Р Е Ш Е Н И Е
Номер
67 08.02.2019
Година
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, Търговско отделение, ХХ състав
На 17.12.2018 Година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Боряна Костанева
като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА
търговско дело номер 425 по описа за 2016 година
намери за
установено следното:
Производството
е образувано по активно
съединени искове с правна квалификация чл.59, ал.1 ЗЗД, предявени от „ПЛОВДИВСКА
КОНСЕРВА” АД – гр.Пловдив, ЕИК ********* и „ФИЛИКОН - 97” АД – гр.Пловдив, ЕИК 115202749 против Държавна
агенция „ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ И ВОЕННОВРЕМЕННИ ЗАПАСИ” - гр. София за заплащане на първия ищец сумата от 131747лв, ведно със законната лихва,
а на втория ищец – 66000лв, ведно със законната лихва, които суми за двамата
ищци представляват извършени от тях разноски и пропуснати ползи от извършваните
действия по опазване на военновременен запас - гориво от 248,192 тона, съхранявано в цистерни,
разположени на площадка на „ПЛОВДИВСКА КОНСЕРВА” АД в гр. Пловдив, бул. „Коматевско шосе” № 35, като разходите са извършени от ищците в периода
15.07.2011г – 30.06.2016г, а ответникът си ги е спестил, без да съществува
договорно задължение за ищците да извършат разходите.
Твърди се в
исковата молба, че между страните е съществувало договорно правоотношение по сключен с ДА
"ДРВВЗ"- София, чрез ТД "ДР"- Пловдив, Договор за
съхранение на военно -временни запаси № 23/14.03.2008 г.
По силата на този договор ищецът "Пловдивска консерва" АД съхранявал
държавни резерви срещу възнаграждение, по приемани многократно, без възражения
от ответника, финансова обосновка и калкулация за необходимо присъщи разходи,
съгл. Приложение № 1, неразделна част от
Договора. Договорът продължил действието
си и през 2009 г. /съгл. чл.4
ал.2/, но бил ПРЕКРАТЕН от "Пловдивска консерва" АД с Писмо изх. № 344 от
09.11.2009 г.
на основание чл.21 т.1 вр. с чл.4 ал.1 и ал.2 от него, поради обективната
невъзможност за дружеството да продължи да бъде съхранител и поради несъгласие
от ответната Агенция с цената, т.е. с реално извършваните разходи за
съхранението. Така, считано от
01.01.2010
г., договорната връзка била прекъсната.
След
прекратяването на Договора
между страните нов не
се сключил
поради несъгласие от страна на ответника с размера на разходите. Въпреки това
последният не предприел нужните действия по преместване на запасите, а
дейностите по опазване на резервите продължили да се изпълняват от ищцовите
дружества такива, каквито са осъществявани до прекратяването на Договора.
Ищецът "ФИЛИКОН - 97" АД започнал да
осъществява дейности по опазване на резервите, тьй като другият ищец
"ПЛОВДИВСКА КОНСЕРВА" АД нямал производствена дейност, а такава се
осьществявала от един от основните му акционери -"ФИЛИКОН - 97" АД, на което дружество били начислявани разходите
за работа, заплати и осигуровки на лицата, ангажирани с тази дейност - управител -МОЛ, пазач - невъоръжена охрана на площадката , без които
опазването не би могло да се осъществява. По тази причина дейностите по
опазването на резервите фактически са се извършвали от служители и работници на
"ФИЛИКОН - 97" АД, което
неоснователно понесло тези разходи, за сметка на спестяването им от ДА "ДРВВЗ".
Въпреки
надлежното прекратяване на Договор №
23, двете ищцови
дружества съвместно продължили да опазват наличния запас - частна държавна собственост – по-голямата част от което, опазвано до месец юни 2011 г. включително, в наети от "Пловдивска консерва"
АД резервоари, находящи се на площадка, собственост на
"Балканкар-Рекорд" АД, в гр.Пловдив, бул."Кукленско шосе" № 17, съгл. Договор за наем от 24.04.2009
г., а останалата част - в собствени на
"Пловдивска консерва" АД цистерни. През исковия период от 15 юли
2011 г. до 30 юни 2016 г., само в собствени
на "Пловдивска консерва" АД цистерни.
Гореизложената
фактическа обстановка била установена в предходно производство между същите
страни, на същите основания, но за предходен период, съгл. Решение № 617/17.12.2014 г. по т.д. № 832/2013 г.
на ПОС, XI с. и Решение №
210/08.06.2015 г.
по възз.т.д. № 216/2015 г. на ПАС, III т.с.
В
Констативен протокол изх. № УКДР 70-11-2526/06.08.2010 г., изрично било
отразено от проверяващите органи на ТД "ДР" -
Пловдив, че е опазвано промишлено дизелово гориво, което е ОСВОБОДЕНО с Протокол № 4 от
26.09.2007 г.
- 499.000 т., а останалото
количество - с Протокол № 2 от
20.02.2008 г., което означавало,
че първото количество е следвало да бъде реализирано /продадено/ или преместено
в друг склад на Агенцията, или при друг съхранител, съгл. чл.24 ал.З от ЗДРВВЗ,
в срок до 26.09.2008 г., а останалото до 20.02.2009 г. Това задължение не било изпълнено от ответника в
установения от ЗДРВВЗ срок, а едва през месец август 2010
г., когато бил сключен Борсов договор №
402 за продажба на
горивото, посочено вече като газьол за промишлени и комунални цели /ГПКЦ/,
което към онзи момент било 969.358 т.
Така, след сключване на Борсовия договор, от ищцовите
дружества била създадена организация за предаване на горивото на Купувача - ЕТ "Анри - 64 -
Андрей Кехайов", от когото били получени, на основание Заповеди на
Председателя на ДА "ДРВВЗ", от месец 11.2010 г. до 19.01.2011 г., общо 655.824 т. от процесното гориво.
Остатъкът
от горивото на 19 и
20.01.2011
год. било запечатано от митническите органи, поради неплатен акциз от страна на
ДА "ДРВВЗ", с поставени митнически пломби на резервоарите, находящи
се на площадка, собственост на "Балканкар-Рекорд" АД, в гр.Пловдив,
бул."Кукленско шосе" №
17, а после - оставено
за отговорно пазене на Изпълнителния директор инж.Б.К., съгласно Протокол от 01.06.2011 г. и Складова разписка № 278/03.06.2011
г., съставени от представител на Митницата. Вместо да се погрижи за собственото
си гориво - частна държавна собственост, ДА "ДРВВЗ"
бездействала от датата на поставяне на митническите пломби до момента на
преместването му в собствени на "Пловдивска консерва" АД цистерни
през месец юли 2011 г., когато
процесното гориво било преместено от наетата площадка на "Балканкар - Рекорд" АД, в цистерните на дружеството в
гр.Пловдив, бул."Коматевско шосе" № 35,
със знанието на ищеца, за което били съставени и подписали 6 бр. Протоколи от митническите органи и Протокол за
отговорно пазене от 21.07.2011 г., и което гориво и
до настоящия момент се опазвало в цистерните на първия ищец от двете дружества.
Гореописаното
преместване на горивото в цистерните на първия ищец се извършило именно с цел
да се избегнат допълнителни разходи първоначално за него, съгл. Договора му за
наем с "Балканкар-Рекорд" АД, а оттам и допълнителни разходи за ДА
"ДРВВЗ", респ. Държавата и Държавния бюджет.
Вместо
да се погрижи за собственото си гориво, едва през 2012 г.
ответникът отправил Писмо изх. №
751 от 28.03.2012 г., с което уведомил ищците, че е сключил Анекс с
Купувача от 23.12.2011 г., по силата на
който при ищците следвало да е налично
313.776 т.
гориво, вместо коректното количество 313.534 т.
/969.358 т. - 655.824 т./ От горното количество, следвало да се
приспадне отнетото от ДА "ДРВВЗ" в полза на Държавата гориво - 65.342 т., поради неплатен акциз от страна на ответника, на
осн. влязло в сила НП №
36/2011
г., издадено от Зам. директора на Агенция Митници /потвърдено с Решение № 3120 от
10.05.2013 г.
по кнахд № 3166/2013 г. на АССГ - II к.с , и така останало
количество от 248.192 т., което и до настоящия момент опазвали двете дружества.
Ищците
твърдят, че реално изразходваните средства за осъществяване на дейностите по
опазването на материалния ресурс са в общ размер 197 747.00 лева за исковия
период от 15.07.2011 г. до 30.06.2016 г., от които за "Пловдивска консерва" АД - 131 747.00 лева, а за "ФИЛИКОН - 97" АД - 66 000.00 лева, включващи разходи
по следните пера :
А.
"ПЛОВДИВСКА КОНСЕРВА" АД понесло разходи за опазването на
военновременния запас за процесния период в общ размер 131 747 лв., представляваща сбор
от 59 и половина бр. суми по 2214.23
лв. месечно, дължими за периода от 15 юли 2011 г. до 30 юни 2016 г., съставляващи средномесечен пазарен наем за
собствените му цистерни, пълни с гориво на ответника, разположени върху
площадка на "Пловдивска консерва" АД в гр.Пловдив, бул.
"Коматевско шосе" №
35.
Б.
"ФИЛИКОН - 97" АД понесло разходи в
общ размер на 66 000.00 лв., представляваща платени от дружеството суми за опазване
на военновременния запас -гориво, за периода от 15 юли
2011 г. до 30 юни
2016 г., от които:
1/. 37 000.00 лева, платени брутни работни
заплати и осигуровки за управител -МОЛ, за военновременния запас от гориво, за периода от 15.07.2011 г. до 30.06.2016 г.;
2/. 29 000.00 лева, платени брутни работни
заплати и осигуровки за пазач -невъоръжена охрана, на площадката, върху която са разположни цистерните в
град Пловдив, бул."Коматевско шосе" № 35, за периода от 15.07.2011 г. до 30.06.2016 г.;
Предвид
изложеното, първият ищец неоснователно пропуснал ползи - да
реализира средномесечен пазарен наем от заетите с гориво цистерни, находящи се
на площадката на "Пловдивска консерва" АД в гр.Пловдив, бул.
"Коматевско шосе" №
35, а вторият ищец
неоснователно претьрпял загуби -извършил разходи за
опазване на материалните ресурси, а ответникът си спестил същите за сметка на
двете ищцови дружества.
Въз
основа на тези фактически твърдения ищците молят да се постанови решение, с
което да се осъди Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни
запаси", град София, да заплати на ищцовите дружества/ след допуснато
увеличение на исковете на осн.чл.214, ал.1 ГПК в с.з. на 17.12.2018 г./,
сумите, както следва:
А.
На "ПЛОВДИВСКА КОНСЕРВА" АД сумата 132 906,93 лв., представляваща сбор от 59 и половина бр. суми по 2233,73 лв. месечно, дължими
за периода от 15 юли 2011 г. до 30 юни
2016 г., съставляващи
средномесечен пазарен наем за собствените му цистерни, пълни с горивото на
ответника, разположени в площадката на "Пловдивска консерва" АД в
гр.Пловдив, бул. "Коматевско шосе" № 35;
ВЕДНО със законната лихва върху главниците в общ
размер на 132 906,93 лева, от датата на иска до окончателното им изплащане.
Б. На "ФИЛИКОН - 97" АД
общо сумата 67 718,31 лева, представляваща платени от дружеството суми за
опазване на процесния военновременен запас за периода от 15 юли
2011 г. до 30 юни
2016 г., от които:
1/. 37 850,54 лева, платени брутни работни заплати и осигуровки за управител -МОЛ за горивото, за периода
от 15.07.2011 г. до 30.06.2016 г.;
2/. 29 867,77 лева, платени брутни работни заплати и осигуровки за пазач -невъоръжена охрана на
площадката, върху която са поставени цистерните в град Пловдив,
бул."Коматевско шосе" № 35, за периода от 15.07.2011 г. до 30.06.2016 г.;
ВЕДНО
със законната лихва върху главниците по п.Б, т.1/. и т.2/. в общ размер 67 718,31 лева, от датата на иска до окончателното им изплащане.
