№ 8325
гр. София, 31.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско
дело № 20211110171478 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава 25 ГПК.
По доклада на делото:
Предявени са обективно съединени конститутивни искове с правна квалификация
чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 КТ за отмяна на уволнението на ищцата СТ. М. Ф., извършено
със заповед № 126/03.11.2021 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност " заместник управител на магазин" при ответното дружество, и осъдителен
иск с правна квалификация чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225 КТ за заплащане на сумата от
7200 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното
уволнение за период от 04.11.2021г. до 04.05.2022 г.
Твърди се в исковата молба, че по силата на трудов договор № 3113/31.03.2014 г.
между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е
заемала длъжността „ заместник управител на магазин“ в „Теленор България“ ЕАД,
като със заповед № 126/03.11.2021 г., издадена от ръководител секция „ Трудови
процеси“, пълномощник на законните представители на „ Теленор България“ ЕАД, на
ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Поддържа се, че
оспорваната заповед е издадена в нарушение на нормата на чл.194, ал.1 КТ, както и в
нарушение на императивната разпоредба на чл. 193 КТ, като ищцата твърди в тази
връзка, че на практика не й е дадена възможност да даде обяснения и съществено е
възпрепятствано правото й на защита, като, същевременно, не е била и изслушана от
работодателя и не е бил съставен протокол за това. Твърди, че нормата на чл. 193, ал.1
КТ е нарушена, тъй като е следвало да бъде образувано дисциплинарно производство
против нея, за което да бъде уведомена. По същество поддържа, че не е извършила
нарушение на трудовата дисциплина. Излага доводи, че неоснователно, безпричинно и
несправедливо й е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание, вместо трудовото
1
й правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие въз основа на заявлението,
подадено от нея на 28.10.2021 г. По подробно изложените съображения претендира
отмяна на уволнението като незаконосъобразно, възстановяване на заеманата до
уволнението длъжност и присъждане на обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение за периода от 04.11.2021г. до 04.05.2022 г. Претендират се и
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, както и разноските по делото.
Ответникът е депозирал в законоустановения срок писмен отговор на исковата
молба, в който оспорва предявените искове, като поддържа, че е спазил процедурата по
налагане на дисциплинарното наказание, като е изпълнил задълженията си по чл.193
КТ и от ищцата са изискани обяснения, че дисциплинарното наказание е наложено в
срока по чл.194 КТ, като в тази връзка твърди, че за периода от 27.03.2020 г. до
03.11.2021 г. ищцата е била в законоустановен отпуск общо 163 работни дни или общо
216 календарни дни, а по същество поддържа, че вменените нарушения са извършени
от ищцата виновно и наложеното наказание е съответно.
По иска по чл. 344, ал. 1 т. 1 КТ:
В тежест на ищцата е да докаже съществувало между страните трудово
правоотношение, което е прекратено с процесната заповед, които обстоятелства са
безспорни и на основание чл. 153 ГПК не подлежат на доказване.
В тежест на ответника е да докаже, че са спазени формалните изисквания за
ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищцата / наличие на дисциплинарна
власт у субекта, наложил наказанието, спазване на предвидените срокове, изискване на
обяснения/, както и че ищцата е имала конкретни задължения при изпълнение на
трудовите й функции, които е нарушила, респ. наложеното за тях наказание се явява
съответно.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
В тежест на ищцата е да докаже, че трудовото правоотношение между страните е
с безсрочен характер. Безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване е
обстоятелството, че трудовото правоотношение, съществувало между тях, е с
безсрочен характер.
По иска по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ:
В тежест на ищцата е да докаже, че е останала без работа за сочения период, че
оставането без работа е в причинна връзка с уволнението, както и размера на брутното
трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди
уволнението.
По доказателствените искания:
Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието
2
приемане е допустимо.
Искането по чл. 190 ГПК, направено от ищцата, е основателно и следва да бъде
уважено.
На ищцата следва да бъде предоставена възможност за представяне на трудова
си книжка за констатация в съдебното заседание.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ответника в срок до първото съдебно заседание по делото да
представи посочените в исковата молба документи, като му указва, че при
неизпълнение на това задължение съдът може да приложи последиците на чл.161 ГПК,
а именно с оглед обстоятелствата по делото може да приеме за доказани фактите,
относно които страната е създала пречки за събиране на допуснатите доказателства.
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО съобразно изложените по-горе мотиви.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на определението
могат да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални
действия, включително представяне на доказателства, като в противен случай губят
възможността да сторят това по-късно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.04.2022
г., от 11.00 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца - и
препис от отговора и доказателствата към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3