
претендира или отрича с исковата молба. Съответствието между
процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество,
който съдът изследва с решението и който обосновава основателността на иска.
Материалноправната легитимация се обуславя от титулярството на гражданското
правоотношение – кой е носител на правото и кой е носител на правното
задължение, поради което касае основателността на предявената претенция. Актуалната
правна уредба относно статута на ответната – АПСК е дадена в § 9 и § 20, ал. 1
от Закона за изменение и допълнение на ЗПСК /ДВ, бр. 18/5.03.2010г., в сила от
5.03.2010г./, а именно създадена е Агенция за П. и С.К. чрез преобразуване на А.
ЗА П. и А. ЗА С.К.. Съгласно § 23, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗПСК /ДВ, бр.
18/5.03.2010г., в сила от 5.03.2010г./ висящите съдебни и арбитражни дела и
изпълнителни производства към датата на влизането в сила на ЗИДЗПСК се
продължават от А. ЗА П. и С.К. до тяхното приключване във всички инстанции,
съответно до приключването на изпълнителните производства, а съобразно § 20, ал. 3 ПЗР на ЗИДЗПСК трудовите
правоотношения на служителите на А. ЗА П. и А. ЗА С.К. не се прекратяват и
преминават към АПСК. Следователно се касае до преобразуване на А. ЗА С.К. и А.
ЗА П. в АПСК като пълен правоприемник.
С § 5 от Закона за изменение и допълнение на ЗПСК /ДВ, бр. 89/12.11.2010г., в
сила от 15.11.2010г./ в чл. 22б, ал. 4 ЗПСК е създадена т. 10, съгласно която
разпоредба при осъществяване на функциите си по ал. 3, т. е. когато осъществява
С.К. по договори за П., сключени от оправомощени държавни органи, А. ЗА П. и С.К.
може да предявява искове, свързани с или произтичащи от сключени приватизационни
договори или от договори за доверителни сметки, банкови гаранции или други
документи по сделките, както и може да бъде ответник по такива искове пред съд
или арбитраж. Въз основа на изричната правна норма на чл. 22б, ал. 4, т. 10
ЗПСК законодателят е възложил на АПСК да участва в искови производства при, и,
или по повод приватизационни договори, включително да бъде ответник по такива
искове. Предвид обстоятелството, че посочената правна норма има и процесуален
характер, същата има действие и се прилага и за висящите към датата на влизане
в сила на ЗИДЗПСК /ДВ, бр. 89/12.11.2010г./, т. е. към 15.11.2010г. искови
производства, образувани срещу АПСК по искове, свързани с или произтичащи от
сключени приватизационни договори. АПСК
не разполага с универсална представителна власт от името на държавата да
участва във всички искови производства във връзка или произтичащи от сключени
приватизационни договори, а нейните правомощия и представителната й власт са
изрично уредени в действалата до 05.03.2010г. разпоредба на чл. 19, ал. 2
/отм./ ЗПСК, съответно чл. 22б, ал. 4 ЗПСК, след приемане на ЗИДЗПСК /ДВ, бр.
18 от 05.03.2010г./. Следователно независимо, че настоящото производство е било
образувано чрез депозирана пред СГС, искова молба на 20.09.2010 г., доколкото
посочената норма уреждаща представителната власт на АПСК да действа от името на
държавата има процесуалноправен характер, то тя следва да намери приложение и
спрямо вече образуваните производства, каквото е и настоящото, респективно да
се приеме, че АПСК има качеството на надлежна страна в процеса да отговаря по
предявения осъдителен иск при квалификацията на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав, като
съобразява предмета на поставения за разглеждане спор, счита че в хронологично
отношение най-напред следва да се разгледа въведения от ответната страна – АПСК спор чрез предявения по реда на чл. 212 ГПК инцидентен установителен
иск за прогласяване нищожността на договор за приватизационна продажба на пакет
от 69 262 бр. акции, представляващи 37,7 % от капитала на «К.» АД – село С.,
сключен на 21.10.1999 г. между Агенция за П. /понастоящем - Агенция за П. и С.К./
и «К.2. АД. Ответник по този иск е купувача по договора, а именно - «К.2. АД. Преди
да се пристъпи към разглеждане по същество на този иск следва да се отговори на
въпроса, дали така предприетата от АПСК искова защита е допустима по своето
естество, като се съобрази постановеното решение от 03.02.2010 г. на СРС, ГО,
54 с-в по гр.д. № 29608/2008 г., с което по предявен от Министъра на
икономиката и енергетиката против «К.2. АД е признато за установено, че договор
за приватизационна продажба на пакет от 69 262 броя акции, представляващи
37,7 % от капитала на «К.» АД, сключен
на 21.10.1999 г. е нищожен, поради липса на основание за сключването му, като
на основание чл. 34 ЗЗД «К.2. АД е
осъдено да върне на Министъра на икономиката и енергетиката дадените в
изпълнение на договор за приватизационна продажба от 21.10.1999 г. –
69 262 броя акции, представляващи 37,7 % от капитала на «К.» АД,
включително обстоятелството, че така постановеното решение от СРС е влязло в
сила на 13.03.2010 г. Няма съмнение, че страна по приватизационната сделка,
която с цитираното съдебно решение е прогласена за нищожна е държавата в
качеството й на продавач на свои активи, а именно 69 262 броя акции,
представляващи 37,7 % от капитала на «К.» АД. Това, че дейността по
раздържавяването на този актив Б.Д. е предоставила по силата на закон на
конкретен държавен орган в лицето на А. ЗА П. чрез нейния изпълнителен директор
не проемня субекта по сделката и не може да породи извод, че такъв е А. ЗА П..
Последната към момента на сключване на договора за приватизационна продажба е
натоварения с представителна власт субект по критериите визирани в чл. 3, ал. 1
ЗППДОбП /отм./. Държавата, като субект на
частното право, има правосубектност, която се осъществява от нейни органи чрез изричното им законово упълномощаване. Качеството на страна, обаче, в
частноправните отношения придобива държавата, а не органите й, които по силата
на закона имат само представителна власт /вж. р. № 234 от 15.02.2012 г. на
ВКС по т.д. № 872/2009 г., II т.о., ТК/. В този контекст следва да се
разсъждава и при преценката, дали постановеното решение от 03.02.2010 г. на СРС, ГО, 54 с-в по гр.д. № 29608/2008 г. се
позлва със сила на пресъдено нещо между стараните в настоящото производство или
обратното същото не разпростира субективните си предели на действие спрямо
ответника АПСК. Виждането на настоящия съдебен състав се припокрива с това, че
страна по цитираното гр. дело, което е приключило с влязъл в сила съдебен акт е
държавата в качеството й на продавач по приватизационната сделка реазилизрала
се на 21.10.1999 г. и макар същата да е била представялвана в това производство
от Министъра на икономиката и енергетиката, то доколкото същия именно в
качеството си на държавен орган принципал на собствеността на държавата в
дружества с с държавно участие в капитала е разполагал с необходимото
правомиощие и представителна власт да го стори, респективно постановения съдебен
акт, доколкото не е била атакувана неговата допустимост и правилност се е
стабилзирал и като такъв произвел ефекта на силата си на пресъдено нещо спрямо
страните по спора, а както се отбеляза една от тях е държавата. Ето защо спора
относно валидността на договора за приватизационна продажба сключен на
21.10.1999 г. не може да бъде пререшаван в настоящия процес било чрез способа
на предявяване на инцидентен установителен иск, какъвто е предприет от
ответната – АПСК, доколкото същата представлява държавата чрез делегираните й
законови правомощия, а както се посочи държавата е обвързана от вече
постановеното решение, което е влязло в сила. Изложеното мотивира да приеме, че
иска с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожност на сделката
за приватизационна продажба е недопустим по своето ествество. Съгласно чл. 299, ал. и 2 ГПК спор, разрешен с влязло в сила
решение, не може да бъде пререшаван и повторно заведеното дело се прекратява
служебно от съда. Така следва да се подходи и по отношение на въведения
в процеса на спора по реда на чл. 212 ГПК инцидентен установителен иск за
нищожност предявен от АПСК против «К.2. АД, като производството
във връзка със същия се прекрати.
Относно предявения за разглеждане
иск при квалификацията на чл. 134 ЗЗД във връзка с чл. 34 ЗЗД вр. с чл. 55, ал.
1 ЗЗД настоящата инстанция, като се запозна с изложените от страните твърдения
и ангажираните доказателства приема следното :
За ищеца – „Ф.“ ЕООД съгласно изложените в ИМ и
поясненията към нея твърдения, които са подкрепени с писмени доказателства се
устанвоява да е снабден с правен интерес
да упражни от свое име правата на «К.2. АД /в качеството на длъжник на „Ф.“ ЕООД по издаден изпълнителен
лист 04.08.2009 г. чрез които се установява наличе на ликвидно и изискуемо
парично притезание, чиито адресат е «К.2. АД, а
носител - „Ф.“ ЕООД/. Интересът се извежда и от това, че
дружеството - «К.2. АД, бездейства и не упражнява
правата си по чл. 34 ЗЗД, а именно да поиска от държавата връщане на
заплатената от същото продажна цена по договор за приватизационна продажба от
21.10.1999 г. в размер на сумата от 127 000 лв., доколкото този договор за
продажба е прогласен за нищожен с влязло през 2010 г. в сила съдебно решение.
СГС намира за необходимо да отбележи в изложението на настоящото решение, че във връзка с допустимостта на косвения иск по чл. 134 ЗЗД, като
обезпечително средство, трябва да се се отчита и това, че като предпоставка
за упражняването му не е необходимо правото на
кредитора да е ликвидно и изискуемо, нито длъжникът да е изпаднал в забава.
Искът може да бъде упражнен дори ако правото на кредитора зависи от
осъществяването на някакво отлагателно условие или настъпване на начален срок, съответно
се касае до хипотеза при която от едно правно основание произтича изпълнението
на две престации, което следва дас е извърши едновременно. В контекста
на изложеното „Ф.“ ЕООД в качеството си на кредитор спрямо бездействащ негов
длъжник се явява снабден с легитимация да упражни правата на длъжника, които
последния има в рамките на едно друго правоотношение и да предизвика
разместване на престации по това правоотноешние с цел длъжника да получи в
патримониума си имущество /парична сума/, която да послужи за последващо
удовлетворяване вземането на кредитора „Ф.“ ЕООД спрямо «К.2. АД, което в исковата молба се поддържа да възлиза в размер на сумата
от 60 000 лв.
Допустимостта на предявения
сурогацинен иск по чл. 134 ГПК сбъдва вътрешно-процесуалната предпоставка за
присътъпване към разглеждане на претенцията по чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 55,
ал. 1, т. 3 ЗЗД съставялваща такава за осъждане на ответника да върне получената
по нищожния договор за приватизационна продажба част от общо уговорена продажна
цена, а именно сумата от 127 000 лв.
Договорът за
продажба на определен пакет акции от капитала на дадено
търговско дружество, собственост
на държавата има своето правно основание - прехвърлят се акции - собственост на държавата на юридическо лице - дружеството - купувач,
поело задължение да заплати цената на продаваните акции в размер на 1 270 000 лв., съобразно
чл. 6 от договора за продажба на 37,70 % от капитала на „К.“ АД. Предмет на сделката е собственост на определен пакет акции – 69 262 броя акции срещу заплащане на продажна цена, т. е. правното
основание на сделката е типична за договора за продажба.
Двустранната
реституция е последица от признаването на договорът за нищожен и съобразно чл.
34 от ЗЗД - всяка страна трябва да върне всичко което е получила по
нищожния договор. Разглежданата хипотеза не може да прави изключение от
този принцип на гражданското право, а именно всяка от страните по нищожния
договор да възстанови на насрещната престацията, която е получила по повод
осъщественото изпълнение на една опорочена /невалидна/ правна сделка, каквато
несъменено се явява договора за приватизационна продажба от 21.10.1999 г.,
доколкото същия по съдебен ред чрез упражняване на иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД е
прогласен за нищожен с влязло в сила съдебно решение, което е обвързващо
странтие относно този въпрос и същия не подлежи на пререшаване, вкл. по
отноешение на АПСК в качеството й на държавен орган представляващ Б.Д. в
настоящото производство.
С нормата на чл. 34 ЗЗД обективното
ни материално право урежда закономерното правило, че „когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от
страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея.“. С
разглеждания договор за приватизационна продажба, които се характеризира като
двустранен, възмезден и престационен договор, между страните по него и след
сключването му се е стигнало до размяна макар и частична на уговорените
престации, а именно купувача по сделката е заплатил сумата от 127 000 лв.
– част от продажна цена /10 % от общата продажна цена, която е уговорена да
бъде в размер на сумата от 1 270 000 лв./, а продавача е прехвърлил
собствеността върху 69 262 броя акции,
представляващи 37,7 % от капитала на «К.» АД – село С., като е предал в държане
на купувача временните удостоверения, които удостоверяват собствеността
върху 69 262 броя акции. По делото се проведе
доказване, че купувача е заплатил в полза на продавача по приватизационната
сделка сумата от 127 000 лв. чрез ангажираните и обсъдени по-горе в
изложението на настоящия съдебен акт два броя платежни докуемента за превод на
сумите от 67 000 лв. и 60 000 лв.
По правилото на
чл. 55, ал. 1 ЗЗД този, който е получил нещо без основание е длъжен да
го върне. В ППВС № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. са дадени разяснения
по прилагането на правилата на чл. 55 ЗЗД за неоснователното
обогатяване, като първият фактически състав се прилага и когато е получено нещо
въз основа на нищожен акт. Тази разпоредба се тълкува и във връзка с нормата на
чл. 34 ЗЗД, според която, когато договорът бъде признат за нищожен,
всяка от страните трябва да върне на другата всичко, което е получила от нея.
В случаите на
получаване по нищожния договор на вещи, права или парични суми на връщане ще
подлежи даденото. Съобразно този начин на регулиране на разменените
престации по един нищожен договор отношенията между страните по прогласения за
нищожен договор за приватизационна продажба от 21.10.1999 г. следва да се
регулират именно на плоскостта на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, като всяка от страните
върне полученото от насрещната, доколкото липсва основание за получеаването му,
а преодоляването на допуснатото неоснователно разместване на блага следва да се
осъществи чрез връщането на страната, която е извършила престацията. Предвид
това «К.2. АД в качеството си на купувач по един нищожен
договор за приватизационна продажба се явява материално легитимирана да полчуи
обратно в патримониума си заплатената от дружеството купувач продажная цена за
придобития актив – пакет акции, която възлиза на сумата от 127 000 лв.
Наличието на всички елементи от материалното право на вземане по смисъла на чл.
34 ЗЗД във връзка с чл. 55, ал. 1 ЗЗД обуславя оснвоателност на предявения
осъдителен иск при тази квалифиакция и осъждане на ответника Агенция за П. и С.К.
да заплати в полза на «К.2. АД сумата в размер на 127 000 лв. Същевременно
обаче АПСК своевременно е противопоставил дилаторно възражение черпено от
разпоредбата на чл. 90 ЗЗД, а именно доколкото ищеца – купувач също има свое
неизпълнено задължение, което произтича отново от прогласената нищожност на
приватизационната сделка, а именно да предаде обратно държането върху
предадените му съгласно договора 69 262 броя акции, представляващи 37,7 %
от капитала на «К.» АД – село С., то осъждането на ответника АПСК беде
поставено под условието, че едновременно с това «К.2. АД предаде обратно на
държавата държането на посочения пакет акции. Разглеждайки така наведеното
правоотлагащо възражение следва да се вземае под внимание факта, че с
постановеното съдебно решение за прогласяване нищожност на договора за
приватизационна продажба от 21.10.1999 г., «К.2. АД е осъдено да върне на държавата, която в това
производство е представялвана от Министъра на икономиката и енергетиката
получените въз основа на сключения договор за приватизационна продажба 69 262
броя акции, представляващи 37,7 % от капитала на «К.» АД – село С.. В този
смисъл правото по чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 55, ал. 1 ЗЗД е признато в полза
на продавача по договора за приватизационна продажба, като купувача по същия е
осъден да върне получената без основание престация. В този смисъл постановения
акт ползващ се със СПН между държавата представлявана в настоящото производство
от АПСК и «К.2. АД се позлва със сила на пресъдено нещо относно
този предмет на спорното право, като същия не подлежи на рперешаване в рамките
на настоящия процес, а напротив решаващия съд е длъжен да се съобрази със
стабилитета на решението в тази му част и да приеме, че такова право е налице.
На следващо място, доколкото по делото няма ангажирани доказателства от страна
на «К.2. АД в насока да е изпълнил това си съдебно признато задължение – да
върне на държавата 69 262 броя акции, представляващи 37,7 % от капитала на
«К.» АД – село С., то следва да се приеме, че това задължение към момента не
е погасено и съществува, като подлежи на
изпълнение от адресата му. Отчитайки така установените права и задължения на
всяка от страните по недействителната правна сделка, СГС приема, че са налице
предпсотавките за приложение на нормата на чл. 90 ЗЗД, а именно изпълнението на
задължението за връщане на получената без оснвоание престация да бъде скрепено
с насрещно задължение другата страна по нищожния договор също да върне това
което е получила. Или държавата действща чрез А. ЗА П. и С.К. следва да заплати
в полза на «К.2. АД сумата в размер на
127 000 лв., при условия, че «К.2. АД предаде на държавата чрез Министъра
на икономиката държането върху 69 262 броя акции, представляващи 37,7 % от
капитала на «К.» АД – село С..
Относно
разноските направени от страните по делото следва да се приеме, че се прилагат
общите правила на чл. 78 ГПК уреждащи въпроса с разпределението на генерираните
разноски за водене на съдебния процес, като без значение за отговорността
относно разноски е обстоятелството, че предмет на делото е упражнен косвен иск
по чл. 134 ЗЗД, като и носителя на правата по този иск при уважаване на
претенцията, която е заявена чрез него разполага с правото да получи
направените за водене на делото разноски. В случая с оглед изхода на делото
разноски се полагат единствено на ищците, като претенция за присъждане на
такива е отправена само от процесуалния субституент - „Ф.“ ЕООД. Приложените от същия по
делото доказателства за извършване на разноски показват, че такива са били
направени в размер на сумата от общо 7 080 лв. /5 080 лв. – заплатена
държавна такса и 2000 лв. – заплатено възнаграждение за адвокат, осъществил
процесуалното представителство на страната пред настоящата инстанция/. На
оснвоание чл. 78, ал. 1 ГПК посочената сума за разноски следва да се възложи за
плащане от ответника – АПСК, които на свои ред с оглед изхода на делото няма
право на разноски.
По
изложените мотиви Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 907/2016 г. по описа на СГС, ТО – VI-2 състав, в частта
му, с която на основание чл. 212 ГПК от Агенция за П. и С.К., с адрес – гр. С., ул. «*****» № ** срещу «К.2. АД-
в ликвидация, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** е предявен за съвместно разглеждане в настоящото производство инцидентен
установителен иск при квалификацията на чл. 26, ал. 2 ЗЗД за това, че договор за приватизационна продажба на пакет от 69 262
бр. акции, представляващи 37,7 % от капитала на «К.» АД – село С., сключен на
21.10.1999 г. между Агенция за П. /понастоящем - Агенция за П. и С.К./ и «К.2.
АД е нищожен.
ОСЪЖДА на
основание чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 55, ал. 1 ЗЗД А. ЗА П. И С.К., с адрес –
гр. С., ул. «*****» № ** в качеството й на орган представялващ Б.Д. да заплати
в полза на «К.2. АД- в ликвидация, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** по повод предявен на основание чл. 134 ЗЗД от «Ф.» ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** в качеството му на процесуален
субституент на «К.2. АД- в ликвидация, сумата в размер от 127 000 лв. – представляваща
платена от «К.2. АД в полза на Б.Д. продажна цена, въз основа на прогласен за
нищожен договор от 21.10.1999 г. за приватизационна продажба на пакет от
69 262 броя акции, представляващи 37,7 % от капитала на «К.» АД – село С.
ПРИ УСЛОВИЕ, че «К.2. АД- в ликвидация, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** предаде на Б.Д. чрез М. на и. държането върху 69 262 броя
акции, представляващи 37,7 % от капитала на «К.» АД – село С..
ОСЪЖДА А. ЗА П.
И С.К., с адрес – гр. С., ул. «*****» № ** да заплати в полза на «Ф.» ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер от 7 080
лв., представляваща направени съдебни разноски за водене на делото пред
настоящата инстанция.
Решението
е постановено при участието на М. на и. в качеството му на трето
лице-помагач на страната на ответника - Агенция за П. и С.К.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването на преписа на
страните, а в частта имщо характер на опредлеение с частна жалба в 1-седмичен
срок, считано от връчването му на страните.
СЪДИЯ: