№ 592
гр. Пловдив, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330207484 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-000470 от
28.01.2021г. на **** към ОДМВР – Пловдив, с-р „Пътна полиция”, с което на
С.Д.С. ЕГН ********** на основание чл.177, ал.1 т.2 от Закон за движението
по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание “глоба” в размер
на 100 /сто / лева за нарушение по чл.150а , ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в депозираната до съда жалба ,чрез адв.П. моли за
отмяна на наказателното постановление по съображения, изложени в нея.
Редовно призован, в съдебно заседание не се явява лично, а се представлява
от адв.П. , който поддържа жалбата и претендира разноски.
Въззиваемата страна - Сектор „ПП“ при ОД на МВР Пловдив – не
изпраща представител в съдебно заседание, като за същото е редовно
призована. Прилага писмено становище, като предлага жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да
1
бъде потвърдено изцяло като законосъобразно, правилно и обосновано. При
евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за намаляване размера
на адвокатския хонорар до предвидения минимум.
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА - подадена е от нарушителя и това е
направено в срок, а разгледана по съществото е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 18.01.2021г. около 15.13 часа в гр. Пловдив на ул.Брезовско шосе до
№116 посока запад изток С.Д.С. като водач на лек автомобил Фиат Стило с
рег.№**** ,лична собственост-като при проверка не представя валидно
СУМПС ,същото е обявено за откраднато/изгубено.За това нарушение и
съставен АУАН,а впоследствие и НП с идентично съдържание са посочени по
идентичен начин и правните норми ,които са нарушени.
По управлението на лекия автовмобил и самата проверка на 18.01.2021г.
не се спори от страна на жалбоподателя , поради което и актосъставителя не
е разпитан. В преписката е приложен и писмен документ- посочващ ,че
СУМПС е невалидно ,посочена е дата и причина за това.Това в допълнителна
степен доказва самото нарушение ,както и потвърждава квалификацията на
нарушението и правилното му изписване.
Настоящият съдебен състав счита, че по делото са налице безспорни и
категорични доказателства за извършено от жалбоподателя административно
нарушение по чл.150 а, ал.1 от ЗДвП. В посочената разпоредба е предвидено,
че „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред,
както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено.“Видно от съдържанието на АУАН , а и
2
на оспорваното НП точно така правилно ,точно и ясно е описано както
текстово ,така и цифрово самото нарушение ,като са описани всички
изискуеми от закона елементи правещи го съставомерно ,съобразно чл. 6 от
ЗАНН, а и съобразно чл.42 и чл.57 от ЗАНН .Изписани са необходимите
елементи,както и съответното изпълнително деяние е ясно .Неизписването в
АУАН и НП на номера на свидетелството за управление , както и като срок
на валидност на същото не е сред изискуемите елементи на нарушението. И
по никакъв начин не е попречило на жалб.С. да узнае самото нарушение и да
изгради защитата си.Това е така ,тъй като както в АУАН ,така и в НП е ясна
волята на проверяващия респективно наказващия орган ,която е пък
съответна на закона-а именно ,че се касае за невалидно СУМПС –обявено за
изгубено или откраднато.В максимална степен е ясно коя от хипотезите на
чл.150 а от НК е нарушил с действията си жалб.С. ,няма неяснота или
противоречие относно волята на АНО.Още изначално С.е запознат с всички
елементи на съставомерното си поведение и срещу тях се е бранил от
началото до край. Като в този смисъл настоящия съдебен състав не се
съгласява с развитата теза на пълномощника на жалб.С.-адв.П. досежно
неописването на номер на СУМПС неговата валидност и прочие данни
относно неговата конкретизация.Жалбоподателят се брани срещу факта- че
свидетелството за управление на МПС е невалидно поради това ,че е изгубено
или откраднато, а не се брани срещу индивидуализиращите белези на самото
СУМПС.
Съгласно гореизложеното е спазено редовността на издадените АУАН и
НП,както при описанието на нарушението текстово ,така и при изписване на
правната квалификация.Налице е тъждественост на тези актове.не на
последно място правилно е наложена е санкцията за това нарушение.А
именно съгласно чл.177ал.1т.2 от ЗДвП.Там е предвидена глоба в
параметрите от 100 до 300 лева, като в конкретния случай е определена на
минимума в закона.
Възраженията на жалбоподателя поддържани от неговия пълномощник
адв.П. се счита за неоснователни и същите бяха обсъдени по-горе . Съдът
счита, че както в НП, така и в АУАН са описани всички обстоятелства, при
които е констатирано нарушението – налични са времето и мястото на
извършване му, описано е в какво се състои то, посочена е коректно
3
нарушената материални разпоредба – чл.150 а ал.1 от ЗДвП. Следва да се
посочи, че както в АУАН, така и в НП са посочени подробно фактите, въз
основа на които се приема, че е извършено нарушение по чл.150 а, ал.1от
ЗДвП, като при соченето на нарушената разпоредба не са изброени бланкетно
всички възможни визирани предложения от нарушената разпоредба, а се
конкретизира именно какво е нарушено – не представя валидно СУМПС
,същото е обявено за откраднато/изгубено.В този смисъл, независимо, че не е
посочено конкретното предложение на нарушената разпоредба съгласно
изброяването в закона, то съдът счита, че не е нарушено правото на защита на
жалбоподателя, доколкото е конкретизирано нарушението, а от друга страна
даденото описание отговаря на изискванията на ЗАНН за описание на фактите
и нарушените разпоредби. Вследствие на съдържанието на санкционната
норма и описанието на обстоятелствената част на НП нарушителя много
точно и ясно е разбрал за какво е наказан, като по този начин са гарантирани
правата му на защита.
Съдът счита, че процесният случай не разкрива и белези, водещи до
определянето му като маловажен Следва да се посочи, че обществените
отношения, които се охраняват с нормата на чл. 150 а ал.1 ЗДвП са от
изключително значение.
Съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на административното производство, които да опорочават атакуваното
наказателно постановление и да налагат неговата отмяна.
По разноските
Предвид изхода от спора, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, представляващи
адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде
уважено.А въззиваемата страна не е направила съответно искане за
присъждане на разноски.
По изложение съображения ,Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА - Наказателно постановление № 21-1030-000470 от
28.01.2021г. на **** към ОДМВР – Пловдив, с-р „Пътна полиция”, с което на
4
С.Д.С. ЕГН ********** на основание чл.177, ал.1 т.2 от Закон за движението
по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание “глоба” в размер
на 100 /сто / лева за нарушение по чл.150а , ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за неговото изготвяне пред Административен съд-
Пловдив ,по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5