Ангажирани
са доказателства. Претендират се разноски.
В отговора на исковата молба, подаден на осн.чл.367 ГПК,
ответникът оспорва исковете със следните възражения: След прекратяването на
договора за съхранение от 14.03.2008 г. и считано от 01.01.2010 г. отношенията
между страните се трансформирали като такива по договор за влог,
респ.задължението на съхранителя по отношение на съхраняването на запаса до
реализацията му било аналогично на това на влогоприемател. Освен това твърди,
че тъй като към началото на исковия период- 15.07.2011 г. военновременният
запас / ВВЗ/ вече е бил реализиран по силата на борсов договор №
402/28.5,08,2010 г., горивото не е собственост на ответника и последният не
дължи заплащането на разходи за съхранението му. На следващо място сочи, че
01.02.2011 г. резервоарите са били запечатани с пломби от митническата
администрация и от този момент Агенцията като
продавач по борсовия договор, както и купувача -собственик на горивото са били
лишени от правото на разпореждане с остатька от горивото. Изтъква , че в периода 06.07-15.07.2011 г. запорираното гориво е било
преместено и е било оставено на отговорно пазене на изпълнителния директор на
„Пловдивска консерва“ АД с Протокол за отговорно пазене от 21.07.2011 г.,
поради което ответникът не носел отговорност за осъществените за пазенето му
разноски. Възразява, че по-голямата част от
наличното гориво не е от вида на оставеното за съхранение от агенцията, за
което е и образуваното т.д.№ 784/2015 г. на ПОС по иск на Агенцията на
заплащане на неговата равностойност.
По
иска , предявен от «Филикон 97» АД възразява, че военновременният
запас - собственост на ДА ДРВВЗ се е
съхранявал на територията на първия ищец съвместно с
количествата за текущо производство и реализация и съответно отделно охрана за
военновременните запаси не е имало, а същата е осъществявала и охрана на
собствени суровини, съхранявани съвместно с ВВЗ. Същото се отнасяло и за
материално-отговорното лице, т.нар управител на склада, за който се претендира
възнаграждение и осигуровки.
Оспорва
размера на претенциите.
Повдига
възражение за изтекла погасителна давност, като
поддържа, че в случая е приложима кратката тригодишна давност на
осн.чл.111, б»в» ЗЗД поради периодичния характер на вземанията.
В допълнителната си искова молба по чл.372 ГПК ищецът
поддържа неоснователност на възраженията.
В допълнителния си отговор по чл.373 ГПК ответникът
поддържа изложените вече от него обстоятелства и доводи.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и
взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:
Не се спори по делото, а и се установява от представените
писмени доказателства, че между ответната Агенция и ищеца „ПЛОВДИВСКА КОНСЕРВА“
АД са съществували облигационни правоотношения , произтичащи от сключен Договор за съхранение на военно -временни запаси № 23/14.03.2008 г.
, по силата на който този ищец е съхранявал държавни резерви срещу
възнаграждение, определено по финансова обосновка и калкулация за необходимо
присъщи разходи, съгл. Приложение №
1, неразделна част от
Договора. Страните не спорят също така,
че договорът е действал и през
2009 г. /съгл. чл.4
ал.2/, но бил ПРЕКРАТЕН от "Пловдивска консерва" АД с Писмо изх. № 344 от
09.11.2009 г.
на основание чл.21 т.1 вр. с чл.4 ал.1 и ал.2 от него, поради обективната
невъзможност за дружеството да продължи да бъде съхранител и поради несъгласие
от ответната Агенция с цената. Така, считано от 01.01.2010
г., договорната връзка била прекъсната, като нов договор не е бил сключен и в
рамките на исковия тук период.
На
следващо място се явява безспорно и обстоятелството, че след прекратяване на
договора бившият съхранител е продължил да извършва фактически действия по
съхраняване на ВВЗ от гориво, което , през процесния период се е намирало в
цистерни , собственост на търговското дружество, разположени на площадка в
имота му в гр.Пловдив, ул.Коматевско шосе № 35. Не се формира и спор относно
твърденията на ищците, че принципно дейността по съхраняване включва и
ангажиране на труда на управител МОЛ и невъоръжена охрана, с каквито служители
разполага ищецът «Филикон 97» АД. Така претенциите на ищците се състоят в пропуснатите
ползи от «Пловдивска консерва» АД, произлезли от невъзможността за ползва
собствените си цистерни, съдържащи процесното гориво- ВВЗ и разходите, които е
направил вторият ищец «Филикон-97» АД за изплащане на трудовите възнаграждения
на лицата, ангажирани с фактическото му съхраняване.
Представен
е по делото заверен препис от Решение № 617 от
17.12.2014 г., постановено по
т.д.№832/2013 г. по описа на ОС-Пловдив, влязло в сила,
по което е разгледан спор между същите страни, на същото основание- неоснователно
разместване на имуществени блага , произтекло от извършваната дейност по
съхраняване на ВВЗ след прекратяване на описания горе договор, за периода
непосредствено след прекратяването му до м.ноември 2010 г. Според настоящия
съдебен състав, това решение е обвързало страните със сила на пресъдено нещо
относно наличието на фактическия състав на неоснователното обогатяване по
чл.59, ал.1 ЗЗД, т.е., на първо място относно липсата на договорно
правоотношение между тях след прекратяване на договор № 23/2008 г.,
обедняването на ищеца „Пловдивска консерва“ АД, изразяващо се в пропуснатите от
него ползи поради невъзможността да ползва собствените си цистерни,
обедняването на другия ищец „Филикон-97“АД с изплащане на трудовите
възнаграждения и осигуровки на служителите, ангажирани с опазването на ВВЗ,
обогатяването на ответната ДА, изразяващо се в спестяването на разходите за
заплащане на среднопазарния наем за цистерните и за възнаграждения на
служителите в периода след прекратяване на договорната обвързаност. Не на
последно място, със СПН е установена в отношенията между страните и връзката
между обедняването на ищците и обогатяването на ответника. При това положение
правоизключващото възражение на ответната Държавна агенция , заявено в
настоящото производство, че прекратеният договор за съхранение на ВВЗ се е
„трансформирал“ в обикновен договор за влог по смисъла на чл.250 ЗЗД, респ.че
липсват предпоставките на неоснователното обогатяване , е преклудирано с
разрешаването на спора по т.д.№ 832/2013 г. на ПОС. Впрочем, видно от решението
по него, същото възражение е било повдигнато и съответно по него съдът се е
произнесъл, като е отрекъл наличието на договорна връзка. Поради това въпросът
за наличието на договорно правоотношение между страните след прекратяване на
сключения договор от 2008 г., не следва да се преразглежда в настоящото
производство. Съдът приема, че отношенията между страните са извъндоговорни и
се уреждат именно по правилата на неоснователното обогатяване.
Фактическата обстановка, установена от доказателствата по
делото, която всъщност е изследвана нееднократно / по т.д.№ 832/2013 г. на ПОС,
т.д.№ 827/2015 г. на ПОС , към момента не влязло в сила, касаещи предходни
периоди, както и т.д.№ 784/2015 г. на ПОС/, е следната:
По силата на договор № 23/14.03.2008 г., сключен с
ответната Държавна агенция, ищецът „Пловдивска консерва“ АД е съхранявал ВВЗ гориво
от 969,538 тона. След отпадане на договорната обвързаност и по силата на
сключен впоследствие между ответната ДА и трето за спора лице- ЕТ „Анри-64
Андрей Кехайов“, гр.Смолян- Борсов договор № 402/25.08.2010 г. , за продажба
първоначално на всичките 969,600 тона гориво, което количество по-късно е
намалено с 313,776 тона съгласно Анекс към борсовия договор от 23.12.2011 г. ,
на купувача по него са били предадени към края на м.ноември 2010 г. общо 655,
26 тона гориво от находящото се при ищеца / в тази насока са представените
предавателни сведения/.
Друга част от него-
количество от 65,342 тона, е било отнето в полза на Държавата по силата на НП № 36/2011 г. на Заместник
директор на Агенция Митници, издадено срещу ответната Държавна агенция за
извършено от нея нарушение на акцизното законодателство при сключване на
горепосочения Борсов договор. Това количество, както и още 203,236 тона,
находящи се в ГСМ площадката на „Балканкар Рекорд“ АД, е оставено за отговорно
пазене на изпълнителния директор на „Пловдивска консерва“ АД съгласно Протокол
от 21.06.2011 г. и впоследствие преместено в имота на ищцовото дружество в
гр.Пловдив, бул.Коматевско шосе № 35, съгласно Протокол за отговорно пазене от
21.07.2011 г. Според последно посочения
протокол горивото се намира в 13 резервоара, пломбирани с митнически пломби,
описани в документа.
С Доклад вх.№ 118/12.01.2012 г., съставен от ответника,
са приспаднати фири общо 0,564 тона.
Въз основа на горната фактическа обстановка, безспорно
установена по делото, следва да се приеме, че горивото от 248.192 тона, предмет
на настоящите искови претенции, се намира в имота на първия ищец и се съхранява
в негови резервоари / цистерни/. Последното обстоятелство е констатирано и от
вещото лице по ССЕ, което съобщава, че горивото е налично в 14 бр.цистерни ,
находящи се в площадката на „Пловдивска консерва“ АД в гр.Пловдив,
бул.Коматевско шосе № 35. Констатирано е
също, че поставените от митническите служители пломби са налични. Експертизата
дава заключение за среднопазарния наем за цистерните, пълни с 248,192 тона
гориво, в размер от 2233,73 месечно, респ.за процесния период от 15.07.2011 г.-
30.06.2016 г.- на стойност 132 906,93 лв.
От експертизата на вещото лице, която съдът изцяло
кредитира като компетентно изготвена, обоснована и неоспорена от страните, се
установява също така, че през процесния период пряко ангажирани с дейностите по
съхранение и опазване на ВВЗ са двама служители на ищеца „Филикон-97“ АД: Й.К.Д.на
длъжност „Управител на склад“ по трудов договор № 00015 от 30.05.2003 г. и И.К.К.
на длъжност „пазач невъоръжена охрана“ на площадката, върху която се намират
цистерните, по трудов договор № 0008/30.05.2003 г. Посочените служители са били
социално и здравно осигурявани от този ищец- техен работодател. В длъжностните
характеристики, връчени на тези лица, е посочено място на работа и трудови
функции, както следва: на Й.К.Д.на длъжност „Управител на склад“- МОЛ за гориво
срещу подпис от 01.06.2003 г. и от 27.01.2014 г. н раздел І „Описание на
длъжността“ изрично е записано, че лицето отговаря за съхраняване на
материалните запаси на „Държавен резерв и ВВЗ“ и митническо складиране на
материали, стоки и готова продукция; на И.К.К. на длъжността „пазач невъоръжена
охрана“ на площадката, върху която са цистерните срещу подпис в Раздел І
„Описание на длъжността“ изрично е вписано, че лицето отговаря за съхранението
на материалните запаси на „Държавен резерв и ВВЗ“. Вещото лице дава заключение,
че на изброените служители за процесния период са начислени и платени от
работодателя брутни трудови възнаграждения и нормативните осигуровки за ДОО и
ЗОВ за сметка на работодателя, както следва: на Й.Д.- БТВ на стойност
32 049, 58 лв. и осигуровки от 5800, 96 лв. или общо сума в размер на
37 850,54 лв. и на И.К.- БТВ на стойност 25 232,83 лв. и осигуровки
от 4634,94 лв. или общо сума в размер на 29 867,77 лв.
Въз основа на така установените правнорелевантни факти,
съдът достигна до следните правни изводи:
Обществените отношения по управлението на
военновременните запаси, включващо и тяхното съхраняване, опазване, обновяване,
поддържане, освобождаване и т.н., се уреждат от ЗДРВВЗ и издадената по законова
делегация Наредба за условията и реда за организиране на дейностите по
държавните резерви и военновременните запаси /НУРОДДРВВЗ/. Съгласно чл.19, ал.4
и чл.24, ал.4 от ЗДРВВЗ търговците, на които са предоставени за съхранение
държавни резерви и военновременни запаси, до освобождаването им носят
отговорност за целостта и състоянието им. Освобождаването на ДР и ВВЗ се
извършва по специална процедура с решение на МС или на упълномощен от него
орган и с последваща заповед на Председателя на ДА „ДРВВЗ“ / чл.19, ал.1 и
чл.24, ал.1 от ЗДРВВЗ, респ.чл.20 и чл.21 от НУРОДДРВВЗ/. Няма спор, че в
разглеждания случай процесното количество гориво, останало при ищеца след
прекратяване на сключения с ответника договор, не е освободено по надлежния
ред. Следователно за ищеца е останало
задължението, възникнало по силата на закона, да продължи да съхранява
предоставените му държавни резерви. Съхранението е извършвано в собствените на
„ПЛОВДИВСКА КОНСЕРВА“ АД цистерни, което го е лишило от възможността да ползва
същите било за свои нужди, било чрез реализиране на граждански плодове от
собствените си вещи. Така, налице е обедняване на този ищец, изразяващо се в
пропуснатите ползи от ползване на собствените му вещи, съизмерими със среднопазарния
наем, което обедняване е за сметка на обогатяването на ответната агенция, която
си ги е спестила. Не се възприема
становището на ответника, че размерът на обедняването, респ.обогатяването е до утвърдените по административен ред
пределни цени, тъй като отношенията между страните са извъндоговорни и за тях е
неприложима методиката, възприета при сключването на договори по реда на ЗДРВВЗ.
Изложеното сочи
наличието на фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД и обуславя основателност на заявената претенция на „ПЛОВДИВСКА КОНСЕРВА“ АД.
Искът е доказан и по размер от приетото и неоспорено заключение на ССЕ.
Исковете на втория ищец
„ФИЛИКОН-97“ АД също са основателни и доказани по размер. Установи се от
заключението на ССЕ, че при този ищец са били назначени двама служители, чиито
трудови функции са пряко свързани с опазването на процесния ВВЗ- управител на
склад и пазач- невъоръжена охрана. Необходимостта от служители, изпълняващи
тези функции при опазване и съхранение на ВВЗ, е видна от финансовата обосновка
при сключването на договора от 2008 г., а и не се оспорва. Тези разходи са
взети предвид при определяне на възнаграждението по него. Както се посочи, в
длъжностните характеристики на тези служители изрично е казано, че лицата отговарят
за съхраняване на материалните запаси на „Държавен резерв и ВВЗ“, поради което
възражението на ответника, че не са изпълнявали подобни функции, е
неоснователно.
Извършвайки разходи по изплащане на трудови
възнаграждения и осигуровки на тези служители, ищецът се е обеднил за сметка на
ответника, който си ги е спестил. Липсва правно основание, на което този ищец е
направил разходите, респ.липсва и такова, което да освобождава ответника от отговорност
към обеднилия се, поради което съставът на неоснователното обогатяване е
налице. Исковете на този ищец също са основателни и доказани по размер от ССЕ,
поради което ще се уважат.
Неоснователно е възражението на ответника, че не дължи
заплащане на заявените суми поради това, че не е собственик на процесното гориво.
Както се изясни по делото, по силата на изменението на Борсов договор № 402 с
Анекса от 23.12.2011 г., е прехвърлена собствеността върху толкова количество
гориво, колкото фактически е било предадено на купувача. Собствеността върху
останалото количество, което продължава да се намира при ищеца „Пловдивска
консерва“ АД и което е предмет на исковете, не е преминала върху друго лице.
Не се споделя и възражението, свързано с обстоятелството,
че горивото е оставено за отговорно пазене на изпълнителния директор на
„Пловдивска консерва“ АД с Протокола от 21.07.2011 г. То касае съвсем други
правоотношения, регулирани от акцизното законодателство . Освен това този факт
не води до отпадане на задължението на съхранителя по чл.19, ал.4 и чл.24, ал.4 от ЗДРВВЗ, което задължение стои до
освобождаването на горивото по предвидения за това ред.
Неоснователно
е и възражението за погасяване на вземанията по давност на осн.чл.111, б.“в“ ЗЗД. В случая не се касае за периодични плащания, а за вземания, произтичащи от
неоснователно обогатяване, за които приложима е общата петгодишна давност по
чл.110 ЗЗД. Цитираната от ответника т.7 от ППВС № 1 от 28.05.1979 г. третира
нормата на чл.111, б.“г“ от ЗЗД, която е отменена с ДВ брой 12 от 1993 г. и не
намира приложение в отношенията между страните, възникнали много след това.
Претендираните вземания се отнасят за
период с начална дата 15.07.2011 г., с оглед на което приложимият
петгодишен давностен срок не е изтекъл към датата на депозиране на исковата
молба- 04.07.2016 г.
В
обобщение на изложеното, предявените искове са основателни и доказани по
размер, поради което ще се уважат изцяло.
На
осн.чл.86 ЗЗД ще се присъди и законната лихва върху сумите, считано от подаване
на исковата молба- 04.07.2016 г.
При този
изход на спора и на осн.чл.78, ал.1 ГПК на ищците ще се присъдят направените от
тях деловодни разноски. Ищецът „Пловдивска консерва“ АД е сторило разноски в
размер от 5316,28 лв. ДТ, 150 лв. депозит за ССЕ и 5000 лв. адвокатско
възнаграждение, за които е представен и списък по чл.80 ГПК. Вторият ищец
„Филикон-97“ АД е направило разноски от 2708,73 лв. ДТ, 150 лв. за ССЕ и 3000
лв. платено адвокатско възнаграждение, също включени надлежно в списъка по
чл.80 ГПК.
Ответникът
е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на платените от ищците
възнаграждения за адвокат. Съдът намира това възражение за неоснователно.
Размерът на хонорарите на процесуалния представител е съобразен с
действителната фактическа и правна сложност на делото. При тази преценка съдът
отчете многобройните факти, наведени в процеса и касаещи изследвания период от
почти пет години, както и множеството възражения на ответника, по които е
проведена съответна защита от насрещната страна и е събран обемен
доказателствен материал в резултат на процесуалната активност на адвоката.
Затова разноските се присъждат в размера, в който на направени от страната.
Мотивиран
от изложеното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Държавна
агенция „Държавен резерв и Военновременни запаси“, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.Московска № 3, да заплати на „Пловдивска консерва“ АД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.Коматевско
шосе № 35 сумата от 132 906,93 лв., представляваща пропуснати ползи в
размер на среднопазарния месечен наем за ползването на 14 броя резервоара
/цистерни/за съхранение на дизелово гориво, разположени на площадката на
„Пловдивска консерва“ АД в гр.Пловдив, бул.Коматевско шосе № 35, с която сума
ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца в периода 15.07.2011
г.- 30.06.2016 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 04.07.2016 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 10 466,28 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА
Държавна агенция „Държавен резерв и Военновременни запаси“, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.Московска № 3, да заплати на „Филикон-97“ АД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.Коматевско
шосе № 35 сумата от общо 67 718,31 лв., съставляващи извършени от
дружеството разходи за съхранение и опазване на държавни резерви и
военновременни запаси- дизелово гориво за периода 15.07.2011 г.- 30.06.2016 г.,
с които ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, от които
сумата от 37850,54 лв. платени брутни работни заплати и осигуровки за управител
на склад и сумата от 29 867,77лв. платени брутни работни заплати и
осигуровки за пазач-невъоръжена охрана, ведно със законната лихва върху сумата
от 67 718,31 лв., считано от 04.07.2016 г. до окончателното й плащане,
както и сумата от 5858,73 лв. деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: