Р Е Ш Е Н И Е
№ 260447 / 16.11.2020г.
гр. П., 16.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на втори ноември през две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 3296 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 310 и сл. вр. с чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 14390/06.07.2020 г. на И.Б.Б., с ЕГН: ********** срещу Регионална
здравна инспекция /РЗИ/ гр. П., с ЕИК: *********, с която се иска 1/ да бъде
признато за незаконно ***то на И.Б.Б., извършено със заповед № РД ***г. на
директора на Ю.В.Т.– директор на РЗИ П., и същото да бъде отменено; 2/ И.Б.Б. да бъде възстановен на заеманата длъжност „***“ в дирекция „***“
при РЗИ П. при условията от преди ***то. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е работил по трудово правоотношение
при ответника като е заемал длъжността „***“ в дирекция „***“. Твърди се, че на
***г. му била връчена заповед № ***г. на директора на Ю.В.Т.– директор на РЗИ П. за прекратяване на трудовото
му правоотношение без предизвестие. Уточнява се, че съгласно тази заповед
трудовото правоотношение се прекратявало на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ и заповед № ***г. за налагане на дисциплинарно наказание „***”, връчена на
служителя на ***г. В тази връзка се твърди, че в заповедта не се посочвало
основанието т.е. нормативният акт въз основа на който се издава, както и се
оспорва твърдението, че заповедта от ***г. е връчена на работника. По тези
съображения ищецът счита, че ***то е извършено незаконно.
На следващо място се излагат подробни доводи, че ищецът не е извършил
вменените му нарушения на ***. Излагат се и подробни доводи, че издадените
заповеди не отговарят на изискванията на трудовото законодателство – в тях
липсвали съответните нормативни основания за издаването им, заповедите не били
мотивирани, процедурата по ***то не била спазена, не били описани
дисциплинарните нарушения, извършени от ищеца – по дата, място и час на
извършване, поради което и същият не можел да се защити. С тези аргументи се
иска претенциите да бъдат уважени. Представени са писмени доказателства: заповед № ***г.
В срока по
чл. 131 от ГПК от ответника Регионална здравна инспекция /РЗИ/ гр. П., чрез процесуалния му представител адв.
Ч.П., е депозиран писмен отговор, в който се излагат аргументи за недопустимост
и неоснователност на предявените от страна на ищеца искове. По отношение на
допустимостта се навеждат доводи, че исковата молба била просрочена, доколкото
срокът за обжалване на *** бил два месеца. Ответникът счита, че ***то е
извършено със заповед № ***г. като доколкото същата била връчена на ищеца при отказ още на ***г.,
то и към датата на депозиране на исковата молба – 06.07.2020 г. срокът по чл.
358, ал. 1, т. 2 от КТ бил изтекъл. Обръща се внимание, че заповед № ***г. имала само констативен характер, а в
действителност ***то било извършено още със заповед № ***г. като издаването на втора заповед не било
задължително за работодателя. Твърди се, че исковата молба е недопустима и
доколкото ищецът обжалва именно заповед № ***г., а не заповедта за ***то
си – заповед № ***г.
По отношение
на основателността се твърди, че исковата молба била неоснователна. Излагат се
подробни доводи, че ищецът е извършил твърдяното нарушение на ***, заради което
е уволнен. Поддържа се, че и двете процесни заповеди са законосъобразни, издадени
съобразно нормативните изисквания като съдържат всички необходими реквизити.
Поддържа се и че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание била
спазена в това число били изискани обяснения от ищеца, а дисциплинарните
нарушения били категорично доказани. Обръща се внимание, че заповед № ***г. е връчена на ищеца при отказ.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени. Претендират се
разноски. Представят се писмени доказателства: заповед № ***г., трудов
договор от ***г., заповед № ***г., искане за даване на писмени обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ,
допълнително споразумение към трудов договор № ***г., молба с приложени
обяснения от работник И.Б.Б., хронологична справка за потребител И.Б. за ***г.
до ***г., заповед № ***г. справки от GPS система и хронологични справки за потребител И.Б..
В хода на делото са представени: докладна записка от ***г.;
болничен лист № Е2*** на И.Б.; писмо изх. № ***г. от МБАЛ „***”; хронологична
справка за потребител И.Б. за ***г. до ***г.; Вътрешни правила за подбор,
назначаване, изменение и освобождаване на служители в РЗИ П. и заповед № ***г.
за утвърждаването им. Разпитани са и двама свидетели: Я.С.Ч.и С.Д.С..
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца по делото поддържа исковата молба
и иска същата да бъде уважена.
Процесуалният
представител на ответната страна излага доводи за неоснователност на
претенцията и иска същата да бъде отхвърлена.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
Страните
по делото не спорят, а и от представеното по делото трудово досие на И.Б.Б. се установява, че ищецът
е работил по трудово правоотношение при ответника като е заемал длъжността „***
в дирекция „***”.
Със заповед № ***г. на директора на РЗИ П. д-р Ю.Т./подписана
от д-р Т./ на И.Б.Б. на
длъжност „*** в дирекция „***” е наложено дисциплинарно наказание ******”. В
заповедта е отразено, че същата е връчена на наказаното лице при условията на
отказ в деня на издаването й ***г. Връчител на заповедта е лицето .Я.,
с положен подпис, а свидетели на отказа са лицата Ч.П. – юрист и С.Д.–
зам.директор на РЗИ, с положени подписи. В заповед № ***г. е посочено, че дисциплинарното наказание ******”
се налага заради ***: неспазване ******– като всяко нарушение е посочено като
ден, час, продължителност и място на извършване. В заповедта са
посочени конкретните разпоредби на КТ, които ответникът счита за нарушени,
както и конкретните разпоредби на КТ, обуславящи вида на наложеното наказание.
Във връзка
с трудовото правоотношение на ищеца е издадена и заповед № ***г., с която същото е прекратено на основание чл. 330,
ал. 2, т. 6 от КТ и заповед № ***г. за налагане на дисциплинарно наказание ******”. Посочената заповед
от ***г. е връчена на ищеца лично срещу подпис на ***г.
Преди
издаване на посочените заповеди, видно от писмено искане, находящо се на стр.
20 от делото, ответникът е изискал от ищеца обяснения за вменените му
дисциплинарни нарушения. В тази връзка и с нарочна молба от 27.04.2020 г.
ищецът е предоставил такива обяснения. От същите е видно, че ищецът не отрича
извършване на съответните действия, но не счита, че е нарушил ***, доколкото е
обяснил всяко от тях с обективни според него обстоятелства.
От хронологична справка от системата за контролиран достъп в
сградата на ответника за потребител И.Б. за ***г. до ***г. се установява, че на
дата ***г. ищецът е осъществил влизане в сградата в 08.31.42 часа и излизане от
същата в 09.05.46 часа. След това ищецът отново е осъществил влизане в сградата
в 09.06.59 часа и излизане от същата в 09.11.14 часа като повече преминавания
не са отчетени в диапазона от ***г. до ***г.
Видно от писмо изх. № ***г. от МБАЛ „***” лицето И.Б.Б. е
посетило Спешното приемно отделение на болницата в 09.30 часа на ***г. след
което е хоспитализирано в 10.00 часа същия ден.
По делото е представен болничен лист № Е2*** на И.Б., от
който се установява, че лицето е било в отпуск поради временна
нетрудоспособност в периода от ***г. до 20.05.2020 г.
На последно място от Вътрешни правила за подбор, назначаване, изменение и освобождаване на
служители в РЗИ П. и заповед № ***г. за утвърждаването им се установява, че при
ответника проектите на заповеди за прекратяване на трудови правоотношения се
изготвят от главен експерт в дирекция „Административно-правно,
финансово и стопанско обслужване” /***/. От своя страна посочената дирекция връчва и заповедите за
прекратяване на трудовото правоотношение /чл. 49 и чл. 51 от правилата/, макар
да не е посочено конкретно длъжностно лице.
От показанията на свидетеля Я.С.Ч./заема
длъжност „***” при ответника/ се установява, че същият познава ищеца като
служител на РЗИ П.. Свидетелят е наясно и с обстоятелството, че на ищеца са
вменени нарушения на *** – неспазване на работното време, както и неспазване на
маршрута на служебния автомобил. Свидетелят посочва, че заповедта за налагане
на дисциплинарното наказание ******” е връчена на ищеца лично от него на ***г.
около 09.00 часа сутринта в кабинета на зам.директора на РЗИ П.. При връчването
са присъствали свидетелят и ищецът, както и лицата д-р С.Д.и Ч.П., но ищецът
отказал да получи заповедта. Свидетелят уточнява, че работното време в РЗИ П.
било от 08.30 сутринта, като ***г. било работен ден. В тази връзка и около
09.00 часа ищецът бил повикан в кабинета на зам. директора на РЗИ П., където му
била връчена заповедта. Според свидетеля ищецът заявил, че няма очила, поради
което отишъл до автомобила си да си вземе очилата. След като прочел заповедта
обаче ищецът отказал да я подпише, а впоследствие представил болничен лист. В
тази връзка и заповедта била връчена при условията на отказ, за което били
свидетели д-р Д. и юрист П.. Свидетелят уточнява, че принципно в РЗИ П. има
звено, което се занимава с трудовите правоотношения на работниците, но се
случва документи в това число за *** да се връчват и от свидетеля като ***. Уточнява
също, че заповедта за дисциплинарно *** е връчена в кабинета на зам.директора,
доколкото кабинетът на главния секретар бил много малък, а присъствали няколко
лица. На последно място свидетелят посочва, че не знае кое длъжностно лице в
РЗИ П. отговаря за системата за достъп до сградата и системата за установяване
местонахождението на автомобилите. Освен това справки от същите се давали при
поискване, но имало техническа възможност да се правят ежемесечно.
От показанията на свидетеля С.Д.С. /зам.директор на РЗИ П./
се установява, че също познава ищеца като служител и е запозната с причините за
***то му – системно неспазване на работното време и управление на служебния
автомобил на места, където не е бил отправен. На ***г. ищецът дошъл на работа в
08.30 часа като към 09.00 часа бил извикан в кабинета на свидетелката. Била му
връчена заповедта за дисциплинарно наказание, като според свидетелката ищецът я
прочел, но отказал да я подпише. Заповедта била връчена от свидетеляЧ., но
доколкото ищецът отказал да подпише, то същата била връчена при отказ,
удостоверен от свидетелката и юриста П..
Свидетелката уточнява, че в РЗИ П. има звено „***”, което издава заповеди по
трудовите правоотношения, в това число за прекратяване, но същите често се връчвали от главния секретар и
зам.директора. На последно място свидетелката посочва, че според нея следеното
на автомобилите чрез GPS система съответно наблюдението върху системата за достъпа
на служителите до сградата на РЗИ П. се осъществява от длъжностно лице в отдел „***”. Свидетелката твърди и че се е запознала със справките относно
дисциплинарните нарушения на ищеца. Уточнява, че посочените справки се издават
при поискване, но може да се правят ежемесечно.
Показанията на двамата разпитани свидетели следва да бъдат кредитирани при
съобразяване на разпоредбата на чл. 172 от ГПК. В тази връзка
съдът взема предвид, че и двамата са служители на ответника РЗИ П., като заемат
високи длъжности, поради което за тях е налице възможна заинтересованост от
изхода на делото. Показанията и на двамата свидетели обаче кореспондират
помежду си като са логични и последователни, а между тях няма съществени
противоречия. Освен това показанията им кореспондират и с писмените доказателства
по делото – справка от системата за достъп за ищеца за дата ***г. и писмо от
МБАЛ „***”. По тези съображения и не са налице обстоятелства, които да поставят
под съмнение достоверността на свидетелските показания. В тази връзка и съдът
ги поставя в основата на правните си изводи.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание по чл. 344, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от Кодекса на труда. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже
наличието на трудово правоотношение с ответника, както и прекратяването на
същото.
От своя страна
ответникът следва да установи, че трудовото правоотношение с ищеца е било
прекратено законосъобразно – при спазване на изискванията на трудовото
законодателство - т.е. че дисциплинарното нарушение е било извършено и надлежно
установено, спазена е процедурата по ***то, издадените заповеди отговарят на
нормативните изисквания. Ответникът следва да докаже, че заповед № ***г. е връчена на ищеца при
условията на отказ.
По допустимостта:
Настоящият състав
намира предявените искове за допустими, а възраженията на ответника в този
смисъл за неоснователни. В тази връзка на първо място следва да се отбележи, че
действително съгласно разпоредбата на
чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ исковете по спорове за прекратяване на трудовото
правоотношение се предявяват в двумесечен срок. Съгласно ал. 2 на същия законов
текст срокът тече от деня, в който на
работника или служителя е била връчена съответната заповед, а при искове
относно прекратяване на трудовото правоотношение – от деня на прекратяването.
Посоченият двумесечен срок обаче е давностен, а не преклузивен. В тази
връзка и въпросът дали същият е спазен подлежи на преценка при разглеждане на
спора по същество и то само при направено изрично възражение от ответника – по
арг. от чл. 120 от ЗЗД /така Определение № 667/05.08.2019 г. по в.ч.гр.д. №
492/2019 г. на Пернишкия ОС/.
Въпрос по същество е и обжалваната заповед. В тази връзка следва да се
отбележи, че прекратяването на трудовото правоотношение се осъществява само в
писмена форма и при спазване на строги правила, регламентирани в КТ като
гаранция за правата на уязвимата страна в правоотношението, какъвто е
работникът/служителят. Не може да се приеме, че правото на защита на последния
срещу незаконно *** може да бъде отречено само поради неточно формулиране на
заповедта за прекратяване в исковата молба.
По основателността:
Както се посочи и
по-горе съгласно чл. 358, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 от КТ прекрятяването на
трудовото правоотношение подлежи на оспорване с иск пред съда в двумесечен срок
от настъпването му. В тази връзка и в настоящия случай първият спорен по делото
въпрос е в кой момент е настъпило това прекратяване – от ***г. чрез заповед № ***г. или от 05.05. 2020 г. чрез
заповед № ***г., доколкото исковата молба е депозирана на 06.07.2020 г. /понеделник/ С
първата заповед е наложено дисциплинарно наказание ******”, а с втората заповед
трудовото правоотношение е прекратено поради ***, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Настоящият състав
счита, че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено със заповед № ***г., с която е наложено
дисциплинарно наказание ******”. Посоченият извод следва от обстоятелството, че
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „***” и тази, с
която се прекратява трудовото правоотношение, се възприемат като единен акт на
работодателя, с който трудовото правоотношение е прекратено поради
дисциплинарно ***.
В тази връзка с издаването на заповед № ***г. за
налагане на наказанието дисциплинарно ***, в която са посочени нарушителят,
описание на нарушенията и време на извършването им, както и законовия текст,
въз основа на който се налага наказанието, работодателят е осъществил формално
правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищеца, тъй като налагането на
дисциплинарното наказание „***" е едновременно и акт за прекратяване на
трудовото правоотношение, поради което не е необходимо връчването и на отделна
заповед по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Освен това в случая втората заповед от ***г.
по съществото си не урежда прекратяване на трудовото правоотношение, а
изплащането на ищеца на обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ като негова последица.
Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ
установява по императивен начин необходимото съдържание на заповедта за
дисциплинарно наказание. Актът на работодателя трябва да съдържа данни за
нарушителя, наложеното наказание и законовия текст, въз основа на който се
налага, описание на нарушението и време на извършването му. За да се гарантира
възможността за ефективна защита срещу ***то, нарушението трябва да е описано
по начин, указващ ясно в какво е обвинен уволнения работник или служител.
Задължението за работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е
въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за
съобразяване на сроковете по чл. 194 от КТ и за възможността на наказания
работник или служител да се защити ефективно /така Решение № 135/06.06.2012 г.
по гр.д. № 994/2011 г. на трето Г.О на ВКС/. В случая, изложените мотиви в
заповедта на налагане на наказанието дисциплинарно *** на ищеца са достатъчни
за удовлетворяване на тези изисквания. Изпълнена и процедурата по чл. 193, ал.
1 от КТ – преди налагане на наказанието ищецът е дал писмени обяснения за
нарушенията, като не е отрекъл действията, с които са осъществени същите, а
изложил причини за осъществяването им.
На следващо място действително чл. 195, ал. 1 от КТ
изисква дисциплинарното наказание да бъде наложено с мотивирана писмена
заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, кога е извършено,
наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага. От друга страна,
разпоредбата на чл.330, ал.2, т.6 от КТ предвижда, че работодателят прекратява
трудовия договор без предизвестие, когато работникът или служителят бъде
дисциплинарно уволнен.
Анализът на тези две
правни норми обаче сочи, че липсва изрично законово изискване за издаване на
две заповеди – една за налагане на дисциплинарно наказание, и втора – за
прекратяване на трудовото правоотношение. Поради това издаването само на една
заповед, с която се налага дисциплинарното наказание “***” е напълно
достатъчна, за да се приеме, че трудовото правоотношение е прекратено по
дисциплинарен ред. Няма обаче пречка работодателят да издаде и втора заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ,
както е в настоящия случай. Тази втора заповед обаче има само констативен
характер, тъй като връчването на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание “***” ще произведе ефекта на прекратяване на трудовото правоотношение
/така Решение № 43/10.02.2014 г. по гр.д. № 4082/2013 г. на четвърто
Г.О на ВКС/.
Посочената заповед № ***г. съдът намира и за редовно връчена на
ищеца. В тази връзка следва да се отбележи, че отказът на работника да получи
заповедта отново съгласно трайната съдебна практика подлежи на установяване с
всички доказателствени средства. В случая двама свидетели – д-р Д. /свидетел и
по делото/ и лицето адв. П. са удостоверили с подписа си като свидетели отказа
на ищеца да получи заповедта. Свидетелката Д. изложи и пред съда
обстоятелствата, при които е връчена заповедта. Неините показания кореспондират
с тези на св.Ч.. Показанията и на двамата свидетели от своя страна намират
опора в писмените доказателства. В тази връзка от последните се установява, че
действително ищецът е бил в болничен отпуск от ***г. Съгласно писмо от МБАЛ „***”
обаче ищецът е приет в болничното заведение едва в 09.30 часа на ***г. Видно от
справката от системата за контролиран достъп до сградата на работодателя обаче
на ***г. ищецът е дошъл на работа около 08.30 часа. Същият е напуснал
окончателно за деня сградата около 09.10 часа. Междувременно ищецът е преминал
през вход/изход на сградата за около 1-2 минути, което кореспондира с
твърдението на св.Ч., че ищецът е отишъл да си вземе очилата от колата, за да
прочете заповедта. В тази връзка и съдът намира за доказано, че заповед № ***г. е връчена на ищеца при отказ на ***г. –
като това е станало около 09.00 часа сутринта, като едва впоследствие – в 09.30
часа ищецът е посетил МБАЛ „***”. В тази връзка и издаденият болничен лист
съответно разрешеният отпуск за временна нетрудоспособност макар и с начална
дата ***г. не се отразяват на редовното връчване на заповедта.
В тази връзка и настоящият състав приема, че прекратяването на
трудовото правоотношение е настъпило на ***г. със заповед № ***г. Доколкото исковата молба е
депозирана едва на 06.07.2020 г., то съдът намира възражението за неспазване на
давностния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ за основателно. По тези
съображения и исковете следва да се приемат за неоснователни като подадени след
изтичане на двумеечния давностен срок. В тази връзка и съдът не обсъжда в
детайлни другите доводи за незаконност на ***то. Не подлежи на преценка и
разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ макар да са налице данни за несъразмерност
на нарушенията спрямо наказанието.
Следва да се отбележи, че доводът за незаконност на ***то, доколкото
заповед № ***г. била връчена от гл.секретар на РЗИ П., а
не от служител на звеното „***”, както е по вътрешни правила, следва да се
приеме за неоснователен. Това е така, доколкото се касае за обстоятелство,
което само по себе си не е достатъчно да обуслови незаконност на ***то или
ненадлежно връчване на заповедта. Касае се за вътрешна организация в
предприятието на работодателя, като отклонението от същата само по себе си не
засяга негативно правата на работника. Заповедта за дисциплинарното наказание
на последния е подписана лично от директора на РЗИ П. като е без значение кое
лице като физически приносител е връчило същата на наказания работник. В тази
връзка ищецът е имал възможност да се запознае със заповедта, а и връчването й
е удостоверено надлежно, поради което и правата му не са накърнени от
обстоятелството кое е лицето връчител.
По исканията за разноски на страните:
Разноски в настоящото производство претендират и двете страни по спора. С
оглед изход на делото обаче и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК такива следва
да бъдат присъдени само на ответника.
Последният претендира
разноски в размер на 1800 лева – адвокатски хонорар. Последните са действително
извършени, видно от договор за правна защита и съдействие и разпечатка от
електронно банкиране. Така претендираните разноски обаче са прекомерни.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
по
дела за отмяна на *** и възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко
от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на
сключване на договора за правна помощ. В случая последната към настоящия момент,
считано от 01.01.2020 г., е в размер на 610 лева, съгласно Постановление на
Министерски съвет № 350 от 19.12.2019 г., т. е. минималният размер на хонорара
е 610 лева. В тази връзка и предвид фактическата и правна сложност на делото,
претендираните разноски за адвокат следва да бъдат намалени на 700 лева, които
да бъдат присъдени изцяло.
Предвид изхода на
делото направените разноски от ищеца остават в негова тежест.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от И.Б.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против Регионална здравна
инспекция /РЗИ/ гр. П., с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр. П., ул.
Миньор № 15,, искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ: 1/ да бъде признато
за незаконно ***то на И.Б.Б., извършено със заповед № РД ***г. на директора на Ю.В.Т.–
директор на РЗИ П. – за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ и заповед № ***г. за налагане на дисциплинарно
наказание ******”, и същото да
бъде отменено; 2/ И.Б.Б. да бъде възстановен на
заеманата длъжност „***“ в дирекция „***“ при РЗИ П. при условията от преди ***то.
ОСЪЖДА И.Б.Б., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Регионална здравна инспекция /РЗИ/ гр. П., с ЕИК:
********* сумата от
700 лева – разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване от страните пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок,
считано от датата на обявяването му – 16.11.2020 г., надлежно съобщена на
страните в последното открито съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА