Р Е
Ш Е Н
И Е
№755
29.10.2019г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Хайгухи
Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева
при секретаря Диана Динкова и в присъствието на
прокурор Николай Гугушев при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 721 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във
вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба от „Диана Сервиз“ ЕООД, гр. Х., ул. „Петко Каравелов“ №., ЕИК ….,
представлявано от управителя В.Д.К., подадена чрез пълномощник – адв. Д.А., с
посочен съдебен адрес:***, против Решение №160/07.05.2019г., постановено по АНД
№171/2019г. по описа на Районен съд - Хасково.
В касационната жалба
се твърди, че решението било неправилно, необосновано и постановено при
нарушение на процесуалните правила. Същото противоречало на доказателствата по
делото и на установеното от тях действително положение. Нарушен бил материалния
закон. Съдът бил длъжен да извърши и пълна служебна проверка на обжалваното НП
за неговата правилност, обоснованост и съответствие с процесуалните правила,
което не направил. Сочи се, че съдът, в противоречие със закона и процесуалните
правила, не взел предвид подробните оплаквания и доводи, направени в жалбата, в
хода на делото пред първоинстанционния съд и по същество. Съдът не изпълнил
процесуалните си задължения да обсъди всички доказателства и да извърши оценка
на същите, както и да посочи следващите от тези доказателства фактически и
правни изводи. Навеждат се доводи за наличие на колизия и противоречие в самата
наредба, като се цитират разпоредбите на чл.9, ал.4 и чл.8 от Наредба №11 от 31
октомври 2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари. Сочи
се, че било видно, че чл.8, към който препращал чл.9 на Наредбата, не
предвиждал като обстоятелство посоченото в НП – настъпили промени в
обстоятелствата към лиценза (смяна на управителя), поради което следвал извода,
че било описано несъставомерно нарушение, като не било ясно какво точно имал
предвид АНО и откъде точно произтичало задължението за подаване на заявление.
Чл.9, ал.4 от Наредбата била бланкетна норма, която препращала към чл.8 от
Наредбата, който имал шест алинеи, като ал.1 имала пет точки, в които били
посочени различни обстоятелства и документи. АНО бил длъжен да даде пълна,
точна и правилна квалификация на нарушението и да изрази точно и ясно волята
си, която не следвало да е предполагаема. Така изразената воля нарушавала
правото на защита на жалбоподателя и правела невъзможен съдебния контрол. АНО
бил длъжен точно и ясно да посочи от къде точно произтича задължението за
деклариране на посоченото обстоятелство, като опише нарушението с всички
обективни признаци и да даде правилна и точна квалификация, което в случая не
сторил. Чл.9, ал.4 от Наредбата препращала и към чл.10, ал.2 от ЗАвтП, което
също не било посочено и не било обсъдено в нарушение на закона. Сочи се, че
законодателят, според съда, вменявал в нарушение неподаването в горния срок на приложение
№11б при промени в обстоятелствата, удостоверени с документите по чл.8, а
посоченото в НП обстоятелство – смяна на управителя, не било сред тези по чл.8,
поради което посоченото приложение №11б в нарушение на чл.9, вр. чл.8, във
връзка с приложението на който било предвидено, предвиждал обстоятелство, което
не било изискуемо според чл.9, вр. чл.8 от Наредбата. Приложението било
въведено не самоцелно, а във връзка с приложението на чл.9 и не
то-приложението, а чл.9, вр. чл.8 въвеждал задължението за подаване на това
приложение и то при промяна само на обстоятелствата на чл.8, а такава промяна
точно на тези обстоятелства – посочените в чл.8, в случая не била налице и
следователно съгласно чл.9, ал.4, вр. чл.8 не било възникнало задължение да се подаде
приложението, което нямало самостоятелно приложение. Всички тези съществени
процесуални нарушения били основание за отмяна на наказателното постановление
само на това основание и довели до неправилно приложение на материалния закон.
Съдът от своя страна не обсъдил в нарушение на закона и не изложил съображения
точно по тези твърдения, възражения и доводи на жалбоподателя. Неправилната,
неточна и непълна квалификация на нарушението била абсолютно съществено
нарушение, което също било основание за отмяна на НП от съда, който и в тази
връзка допълнил липсата на такава в оспореното НП. Съдът не разполагал с това
правомощие. Той само контролирал изразената воля на АНО, а не я допълвал. При
бланкетни норми било задължително да се посочи връзката с другите правни норми,
към които препращат те и които се прилагат, а това не било направено от АНО в
обжалваното НП, поради което то подлежало на отмяна на това основание. Съдът,
вместо да констатира тези нарушения и да го отмени на това основание,
потвърждавал в нарушение на закона НП и допълвал мотивите с такива, които не
били изложени от АНО в НП. Твърди се, че били налице основания и за това, че
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя била ангажирана в
противоречие с разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН по съображения, посочени в
писменото становище пред първоинстанционния съд. Навеждат се доводи, че от АНО
не било обсъдено дали е налице „маловажност“ на случая по смисъла на чл.28,
б.“а“ от ЗАНН или „малозначителност“ по смисъла на чл.11 от ЗАНН, във вр. с
чл.9, ал.2 от НК. Сочи се, че обществената опасност на осъщественото в
конкретната хипотеза от формална страна деяние била толкова ниска, че то не
следвало да бъде третирано като нарушение, макар и дори да се приеме, че
формално осъществявало състава на нарушение. Това в нарушение на закона изобщо
не било обсъждано от АНО при издаване на обжалваното НП. Съдът не изложил
никакви съображения относно малозначителността на деянието, а тези относно
маловажността на случая не следвало да бъдат споделени. Моли се да се имат
предвид и всички оплаквания, твърдения, възражения и доводи, направени в
жалбата, в хода на делото пред първоинстанционния съд и по същество,
включително и в писменото становище, които не били обсъдени изцяло от
първоинстанционния съд, както и да бъде извършена пълна проверка на НП, каквато
не извършил районния съд. Сочи се, че като не съобразил пълното несъответствие
между приетите за установени факти от административнонаказващия орган,
посочената от него като нарушена материалноправна норма и приложената
административнонаказателна разпоредба, районният съд постановил
незаконосъобразен съдебен акт. Моли се за отмяна на обжалваното решение и на
наказателното постановление.
Ответникът по
касационната жалба, редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира
становище по делото.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Хасково пледира за оставяне в сила на атакувания съдебен
акт.
Касационната
инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на
чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна
страна и е допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
С атакуваното
Решение №160/07.05.2019г., постановено по АНД №171/2019г. по описа на Районен
съд - Хасково, е потвърдено Наказателно постановление №45-0000008 от 23.01.2019г.,
издадено от Началник ОО „АА“, гр. Хасково, с което на „Диана Сервиз“ ЕООД, за
нарушение на чл.9, ал.4 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС и на основание чл.105, ал.1 от Закон за
автомобилните превози (ЗАвтП), е наложена имуществена санкция в размер на 200
лв.
За
да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че при
съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, опорочаващи административно-наказателното производство. Счел е за
доказано извършването на процесното административно нарушение, което правилно
било санкционирано на посоченото в НП
основание, като било наложено единствено възможното наказание – имуществена
санкция в размер от 200 лева.
Така постановеното
решение е законосъобразно. Липсват касационни основания за отмяната му като
неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. При правилно
установена фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразни правни
изводи относно обжалваното НП.
Съгласно
разпоредбата на чл.9, ал.4 от Наредба №11 от 31.10.2002г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари, при настъпване на промени в
обстоятелствата, удостоверени с документите по чл.8, извън случаите по чл.10,
ал.2 от Закона за автомобилните превози, лицето по чл.2, ал.1 е длъжно в
30-дневен срок да подаде заявление (приложение №11б) по образец (приложение
№11б). Видно от представената пред въззивния съд извадка от Търговския регистър,
промяната в управлението на дружеството е отразена на 06.02.2018г. На основание
чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.183, ал.2 от НПК, срокът е изтекъл на
08.03.2018г. включително и превозвачът след тази дата е бил в нарушение.
Описаното в НП деяние
е безспорно доказано, видно от събраните от въззивния съд писмени и гласни
доказателства При тези факти и при констатирани нарушения на установените в
наредбата правила, следва предвидената санкция в чл.105, ал.1 от ЗАвтП.
С оглед изложеното
и като се има предвид, че жалбоподателят не е представил доказателства,
установяващи различна фактическа обстановка от описаната, правилно съдът е
приел, че нарушението е безспорно установено, поради което и правилно е
ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Възражението в
касационната жалба по чл.34 от ЗАНН е неоснователно. Самото производство по
установяване на нарушението е протекло в сроковете по чл.34 от ЗАНН, като АУАН е
съставен в деня на откриване на нарушението – 06.12.2018г., т.е. при спазване
на 3- месечния срок от откриване на нарушителя, визиран в разпоредбата на
чл.34, ал.1 от ЗАНН и преди да е изтекла 1 –година от извършване на
нарушението, а НП е издадено на 23.01.2019г. – т.е. в 6- месечния срок от
съставянето на акта по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Правилно районният
съд е приел, че извършеното административно нарушение не може да се третира
като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като изложените в тази насока съображения
са подробно обосновани, споделят се от настоящия състав и не е необходимо
преповтарянето им.
Ето защо, съдът
намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното в настоящото
производство решение на Хасковския районен съд –законосъобразно, като при
постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон, нито
съществени нарушения на процесуалните правила. При извършената служебна
проверка по чл.218, ал.2 от АПК, се установи също, че обжалваното решение е и
валидно и допустимо, поради което и въз основа на изложеното по-горе, ще следва
да се остави в сила.
Мотивиран така и
на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №160/07.05.2019 г., постановено по АНД №
171/2019 г. по описа на Районен съд – Хасково.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.