ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19
гр. Пазарджик, 14.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Десислава Анг. Ралинова
като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Гражданско дело №
20215200100795 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.140 от ГПК.
Настоящото дело е образувано по искова молба предявена от МИНИСТЕРСТВО
НА ОТБРАНАТА с адрес гр.София ул.“Дякон Игнатий“№3 – представлявана от
министъра на отбраната Г. В. П., срещу А. В. Д., с ЕГН**********, с адрес обл.П.,
с.В., ул.„С." №, със съдебен адрес гр.С., ул. „И. в.” № ет., адв. М. И.Н., в която са
изложени обстоятелства, че на 11.08.2012г. на основание чл. 142, ал.2 от Закона за
отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) бил сключен договор
за военна служба №1-25-36/577/11.08.2012г. между ответника А.Д. и началника на
НВУ „Васил Левски“ - упълномощено от министъра на отбраната длъжностно
лице.Сочи се, че в раздел I, т.2 от договора е определен срока за изпълнение на
военната служба след завършване на обучението, а именно срокът на военната служба
е 10 години изпълнение на военна служба като професия след завършване на
обучението.От Министерска заповед №КВ 317/25.07.2017г. относно зачисляване във
Випуск 2017 - „Васил Левски”, присвояване на първо офицерско звание „лейтенант” и
назначаване на длъжности на випускниците от НВУ „Васил Левски” е видно, че
изпълнението на военната служба за ответника започва, считано от 27.07.2017г., като
задължението му за изпълнението й изтича на 27.07.2027 г.
Сочи се, че от министерска заповед №КВ-125/18.05.2021 г., изменена с
министерска заповед №КВ - 157/09.06.2021г. договорът за военна служба на старши
лейтенант А. В. Д. е прекратен на основание чл.163 от ЗОВСРБ /с предизвестие от
военнослужещия до министъра на отбраната, изразено с рапорт рег.№30-22-
40/24.03.2021г./. Съгласно заповед №ЛС-47/25.06.2021г., на командира на 24-та
Авиационна база бригаден генерал Д. И., ответникът А. В. Д. е бил отчислен от
списъчния състав на в.ф.32040 - К., считано от 25.06.2021г., а съгласно т.2 от същата
заповед, неизпълненият първоначален срок на договора за военна служба от А.Д.,
съгласно чл.142, ал.5 от ЗОВСРБ е в размер на 6 години 1 месец и 2 дни.
Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл.260, ал.1 от ЗОВСРБ военнослужещите,
освободени от военна служба на основание чл.163 от ЗОВСРБ, преди изтичането на
първоначалния срок на военната служба по чл.142, ал.5 от същия закон, дължат
възстановяване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или
1
преквалификация, пропорционално на срока на неизпълнението. Редът и начинът за
изчисляване на тези разходи, съобразно разпоредбата на чл.260, ал.4 от ЗОВСРБ, се
определяли от министъра на отбраната. В изпълнение на посочената разпоредба е
издадена Наредба №Н-11/29.10.2020г. за реда и начина за изчисляване на разходите за
издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите в
Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на
отбраната и Българската армия /Наредбата/.
Било видно от финансова справка рег.№1852/15.04.2021г., на началникът на НВУ
„Васил Левски”, че е определен размера на подлежащите на възстановяване разходи по
чл.260, ал.2 от ЗОВСРБ от А.Д., който се е обучавал във военното училище по
специалност посочена в чл.3 , т.1 от договора за военна служба на същият, за периода
от 2012г. до 2017г., като сумата изчислена по реда на Наредба №Н-11/29.10.2020г. за
лична издръжка и обучение за специалността „Организация и управление на военните
формирования на тактическо ниво“, която бил завършил А.Д. била в размер на 54
693.53 лева.
Сочи се, че от Справка рег.№3-2623/08.06.2021г. било видно, че сумата
пропорционална на неизпълнения първоначален срок на военна служба, която е
дължима от А. В. Д. е в размер на 33 300, 54 лева.
Ищецът твърди, че на основание чл.260, ал.5 от ЗОВСРБ и в изпълнение на
заповед №ЛС-47/25.06.2021г. на командира на 24-та Авиационна база били удържани
дължимите обезщетения и вземания, които се дължат на А.Д. при прекратяване на
договора му за военна служба. След направеното прихващане, сумата пропорционално
на срока на неизпълнение на договора за военна служба, подлежаща на възстановяване
от А.Д. е в размер на 27 302, 31 лева.
Сочи се, че с покана за доброволно плащане peг. №3-2840/24.06.2021г., която
А.Д. е получил лично на 25.06.2021година, бил поканен в едномесечен срок да заплати
дължимата сума. До изтичане на този срок - 25.07.2021г. дължимите разходи не били
възстановени, от която дата ответникът бил в забава и дължал мораторна лихва.Поради
което за Министерство на отбраната бил налице правен интерес от предявения иск.
Във връзка с изложеното, се моли съда да постанови съдебно решение, с което да
осъди ответника А. В. Д., да заплати на МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА, сумата
от 27 302, 31 лева, представляваща разходите за издръжка, обучение, квалификация
и/или преквалификация за времето на обучението му в НВУ „Васил Левски“,
изчислени по реда на Наредба №Н-11/29.10.2020г. относно реда и начина за
изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или
преквалификация на военнослужещите в Министерството на отбраната и Българската
армия, пропорционално на срока на неизпълнението на договор за военна служба,
както и мораторна лихва върху главницата, за периода от изпадането на ответника в
забава - 25.07.2021 г. до датата на завеждането на исковата молба – 23.11.2021 година,
законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
Към исковата молба са представени писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника по делото А.Д. е постъпил писмен
отговор, в който са изложени следните обстоятелства: че е постъпил на кадрова военна
служба по силата на договор между него и началника на НВУ бриг. ген. Ц. Х., като
упълномощен от министъра на отбраната, като в договора липсвала заповедта на МО с
която е упълномощен.Сочи се, че договорът бил със срок от 5 г. за обучение в НВУ
„Васил Левски“ и 10г. изпълнение на кадрова военна служба след завършването му.
Договорът бил прекратен със Заповед №КВ-125 от 18.05.2021г. на основание
2
чл.146 т.2, чл.161, т.1 и чл.163 от ЗОВСРБ.
Със Заповед №ЛС - 47, ответникът А. В. Д. бил отчислен от състава на военното
формирование.
Съгласно изготвена финансова справка с peг. № 1852/15.04.2021 г. от НВУ
„Васил Левски", ответникът дължал възстановяване на разходите за издръжка,
обучение, квалификация и/или преквалификация в размер на 33 300,54лв.
На основание чл.227, ал.1 и чл.234 от ЗОВСРБ и справка с рег.№ 3 -
2622/08.06.2021 г. ответникът А. В. Д. имал право на еднократно парично обезщетение
в размер на три брутни заплати на стойност 5 579.04 лв. Сумата била приспадната от
така определената за възстановяване сума.
Изложени са правни аргументи, че на 12.05.2009г. е приет ЗОВСРБ. С него
съгласно §3 ал.2 от ПРЗ договорните отношения се премахвали и се заменяли със
служебни правоотношения. В новият ЗОВСРБ не съществувал текст, който да
задължава военнослужещите да възстановяват разходите за издръжка, обучение,
квалификация и/или преквалификация.На 26.02.2010г. /ДВ. бр.16 от 26.02.2010г./ с
промяна в ЗОВСРБ, отново било въведено договорното начало /чл.134а/, като с ПЗР е
установен тримесечен срок за сключване на договори за военна служба между
военнослужещите и МО.
С допълнение на ЗОВСРБ чл.260 ал.4 /ДВ, бр.23 от 2011г. в сила от 22.03.2011г./
било въведено задължение на Министъра на отбраната с нормативен акт да определи
реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или
преквалификация.
На основание това допълнение на ЗОВСРБ на 06.10.2011г. Министерство на
Отбраната издава заповед №ОХ - 766/06.10.2011г. Същата предствлявала
административен акт, но не била обнародвана в ДВ, съгласно изискванията на чл.37 от
ЗНА.
В последствие, констатирайки този пропуск МО издава Наредба №Н-1 от
14.01.2013г., която обнародвала в ДВ бр.8/2013г. Същата повтаряла текста на заповед
№ОХ - 766/06.10.2011г.
В отговора се сочи, че Наредба № Н-1 от 14.01.2013г., обнародвана в ДВ
бр.8/2013г. била приета отново в нарушение на ЗНА - чл.26, без да е извършено
обществено обсъждане на наредбата. Проекта на същата не бил публикуван на
страницата на МО заедно с мотивите, съответно доклада и предварителната оценка на
въздействието, съществен порок на Наредбата, който не можел да се санира с
последващи актове. Същата била отменена с решение №17460/19.12.2019г. на ВАС.
Наредба №Н-11/29.10.2020г. била приета след отмяна на Наредба № Н-1 от
14.01.2013г. и е в сила от 10.11.2020г. /Държавен вестник, брой 96 от 10.11.2020г./
Сочи се, че доколкото изрично не било придадено обратно действие във времето
на този подзаконов нормативен акт, той можел да се прилага при разрешаването на
материално-правни спорове за възстановяване на разходи по чл.260, ал. 1 ЗОВСРБ,
извършени след влизането му в сила на 10.11.2020г.
Като елемент от предвидимостта на правния ред и гаранция за правната
сигурност, общото правило е, че правните норми действат занапред. Адресатите на
новоприетите норми, следвало да преразгледат поведението си на база моделите на
поведение, които правните норми установявали. В условията на въвеждане на норми
със санкционен характер с обратна сила, то това било невъзможно.
В този смисъл, процесната Наредба № Н-11 - била лишена от правно основание
за определяне и налагане на санкции - разходите за издръжка, обучение, квалификация
и/или преквалификация - спрямо ответника.
Правните субекти можели и били длъжни да съобразят поведението си само с
действащия към момента Закон, но не и с бъдещия такъв.
3
Както в практиката, така и в доктрината, нямало противоречиво разбиране,
относно това - кои видове гражданско-правни норми имали винаги обратно действие, а
именно: тълкувателните, защото разкриват точното съдържание на тълкуваната норма
от момента на приемането й, и на второ място - гражданско процесуалните, защото се
прилагат незабавно и спрямо всички висящи спорове.
В българското право забраната за обратно действие на законите е принцип,
който можел да се изведе от понятието за правовата държава, уредено в Преамбюла и
чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Този принцип е прогласен в чл. 5, ал. 3 от Основния
закон.Този конституционален принцип намирал своето продължение и в чл.14, ал.3 от
ЗНА, а именно: (3) „Не може да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат
санкции, освен ако те са по-леки от отменените.“
Сочи се, доколкото изрично не било придадено обратно действие във времето
на този подзаконов нормативен акт, съдът е длъжен да го прилага при разрешаването
на материалноправни спорове за възстановяване на разходи по чл.260, ал. 1 ЗОВСРБ,
след влизането му в сила на 02.02.2013 г., т.е. - когато предсрочното освобождаване от
военна служба на посочените в същата разпоредба основания е настъпило на и след
тази дата……./сочи се съдебна практика решение № 58/18.02.2010 г. по гр. дело №
53/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на В КС, постановено по реда на чл. 290 ГПК - по
тълкуването и приложението на чл.300 ЗОВСРБ от 1995 г. (отм. ), аналогичен на чл.
260 ЗОВСРБ от 2009 г.).
Счита се, че санкционните разпоредби на Наредба № Н-11/29.10.2020 г., които
са в сила от 10.11.2020г. /Държавен вестник, брой 96 от 10.11.2020г./ - послужила за
основание за предявяване на исковите претенции, следвало да породят правно
действие след тази дата.Допълнително към това съгл. чл. 260 ал.6 от ЗОВСРБ, когато
сумата за разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация не
можела да се събере по реда на чл.260 ал.5, вземането се събирало по реда на
Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните книги или
документ, установяващ размера на вземането, издаден по реда на чл.260 ал.4.
Твърди се, че исковата претенция не намирала опора в нормите, които черпят
правно основание от отменен акт и така формираната претенция била неоснователна и
недоказана.
Прави се искане за косвен съдебен контрол на основание чл.17 ГПК относно
Наредба № Н-11/29.10.2020 г. е в сила от 10.11.2020г. /Държавен вестник, брой 96 от
10.11.2020г./ на МО, същата била влязла в сила, но не е оспорена от ответника,поради
което на основание чл. 17, като неучаствала в производството по издаване и обжалване
на административния акт страна ответника имал право на оспорване.Сочи се, че е
незаконосъобразна, следователно всички последващи действия по изчисление на
дължимите за възстановяване суми от страна на ответника били незаконосъобразни,
респективно, неоснователни и недоказани.Отмяната й, обосновавала възражението за
прихващане, което се прави в настоящето производство и обуславя оспорването на
размера на исковата претенция, предявена от страна на МО.
Сочи се, че с исковата молба, МО прави прихващане на дължими от тяхна
страна суми дължими на ответника А. В. Д., обезщетения по чл.277, ал.1 чл.234 от
ЗОВСРБ и справка с рег.№ 3 - 2622/08.06.2021 г., при прекратяване на договора за
военна служба в размер на 5 579.04 лв.
Прави се възражение за прихващане на тази сума – 5579.04 лева, тъй като
основанията за определяне на размера на исковата претенция се определял на отменена
норма и на порочен административен акт.
Моли се при направени възражения от страна на ищеца, да бъде дадена
4
възможност на ответника да се запознае и направи възражения по тях.
Съобразно така изложеното съдът намира, че следва при условията на чл.140 във
вр. с чл.146 от ГПК да пристъпи към произнасяне по всички предварителни въпроси и
по допускане на доказателствата.
Следва да бъдат приети представените писмени доказателства от ищеца като
относими към предмета на спора,.
Съобразно изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и заявения
петитум, съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.260, ал.1 от ЗОВСРБ,
който е процесуално допустим и иск по чл.86 от ЗЗД за мораторна лихва, чийто
конкретен размер не е посочен.
Поради което следва да бъде указано на ищеца да посочи размера на
претендираната мораторна лихва, за соченият период.
Съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест, следва да се укаже на ищеца,че се разпределя док.тежест
върху него, за главните факти, а на ответника по направените от него възражения.
Следва да се допусне СИЕ, тъй като без направени изчисления за реда и начина на
изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или
преквалификация на военнослужещите, претендирани с исковата молба,
производството ще остане неизяснено.
Съдът дава възможност на страните да упражнят правата си като предприемат
съответните процесуални действия за установяване на техните твърдения.
Настоящото определение представлява проект на доклад по реда на чл.140 ал.3 от
ГПК.
Съобразно изложеното и на основание чл.140 ал.1 от ГПК Пазарджишкия окръжен
съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства, приложени
към исковата молба и подробно описани.
УКАЗВА на ищеца, че следва в едноседмичен срок от получаване на
определението, да посочи размер на претендираната мораторна лихва, както и
да формулира въпроси съм СИЕ, за да докаже твърденията си.
На основание чл.143 от ГПК съдът дава възможност на страните да
упражнят правата си, до края на първото съдебно заседание, като
5
предприемат съответните процесуални действия за установяване на техните
твърдения.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
1.03.2022 г. от 10.00 часа, за която дата да се призоват страните и им се връчи
препис от определнието.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
6