Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 28.05.2021
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I ГО, в закрито заседание през две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА
ЯНЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Янева
частно гражданско дело № 2880 по описа на СГС за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и
сл. ГПК.
Образувано е по жалба на Е.С.А. срещу постановление от
10.12.2020 г. по изп.дело № 20208510402441 на ЧСИ М.П.с рег. №
851 с район на действие – районът на СРС, с което, на основание чл.429, ал.1 от ГПК, вр чл.99 от ЗЗД, е прекратил
производството по делото по отношение на жалбоподателката в качеството й на
взискател и на нейно място е конституирал друг взискател – „Н.Л.“ ЕООД.
Жалбоподателката поддържа доводи за
незаконосъобразност на постановлението, поради следните съображения: оспорва
извода на съдебния изпълнител, че „Н.Л.“ ЕООД е нейн частен правоприемник; твърди,
че представеният договор за цесия от 29.05.2018 г. не установявал да е прехвърлила вземането си по изпълнителния лист на „Н.Л.“
ЕООД; поддържа становището, че съществувал правен спор между нея и
новоконституирания взискател – „Н.Л.“ ЕООД дали договорът за цесия обхваща
вземането – предмет на изпълнителното дело, по който правен спор съдебният
изпълнител не бил компетентен да се произнесе; твърди, че договорът за цесия бил
нищожен, поради невъзможен предмет и противоречие с добрите нрави; поддържа
становището, че с договора за цесия било прехвърлено бъдещо неопределено право,
което при това имало строго личен характер/право на обезщетение за
неимуществени вреди/. Моли съда да отмени обжалваното постановление на ЧСИ и
изпълнителното производство да продължи с единствен взискател Е.С.А..
Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
Ответникът по жалбата – „Н.Л.“ ЕООД я
намира за неоснователна.
Ответникът по жалбата „ЗК „У.“ АД /длъжник
в изпълнителното производство/ не изразява становище.
В приложените по делото мотиви на ЧСИ
по реда на чл.436, ал.3 от ГПК са изложени съображения за неоснователност на
частната жалба.
Софийският градски съд, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи от
фактическа и правна следното:
Частната жалба е подадена в срок от
легитимирано лице и е допустима.
Разгледана по същество – основателна,
поради следните съображения:
С постановление от 10.12.2020 г. по
изп.дело № 202028510402441 на ЧСИ М.П., на основание чл.429, ал.1 от ГПК, е
прекратено изпълнителното производство по отношение на взискателя Е. С. А. и е конституиран
друг взискател - „Н.Л.“ ЕООД.
В мотивите към постановлението съдът е
приел, че са налице предпоставките на чл.429, ал.1 от ГПК, вр. чл.99 от ЗЗД,
като се е позовал на представени от новоконституирания взискател „Н.Л.“ ЕООД писмени
доказателства: договор за цесия от
29.05.2018 г. и уведомление до ЗК “У.“АД за извършена цесия.
Постановлението е неправилно.
Изпълнителното дело е било образувано
по искане на взискателя Е.С.А. въз основа на представен от нея изпълнителен
лист от 13.11.2020 г., издаден по гр.д. № 306/2020г. на САС, ГО, 12 състав.
Видно от изпълнителния лист
„Застрахователна компания „У.“ АД е осъдена да заплати на Е.С.А. сумата от 40
000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
смъртта на Л.В.Г., настъпила в резултат на ПТП, реализирано на 20.09.2016 г.,
ведно със законната лихва, считано от 20.09.2016 г. до окончателното
изплащане и сумата от 17 466.66 лв.,
представляваща законна лихва върху платеното обезщетение за неимуществени вреди
от 80 000 лв. за периода 20.09.2016 г./датата на застрахователното събитие/ до
14.11.2018г./датата на плащане/.
С молба от вх. № 82382/23.11.2020 г. „Н.Л.“
ЕООД е поискало да бъде конституирано като взискател по реда на чл.429, ал.1 от ГПК, в качеството на частен
правоприемник на първоначалия взискател Е.А.. Молителят се е позовал на договор за цесия от 29.05.2018 г.,
тристранно споразумение от 29.05.2018 г., молба – уведомление до „ЗК “У.“ АД с
вх. № 10331/06.06.2018 г. и пълномощно №
3834/29.05.2018 г.
Видно от договора за цесия от
29.05.2018 г. с него Е.С.А./неграмотна, подписала договора с поставен отпечатък
от палец/ е прехвърлила на „Н.Л.“ ЕООД вземането
си към „Застрахователна копания „У.“ АД, представляващо застрахователно
обезщетение за вреди, вследствие на ПТП,
възникнало на 20.09.2016 г., при което е причинена смъртта на Л.В.Г., с когото
е живяла на съпружески начала. В договора за цесия е посочено, че общият размер
на прехвърленото вземане възлиза на 200 000 лв./раздел „Предмет на договора“,
т.1/. В уводната част на договора е отразено, че за вземането от 200 000 лв. е
образувано гр.д. № 15097/2017г. на СГС, ГО, I -18 състав.
Страните са се споразумели вземането
да бъде прехвърлено за сумата от 180 000 лв., от която 174 500 лв. е прихваната
по насрещно задължение на Е.А. към „Н.Л.“ЕООД по тристранно споразумение от
29.05.2018 г., а остатъкът над 174 500 лв. до 180 000лв. /общо 5 500 лв./ е
заплатен на Е.А. в деня на подписване на цесията.
На същата дата – 29.05.2018 г. е
сключено тристранно споразумение между Е.С.А., „Н.Л.“ ЕООД и Р.С.С., с което страните
са се споразумели, че Е.С.А. дължи на Р.С.С. сумата от 174 500 лв. Със споразумението „Н.Л.“ ЕООД е поело задължение да заплати
дълга на Е.С. А. към Р.С.С., след което сумата
от 174 500 лв. да остане дължима от Е. С. А. към „Н.Л.“ ЕООД.
С нотариално заверено пълномощно от 29.05.2018
г. Е.С.А. е упъломощила „Н.Л.“ ЕООД да уведоми длъжника „Застрахователна
компания У.“АД за сключения договор за цесия от 29.05.2018 г.
Уведомление по чл.99, ал.4 от ЗЗД е
връчено от „Н.Л.“ ЕООД на „Застрахователна компания „У.“ АД на
06.06.2018 г./уведомление с вх. № 10331/06.06.2018 г./
Така представените доказателства от „Н.Л.“
ЕООД не сочат на осъществяване на състава на чл.429, ал.1 от ГПК.
Съгласно посочената
разпоредба, наследниците
и частните правоприемници на взискателя,
както и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да
искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен
лист. Приемството, съответно плащането от поръчителя или съдлъжника, се
установява с писмени доказателства.
Нормата на чл. 429 ГПК предвижда разширяване на субективните
предели на изпълнителния лист спрямо изрично посочени субекти. Съобразно чл. 429, ал. 1, изр. 2 от ГПК, в правомощията на съдебния
изпълнител е да прецени приемството
в
хода на изпълнителния процес въз основа на писмени доказателства, като извърши формална проверка от външна страна.
В
настоящия случай не се твърди правоприемството между стария взискател и новия взискател да е
настъпило в хода на изпълнителното производство, а далеч по-рано – в хода на
исковия процес./договорът за цесия е от 29.05.2018 г., а гр.д. № 15097/2017г.
на СГС, ГО 18 състав, е приключило след инстанционен контрол по гр.д. №
306/2020 г. на САС, ГО, 12 състав, по което е издаден изпълнителен лист на
13.11.2020 г., а изпълнителното дело е образувано на 17.11.2020
г./ При това положение, изобщо не е възникнало право за „Н.Л.“ ЕООД да бъде
конституиран в хода на изпълнителното
производство по реда на чл.429, ал.1 от ГПК.
На следващо място, дори и
правоприемството да бе възникнало в хода на изпълнителния процес, при спор
между взискателите, той следва да бъде разрешен от съда, а не от съдебния
изпълнител, който няма такова правомощие.
При условие, че молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена
от лицето, посочено в изпълнителния лист като титуляр на правото – Е.С.А.,
подадената по-късно молба от „Н.Л.“ ЕООД да бъде конституиран като взискател,
очевидно сочи на наличие на спор между
кредитори за съществуването на материалното право, касаещо частното
правоприемство, а такъв спор може да бъде разрешен единствено в отделно исково
производство, в което страните да защитят правата си.
Не се твърди, а и не се и установява
да е осъществена нито една от хипотезите по чл. 433 от ГПК за прекратяване на
производството по отношение на взискателя Е.С.А., нито е осъществен съставът на
чл. 429, ал.1 от ГПК, поради което обжалваното постановление следва да бъде
отменено изцяло и делото – върнато за продължаване на изпълнителното
производство.
По разноските:
Ответникът „Н.Л.“ ЕООД следва да бъде
осъден да заплати на адвокат С.В.Б., на основание чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло постановление от
10.12.2020 г. по изп.дело № 20208510402441 на ЧСИ М.П.с рег. № 851 с район на
действие – районът на СРС, с което, на основание чл.429, ал.1 от ГПК, е
прекратено производството по делото по отношение на взискателя Е.С.А. и е
конституиран на нейно място като взискател „Н.Л.“ ЕООД.
ОСЪЖДА „Н.Л.“ ЕООД да заплати на
адвокат С.В.Б. от АК-София, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: