РЕШЕНИЕ
№ ..........
гр. Русе,
19.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VІІІ
състав, в публично заседание на трети декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като
разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм. дело № 620
по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от ААПК, във връзка със ЗПЗП, във връзка с Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за
прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 4 от 24.02.2015 г.).
Постъпила е жалба от П.Л.В. *** против
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони
2014-2020 г. за кампания 2016 г. изх. № 02-180-6500/3544 от 28.08.2019 г. на
Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), с което по
заявление за подпомагане на жалбоподателя с УИН 18/130516/74470 е оторизирана
субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие“ в размер на 0,00 лева. В жалбата се
твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, издаден в
противоречие с материалния закон, при съществени процесуални нарушения на
административното производство и несъответствие с целта на закона. Претендира
се още нищожност на акта поради липса на годно правно основание на
обективирания отказ.
Иска се от съда да обяви нищожността
на оспореното уведомително писмо или алтернативно да го отмени изцяло като
незаконосъобразно, като реши въпроса по същество, а при невъзможност –
преписката да бъде изпратена на административния орган с изрични указания за удовлетворяване
на искането на жалбоподателя за отпускане на подпомагане. Претендира се и
присъждане в полза на жалбоподателя на направените от него разноски по делото. Същите съображения се поддържат и
представени по делото писмени бележки от процесуалния представител на
жалбоподателя.
Ответникът по жалбата – Зам.
изпълнителен директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ж. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, като прави и
възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя адвокатски
хонорар.
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в предвидения
законов срок видно от изготвения протокол за уведомление по телефон (л. 7 от
преписката) и саморъчно вписан текст в самото уведомително писмо (л. 5 от
преписката), удостоверяващ, че оспореният административен акт е съобщен на
жалбоподателя на 10.09.2019 г., а жалбата е изпратена чрез куриерска служба на 24.09.2019
г. (л. 24 от делото). Жалбата изхожда от лицето, адресат на акта, за което е
налице правен интерес от оспорване, доколкото съдържанието на административния
акт сочи на фактически отказ за подпомагане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предмет на оспорване в настоящото
производство е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на
селските райони 2014-2020 г. за кампания 2016 г. изх. № 02-180-6500/3544 от 28.08.2019
г. на Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което по заявление
за подпомагане на жалбоподателя с УИН 18/130516/74470 е оторизирана субсидия по
мярка 11 „Биологично земеделие“ в размер на 0,00 лева. При постановяването му
административният орган изрично е посочил, че произнасянето по заявлението на
жалбоподателката с процесното уведомително писмо е второ по ред, след като
предходното уведомително писмо изх. № 02-180-6500/3544/12.11.2018 г. е било
отменено при обжалване по съдебен ред с влязло в сила Решение № 26/10.06.2019
г., постановено по адм.д. № 97/2019 г. по описа на АдмС – Русе. Сочи се, че
новото произнасяне на административния орган е при съобразяване на указанията
на съда и разпоредбите на Глава пета, Раздел І от АПК. Следва уведомяване на
жалбоподателката, че по подаденото от нея заявление за подпомагане с УИН
18/130516/74470 и приложение за кандидатстване по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР 2014-2020 й е оторизирана субсидия от 0,00 лева, т.е. налице
е отказ за подпомагане на земеделския стопанин по мярка 11.
В уведомителното писмо се посочва, че
общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез Интегрираната система за
администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни
административни и/или проверки на място (съгласно чл. 37 от ЗПЗП) на данните в
подаденото от жалбоподателя заявление като тези данни са сравнени със
съответната налична информация, съдържаща се в регистрите на ИСАК, поддържани
на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от контролиращите
лица във връзка с чл. 49 от Наредба № 4/2015 г. Конкретните мотиви за
определяне на този нулев размер на субсидията, представляващ фактически отказ
за подпомагане, са посочени в табличен вид в таблица на стр. 2 и в таблица на
стр. 3 от уведомителното писмо.
Първата таблица (на стр. 2 от УП) е
озаглавена „Таблица – Пчелини с неспазени базови и други изисквания“. В същата
са изброени като отделни колони пет изисквания, както следва: 1. Спазено е
изискването да не се надвишават минималните периоди на преход, съгласно чл. 11,
ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.; 2. Заявената от кандидата биологична
дейност не се различава от тази, установена от контролиращото лице.; 3.
Временни пчелини се настаняват на места, отстоящи на повече от 300 м от съседни
пчелини и на повече от 100 м от републиканската пътна мрежа (чл. 16 от Закона
за пчеларството).; 4. Постоянни и временни пчели не се устройват на разстояние
по-малко от 10 км, в райони с регистрирани племенни пчелини за производство на
елитни пчелни майки и резерватни пчелини; разстояние, по-малко от 5 км, в
райони с регистрирани репродуктивни пчелини за производство на племенни пчелни
майки. и 5. Спазено е изискването на чл. 14, ал. 1, т. 6 и/или ал. 2, т. 4 от
Наредба № 4 от 24.02.2015 г. От петте посочени изисквания, по отношение на
пчелина, заявен за подпомагане от жалбоподателката за кампания 2016 г., е
посочено като неизпълнено единствено първото условие, т.е. прието е, че не е
спазено изискването да не се надвишават минималните периоди на преход, съгласно
чл. 14, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. В разяснения под тази таблица е
направено позоваване на т.ІV „Изчисляване и налагане на намаленията“, втори
абзац, от Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11
“Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020, утвърдена със Заповед РД
09-144/23.02.2017 г. на Министъра на земеделието и храните (за краткост
Методиката), в която практически е преповторен текста на чл. 11, ал. 4 от
Наредба № 4 от 24.02.2015 г., според който след изтичане на минималните периоди
на преход към биологично производство съгласно чл. 36, параграф 1, чл. 37,
параграф 1 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на
подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно
биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение
на биологичното производство, етикетирането и контрола, не се предоставя
финансово подпомагане за площите, животните и пчелните семейства, заявени за
подпомагане по дейност за преминаване към биологично земеделие (периода на
преход).
В таблицата на стр. 3 от
уведомителното писмо, озаглавена „Таблица с изчисление на финансово подпомагане
по направление „Биологично пчеларство““, е посочено, че от заявените за
подпомагане 150 броя пчелни семейства са санкционирани всичките 150, като
сумата на финансовото подпомагане за тези пчелни семейства – 10 267,95
лева е отразена в колона 7 от таблицата в раздела „Санкции и редукции на
субсидията“. Колона 7 е именована „Неспазени базови и други изисквания“, а в
поясненията под таблицата относно тази колона е вписан следният текст: „Санкция
за неспазени базови изисквания, съгласно раздел V „Намаления при неспазване на
базови и изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР
2014-2020, б. b
„Направление „Биологично пчеларство““ от Методика за намаляване и отказване на
плащания по м. 11 „БЗ“ от ПСРС 2014-2020, утвърдена със Заповед № РД
09-144/23.02.2017 г., издадена от Министъра на земеделието и храните, на
основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.“.
Административната преписка,
представена от административния орган по настоящото производство съдържа
единствено заявлението за подпомагане на жалбоподателката, включително
сключения между нея и контролиращото лице договор и Методиката за намаляване и
отказване на плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“. Тези документи се
съдържат и в административната преписка, приложена по адм.д. № 97/2019 г. по
описа на АдмС – Русе, приложено към настоящото дело.
По делото няма спор, че жалбоподателката,
със заявление за подпомагане УИН 18/130516/74470 от 09.05.2016 г., коригирано
със заявление под същия номер от 21.05.2016 г., е заявила за подпомагане по
мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично пчеларство“, 150
пчелни семейства като същите са посочени с код по мярката БПП6 – биологично
пчеларство в преход. В самото уведомително писмо, предмет на оспорване в
настоящото производство, се посочва, че 2016 г. е втора година от последно
поетия от жалбоподателката ангажимент по направление „Биологично пчеларство“.
С Решение № 26/10.06.2019 г.,
постановено по адм.д. № 97/2019 по описа на АдмС – Русе, е отменено
уведомително писмо изх. № 02-180-6500/3544 от 12.11.2018 г. на Зам. изпълнителния
директор на ДФЗ, с което на жалбоподателката фактически е отказано финансово
подпомагане по мярка 11. В мотивите на решението съдът сочи, че в отмененото
уведомително писмо липсва посочване на фактическите основания за
постановяването му, а дори и да се приеме, че такива са изложени в други
документи по преписката, включително и след издаването на акта, то е налице
несъответствие между фактически и правни основание. Изводите на съда в тази
насока са аргументирани с това, че констатираното от органа надвишение на
минималния период на преход, който за пчелните семейства е 12 месеца, не спада
към базовите изисквания при биологично земеделие, които са нормативно
определени. Съдът е разгледал подробно характера на периодите на преход към
биологично земеделие, уредени в Регламент № 889/2008 г., а именно като
минимални периоди, а не като абсолютни такива. Изрично освен това в съдебното решение
е посочено, разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., противоречи
на целта на Регламент (ЕС) № 834/2007 и Регламент(ЕО) № 889/2008 и на основание
чл. 5, ал. 1 от АПК и чл. 15, ал. 2 от ЗНА не следва да се прилага. В
заключение административният съд е отменил уведомителното писмо на ответника, с
което последният се е произнесъл по заявлението за подпомагане на жалбоподателката
за кампания 2016 г. по мярка 11 и е върнал преписката на административния орган
за ново произнасяне при съобразяване на дадените в мотивите на решението
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
С оспореното в настоящото
производство уведомително писмо, административният орган е извършил
разпореденото му със съдебното решение ново произнасяне, като изрично е
посочил, че това произнасяне е съобразено с указанията на съда. Настоящият
съдебен състав счита, че такова съобразяване не е налице. Видно от съдържанието
на уведомителното писмо, както и от приложената по настоящото и по предходното
административно дело преписка, при новото произнасяне административният орган
не е установявал никакви нови или допълнителни обстоятелства. Процесният административен
акт отново сочи, че са налице неспазени базови изисквания по мярка 11
„Биологично земеделие“, като в този случай различието с първото произнасяне е
единствено в това, че този път в отделна таблица е посочено спазването на
изискването за ненадвишаване на минималните периоди на преход по чл. 11, ал. 4
от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., наред с нормативно определените базови
изисквания, за които няма данни, а и твърдения да не са изпълнени. При това
положение е налице напълно идентично по фактически и правни основания
произнасяне с вече отмененото по съдебен ред. Несъответствието, установено от
съдебния състав по адм.д. № 97/2019 г. на АС-Русе, е преповторено, макар и в
съвсем незначително изменена форма (чрез добавяне на допълнителна таблица), още
повече, че при новото произнасяне надвишението на минималните периоди на преход
един път е обвързано с т. ІV „Изчисляване и налагане на намаленията“, втори
абзац от Методиката – в разясненията под таблицата на стр. 2 от уведомителното
писмо, а втори път – с Раздел V „Намаления при неспазване на базови изисквания
и изисквания по управление за направленията по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г.“
(пояснения към колона 7 на таблицата на стр. 3 от уведомителното писмо). Отново
не се сочи никое конкретно основание за отказ от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. –
чл. 13, чл. 14 и чл. 26. Посочването на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. не може да се приеме да надлежно основание за отказ, а напротив –
нормата е приложена в пряко противоречие с постановеното съдебно решение, в
което изрично е посочено, че тази норма е неприложима поради противоречието й с
норми от по-висок ранг, а именно с норми от Регламент (ЕС) № 834/2007 и
Регламент (ЕО) № 889/2008.
Налице е изричен диспозитив в съдебно
решение № 26/10.06.2019 г. на АС – Русе, с който преписката по заявлението на
жалбоподателката за кампания 2016 г. е върната за ново разглеждане при
задължително съобразяване с указанията по приложението на закона, дадени в
мотивите на решението. Указанията, както вече се посочи, са за неприложимост на
разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. В случая, видно
от данните по настоящото дело и от съдържанието на оспореното в настоящото
производство уведомително писмо, административният орган не е установил никакви
нови или допълнителни обстоятелства, като не е подвел и вече установените факти
под друго правно основание, което счита, че е приложимо за конкретния случай. Точно
обратното, при едни и същи факти е приложил същото правно основание, както при
първоначалното вече отменено произнасяне. При това положение административният
орган е постановил своя административен акт – уведомително писмо №
02-180-6500/3544/28.08.2019 г. в пряко противоречие със съдебен акт – Решение №
26/10.06.2019 г. по адм.д. № 97/2019 г. по описа на АС – Русе. По силата на чл.
177, ал. 2 от АПК актове и действия на административния орган, извършени в
противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Това налага
настоящият съдебен състав да обяви нищожността на оспореното в производството
уведомително писмо.
Въпреки възраженията на жалбоподателката,
с които същата иска въпросът да бъде решен по същество с настоящото съдебно
решение, съдът счита, че в конкретния случай такова решаване не е възможно.
Нищожният административен акт, съобразно правната теория и практика, се счита
за несъществуващ акт, който изначално не поражда и не би могъл да породи
каквито и да е правни последици, което в настоящия случай означава, че
фактически липсва повторно произнасяне на административния орган съобразно
постановеното от съда с решение по адм.д. № 97/2019 г. по описа на АдмС – Русе.
Това налага преписката да бъде върната на ответника за постановяване на
административен акт, съобразно цитираното решение на съда и мотивите на
настоящото.
С оглед изхода на спора на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски, според представения от пълномощника списък, в
размер на 860 лева, от които 10 лева държавна такса и 850 лева – заплатен в
брой адвокатски хонорар, съгласно представен договор за правно съдействие и
защита (л. 55). Следва да се отбележи, че съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за прекомерност на претендираното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение, тъй като размерът на същото е в минималния размер,
определен по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения при материален интерес от 10 267,95 лв.,
какъвто е размерът на отказаното на жалбоподателката финансово подпомагане.
Мотивиран така и на осн. чл. 172, ал.
2 и чл. 173, ал. 2 АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТТА на Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“
от програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2016 г.
изх. № 02-180-6500/3544 от 28.08.2019 г. на Заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), с което по заявление за подпомагане на П.Л.В. ***
с УИН 18/130516/74470 е оторизирана субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие“
в размер на 0,00 лева.
ВРЪЩА делото като преписка на административния орган - Заместник изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие”, гр. София за ново произнасяне по
Заявление за подпомагане с УИН: № 18/130516/74470 на П.Л.В. и приложение за
кандидатстване по Мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2016 г., съобразно
указанията по приложението на закона, дадени с Решение № 26/10.06.2019 г. по
адм.д. № 97/2019 г. по описа на АС – Русе и в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие”, гр. София
да заплати на П.Л.В., ЕГН **********,***, сума в размер на 860,00 лева разноски
по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: