№ 21892
гр. София, 30.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20251110124214 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на А. М. А. срещу ЗАД
„АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД.
Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ.
Ищецът твърди, че на 11.12.2024 г. около 18:50 часа в гр. София, в
района на кръстовището на бул. „Ломско шосе“ и ул. „Христо Силянов“ е
настъпило ПТП с участието на л.а. „Ауди Q7“ с рег. № ****, управляван от Г.
Г., и л.а. „БМВ 330Д“ с рег. № *****, управляван от А. А., при следния
механизъм: л.а. „Ауди Q7“ се движи от ул. „Екзарх Стефан“ към бул. „Ломско
шосе“, а л.а. „БМВ 330Д“ – от ул. „А.Лозанов“ към ул. „Екзарх Стефан“, като
в района на кръстовището на бул. „Ломско шосе“ и ул. „Христо Силянов“
водачът на л.а. „Ауди Q7“ предприема маневра завой наляво към бул. „Ломско
шосе“, отнема предимството на насрещно движещия се направо към ул.
„Екзарх Стефан“ л.а. „БМВ 330Д“, при което настъпва удар между двата
автомобила.
Твърди, че в причинна връзка с произшествието е получил травматични
увреждания:
черепно-мозъчна травма на главата и сътресение на мозъка;
контузия на дясна ръка и пръсти, придружена с охлузвания в областта на
дясна длан;
травма на гръдния кош,
в причинна връзка с което е претърпял неимуществени вреди – болки и
страдания.
Към датата на ПТП гражданската отговорност на виновния водач е била
1
застрахована при ответника по силата на застрахователна полица № ******
със срок на валидност 29.08.2024 г. – 28.08.2025 г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата 1 500 лв. – частичен иск от сумата 30 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди във връзка с
процесното ПТП, ведно със законна лихва от 09.01.2025 г. (датата на
уведомяване на застрахователя) до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, с който оспорва иска по основание
и размер. Оспорва механизма на ПТП. Прави възражение за съпричиняване,
изразяващо се в нарушаване на регламентираното в чл.137а, ал.1 ЗДвП
задължение за ползване на обезопасителен колан. Оспорва настъпването на
твърдените неимуществени вреди в причинна връзка с процесното ПТП.
Оспорва да е налице забава по отношение на твърдяното главно задължение.
Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните, че на 11.12.2024 г. около 18:50 часа в гр.
София, в района на кръстовището на бул. „Ломско шосе“ и ул. „Христо
Силянов“ е настъпило ПТП с участието на л.а. „Ауди Q7“ с рег. № ****,
управляван от Г. Г., и л.а. „БМВ 330Д“ с рег. № *****, управляван от А. А..
Установи се от заключението на АТЕ, че ПТП е настъпило при следния
механизъм: на 11.12.2024 г. около 18:50 часа л.а. „Ауди Q7“ с рег. № **** се
движи по ул. „Христо Силянов“ в посока ул. „Екзарх Стефан“ към ул.
„Царевец“ и на кръстовището с бул. „Ломско шосе“ водачът е предприел
маневра за завой наляво, при което е реализирал ПТП с движещия се срещу
него направо л.а. „БМВ 330Д“ с рег. № *****. Вещото лице е посочило, че от
техническа гледна точка причина за настъпване на ПТП е поведението на
водача на л.а. „Ауди Q7“, който е предприел маневра завой наляво, без да
изчака преминаването на л.а. „БМВ 330Д“ през кръстовището.
На водача на л.а. „Ауди Q7“ с рег. № **** - Г. И. Г., е съставено
наказателно постановление от 06.01.2025 г., влязло в сила на 21.10.2025 г., за
това, че не е пропуснала насрещно движещия се автомобил при завой наляво
за навлизане в друг път.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП гражданската
отговорност на водача на л.а. „Ауди Q7“ с рег. № **** – Г. Г., е била
застрахована при ответника по силата на застрахователна полица № ******
със срок на валидност 29.08.2024 г. – 28.08.2025 г.
Пред СРС е разпитан свидетелят К.Н. Х., който депозира показания, че
на 11.12.2024 г. е участвал в ПТП около 19:00 часа в София в кв. „Надежда“; че
са се движели направо – свидетелят, А. А. и още едно лице с л.а. БМВ, 3-та
2
серия, черно комби от ул. „Христо Силянов“ към ул. „Никола Жеков“; че А. е
управлявал автомобила, а свидетелят е бил на задна дясна седалка. При
навлизане в кръстовището е светнало жълто, при което не е имало как да спрат
безопасно, а отсреща срещу тях е имало бяло „Ауди“, което е завило наляво,
отнемайки им предимството и така се е получила катастрофата. Заявява, че
когато е светнало жълто, вече са били в кръстовището и не е имало как да
спрат безопасно; че са се движели с не повече от 40 - 50 км/ч., както и че е
настъпил челен удар за управляваното от А. „БМВ“, а за другия автомобил
„Ауди“ ударът е бил в предна дясна страна. Заявява, че са слезли от колата,
дошла е полиция, съставили са акт на водача на „Ауди“-то, тествали са го за
наркотици, алкохол; че шофьорът на другия автомобил е била жена. Заявява,
че са се движели напред, а „Ауди“-то се е движело срещу тях и е направило
ляв завой, както и че не е имало как да спрат, тъй като са били в
кръстовището, а тя е застанала пред тях и те са спрели в нея.
Пред СРС е разпитана свидетелката Г. И. Г., която заявява, че си спомня
да е участвала в ПТП на 11.12.2024 г в гр. София, в кв. „Надежда“, привечер,
след 18:00 часа на кръстовището на бул. „Ломско шосе“ и ул. „Христо
Силянов“ при управление на л.а. „Ауди Q7“ с рег. № ****; че е била на ул.
„Христо Силянов“ и е искала да завие наляво по бул. „Ломско шосе“, посока
„Хан Кубрат“; че е била на светофара, включила се е в кръстовище посока бул.
„Ломско шосе“, навлязла е в кръстовището на зелено, пред нея е имало коли,
светнало е жълто, тя още е стояла в кръстовището, защото пред нея колите
още са чакали; пред нея е имало автомобил, който също е изчаквал колите,
които са се движели срещу тях, съответно са минавали направо и по ул.
„Христо Силянов“. Заявява, че когато вече е светнало червено, тя още е била в
кръстовището, знаела е, че трябва да се изнесе от кръстовището, за да не
пречи на движението, видяла е фарове, защото е било тъмно, но тъй като е
пречела, е искала да се изнесе и е преценила, че е достатъчно далече и може
да се включи по булеварда и след като е започнала да се изнася, е завила
наляво по бул. „Ломско шосе“, обърнала се е, за да види, и е видяла фаровете
близо до нея и се е случил ударът. За нея ударът е бил отпред в дясна част, а за
другият автомобил – челно. После е видяла, че другият автомобил е черно
„БМВ“. Заявява, че е тръгнала от спряло положение и се е движела с не повече
от 10 – 15 км/ч. След катастрофата се е обадила на 112, извадила е 8-месечния
си син, който е бил отзад – отдясно. Заявява, че свети един и същ светлинен
сигнал за нея и за другия водач, но тя вече е била навлязла в кръстовището и
другата уредба също е щяла да светне зелено да минават другите и е пречела
на цялото движение. Заявява, че както тя, така и другият автомобил са се
озовали в кръстовището и уредбата е светнала червено, както и че е пречела на
цялото движение и не е успяла да се изнесе в рамките на определеното време.
Установи се от заключението на СМЕ по делото, че в причина връзка с
произшествието водачът на л.а. „БМВ 330Д“ – А. М. А., е получил следните
травматични увреждания:
повърхностна контузия на главата в окосмената й част и в областта на
3
лицето;
травма на дясната ръка с охлузване на дланта и контузия на пръст(-и) на
ръката без увреждане на ноктите;
повърхностна контузия на гръдния кош без засягане на вътрегръдните
органи.
Описаните травматични увреждания отговарят да са получени от удари
на засегнатите анатомични области в части от вътрешното оборудване на
купето. От медико-биологична гледна точка същите са предизвикали
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Патомеханиката на
получаването им е свързана с удар на главата, гръдния кош и ръката във
волана, вътрешните части на купето и в отворилите се аербеци.
Повърхностната контузия на главата в окосмената й част и в областта на
лицето е лекувана с перорална медикаментозна терапия и препоръка за
активно наблюдение. Травмата на дясната ръка с охлузване на дланта и
контузия на пръст(-и) на ръката без увреждане на ноктите – амбулаторно
лечение с аналгетици и превръзки в къщи. Повърхностната контузия на
гръдния кош без засягане на вътрегръдните органи е лекувана с аналгетици и е
препоръчано контролен преглед от хирург. Не са установени данни за
проведени повторни консултативни прегледи.
Вещото лице е посочило, че ищецът е напълно възстановен и към
момента няма никакви оплаквания от претърпените травми, като не се очакват
никакви усложнения.
Вещото лице е пояснило по реда на чл.200, ал.2 ГПК, че основно са
контузени лицевата част на главата, главата, шийният отдел на гръбначния
стълб, гръдният кош, тазът и дясната ръка. В документите, които отразяват
прегледите на следващия ден след травмата, е било отбелязано, че има травма
на главата във волана. Ръката най-вероятно е ударена, когато се е държал за
волана или е посегнал да се защити от инерцията, която придобива тялото.
Гръдният кош и тазът са места, които могат да бъдат контузени от поставен
колан или напред във волана. Според вещото лице, ако главата е ударена
лицево напред, най-вероятно не е бил поставен колан, тъй като правилно
поставен колан би предотвратил най-вероятно удара на главата напред във
волана. Същевременно, вещото лице е посочило, че ако има отворена
въздушна възглавница, може да се получи травма в лицевата част и това е
често получавана травма при по-високи скорости. Останалите травми могат да
се получат с поставен колан, защото са мекотъканни травми. Няма голяма
енергия на травмата, за да доведе до счупване. Получили са се само локални
кръвоизливи, отоци, хематоми, които са преминали сравнително бързо.
Нормалното възстановяване за този вид травми е до 30 дни. Виене на свят
може и да има, но не е доказано, че е в резултат на тази травма. Може да се
дължи и на други фактори виенето на свят – притеснение, преживяване на
случилото се, паник атаки и т.н. Няма обективна симптоматика по
представените документи. Неврохирургът, който го е преглеждал, е направил
4
снимките и е установил, че всичко е наред, препоръчал е, евентуално, при
влошаване на състоянието да има нов преглед, но за такива прегледи няма
информация.
За установяване на твърдените неимуществени вреди пред СРС е
разпитана свидетелката Ц.П.М., която депозира показания, че е приятелка на
А.; че си спомня да е участвала в ПТП на 11.12.2024 г. в гр. София на бул.
„Ломско шосе“; че е била в автомобила – л.а. „БМВ“, трета серия, управляван
от А.. Заявява, че в самия ден от самия адреналин не е чувствал нищо. На
следващия ден й е споделил, че не е могъл да спи от болки в главата. Заявява,
че при самия удар се е ударил във волана. Болели са го главата, гръдния кош и
дясната ръка. Отишъл е на лекар и са му изписали лекарства. Депозира
показания, че видимо не е изглеждал добре. Бил е отпаднал, носело го е на
сън. Една седмица свидетелката е прекарала при него да му готви, да му
помага, защото той не се е чувствал добре. Виело му се е свят, много го е
дразнела светлината, дясната му ръка е била подута и повече го е носело на
сън. Заявява, че това е продължило два месеца, през които се е оплаквал от
тези неща, като през повечето време са били заедно. Заявява, че той видимо не
е искал да комуникира с никой; затворил се е в себе си и не е искал да излиза
от тях; че е работил във фирма „Ковано желязо“, в склад, карал е и стока, но
след инцидента не е ходел на работа и е почивал около три седмици. След това
е продължил да ходи на работа, но се е чувствал зле. Не е изглеждал добре. В
легнало положение го е болял гръдният кош и не е можел да диша. След
катастрофата се е променил – станал е по-затворен, не е излизал от тях и не е
можел да спортува. Заявява, че към момента няма такива оплаквания. Заявява,
че е приемал обезболяващи, както и че от самия пиропатрон, който му е
гръмнал в ръката, е имал изгаряния и от болницата са му изписани мехлеми да
се маже, но към момента не се вижда белег на ръката.
Заявява, че е била с поставен колан, била е отпред до шофьора и че
всички са били с поставени колани в колата. Депозира показания, че ПТП е
станало по следния начин – те са се движели направо и при навлизане в
кръстовището е светнало жълто и понеже те са били вътре в кръстовището и
са създавали предпоставка за ПТП, не са имали възможност да спрат, а са
продължили и жената, която е излязла срещу тях, е завивала наляво, и се е
блъснала в тях. Заявява, че са се движели с ограничението, както и че пред тях
е имало автомобили, но те са били вече извън кръстовището, докато
свидетелка и спътниците й са били в кръстовището.
В частта относно продължителността на търпените болки и страдания
съдът не кредитира показанията на свидетелката, доколкото период на
продължителност на тези оплаквания от 2 месеца излиза извън обичайния
възстановителен период за всички получени травми, който според
заключението на вещото лице е до 30 дни, без в случая да са установени
обективни медицински причини за такава продължителност на оплакванията,
нито обективна симптоматика, отразена в представените документи.
5
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ.
Основателността на иска по чл.432 КЗ се предоставя от следното:
съществуване към момента на увреждането на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, между
прекия причинител на вредата /респективно собственика на автомобила/ и
застрахователя; кумулативните предпоставки от фактическия състав на чл.45
ЗЗД /деяние, противоправност, вина, вреда, причинна връзка между деянието
и вредата/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди; дължимото
обезщетение да е в размер на исковата сума.
С оглед отделените като безспорни между страните обстоятелства,
ангажираните писмени доказателства, заключението на АТЕ и показанията на
свидетелите, горните предпоставки са налице.
Настъпването на процесното ПТП със сочения от ищеца механизъм се
установява от представените писмени доказателства, заключението на АТЕ и
показанията на свидетелите. Като е предприел маневра завой наляво, без да
изчака преминаването на л.а. „БМВ 330Д“ през кръстовището, водачът на л.а.
„Ауди Q7“ е осъществил противоправно деяние, в причинна връзка с което
ищецът А. М. А. – водач на л.а. „БМВ 330Д“, е претърпял травматични
увреждания.
Тежестта за установяване на елементите от фактическия състав на
деликта се носи от ищеца, с изключение на вината, по отношение на която
нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима презумпция, тежестта за
оборване на която се носи от ответника, като в случая с оглед ангажираните по
делото доказателства тази презумпция не е оборена.
От страна на ответника е заявено възражение за съпричиняване,
изразяващо се в непоставяне на предпазен колан от страна на пострадалия. От
поясненията на вещото лице М. по реда на чл.200, ал.2 ГПК относно
механизма на получаване на травмите става ясно, че ръката най-вероятно е
ударена, когато ищецът се е държал за волана или е посегнал да се защити от
инерцията, която придобива тялото; гръдният кош и тазът са места, които
могат да бъдат контузени от поставен колан или напред във волана. По
отношение на контузията на главата вещото лице е посочило, че правилно
поставен колан би предотвратил най-вероятно удара на главата напред във
волана, докато останалите травми могат да се получат и с поставен колан,
защото са мекотъканни травми, но ако има отворена въздушна възглавница,
може да се получи травма в лицевата част, както и че това е често получавана
травма при по-високи скорости, т.е. в случая няма травма, която по вид и
локализация да изключва с категоричност поставен колан. Освен това
свидетелката М., която е била в управлявания от ищеца автомобил, депозира
показания, че всички в колата са били с колани.
При това положение не може да се приеме за установено в условията на
6
пълно и главно доказване пострадалият да е бил без поставено предпазен
колан, с оглед на което възражението се явява неоснователно.
Наличието на кумулативната даденост на елементите от фактическия
състав на института на непозволеното увреждане по чл.45, ал.1 ЗЗД в дадената
хипотеза, както и обстоятелството, че гражданската отговорност на виновния
водач към датата на ПТП е била застрахована при ответника, което не е спорно
между страните, обуславя основателност на предявената претенция за
заплащане на обезщетение за репариране на претърпените от ищеца
неимуществени вреди.
По силата на разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, която с оглед на
факта, че не е абстрактно понятие, се определя за всеки случай по отделно въз
основа на всички относими към него обективно съществуващи обстоятелства
/т.11 от ППВС № 4/23.12.1968 г./.
При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди съдът взе предвид момента на настъпване на
инцидента – през м.12.2024 г.; социално-икономическото развитие на страната
към този период, определящо общественото възприемане на критерия за
справедливост на този етап от развитието й; възрастта на пострадалия към
същия момент – 24 год.; броя, вида и тежестта на получените увреждания: 1)
повърхностна контузия на главата в окосмената й част и в областта на лицето;
2) травма на дясната ръка с охлузване на дланта и контузия на пръст(-и) на
ръката без увреждане на ноктите; 3) повърхностна контузия на гръдния кош
без засягане на вътрегръдните органи; обстоятелството, че се касае за
мекотъканни травми – локални кръвоизливи, отоци, хематоми, без счупвания;
вида на проведеното лечение – в деня след инцидента пострадалият е
прегледан в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“; повърхностната контузия на главата
в окосмената й част и в областта на лицето е лекувана с перорална
медикаментозна терапия и препоръка за активно наблюдение; травмата на
дясната ръка с охлузване на дланта и контузия на пръст(-и) на ръката без
увреждане на ноктите – амбулаторно лечение с аналгетици и превръзки в
къщи; повърхностната контузия на гръдния кош без засягане на вътрегръдните
органи е лекувана с аналгетици; вида и интензитета на търпените болки и
страдания; продължителността на възстановителния период, който според
поясненията на вещото лице М. по реда на чл.200, ал.2 ГПК е до 30 дни за
всички получени травми; понесените от ищеца негативни изживявания,
свързани с начина на настъпване на увреждането и с търпените болки и
страдания; претърпените неудобства, които се установяват от показанията на
свидетелката М., която заявява, че през първата седмица след инцидента му е
помагала в битовите ангажименти, тъй като пострадалият не се е чувствал
добре; обстоятелството, че след инцидента пострадалият е излизал по-малко и
не е можел да спортува, но същевременно – обстоятелството, че травмите не
са от естество да причинят каквито и да било трайни и невъзстановими
промени в личността и начина на живот на пострадалия; обстоятелството, че
7
пострадалият към момента е напълно възстановен, без трайни последици от
травмите, както и установения в разпоредбата на чл.52 ЗЗД принцип на
справедливостта, съобразно които съдът приема, че за претърпените от ищеца
неимуществените вреди следва да се определи обезщетение в размер на
сумата от 4 000 лв.
По изложените съображения предявеният иск за сумата 1 500 лв. –
частичен иск от сумата 30 000 лв., следва да се уважи изцяло.
По отношение на началния момент, от който се дължи лихва за забава
при пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ при действието на новия Кодекс за
застраховането следва да бъде взето предвид решение № 128 от 04.02.2020 г.
по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, І ТО, в което е прието следното: спрямо
договорите за застраховка на гражданската отговорност са предвидени
специални правила, съобразно които застрахователят се задължава на
основание чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от последния на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а на основание чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ – да покрие
отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно
задължение. И в двата случая разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ
предвижда, че в застрахователното обезщетение се включват и лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. Следователно, от една страна
отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице е функционално
обусловена от отговорността на застрахования, включително и по отношение
на лихвите за забава, които последният дължи на увредения. От друга страна,
за разлика от Кодекса за застраховането (отм.) новият Кодекс за
застраховането (в сила от 01.01.2016 г.) в чл. 429, ал. 3, изр. 2 изрично
лимитира включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в
застрахователната сума лихви за забава, като ги ограничава до тези, които
текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
на основание чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото
лице или датата на предявяване на претенцията на увредения пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от
датата на настъпване на застрахователното събитие. До приемането на новия
КЗ съгласно правилото на чл. 227, т. 2 КЗ (отм.) застрахователят има право на
регресен иск спрямо застрахования за заплатените на увреденото лице
дължими от застрахования лихви за забава от датата на настъпване на
застрахователното събитие до датата на съобщаването на същото на
застрахователя от застрахованото лице или до датата на предявяване на
прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) от увредения. Следователно, така
8
посочените лихви за забава за периода от увреждането до уведомяването се
включват в застрахователното обезщетение, респ. в застрахователната сума по
реда на КЗ (отм.). В сега действащия КЗ липса аналогична норма. Разликата в
периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение
за забава от делинквента на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД и от
застрахователя по застрахователния договор се извежда не само с оглед
изричното правило на чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ, но и предвид въведената с
новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск
на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите на основание чл. 498, ал. 3, вр.
чл. 432, ал. 1 КЗ – отправянето на писмена застрахователна претенция спрямо
застрахователя по реда на чл. 380 КЗ. След предявяване на претенцията по чл.
498 КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне
по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на
застрахователно обезщетение е свързано с: 1. изпадане на застрахователя в
забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за
собствената си забава, и 2. с възможност увреденото лице да предяви пряк иск
срещу застрахователя в съда на основание чл. 498, ал. 3, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.
Въз основа на изложеното съставът на ВКС е направил следния извод: в
хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429 КЗ
се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение
за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ.
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не от
момента на увреждането.
Съобразявайки цитираната съдебна практика съдът намира, че в полза
на ищеца следва да се присъди законна лихва от датата на уведомяването на
застрахователя – 09.01.2025 г., видно от представено известие за доставяне,
обр. 243.
По разноските:
В полза на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата 960 лв. разноски по делото.
В полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди,
на основания чл.38, ал.2 ЗА, сумата 450 лв. адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна защита.
Ответникът няма право на разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
9
ОСЪЖДА ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, ЕИК ********* да заплати
на А. М. А., ЕГН **********, на основание чл.432 КЗ,
сумата 1 500 лв. – частичен иск от сумата 30 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди във връзка с ПТП,
настъпило на 11.12.2024 г. в гр. София, ведно със законна лихва от 09.01.2025
г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, ЕИК ********* да заплати
на А. М. А., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 960 лв.
разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, ЕИК ********* да заплати
на адв. П. З. П., на основания чл.38, ал.2 ЗА, сумата 450 лв. адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна защита.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10