РЕШЕНИЕ
№ 751
гр.Бургас, 21.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
26 април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора .........., като
разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 607 по описа на съда за 2021г. и за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във
връзка с чл.13 от Закона за социално подпомагане.
Жалбоподател е Е.Й.К. ***, ЕГН:**********, със съдебен
адрес ***. В производството жалбоподателката участва чрез пълномощник – адвокат
Д.П. ***.
Ответник по жалбата е директора на дирекция „Социално
подпомагане“ (ДСП) Бургас. Ответникът взема участие в производството чрез
пълномощник – юрисконсулт Д.Д..
Предмет на оспорване е заповед № ЗСП/Д-А/299/22.01.2021г.
на ответника, с която на жалбоподателя е отказана помощ по чл.16б от ППЗСП.
Заповедта е обжалвана от жалбоподателя по административен ред, по повод което с
решение № 64/17.02.2021г. на директора на РДСП Бургас оспорването е отхвърлено.
В жалбата се правят доводи за нарушение на материалния и
процесуалния закон при издаването на оспорения акт. Обосновават се и подробни
доводи за постановяване на оспорения административен акт при условията на
дискриминация спрямо обжалващата страна. Иска се отмяна на заповедта и
постановения с нея отказ за отпускане на помощ. Иска се присъждане на разноски.
Сочат се доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има
правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по така поставения за решаване спор
между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по
делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие
за установено следното.
Представено е заявление-декларация за отпускане на
месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна
епидемична обстановка до директора на ДСП Бургас вх.№ ЗСП/ДА/299/20.01.2021г.
(л.40), с което жалбоподателката К. е поискала такава. Декларирала е, че е
неомъжена, безработна без право на обезщетение; регистрирана в Бюрото по труда;
не получава парично обезщетение за временна нетрудоспособност и компенсации за
неплатен отпуск, както и обезщетение за бременност и раждане. Посочила е, че
отглежда едно свое дете – Т. Е. К., ЕГН:**********, ученик в осми клас в ПГМКР
Св.Никола в гр.Бургас. Декларирала е също, че брутните й доходи през месеца
възлизат на 40 лева, представляващи еднократни и месечни помощи, средства и
добавки за деца.
По заявлението бил изготвен социален доклад (л.39) от
съответния служител, който проверил декларираното семейно положение на К.,
фактът, че е безработна, детето й, липсата на съжителстващи лица, както и
материалното положение – уточнено на 40 лева от помощи за деца. Установено е,
че жилището на семейството се състои от две стаи, собственост на община Бургас,
липсата на движима и недвижима собственост и продажби, респ. дарения на такава,
както и че заявителката не е едноличен търговец и собственик на капитала на
търговско дружество. Описано е, че К. е безработна, регистрирана в Бюрото по
труда без право на обезщетение. Оглежда едно дете под 14 години, което е ученик
и се обучава в електронна среда дистанционно.
Към преписката е приложена извършената справка за
трудовите договори на жалбоподателката (л.36), от която се установява, че
последното и регистрирано трудово правоотношение е прекратено през 2017г.,
докато извънредната епидемиологична обстановка в страната е обявена на
13.03.2020г.
Приложен е контролен лист за извършен предварителен
контрол за законосъобразност преди вземане на решение за предоставяне на
социална подкрепа от 22.01.2021г. (л.38), съгласно който несъответствия не са
открити.
Приложено е копие от процесната заповед № ЗСП/Д-А/299/22.01.2021г.
на директора на ДСП Бургас, с която на основание чл.13 ал.2 от ЗСП и чл.28 ал. 1 от ППЗСП, по заявлението на К. е постановен отказ за отпускане на социална
помощ по чл.16б от ППЗСП, считано от 01.01.2021г. с
единствен мотив, че семейството не отговаря на условията за отпускане на
месечна целева помощ по този ред, защото заявителката не е останала без работа
по причини, свързани с обявеното извънредно положение или извънредна епидемична
обстановка. Посочено е също като мотив в тази връзка, че целевата семейна помощ
по чл.16б от ППЗСП е с акцент и насоченост на предоставяне във връзка с
обективни ограничения, наложени от държавата за превенция и противодействие на
причини, които са основание за обявено извънредно положение или извънредна
епидемична обстановка и са предпоставили оставането без работа.
По повод подадена в срок жалба от К., с решение № 64/17.02.2021г.,
директорът на РДСП Бургас, на основание чл.13 ал.5 от ЗСП, отхвърлил жалбата срещу
процесната заповед. В мотивите той описал установената до тук фактическа
обстановка, като напълно възприел изложеното в заповедта тълкуване на закона,
според което предоставянето на помощ по чл.16б от ППЗСП има за предпоставка
оставането без работа на родителя след момента на обявяване на извънредното
положение или извънредната епидемиологична обстановка.
Изложената по-горе фактическа обстановка като цяло е
безспорна между страните и се установява по несъмнен начин от събраните
доказателства.
Въз основа на така установените факти съдът прие следните
правни изводи.
Обжалваната заповед е издадена от директора на ДСП
Бургас, който съгласно чл.13 ал.2 от ЗСП е компетентния за това орган. Не е
налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.
Административното производство е проведено по реда на чл.13 от ЗСП и чл.16б от ППЗСП, като е надлежно образувано
въз основа на заявление-декларация по утвърден образец. Преди да се произнесе директорът
на ДСП е извършил преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със
социален доклад. Постановеният отказ за отпускане на социални помощи е мотивиран
и заповедта отговаря на изискванията по чл.59 от АПК. Не са налице основания за
оспорване по чл.146 т.2 и 3 от АПК.
Налице е основание за оспорване по чл.146 т.4 от АПК –
при правилно установяване на фактите е неправилно приложен материалния закон.
Съгласно приложимата разпоредба на чл.16б ал.1 т.2 от ППЗСП, право на месечна
целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична
обстановка, имат семейства с деца до 14-годишна възраст, когато двамата или
единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са останали без работа,
но нямат право на обезщетение за безработица или размерът на получаваното
обезщетение е по-нисък от средномесечния доход по ал.4. В случая извънредна
епидемиологична обстановка е била надлежно обявена на 13.03.2020г. Цитирания приложим
текст на ППЗСП не съдържа изрично изискване оставането без работа да е в
някаква пряка или непосредствена връзка с обявена извънредна епидемична
обстановка, нито това да се е случило след датата на обявяване на извънредното
положение или епидемичната обстановка. В този смисъл нормативния текст
позволява две различни тълкувания – (1) оставането без работа да е във връзка и
след обявяването на извънредното положение или обстановка и (2) оставането без
работа да е от преди обявяването на положението или обстановката, но да продължава
и след това, т.е. достатъчно е двете предпоставки да съществуват едновременно.
Настоящият съдебен състав приема за правилно второто тълкуване. Целта на
приложимата разпоредба е да бъдат подпомогнати хора, които за издръжка на
семейството си разчитат на трудови доходи и които, бидейки безработни, поради
обявената епидемиологична обстановка и свързаните с това ограничения, са
поставени в ситуация, при която намирането на работа е значително затруднено в
сравнение с периода, когато не е обявена извънредна епидемиологична обстановка.
От тази гледна точка не е от значение дали оставането без работа е от преди
обявяването на извънредната ситуация или не – затруднението да се намери работа
и да се набавят доходи е еднакво и в двата случая. Затова съдът приема, че
качеството „безработен“ по време на обявено извънредно положение или извънредна
епидемиологична обстановка е достатъчно (при наличието и на останалите
предпоставки по чл.16б от ППЗСП) за възникване правото за получаване на
социалната помощ.
Що се отнася до останалите предпоставки за отпускане на
помощта в конкретния случай, те също са налице. Не е спорно, че за страната е
обявена извънредна епидемична обстановка, считано от 13.03.2020г. Жалбоподателката
сама отглежда едно свое дете, ненавършило 14-годишна възраст. Същата е останала
е без работа и няма право на обезщетение за безработица. След като са налице
всички предпоставки за отпускането на месечна целева помощ на К., ответният
административен орган е постановил материално незаконосъобразен отказ с оспорената
заповед.
При наличието на установената материална
незаконосъобразност на отказа, не следва да бъдат обсъждани твърденията на
жалбоподателката за упражнена дискриминация по признак "лично
положение", както и за противоречие на заповедта с целта на закона.
Предвид изложеното, по повод подадената жалба и на
основание чл.172 ал.2 от АПК, оспорената заповед следва да бъде отменена от
съда. С оглед обстоятелството, че естеството на казуса не позволява решаването
му по същество от съда, преписката следва на основание чл.173 ал.2 от АПК да
бъде върната на административния орган за ново произнасяне, съобразено със
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с
настоящото решение.
По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.1 от АПК ответникът следва да заплати на жалбоподателя разноските по делото. В тази
връзка е представен списък по чл.80 от ГПК, съгласно който разноските на К. са
10лв. д.т. за водене на делото и 1000лв. заплатен адвокатски хонорар. Съдът намира
за основателно направеното от ответната страна възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение. Делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, поради което обоснован размер на подлежащото на присъждане
възнаграждение за адвокат е към минималния по чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 300лв.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Е.Й.К. ***, ЕГН:**********, със съдебен адрес ***, заповед № ЗСП/Д-А/299/22.01.2021г. на директора на
дирекция „Социално подпомагане“ Бургас.
ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на директора на ДСП Бургас за ново произнасяне, съобразно дадените по-горе
указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА дирекция „Социално подпомагане“ Бургас да заплати на Е.К.
310лв. разноски по делото.
Съгласно чл.13, ал.6 от Закона за социалното подпомагане решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ :