Решение по дело №628/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 197, ал. 2, изречение първо от ДОПК.

Образувано е по жалба от Г. З. Г., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [жк], [адрес], подадена чрез пълномощник адв. А. Г., срещу Решение №155/21.06.2024г. на директора на ТД на НАП- Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]-022-0039554/30.05.2024г., издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив. Претендира се незаконосъобразност на обжалвания административен акт по основания, изложени в жалбата. Прави се искане за присъждане на разноски на основание чл.38, ал.1, т.3 вр. ал.2 от ЗАдВ.

Ответникът по спора – директорът на ТД на НАП Пловдив, чрез процесуален представител в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт и на посочените в жалбата основания, приема за установени следните обстоятелства по делото:

За събиране на изискуеми публични вземания срещу Г. Г. е образувано изпълнително дело № *********/2024г. по описа на ТД на НАП- Пловдив. На основание чл.221, ал.1 от ДОПК до жалбоподателя е било изготвено и изпратено съобщение за доброволно изпълнение изх. № [рег. номер]-048-0027171/13.02.2024г. Със същото Г. е поканен в 7-дневен срок от датата на получаване на съобщението да плати доброволно публичното си задължение. Съгласно обстоятелствата, отразени в съобщението за доброволно изпълнение, задълженията на Г. произтичат от глоба в размер на 1800 лв., наложена с Наказателно постановление № BG17022022/5800/Р8-156/03.08.2022г. на началник отдел „Контрол и правоприлагане“ НТОЛ към Агенция „Пътна инфраструктура“, [населено място] / датата на издаване на НП е грешно посочена в съобщението като 13.08.2022г./.

С постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]-022-0039554/30.05.2024г. на публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки в търговските банки ОББ, ПИБ и Уникредит [улица] лв. Съгласно мотивите на издаденото постановление е налице установено и изискуемо публично вземане в размер на 1800 лв. – главница, като обезпечението е наложено при съобразяване на обстоятелството, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изпълнително дело №*********/2024г.

В съответствие с чл. 197, ал. 1 от ДОПК постановлението за налагане на обезпечителни мерки е обжалвано пред директора на компетентната териториална дирекция, който се е произнесъл с решение, като е оставил жалбата без уважение.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 197, ал. 1 от ДОПК постановлението за налагане на обезпечителни мерки може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от връчването му пред директора на компетентната териториална дирекция, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок, а в случаите на налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121 – в 7-дневен срок, от получаването на жалбата. Решението по ал. 1 може да се обжалва пред административния съд по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя, в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя и на публичния взискател.

От приложеното по делото Известие за доставяне е видно, че обжалваното решение е връчено на жалбоподателя на 26.06.2024г., а жалбата срещу него е постъпила в Административен съд – Хасково на 28.06.2024г.

При това положение съдът приема, че жалбата е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок и от лице с правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК указва предпоставките, при които съдът отменя наложената обезпечителна мярка. Анализът на посочената разпоредба налага извод, че предмет на съдебен контрол в настоящото производство са ПНОМ и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП. Следователно съдът, с оглед задължението си за служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на двата административни акта са спазени всички изисквания за законосъобразност – наличието на компетентност на органа; спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването за писмена форма и съобразяване с целта на закона.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган – директор на ТД на НАП Пловдив. Същото се отнася и до органа, издал постановлението за налагане на обезпечителни мерки, който има качеството на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив.

При преценката на обстоятелството дали са налице предпоставките за отмяна на наложената обезпечителна мярка съдът следва да съобрази приложимостта на чл. 197, ал. 3 от ДОПК. Съгласно посочения текст съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5. Доколкото в процесния случай не са наложени предварителни обезпечителни мерки съдът не следва да направи преценка по отношение на обстоятелството дали са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 от ДОПК. Не следва да се прави преценка и по отношение на първото обстоятелство по чл. 197, ал. 3 от ДОПК, доколкото длъжникът не е представил обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа. Дължимата в случая преценка, която следва да бъде направена е по отношение на обстоятелството дали съществува изпълнително основание (с оглед оплакванията, които се съдържат в жалбата).

Съгласно чл. 209, ал. 1 от ДОПК принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт за установяване на вземането. Съгласно чл. 209, ал. 2 от ДОПК принудително изпълнение се предприема въз основа на ревизионен акт, независимо дали е обжалван (по т. 1), декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски (по т. 2), актовете по чл. 106 и 107, независимо дали са обжалвани (по т. 3), решение, издадено от митническите органи, независимо дали е обжалвано (по т. 4), влязло в сила наказателно постановление (по т. 5), влезли в сила решения, присъди и определения на съдилищата, както и решения на Европейската комисия, на Съвета на Европейския съюз, на Съда на Европейските общности и на Европейската централна банка (по т. 6), разпореждане за събиране на суми, издадено от органите на Националния осигурителен институт, независимо дали е обжалвано (по т. 7), разпореждане по чл. 211, ал. 3, независимо дали е обжалвано (по т. 8).

От представеното като доказателство по делото съобщение за доброволно изпълнение, издадено на основание чл. 221 от ДОПК се установява, че публичният изпълнител е приел наличието на изпълнителни основания по чл. 209, ал. 2, т. 5 от ДОПК (влязло в сила наказателно постановление).

С оглед на оплакванията, съдържащи се в жалбата, настоящият състав на съда не установява по отношение на жалбоподателя да е налице изпълнителното основание по чл. 209, ал. 2, т. 5 от ДОПК, а именно, че Наказателно постановление №BG17022022/5800/Р8-156/03.08.2022г., издадено от началник отдел „Контрол и правоприлагане“ НТОЛ към Агенция „Пътна инфраструктура“, [населено място], с което на Г. Г. е наложена глоба в размер на 1800 лв., е влязло в сила. Действително, като доказателство по делото е представено цитираното наказателно постановление, върху което е отбелязана датата на влизането му в сила 27.09.2022г., както и че следва да се счита за връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, но с оглед определения ред за връчване на наказателни постановления, настоящият състав на съда намира, че Наказателно постановление №BG17022022/5800/Р8-156/03.08.2022г., не е било връчено по надлежния ред, съответно не е влязло в законна сила.

Съгласно чл. 209, ал. 1 от ДОПК принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт за установяване на вземането, а съгласно ал. 2, т. 5 принудителното изпълнение се предприема въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Както бе посочено, като доказателство по делото е представено спорното наказателно постановление, от което не се установява то да е било връчено на жалбоподателя в производството пред настоящата инстанция, а върху същото е направено отбелязване, че е влязло в сила и следва да се счита за връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 58 от ЗАНН, препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя, а когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Едва, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес се прилага нормата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. От събраните по делото доказателства не може да се направи извода за редовното връчване на наказателното постановление, доколкото от административния орган не е била направена подобна преценка и не са представени доказателства. Поради което не може да се направи обоснован извод за редовното връчване на наказателното постановление. Както публичният изпълнител, така и решаващият административен орган не са събрали доказателства относно обстоятелството дали наказателното постановление действително е влязло в сила и подлежи на принудително изпълнение. При условие, че жалбоподателят е направил възражение в тази насока както пред публичния изпълнител, така и пред решаващия административен орган, е следвало същите да изяснят това обстоятелство, тъй като то е относимо към законосъобразността както на образуване на изпълнителното дело, така и към последващите действия на публичния изпълнител, обективирани в постановлението, което е било потвърдено от решаващия административен орган.

Не без значение е и обстоятелството, че по делото се събраха доказателства, че Г. Г. е подал жалба пред Районен съд – Пловдив, против Наказателно постановление №BG17022022/5800/Р8-156/03.08.2022г., издадено от началник отдел „Контрол и правоприлагане“ НТОЛ към Агенция „Пътна инфраструктура“, [населено място], по която е образувано АНД № 20245330203304/2024г. по описа на съда, като с разпореждане на съда от 06.08.2024г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, т.е. жалбата против оспореното наказателно постановление е приета за допустима. Съответно към приключване на устните състезания по настоящото дело не се установява да е налице произнасяне от Районен съд Пловдив по законосъобразността на наказателното постановление с влязъл в сила съдебен акт.

Предвид изложеното следва извода, че наказателното постановление не е било редовно връчено на лицето, не е влязло в законна сила по правилата на чл. 64, б. "б" и б. "в" от ЗАНН предвид и обстоятелството, че спрямо същото не е била изчерпана възможността да бъде обжалвано по съдебен ред. Следователно, не е било налице и годно изпълнително основание, въз основа на което да се образува изпълнителното дело по чл. 209, ал. 2, т. 5 от ДОПК за това вземане.

Обезпечителната мярка представлява едновременно защитата и санкцията, в които се състои обезпечението на конкретно вземане. Действително, също така следва да е налице съответствие между същата и справедливия интерес (на длъжника) да се задоволи обезпечителната нужда на публичния взискател без ненужно обременяване на длъжника. Това произтича пряко от основните принципи в административното производство, част от което и събирането на публичните вземания. Касае се за принципа на съразмерност, предвиден в разпоредбата на чл. 6 от АПК (приложим по препращане на § 2 от Допълнителната разпоредба на ДОПК в настоящото производство). Съдържанието на посочения принцип се свежда до упражняване от страна на административния орган на възложените му правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. И накрая, в ал. 5 на чл. 6 от АПК е посочено, че административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Проявна форма на този принцип е и правилото, залегнало изрично в нормата на чл. 195, ал. 7 от ДОПК, че обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на държавата или общините. При издаването на обжалвания административен акт административният орган е нарушил тези принципи по отношение на публичното задължение, във връзка с което което е била наложена санкция на жалбоподателя с обсъжданото наказателно постановление.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че Решение №155/21.06.2024г. на директора на ТД на НАП- Пловдив, с което потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]-022-0039554/30.05.2024г., издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив следва да се отмени, като на основание чл. 197, ал. 3 ДОПК следва да се отмени и наложената обезпечителна мярка.

Адвокатът, предоставил на жалбоподателя безплатна правна помощ, е поискал присъждане разноски. „За да упражни правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 ЗАдв., като наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от доказване. Отнася се за изрично предвидено изключение от общия принцип, според който се заплащат само реално направените по делото разноски, поради което чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да се тълкува буквално и да се прилага, без да се изискват и събират доказателства относно съществуването на някое от основанията, посочени в чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 ЗАдв“. /така вж. Решение по адм. д. № 9332/2022 г., ІІІ отд. на ВАС/. При това и доколкото е представен договор за оказани безплатна правна помощ и съдействие по реда на чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата и списък на разноските в полза на адвоката на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените в съдебното производство разноски в размер на 1000 лева, определен съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разноските следва да бъдат заплатени от ТД на НАП – Пловдив. Дължи се и присъждане в полза на жалбоподателя заплатената държавна такса в размер на 10.00 лева.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 197, ал. 3 ДОПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 155/21.06.2024г. на директора на ТД на НАП – Пловдив и потвърденото с него Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-022-0039554/30.05.2024г., издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив.

ОСЪЖДА ТД на НАП – Пловдив да заплати на Г. З. Г., [ЕГН] от [населено място], разноски по делото в размер на 10.00 лева.

ОСЪЖДА ТД на НАП – Пловдив да заплати на адвокат А. Г. от Адвокатска колегия Хасково, с адрес – [населено място], [улица], адвокатско възнаграждение в размер на 1000 /хиляда/ лева за оказаните в съдебното производство безплатна правна помощ и съдействие.

Решението е окончателно.