РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Павликени, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА
при участието на секретаря Венка Миланова
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА Гражданско дело
№ 20234140100523 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от „А. за к. на п. з.” ООД гр. ***, представлявано от изп.
директор Я. Я. чрез юк. Х. А. по предявени обективно съединени искове по чл.422
вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.86 от ЗЗД срещу А. В. Ц. от *** във връзка с издадена заповед
по чл. 410 от ГПК по ЧГрД№***/2023г на *РС. Моли съдът да признае за установено
съществуването на вземане от ищеца срещу ответника за сумите по исковата молба.
Претендира за направени разноски по заповедното производство и настоящото дело.
В едномесечния срок не е постъпил писмен отговор от ответника. В съдебно
заседание се представлява от назначен особен представител адв.Л.Ч. от **АК. Твърди,че
исковете са неоснователни и недоказани и моли съда да постанови решение, с което да ги
отхвърли.
Като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства,
съдът намира за установено следното:
Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „А. за
к. на п. з.” АД гр.*** от ***.2023г. е издадена заповед по чл.410 от ГПК по Чгд № ***2023г
на *РС, съгласно която
длъжникът следва да заплати на заявителя сумите: 1500лв.главница,215.90лв.договорна
лихва за периода 09.09.2021г-07.04.2022г, 156.44лв. мораторна лихва за периода
08.04.2022г24.01.2023г,законна лихва върху главницата от 02.02.2023г до изплащане на
вземането и 123.41лв.направени разноски.Заповедта е връчена на длъжника по чл.47 от ГПК
1
и с разпореждане на съда от 17.08.2023 г. съдът е указал на заявителя да предяви
установителен иск по чл.415 ал.3 от ГПК и в указания срок заявителят е предявил
настоящите обективно съединени установителни искове против ответника за сумите по
издадената заповед по чл.410 от ГПК. В исковата молба заявителят сочи, че е сключен
договор за паричен заем №***.2021г между „И. А. М.“ АД и длъжника като на последният е
отпуснат кредит в размер на 1500лв. Отделно е сключен договор за поръчителство между
длъжника и
„Ф. Б.“ ЕООД. Длъжникът е следвало да върне сумата от 1733.60лв. ,включваща и главница
и договорна лихва на 6месечни вноски в размер всяка по 216.708лв. като в договора са
посочени датите на плащане на погасителните вноски от 08.09.2021г до 05.02.2022г.
Посочено е, че ответникът е заплатил частично сума по заема в размер на 200лв. и на
02.06.2023г дружеството поръчител е изплатило на заемодателя сумата 1820.23лв. и е
встъпило в правата на кредитора. Начислена е мораторна лихва от датата, следваща падежа
на последната погасителна вноска 09.09.2021г07.04.2022г.На 02.03.2020г е сключен рамков
договор за цесия и на ***.2020г -Приложение 1 към него между АКПЗ ООД/ правоприемник
на който е АКПЗ АД/ от ***.2022г и „Ф. Б.“ ЕООД.Последното дружество е упълномощило
АКПЗ ООД да уведоми длъжника за извършената цесия и това е станало като длъжникът е
получил уведомлението чрез „Б. п.“ .Претендира за законна лихва върху главницата от
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане и направени разноски в
заповедното и исковото производства.
В дадения срок за отговор на ответника, такъв не е постъпил. Назначеният му особен
представител в писмени бележки е представил становище, че Няма данни цесията да е
съобщавана на длъжника преди процеса и че е изпълнена разпоредбата на чл.99 ал.3 от
ЗЗД.Твърди,че договорът за поръчителство е нищожен поради липса на основание, че
сключения договор за потребителски заем е недействителен, тъй като са нарушени
разпоредбите на чл.10 ,чл.11 ал.1 т.7-12 и чл.20 ал.2, чл.12 ал.1 т.7-9 от ЗПК.
При тази фактическа обстановка съдът счита, че са предявени обективно съединени
искове по чл.415 ал.1 вр.чл.422 от ГПК, вр.чл.79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. По делото
безспорно се установява, сключването на договор за паричен заем№*** на ***.2021г между
„И. А. М.“ АД и длъжника и договор за предоставяне на гаранция от ***.2021г между
длъжника и „Ф. Б.“ ЕООД, както и договор за цесия между „Ф. Б.“ЕООД и АКПЗ ООД, на
който е правоприемник ответното дружество АКПЗ АД, считано от ***.2022г.
По делото е представен договор за паричен заем №*** от ***.2021г, сключен между
«И. А. М.» АД и ответника, съгласно който ответникът кредитополучател е получил сумата
от 1500лв. по потребителски заем *** за срок от 8 месеца с плащане на погасителни вноски
на 09.09.2021г, 09.10.2021г, 08.11.2021г, 08.12.2021г, 07.01.2022г и 06.02.2022г, 08.03.2022г,
07.04.2022г от 216.70лв. като общата дължима сума е 1733.60лв., включваща размера на
заемната сума и размера на възнаградителната лихва за срока на договора. За ползването на
заемната сума по договора за паричен заем е уговорено, че ответникът дължи договорна
лихва съгласно ФГЛП от 40%. Освен това на същата дата е сключен договор за
2
предоставяне на гаранция №*** между „Ф. Б.“ ЕООД и ответника, съгласно който
ответникът-потребител възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане в
полза на кредитодателя с цел гарантиране на изпълнението по договора за паричен заем.
Същият влиза в сила в случай, че кредитополучателя не изпълни задълженията си по
сключения договор за паричен заем в указания срок.
Ищецът е посочил, че ответникът е заплатил сумата от 200лв преди подаване на
заявлението, т .е е налице частично плащане на задължението по сключения договор за
паричен заем.
Поради неизпълнение от страна на ответника за задължението си по сключения договор за
паричен заем, кредитодателят „И. А. М.“АД е оправил писмено искане до „Ф. Б.“ ЕООД,
който му е заплатил сумата по целия заем в размер на 1820.23лв. ,видно от представеното
платежно нареждане от 0***06.2022г. Като по този начин изпълнилият задължението на
ответника встъпва в правата на удовлетворения кредитор.
На 02.03.2020г е сключен рамков договор за цесия и Приложение1 към него от ***.2022г
между АКПЗ ООД / правоприемник на който е АКПЗ АД/ и „Ф. Б.“ ЕООД, като
цесионерът е упълномощен да уведоми длъжника за извършената цесия. В исковата молба
се твърди,че ответникът е получил уведомлението за цесията чрез известие от „Б. п.“, но
такова не е приложено по делото. Уведомление е приложено заедно с другите доказателства
към исковата молба. В исковата молба е направено особено искане уведомлението за
цесията да бъде връчено на ответника с препис от исковата молба и доказателствата.
Исковата молба е редовно връчена по делото съгласно разпоредбите на ГПК. На ответника
в хода на делото е назначен особен представител, защитаващ интересите му.В настоящия
случай уведомлението за ответника изхожда от „Ф. Б.“ЕООД чрез АКПЗ АД на основание
рамковия договор за цесия.Съобщението, извършено от цесионера, действащ като
пълномощник на цедента, е правно валидно, действително и поражда правните си
последици.
С решение №123/24.06.2009 г.на ВКС по т.д. № 12/2009 г. ІІ т.о, постановено по реда на
чл. 290 ГПК, съдът се е произнесъл, че поради отсъствие на специални изисквания в закона
за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия,
цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото
от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с
която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт,
настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на
цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Аналогично становище е застъпено и в
решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. №1711/2013 г. на ВКС І т.о. като в това решение е прието,
че изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99,
ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
3
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Съдът не приема доводите на особения представител на ответника за наличие на
неравноправни клаузи в сключения договор за заем. Налице е надлежно сключен договор за
заем, усвояване на сумата от ответника, както и признание на ищеца за частично плащане на
сума от 200лв. от ответника преди подаване на заявление, инициращо заповедното
производство.По делото не е спорно, че ответникът не е изплатил задължението си.
Съгласно сключения договор за предоставяне на гаранция, гарантът е изплатил на
кредитодателя по направено искане от последния на сумата от 1820.23лв.,гарантът е
встъпил в правата на удовлетворения кредитор и впоследствие е цедирал вземането си на
ищеца по делото. Претенциите на ищеца за главница и договорна лихва за претендирания
период и размер се явяват основателни и доказани. Ответникът е следвало да заплати целия
заем на 07.04.2023г-послената падежна дата, а това не е сторил, поради което е начислена
мораторна лихва от 156.44лв. за периода от 08.04.2022г-до подаване на заявлението в съда.
Съдът намира исковите претенции за основателни и доказани . Следва ответникът да
заплати и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане.
На основание чл.78 от ГПК вр с т.12 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г.
на ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и
в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. В заповедното
производство със заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е разпоредено длъжникът да
заплати 87.45лв. направени в него разноски, от които 37.45лв. платена ДТ и 50лв.
юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото следва да се счита, че
ответникът дължи на ищеца направените разноски по заповедното производство в цялост.
По настоящото производство ищецът е направил разноски както следва: 122.50лв. платена
ДТ и 487.23лв. възнаграждение за особен представител. Съдът определя възнаграждение за
процесуалното представителство на ищеца съобразно чл.78 ал.8 от ГПК вр.чл.37 от ЗПП и
чл.25 ал.1 Наредба за заплащането на правна помощ, приета с ПМС №4/2006г. в размер на
100лв или общо направените от ищеца разноски по настоящото дело са 709.73лв. Тези
разноски следва да бъдат възложени на ответника по делото с оглед изхода му.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на осн. чл. 422 от ГПК, че
А. В. Ц. с ЕГН ********** от *** ДЪЛЖИ на АКПЗ АД с ЕИК *** със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от изп. директор Я. Б. Я. сумата 1500лв./ хиляда и
петстотин лева/ стотинки/ главница, по договор за паричен заем № ***.2021г, 215.90лв
/двеста и петнадасет лева и деветдесет стотинки/ договорна лихва за периода 09.09.2021г-
4
07.04.2022г, 156.44лв. /сто петдесет и шест лева и четиридесет и четири стотинки/
мораторна лихва за периода 08.04.2022г-24.01.2023г и законна лихва върху главницата от
02.02.2023г до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А. В. Ц. с ЕГН ********** от *** да заплати на АКПЗ АД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от изп. директор Я. Б. Я. сумата от
87.45лв / осемдесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки/ направени разноски в
заповедното производство по ЧГрД№***2023г на *РС.
ОСЪЖДА А. В. Ц. с ЕГН ********** от *** да заплати на АКПЗ АД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от изп. директор Я. Б. Я. сумата от
709.73лв. / седемстотин и девет лева и седемдесет и три стотинки/ направени разноски оп
настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от съобщението на
страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
5