№ 260322 / 16.7.2021 г.
Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
16.07.2021 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД М. ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 17.06.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Светлана Станишева и с участието на прокурора.........................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 397 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 26 ал. 1, предложение трето от ЗЗД.
В условията на евентуалност, при отхвърляне иска за обявяване договора за аренда за нищожен, е предявен положителен установителен иск по реда на чл.124 ал.1 ГПК: да се признае за установено, че облигационото правооношение по Договор за аренда на земеделска земя от 02.09.2015 г. с рег. № 4668, акт № 110, том ІV на нотариус Б. П., вписан в СВ-Монтана под № 142, том 7, вх.рег.№ 6157 от 02.09.2015г., е погасено чрез сливане на 18.11.2015г.
Ищецът, А.М.В., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат К.И.Б. xxx, е предявила иск ПРОТИВ: В.И.В., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и И.П.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, с правно основание чл.26 ал.1 предложение 3 ЗЗД и при условията на евентуалност - чл.124, ал.1 от ГПК - положителен установителен иск
С исковата си молба твърди, че с две решения на ОСЗ-Монтана е възстановена собствеността на наследниците на П. С. Г. бивша жителка на с.. о. М. обл.М. починала на 01.01.1950г., върху следните недвижими имоти, находящи се в землището на с.С. с ЕКАТТЕ: 67667, о. М. а именно:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 67667.89.16 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-612 от 28.02.2018 година на ИК на АГКК, представляващ Овощна градина от 5400 кв.м, девета категория, находяща се в местността ,,Б.”, предишен идентификатор 089016, при граници и съседи: имоти с № № 67677.89.50; 67667.89.39; 67667.89.19;67667.89.18; 67667.89.61;67667.89.17; 67677.89.49.
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 67667.89.49, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-612 от 28.02.2018 година на ИК на АГКК, представляващ Ливада от 9407 кв.м, девета категория, находяща се в местността ,,Б.”, номер по предходен план: 089049, при граници и съседи: имоти, 67667.89.56; 67667.89.54; 67667.89.53; 67667.89.50; 67667.89.16;67667.89.17; 67667.89.47; 67667.89.51; 67667.89.45; 67667.89.52;67667.89.60; 67667.89.57; 67667.89.12; 67667.89.55;
3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 67667.89.55 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-612 от 28.02.2018 година на ИК на АГКК, представляващ Нива от 12461 кв.м, девета категория, находяща се в местността ,,Р.”, номер по предходен план: 089055, при граници и съседи: 67667.90.47; 67667.89.13; 67667.89.56; 67667.89.49; 67667.89.12; 67667.89.33; 67667.89.27;
4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 67667.91.201 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-612 от 28.02.2018 година на ИК на АГКК, представляващ Нива от 6601кв.м, пета категория, находяща се в местността ,,Р.”, номер по предходен план 091201, при граници и съседи: имоти 67667.91.178; 67667.91.145;67667.91.197; 67667.91.237; 67667.91.200.
Твърди, че е наследник на П. С. Г. и в това си качество е собственик на идеални части от посочените имоти.
И.П.Г. също е наследник на П. С. Г..
На 02.09.2015 г. В.И.В. в качеството си на пълномощник на И.П.Г. е сключил сам със себе си договор за аренда на гореописаните имоти с рег. № 4668, акт № 110, том ІV на нотариус Б. П., вписан в СВ- Монтана под № 142, том 7, вх.рег.№ 6157 от 02.09.2015г.
Съгласно раздел І, чл. 3, ал. 1 от договора, арендното възнаграждение е в размер на 10 % от добива на стопанската година или в паричната им равностойност.
Поддържа, че договорът е сключен при неизгодни условия – при значително занижено арендно плащане спрямо средните рентни плащания за землището на с.С..
Отдадените под аренда гореописани имоти се обработват от 2010 г. и са в отлично състояние.
Размерът на заплащаната за аналогични имоти в същата и в съседни местности рента е няколко пъти по-висок.
Предвид, което е налице нееквивалентност на насрещните престации, което обуславя нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
От друга страна, на 18.11.2015г. арендатора В.И.В. е придобил правата на арендодателя чрез сключване на договор за замяна, обективиран в Нотариален акт за замяна на недвижим имот № 115, том V, рег.№ 6237, дело № 488 от 2015г. по описа на нотариус Б. П. с рег. № 599 на НК, вписан в СВ-Монтана под № 9, том 23, дело 3023, вх.рег.№ 7667 от 18.11.2015г.
Съгласно чл.17, ал.2 от Закона за арендата в земеделието, приобретателят на арендувания обект на договора замества арендодателя като страна в договора за аренда, ако същият е бил вписан, дори и обектът на договора още да не е предаден.
Следователно придобиването на идеалните части от правото на собственост на арендодателя върху арендуваните имоти от арендатора води до сливане на качествата арендодател и арендатор в едно лице - ответника В.И.В..
Тъй като никой не може да бъде едновременно кредитор и длъжник на самия себе си, сливането прекратява облигационното правоотношение. Сливането има незабавен погасителен ефект по отношение на договора за аренда, който в настоящия случай е настъпил на 18.11.2015г.
На 10.07.2019г. тя сключила договор за наем на земеделски земи, част от които са и процесните имоти.
В резултат обаче на договора за аренда на земеделска земя от 02.09.2015 г. с рег. № 4668, акт № 110, том ІV на нотариус Б. П., който е вписан в СВ- Монтана под № 142, том 7, вх.рег.№ 6157 от 02.09.2015г., сключения от нея договор за наем на земеделски земи от 10.07.2019г. не може да бъде изпълнен по отношение на процесните имоти, нито да послужи като основание за кандидатстване по различни програми във Фонд „Земеделие“ или при сключване на споразумението по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ.
С оглед гореизложеното като съсобственица на отдадените под аренда имоти за нея е налице правен интерес от атакуване на настоящия договор като нищожен.
В случай, че договора за аренда не е нищожен, то възниква правен интерес да предяви положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК – да бъде установено, че правоотношенисто по договора за аренда е погасено чрез сливане на 18.11.2015г.
Моли съда да постанови решение, с което:
1/ на основание чл. 26, ал. 1, предл. З от ЗЗД да се признате за установено по отношение на В.И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и И.П.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, че сключеният договор за аренда на земеделска земя от 02.09.2015 г. с рег. № 4668, акт- № 110, том ІV на нотариус Б. П., вписан в СВ-Монтана под № 142, том 7, вх.рег. № 6157 от 02.09.2015г. е нищожен.
2/ при условията на евентуалност на основание 124, ал.1 от ГПК да се признае за установено, че облигационото правооношение по Договор за аренда на земеделска земя от 02.09.2015 г. с рег. № 4668, акт № 110, том ІV на нотариус Б. П., вписан в СВ-Монтана под № 142, том 7, вх.рег.№ 6157 от 02.09.2015г., е погасено чрез сливане на 18.11.2015г.
Моли да и се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът, В.И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, в срока, предвиден за отговор не взема становище по иска. Не прави оспорвания, възражения, не сочи доказателства, не прави искания. В насрочено съдебно заседание редовно призован не се явява и не се представлява.
Ответникът, И.П.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, в срока, предвиден за отговор не взема становище по иска. Не прави оспорвания, възражения, не сочи доказателства, не прави искания.
Доказателствата по делото са писмени.
Допусната е и назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице Л.З., приета от съда и не оспорена от страните.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на ищеца и на основание чл.238 ал.1 ГПК, във връзка с чл.239 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Установено е безспорно по делото, че ищцата А.М.В., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и ответника И.П.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx са в кръга на наследниците на П. С. Г. б.ж. на с.. съгласно Удостоверение за наследници № 121 от 15.07.2020 година на Кметство с.. о. Монтана. С Решения №№ 18РГ от 05.07.2012 г. и 18 РГ от 06.06.2012 година на Общинска служба „Земеделие” Монтана е възстановено правото на собственост на земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с.С. по отношение на пет имота, четири от които предмет на настоящото производство, т.е. това обуславя извода, че същите са съсобственици на недвижими имоти, находящи се в землището на с.. останали в наследство от общия наследодател П. С. Г. б.ж. на с.. по силата на заместване при възстановено право на собственост по реституционния ЗСПЗЗ.
Няма спор и относно обстоятелството, че на 02.09.2015 г. ответникът В.И.В., в качеството си на пълномощник на И.П.Г. е сключил сам със себе си договор за аренда на гореописаните имоти, с рег. № 4668, акт № 110, том ІV на нотариус Б. П., вписан в Служба по вписвания при МРС, Имотен регистър под № 142, том 7, вх.рег.№ 6157 от 02.09.2015г. Договорът е сключен съгласно изискването на закона, с нотариална заверка на подписите и е надлежно вписан в Служба по вписванията.
Съгласно раздел І, чл. 3, ал. 1 от договора, арендното възнаграждение е в размер на 10 % от добива на стопанската година или в паричната им равностойност.
Установено е също така, че на 18.11.2015г. арендатора В.И.В. е придобил правата на арендодателя чрез сключване на договор за замяна, обективиран в Нотариален акт за замяна на недвижим имот № 115, том V, рег.№ 6237, дело № 488 от 2015г. по описа на нотариус Б. П. с рег. № 599 на НК, вписан в СВ-Монтана под № 9, том 23, дело 3023, вх.рег.№ 7667 от 18.11.2015г. по отношение на процесните имоти за 1/6 идеална част от тях.
Съгласно констатациите на вещото лице З., чието заключение съда възприема изцяло като компетентно, обективно и безпристрастно, като го приобщава към доказателствата по делото, се установява, че средното арендно плащане на декар е 20.00 лв./дка за землището на с.С. за 2016 г., а за 2018/2019 и 2019/2020 стопански години – по 25 лв./дка. Съгласно клаузите на сключения Договор за аренда от 2015 година, 10% от добива за стопанската година или паричната равностойност е както следва: за 2016 г. – 7.00 лв.; за 2017 г. – 7.65 лв., за 2018 г. – 9.30 лв., за 2019 г. – 10.23 лв. и за 2020 г. – 14.85 лв./дка.
От приложения Доклад от 20.01.2017 г. на Комисията, назначена със Заповед № 10 от 18.01.2016 г. на Директора на ОД „Земеделие” град Монтана за определяне на средното годишно рентно плащане за 2015 г. по начин на трайно ползване на общини, на землищата от област Монтана са посочени стойности за всяко едно от землищата на общините за област М. като за землище С. тази стойност е от 21.00 лв./дка.
При тази фактическа обстановка, съдът намира следното:
Допустим е иск за обявяване нищожност на договор за аренда на недвижим имот, щом като страната има правен интерес от това. Собственикът на недвижим имот – предмет на нищожния договор има правен интерес от иска срещу арендатора по договора обявяването му за нищожен, а нищожността на един гражданско правен договор се определя от закона, а не от страните. По българското право това са условията на чл.26 ЗЗД. Договорното условие, при което един договор влиза в сила, няма нищо общо с нищожността, която в процеса не се доказва от ответника. Преценката дали ищецът е носител на претендираното материално право, в чиято защита е предявен иска, е част от спорния предмет, прави се от съда след преценка на събраните в хода на делото доказателства в съвкупност с доводите на страните и се обективира в съдебното решение. В случая безспорно се установи, че ищцата и втория ответник са съсобственици на недвижимите земеделски имоти, предмет на сключения договор за аренда на земеделска земя от 02.09.2015 година.
Като морални норми добрите нрави нямат правно действие. По силата на чл.26 ал.1 ЗЗД обаче на тях се придава и правно значение, като нарушението им се поставя по последици наравно с нарушението на закона. Особеност на добрите нрави е, че те не са писани и конкретизирани, а съществуват като принципи или произтичат от тях, съставляват морални норми на поведение, етични възгледи и правила за поведение. Един от тях е принципът на справедливостта, който в гражданските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните правни субекти. При това задължение за зачитане на взаимните интереси на страните по сделките, за нарушаване на принципа на справедливостта при сключването им, правоприлагащият орган изхожда от законодателството, от своето правосъзнание и обстоятелствата в конкретния случай. А той е, че е сключен договор за аренда при крайно неизгодни условия за арендодателя и е договорено арендно плащане в пъти по-малко от средното такова за определения регион.
От друга страна, ответниците не взеха становище в предвидения от закона срок и не представиха отговор по предявения иск, не се явиха и на насроченото съдебно заседание, без да искат разглеждането му в тяхно отсъствие.
Съгласно разпоредбата на чл.133 ГПК, предвид не подаване писмен отговор от страна на ответника, не вземане становище, не направени възражения, не посочване доказателства, не оспорване истинността на представените доказателства, той губи възможността да направи това по-късно, т.е. срокът за това е преклузивен и е пропуснат от страна на ответника. Освен това не се явиха на първото по делото заседание, без да са направили искане за разглеждане делото в тяхно отсъствие.
В тази връзка, съдът намира, че искът е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Нормата на чл.239 ал.1 ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че са налице процесуалноправните и материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответниците по предявените искове – двамата ответници са получили съобщение по чл.131 ГПК лично, лист 35 и 37 от делото; не са представили в срок отговор на исковата молба, същите са редовно призовани, но не се явиха в съдебното заседание и не са направили искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие, не са направени никакви възражения и не са представени доказателства в тази връзка – чл.238 ал.1 ГПК. С определението № 260618 от 12.05.2021 г., по реда на чл.140 ГПК на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства – чл.239 ал.1 ГПК.
Процесуалният ред за постановяване на неприсъствено решение е установен в чл. 239, ал.1 от ГПК и предвижда, че на страните трябва предварително да са били указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание (т.1); на следващо място – искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца доказателства или да е вероятно е неоснователен с оглед направените възражения от ответника и подкрепящите ги доказателства (т.2).
По силата на чл. 239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че същото се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване – чл. 239, ал.4 от ГПК.
В процесния случай ответниците не са представили отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК; не са се явили в насроченото открито заседание по делото, за което са били редовно призовани; не са направили искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие; не са направили каквито и да е било искания.
В същото време данните по делото категорично сочат, че на ответниците, както впрочем и на ищцата са разяснени последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, видно от приложените разписки от призовките им, връчени по законоустановения ред и надлежно оформени. Едновременно с това съдът намира, че с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства предявения иск е вероятно основателен. Налице са следователно предпоставките по чл. 238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което такова следва да бъде издадено, като основаващо се на наличието на горепосочените предпоставки, без да се мотивира по същество.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК следва ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищцата направените деловодни разноски в производството, съобразно приложен списък по чл.80 ГПК.
Ето защо и предвид изложеното искът се приема за основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло.
Предвид уважаването на главния иск не се следва произнасяне по евентуалния такъв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 239, ал.1 и 2 във връзка с чл. 238, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и И.П.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, че на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД сключеният Договор за аренда на земеделска земя от 02.09.2015 г. с рег. № 4668, акт- № 110, том ІV на нотариус Б. П., вписан в СВ-Монтана под № 142, том 7, вх.рег. № 6157 от 02.09.2015г., е НИЩОЖЕН, като противоречащ на добрите нрави.
ОСЪЖДА В.И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и И.П.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТЯТ на А.М.В., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата от 1 542.49 лв. за направените в хода на производството разноски.
НАСТОЯЩЕТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване – чл. 239, ал.4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: