№ 75
гр. Харманли, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ива Т. Гогова
при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Гражданско дело №
20215630100493 по описа за 2021 година
Предявен е положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79 ал.1
от ЗС.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ЕЛ. Ж. Л.,
ЕГН:********** от гр.Харманли, ул. ***, ИВ. АНГ. Л., ЕГН:********** от гр.София,
жк *** и Ж. АНГ. Л., ЕГН:********** от гр.Харманли, ул. *** против Община
Харманли, ЕИК:*********, с адрес пл. „Възраждане” №1, в която се сочи, че ищците
били собственици по наследство от А.И. Л. с ЕГН **********, б.ж. на гр.Харманли,
починал на 01.01.2020г., който придобил по давностно владение и наследство,
следният недвижим имот: ПИ с идентификатор № 77181.23.269 по Кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр.Харманли, общ.Харманли, обл.Хасково, одобрени със
Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК град София, с
адрес на поземления имот: гр.Харманли, п.к.6450, местност „Старите лозя", застроен и
незастроен, с площ от 973 кв.м., с предназначение на територията:"земеделска", НТП:
„за земеделски труд и отдих /съгласно пар.4 от ПЗРЗСПЗЗ/", категория на земята: 8,
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 743.1960, ведно с
построената в имота Вилна сграда - еднофамилна с идентификатор 77181.23.269.1, с
площ от 32 кв.м., на един етаж, при граници на поземления имот: 77181.23.297,
77181.23.289, 77181.23.288 и 77181.23.261. През 1981г. наследодателят на ищците
построил в имота и Вилната сграда - еднофамилна с идентификатор 77181.23.269.1, с
площ от 32 кв.м., на един етаж, като за нея имало одобрени проекти от Община
Харманли, когато бил в граждански брак с ЕЛ. Ж. Л.. В този смисъл ищцата ЕЛ. Ж. Л.
била собственик на 4/6 идеални части, ИВ. АНГ. Л. на 1/6 идеални части и Ж. АНГ. Л.
на 1/6 идеални части от гореописания имот.
Твърди се още, че като се опитали да се снабдят със скица на имота, установили, че
по силата на закона, а именно по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ, към настоящия момент
поземленият имот е записан като собственост на общината по силата на чл. 19 от
ЗСПЗЗ в плана на новообразуваните имоти по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местност
"Старите лозя", одобрен със заповед №РД-11-221/10.08.2004г. на Областен управител -
1
гр.Хасково. Този факт породил в тях правния интерес от образуване на настоящото
дело.
От момента на придобиване -1975г. до настоящия момент, наследодателят и
неговите наследници владели явно, спокойно, несъмнително и непрекъснато имота.
Дори през 1980г. наследодателят си построил вилна сграда - еднофамилна, за която
притежавали строителни книжа, одобрени от Община Харманли. Никога не го
заявявали за възстановяване, тъй като не ни им била отнемана нито юридическата,
нито фактическата власт върху имота.
Считат, че имотът никога не бил отчуждаван, одържавяван или отнеман на друго
основание и за него не важала забраната по чл.86 ал.1 от ЗС, нито по чл.5,ал.2 от
ЗВСОНИ /заличаващ изтеклия до 22.11.1997г. давностен срок за имоти, подлежащи на
реституция по ЗСПЗЗ/, нито забраната по чл. 10,ал.13 от ЗСПЗЗ. А и не следвало
спрямо него да се прилага разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ, тъй като в приложното му
поле попадали само земеделски земи, които подлежали на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ, но не били заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този
смисъл останали след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи,
които били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски
организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл.10 ЗСПЗЗ. Ако
имотът не бил включен в ТКЗС и не подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,
общината не можела да придобие правото на собственост по реда на чл.19 ЗСПЗЗ. В
този смисъл била и задължителната практика на ВКС- Решение№197/10.05.2011г по
гр.д№430/2010г. на ВКС, Решение№883/14.12.2010г по гр.д №1432/2009г на ВКС,
Решение№380/04.08.2010г. по гр.д110/2009г., Решение №249/04.07.2011г. по гр.д
621/2010г. на ВКС, Решение № 427/21.07.2009г. по гр.д.№ 3255/2008г. на ВКС, II г.о.;
Решение № 298/29.03.2010г. по гр.д 4306/2008Г на ВКС, V г.о.; Решение №
966/01.04.2010г. по гр.д.№ 3002/2008г. на ВКС, I г.о./Решение №124/08.04.2013г. по
гр.д 123/2013г. на ОС-Хасково.
С оглед на гореизложеното, моли да се признае за установено по отношение на
Община Харманли, че ищците ЕЛ. Ж. Л. с ЕГН ********** от гр.Харманли, ул.*** е
собственик на 4/6 идеални части, ИВ. АНГ. Л. с ЕГН ********** от гр.София,
ж.к."Надежда 2" №234, ет.16, ап.90 е собственик на 1/6 идеални части и Ж. АНГ. Л. с
ЕГН ********** от гр.Харманли, ул.*** е собственик на 1/6 идеални части по
наследство и давностно владение на следния поземлен имот, а именно: ПИ с
идентификатор N:77181.23.269 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Харманли, общ.Харманли, обл.Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-9 от
23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК град София, с адрес на поземления
имот: гр.Харманли, п.к.6450, местност „Старите лозя", застроен и незастроен с площ от
973 кв.м. с предназначение на територията:"земеделска", НТП: „за земеделски труд и
отдих/съгласно пар.4 от ПЗРЗСПЗЗ/", категория на земята: 8, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план 743.1960, ведно с построената в имота
Вилна сграда - еднофамилна с идентификатор 77181.23.269.1 с площ от 32 кв.м. на
един етаж, при граници на поземления имот: 77181.23.297, 77181.23.289, 77181.23.288
и 77181.23.261. Молят да им бъдат присъдени и направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна
на ответника Община Харманли.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото са наследници на А.И. Л., ЕГН:**********, починал на
01.01.2020г., видно от Удостоверение за наследници изх.№35 от 15.01.2020г. на
Община Харманли, като ищцата Е.Л. е негова съпруга, а ищците И.Л. и Ж.Л. са негови
2
деца.
Видно от представената скица №15-458706 от 27.04.2021г. на СГКК-Хасково,
процесният недвижим имот с идентификатор 77181.23.269, находящ се в местността
„Старите лозя“, общ.Харманли е записан като собственост на ответника Община
Харманли.
Приета като доказателство по делото е и част „архитектурна“ за обект сезонна сграда
в м. „Старите лозя“, издадена на наследодателя А. Л. от ТПО, ОНС-Хасково.
От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че в
Община Харманли няма данни процесният имот да е бил обект на реституционни
процедури, няма данни да е бил отнеман, одържавяван, отчуждаван и възстановяван.
Вещото лице е отразило също, че в регистъра на новообразуваните имоти за процесния
имот като собственик е записана Община Харманли.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Т.К. и А.
С. се установява, че процесният имот е бил собственост на наследодателя А. Л., който
заедно със съпругата си построил в него и вилна сграда. Според свидетелите
наследодателят на ищците притежавал имота повече от 20 години, като същият не бил
отчуждаван никога. Съгласно показанията на разпитаните по делото свидетели никой
не е имал претенции по отношение на имота и не е имало оспорване на собствеността
върху него, както и никой друг не го бил ползвал. Горните факти не бяха опровергани
от доказателства в обратна насока, поради което съдът кредитира показанията на
свидетелите като непротиворечиви, логични и убедителни.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1
от ЗС е допустим. Съществува правен интерес от предявяване на иска предвид
оспорването на претендираното от ищеца право на собственост от страна на ответника
съгласно данните в представената скица №15-458706 от 27.04.2021г. на СГКК-
Хасково.
В тежест на ищците е провеждане на главно и пълно доказване на следните
юридически факти: своята активна материалноправна легитимация като собственици
на спорния имот, пасивната материалноправна легитимация на ответника, като
оспорващ правата им, както и същите следва да установят по пътя на пълното и главно
доказване осъществяването на всички елементи от придобивния способ, на който се
позовава – наследствено правоприемство и придобивна давност, но не и липсата на
пречки за настъпването на вещноправните му последици.
Във връзка с подлежащия на установяване факт на владение като обективен елемент
от придобния способ придобиване по давност, съдът трябва да изследва и
обстоятелството дали за периода на упражняване на владението не е налице законова
3
забрана за придобиване на собствеността върху имота на това основание. Такава
забрана е въведена с нормата на чл.86 от ЗС, според която не може да се придобие по
давност вещ, която е социалистическа собственост, а впоследствие - държавна или
общинска собственост /съгласно трайната съдебна практика - Решение №224/
27.04.2009 г. по гр. д. № 1491/2008 г., ІІ гр. отд. на ВКС, забраната на чл.86 ЗС е
приложима и по отношение на земите със статут на кооперативно земеползване/.
Давността за придобиване на държавни и общински имоти също е спряна съгласно
пар.1 от ДР на ЗДЗС, считано от 31.05.2006 г. до 31.12.2022г. (ДВ, бр.7, в сила от
31.12.2017г.). Такива забрани се съдържат още в чл.29, т.4 от ЗСГ (отм.), както и в чл.5,
ал.2 от ЗВСВОНИ, касаещ само имоти, които се възстановяват по реда на този закон
или по реда на ЗСПЗЗ.
По отношение на горепосочените законови забрани за придобиване по давност
съдът счита, че по делото не са налице данни процесният имот някога да е бил
държавна или общинска собственост, или земя със статут на кооперативно
земеползване, поради което не са съществували законови пречки за придобиването му
по давностно владение. Няма никакви доказателства по делото процесният имот да е
бил одържавен по реда на чл.12 ЗСГ. Освен това липсват и каквито и да е
доказателства по делото, че имотът е бил земеделска земя, включена в ТКЗС или друго
подобно образование. Страните не твърдят такива факти, а и ответникът не представя
такива доказателства, които да изключат правата на ищеца, което е в негова
доказателствена тежест (Решение №21/04.02.2011г. по гр.д. №1327/2009г., 2-ро г.о на
ВКС – „При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост
върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице,
позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка
за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на
чл. 127 ГПК (отм.), респ. чл. 154 ГПК, обн. ДВ. бр. 59/2007 г., тежестта да докаже
осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право,
респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т.е. да
докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Ако ответникът
твърди, че ищецът не може да придобие по давност правото на собственост върху един
имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, негова е
тежестта да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя
от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т. е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Ищецът не носи доказателствената тежест да установи обстоятелството, че имотът не е
подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. че не са били налице
предпоставките за издаване на акт за общинска собственост, след като такъв акт по
делото не е бил представен. В същия смисъл решение № 798/16.11.2010 г. по гр. д. №
3303/2008 г. на I ГО на ВКС.
По делото липсват доказателства имотът да е бил коопериран по силата на
4
членствено правоотношение, да е бил одържавяван - например съгласно чл.12, ал.2 от
ЗСГ (отм.), да е бил отнеман фактически, предвид което същият е запазил статута си на
частна собственост и е владян в реални граници, поради което следва да се приеме, че
такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и следователно липсва и
основание да бъде включен във фонда на земите по чл.19 от ЗСПЗЗ и да се счита за
общинска собственост (Решение № 12 от 13.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 3594/2008 г.,
IV г. о., ГК Определение № 142/08 г. на ІІ гр. отд. на ВКС). Такива са данните и от
заключението по приетата съдебно-техническа експертиза.
Следва да се отбележи също, че разпоредбата на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, разглеждана
във връзка с §4к от ПЗР към ЗСПЗЗ, регламентира прекратяване правото на ползване
върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на
Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. А
съгласно §4к, ал.1, вр. ал.6 от ПЗР към ЗСПЗЗ за тези земи се изработват помощен план
и план на новообразуваните имоти, който се одобрява от Областния управител. В хода
на настоящото производство от страна на ответника не се ангажираха никакви
доказателства обосноваващи извода, че процесният имот с идентификатор
77181.23.269, находящ се в м.„Страните лозя”, в землището на гр.Харманли е бил
предоставен за ползване и че същият попада в приложното поле на §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ. След като не е доказано, че имотът попада в приложното поле на §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, Община Харманли не може да придобие правото на собственост върху него на
това основание.
С оглед всичко изложено дотук следва да се приеме, че давността остава допустима
като придобивен способ по отношение на земеделски земи, които не са били реално
отнети от собствениците им. Спрямо земите, които са изключени от приложното поле
на ЗСПЗЗ, какъвто е и настоящия случай, не се прилага и разпоредбата на чл.5 ал.2 от
ЗВСОНИ, според която изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху
които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от
влизането на разпоредбата в сила - 22.11.1997г. Такива имоти няма пречка да бъдат
придобити по давност, което важи и за процесния имот, доколкото не се установи
същият да е бил и държавна или общинска собственост, поради което и забраната за
придобиване по давност, регламентирана в чл.86 от ЗС също не важи.
В случая от неопроверганите и кредитирани с доверие показания на разпитаните
свидетели Т.К. и А. С., които познават имота от няколко десетилетия, се установява, че
процесният имот е бил на наследодателя на ищците А. Л., който заедно със съпругата
си ищцата Е.Л. дори са построили вила в имота, като са владели същия явно,
необезпокоявано и непрекъснато повече от 20 години. Съгласно гласните доказателства
по отношение не имота не е имало досега собственически претенции. Следователно
според съда доказано е по делото давностно владение върху имота продължило явно,
непрекъснато и необезпокоявано повече от десет година съгл. чл.79, ал.1 от ЗС.
5
Имайки предвид гореизложеното и отчитайки липсата на законови пречки за
придобиване на имота по давност, съдът счита, че от събраните по делото
непротиворечиви и неопровергани гласни доказателства по безспорен начин се доказа
обективният елемент (corpus) на оригинерния придобивен способ по чл.79 от ЗС –
придобиване по давност, тъй като по категоричен начин се установи, че процесният
имот с идентификатор 77181.23.269 се владее непрекъснато, явно и необезпокоявано от
ищците лично и като наследници на А. Л. през последните повече от двадесет години,
т.е. повече от необходимите по чл.79, ал.1 от ЗС десет години.
От гласните доказателства по несъмнен начин се потвърди наличието и на
субективния елемент на придобиването по давност (animus), доколкото се установи, че
ищците считат имота за свой собствен, а не го владеят за другиго, като са
демонстрирали това и пред свидетелите, които също знаят имота като тяхна
собственост. Следователно доказа се, че ищците държат имота като свой собствен, а не
го държат за другиго. Също така от ответника не се ангажираха доказателства,
опровергаващи презумпцията на чл.69 от ЗС, съгласно която се предполага, че
владелецът държи веща като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Предвид установеното по делото наследствено правоприемство съгл. Удостоверение
за наследници изх.№35 от 15.01.2020г. на Община Харманли и доказаното давностно
владение върху имота от страна на ищците, изразяващо се в продължило повече от
десет години явно, непрекъснато и необезпокоявано упражняване на фактическата
власт върху него, при това с намерение за държане на имота като свой собствен съгл.
чл.79 от ЗС и чл.68, ал.1 от ЗС, съдът следва да приеме за доказано придобиването
правото на собственост върху имота на основание наследство и давностно владение от
страна на ищците, като ищцата Е.Л. е собственик на 4/6 ид.части, а ищците Ж.Л. и
И.Л. са собственици на по 1/6 ид.части всеки от тях, доколкото имотът е бил в режим
на СИО.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че предявеният установителен
иск се явява основател и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищците следва
да се присъдят и направените по делото разноски в размер на общо 600 лв. за
държ.такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответника Община Харманли,
ЕИК/Булстат:*********, с адрес гр.Харманли, пл. „Възраждане” №1, представляван от
Кмета М.И.К., че ищците ЕЛ. Ж. Л., ЕГН:********** от гр.Харманли, ул. ***, ИВ.
6
АНГ. Л., ЕГН:********** от гр.София, жк *** и Ж. АНГ. Л., ЕГН:********** от
гр.Харманли, ул. ***, са собственици съответно на 4/6 идеални части за Е.Л. и по 1/6
идеални части за И.Л. и за Ж.Л., на основание наследство и давностно владение, на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 77181.23.269 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Харманли, общ.Харманли, обл.Хасково, одобрени със
Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК град София, с
адрес на поземления имот: гр.Харманли, п.к.6450, местност „Старите лозя“, с площ от
973 кв.м., с предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за
земеделски труд и отдих /съгласно пар.4 от ПЗРЗСПЗЗ/, категория на земята: 8,
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 743.1960, ведно с
построената в имота вилна сграда - еднофамилна с идентификатор 77181.23.269.1, с
площ от 32 кв.м., на един етаж, при граници на поземления имот: 77181.23.297,
77181.23.289, 77181.23.288 и 77181.23.261.
ОСЪЖДА ответника Община Харманли, Булстат:*********, с адрес гр.Харманли,
пл. „Възраждане” №1, представляван от Кмета М.И.К., на основание чл.78, ал.1 от ГПК
да заплати на ищците ЕЛ. Ж. Л., ЕГН:********** от гр.Харманли, ул. ***, ИВ. АНГ.
Л., ЕГН:********** от гр.София, жк *** и Ж. АНГ. Л., ЕГН:********** от
гр.Харманли, ул. ***, направените по делото разноски в размер на общо 600 лв. за
държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд- Хасково в
14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
7