О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Варна, 10.09.2020г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в закрито
заседание, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5382/2020г. по описа
на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба от З.Н.К., ЕГН********** и М. Власатиева К., ЕГН**********, и двамата с
постоянен адрес *** срещу „С.“ ООД, с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, с която са предявени
обективно съединени искове: с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 и 3 ЗЗД, за
прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за поддръжка и
управление на комплекс „Пурпурна Звезда” на 23.08.2006г., поради противоречие
със закона и като накърняващ добрите нрави и отрицателен установителен иск, с
правно основание 124 ГПК, за приемане установено в отношенията между страните,
че ищците не дължат на ответника сумата в общ размер от 2820,54лева,
представляваща годишна такса за поддръжка и управление за 2019г. и 2020г. по
Договор за поддръжка и управление на комплекс „Пурпурна Звезда” на 23.08.2006г.
Ищците
извеждат правния си интерес от предявените искове, като твърдят, че са
собственици на НИ, а именно апартамент №6, находящ се в гр. Варна, к.к.“Св. Св.
Константин и Елена“ бл.А, ет.3, комплекс „Пурпурна звезда“.
С решение по гр.д. № 1092/2018г. по описа на РС –
Нови Пазар и решение по в.гр.д.№ 340/2019г. по описа на ОС - Шумен, са
разгледани спорове между страните за дължимостта на сума, представляваща
главница по Договор за поддръжка и управление на комплекс „Пурпурна Звезда” на
23.08.2006г. , дължима за годините 2016г. 2017г. 2018г. В производството „С.“ ООД е претендирало заплащане на суми от
ищците в настоящето производство, в качеството им на собственици на ап.6 А в
комплекса и на основание сключен между страните договор от 23.08.2006г., чиято
нищожност се
претендира в настоящето производство.
Горепосоченото производство между страните е
приключило с влязло в законна сила решение, с което са установени задължения на
З.Н.К. и М. Власатиева К. за заплащане на такси за управление и поддръжка на
общите части на основание сключения между страните договор, за който ищците
искат да бъде прогласен за нищожен. Ищците в настоящето производство са
предявили иск за нищожност на договора между страните, като възражение с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД е било
обсъдено при постановяване на решението.
Предявения иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1
и 3 ЗЗД в настоящето производство се явява процесуално недопустим на основание
чл.299 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.298 ГПК решението влиза
в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. Основанието на иска обхваща твърдените от ищеца
факти и обстоятелства, от които произтича претендираното субективно материално
право, т.е. правопораждащите юридически факти. Със сила на пресъдено нещо се
установява съществуването или несъществуването на заявеното от ищеца право,
предмет на делото, включително провопораждащите го юридически факти.
Преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо се изразява в
невъзможността съществуването на правото да се оспорва въз основа на факти,
които са възникнали преди този момент.
В този смисъл с влизането в сила на съдебното
решение, с което е установена дължимостта на суми по процесния договор е
установена действителността на този договор и страните са обвързани със сила на
пресъдено нещо по отношение на тази действителност, без значение дали в тези
производства са релевирани всички възражения за нищожност на договорите, които
са приети за неоснователни или въобще не са въвеждани такива възражения. Ищците
в настоящото производство е следвало да въведат под формата на възражение
всички факти, които съставляват основание за прогласяване нищожността на
процесния Договор за управление и поддръжка на общите части на сградата във
вече проведеното производство.
Видно от мотивите на постановеното решение ищците,
към него момент ответници са депозирали писмени отговори, в които са оспорвали
предявените срещу тях искове и са релевирали възражения за нищожност, част от
които са предмет на предявените в настоящото производство искове. Следва да
бъде посочено, че нищожността на договора се преценява към момента на неговото
сключване. Нищожната сделка страда от порок, който не може да бъде саниран впоследствие.
Такава сделка изначално не би могла да породи желаното от страните действие,
поради което и нищожността не може да е резултат от новонастъпили факти и
обстоятелства. След като това е така, се налага извода, че всички незаявени
факти, съставляващи основание за прогласяване нищожността на сключения договор
и настъпили до приключване на устните състезания в предходното исково
производство, са преклудирани. Доводи в тази насока са изложени в Определение
от 10.06.2020г. по в.ч.т.д. № 644/2020г.,
по описа на ВОС т.о.,Решение № 49/14.04.2011г. по т.д.№ 561/2010 на
ВКС, I т.о.,
така също в Определение № 722/27.10.2011 г. по ч.т.д.№ 569/2011 г., на ВКС, І
т.о., Определение № 467/13.07.2015
година по в.ч.т.д №317/2015г. по описа на Варненски апелативен съд, т.2 от
Тълкувателно решение № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС.
Досежно иска за приемане установено в отношенията
между страните, че ищците не дължат на ответника сума в общ размер от
2820,54лева, представляваща годишна такса за поддръжка и управление за 2019г. и
2020г. по Договор за поддръжка и управление на комплекс „Пурпурна Звезда” на
23.08.2006г., същият също е недопустим, поради следното:
Исковата молба по настоящото гр.д. № 5382/2020г. на ВРС е с вх. №31955/29.05.2020г.
Видно от писмо с изх.№1656/17.07.2020г. на РС –
Нови Пазар, във връзка с ИМ с вх. №2356/01.04.2020г., в РС- Нови Пазар е
образувано гр.д.№ 325/2020г, в което „С." ООД е предявило срещу З. и М.К.
иск за осъждането им да заплатят дължимото възнаграждение по договор за поддръжка
и управление от 23.08.2006г. за календарните 2019г. и 2020г. Към момента това
делото е висящо в РС – Нови Пазар. Това прави по-късно предявения от ищците
установителен иск за отричането на същото вземане недопустим, което налага
прекратяването на производството по него, на основание чл.126 ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д. №
5382/2020 г. по описа на Районен съд гр. Варна, на основание чл.130 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба
пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от получаване на същото.
Препис от определението да се връчи на страните, на
основание чл.7, ал.2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: