Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260149
гр. ВРАЦА, 16.06.2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд гражданско отделение в
публичното заседание на 09.06.2021 г. в състав:
Председател:Рената Мишонова-Хальова
Членове:Мария Аджемова
Росица Иванова
в присъствието на:
прокурора секретар Миглена Костадинова
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N` 139 по описа за 2021 год.,
за да се произнесе окръжен съд взе предвид следното:
Производството
е въззивно и се развива на осн. чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по жалба вх. № 260944/25.02.21 г. на "Гаранционен Фонд" ЕИК *** и
седалище гр. София, чрез адв. Е.Г. от Врачанска адв. колегия срещу решение на
районен съд гр. Мездра № 260019/09.02.21 г. постановено по гр. дело № 80/20 г.
по описа на същия съд, с което е
ОТХВЪРЛЕН изцяло предявеният от въззивника срещу П.П.Г. с ЕГН ********** ***
осъдителен иск за сумата 4 238.93 лв. представляваща възстановено от
"Гаранционен фонд" по щета № 120022/13.01.15 г. обезщетение, заедно
със законната лихва върху горната сума считано от 27.01.20 г. до окончателното
й изплащане, като погасена по давност.
Въззивникът
не оспорва фактическите и правни изводи на районен съд, от които следва извода,
че предявеният иск е основателен. "Гаранционен Фонд" гр. София е
останал недоволен от това, че независимо от констатацията на първостепенния
съд, че искът е основателен, същият /искът/ е отхвърлен, тъй като съдът е приел
за основателно своевременно направеното от ответника П.Г. в отговора на
исковата молба правопогасително възражение за изтекла погасителна давност.
Според
въззивника, исковата молба с приложенията е постъпила в окръжен съд гр. Мездра
на 24.01.20 г., а не на 27.01.20 г., както е приел районен съд. Ето защо и с
оглед данните по делото, следва да се приеме, че давностният срок не е изтъкал,
тоест искът не е погасен по давност, доколкото той /искът/ е предявен в
последния ден от изтичане на погасителната давност.
При
заявеното оплакване, въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на съдебен акт по същество, с който исковата претенция бъде
уважена изцяло, претендира съдебни разноски.
При
предпоставките на чл. 266, ал. 3 от ГПК, с определение по доклада на делото,
окръжен съд приема като доказателства представените от въззивника документи, а
именно: копие от молба на "Гаранционен фонд" изх. № 10-00-42/24.01.20
г.; куриерска разписка; приемо-предавателен протокол от 24.01.20 г.
Ответникът
по жалба П.Г., редовно уведомен, не представя отговор на въззивната жалба.
Извън срока за отговор, в писмен вид, въззиваемият Г. заявява становище за
неоснователност на жалбата, без да мотивира същото.
След
самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводите на страните,
окръжен съд намира следното:
Постъпилата
жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в
производството и имаща за предмет съдебен акт от категорията на обжалваемите
пред настоящата инстанция.
Атакуваното
решение на районен съд е валидно и допустимо.
Разгледана
по същество, окръжен съд намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА при следните
съображения:
Настоящият
жалбоподател Гаранционен фонд гр. София е предявил пред районен съд гр.Мездра
срещу ответника П.П.Г. с ЕГН ********** *** осъдителен иск правно основание чл. 45 от ЗЗД, във с вр. чл.
288а, ал. 3 вр. чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.); чл. 559, ал. 3 във вр. с чл. 558,
ал. 7 от сега действащия Кодекса за застраховането /КЗ/.
Ищецът
Гаранционен Фонд гр. София /ГФ/ твърди в исковата молба, че на основание чл.
288а, ал. 1, ал. 1, от Кодекса за застраховането (отм.); сега чл. 559, ал. 1,
т. 1 от Кодекса за застраховането и Споразумение между Компенсационните органи
и Гаранционните фондове от 29.04.2002 г. (на основата на чл. 6 от Четвърта
Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), е възстановил изплатеното от НББАЗ на Националното
бюро на Австрия, по щета № 120022/13.01.2015 г. обезщетение за имуществени
вреди в размер на 4 238.93 лв. за ПТП, настъпило на 21.06.2014 г. в Австрия,
при което е увреден лек автомобил "Ауди А4" с рег. № КВ***СD.
Твърди се, че виновен за ПТП е ответникът П.Г. , който управлявайки л. а.
"Форд Транзит", ДКН Вр***ВХ при движение в района на паркинг, при
осъществяване на заден ход на автомобила, не осигурил достатъчна дистанция и
ударил паркирания л. а. "Ауди А4", рег. № КВ***СD и така
причинил процесното ПТП. Твърди се, че в нарушение на чл. 249 във вр. с чл. 259
от КЗ (отм.); сега чл. 461 във вр. с чл. 483 от КЗ, ответникът е управлявал
увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност". С регресна покана, ГФ поканил ответника да възстанови
платеното от него, но ответникът не погасил задължението си.
Ищецът
моли на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 288а, ал. З във вр. с чл. 288, ал. 12 от
Кодекса за застраховането (отм.); сега чл. 559, ал. 3 във вр. с чл. 558, ал. 7
от Кодекса за застраховането да бъде осъден П.Г. да заплати на Гаранционен фонд
исковата сума от 4 238 лв., представляваща възстановеното от Гаранционен фонд
по щета № 120022/13.01.2015 г. обезщетение ведно със законната лихва, считано
от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и направените
по делото разноски.
В срока
по чл. 131 от ГПК, ответникът П.Г. оспорва изцяло предявения иск както по
основание, така и по размер и счита, че същият е неоснователен по съображения
посочени в отговора. Прави възражение за настъпила погасителна давност.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно със становищата и доводите на страните и на осн. чл. 235 от ГПК, във връзка с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ (отм.);
Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на
чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията
на Република България, на територията на друга държава членка на ЕС или на
територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е
страна по Многостранното споразумение и е причинено от моторно превозно
средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и
виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 12
от КЗ (отм.), след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2, фондът встъпва в
правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8.
Съгласно разпоредбата на чл. 288а, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.), Гаранционният фонд
възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато
моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията
на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното
събитие не може да се определи застрахователят. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба
след изплащането на обезщетение по ал. 1 се прилага чл. 288, ал. 12 и 14 от КЗ.
Разпоредбата
на чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.); урежда правната възможност Гаранционният фонд
да предяви регресен иск за платеното от него обезщетение за вреди, причинени при
ПТП, срещу причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не е била
обезпечена чрез сключване на договор за застраховка "Гражданска
отговорност" - арг. чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ (отм.). За
да бъде уважен предявеният иск е необходимо по делото да бъде установено от
ищеца при условията на пълно и главно доказване наличието на определените в
закона предпоставки, а именно: настъпило ПТП по вина на ответника, който е
управлявал посоченото МПС без задължителна отговорност "Гражданска
отговорност", причинени щети на увреденото МПС и техния размер, причинната
връзка между механизма на ПТП и нанесените щети, че е изплатил застрахователно
обезщетение в посочения размер и полза на увредения. В тежест на ответника е да
проведе насрещно доказване, като следва да установи онези свои правоизключващи
и правопогасяващи възражения, които са за положителни факти, че има сключена
застраховка "Гражданска отговорност", включително и възражението си
за изтекла давност.
От представения
в заверен превод от немски език протокол от ПТП с материални щети се
установява, че на 21.06.14 г., в 12 часа гр. Кирхберг в Тирол, Китцбюелер Щрасе № 116, Австрия, на паркинг на
магазин "Била" ответникът Г. блъснал с управлявания от него л. а. с
рег. № ВР ***ВХ, движейки се на заден ход, паркирания лек автомобил с рег. №
КВ-***СD, собственост на А. Ц., като му е причинена деформация на
вратата на водача. По делото е приложена справка от базата данни на ИЦ към ГФ,
полица № 05112002062959, с валидност от 02.09.2012 г. до 01.09.2013 г., не е
подадена като прекратена към ГФ. На тази полица отговаря автомобил рег.№ ВР ***
ВХ. От представеното копие от претенция
от НББАЗ изх. № 1-0067 от 07.01.2015 г. стр. 12, до ГФ е видно, че на основание
получена претенция от Национално бюро на Австрия, от българското бюро са
изплатени на 09.12.2014 г. имуществени щети вследствие на процесното ПТП
реализирано с незастраховано МПС с български рег. № ВР *** ВХ, в размер на
2067,78 евро. НББАЗ претендира от ГФ да му изплати посочената сума. От
представеното копие от платежно нареждане от 09.12.2014 г. се установява, че на
НББАЗ е изплатил на Национално бюро Австрия суми по щети общо в размер на
сумата 2067,78 евро. А от представеното копие от платежно нареждане, на стр.60
от делото, е видно, че на 24.01.2015
г. ГФ е изплатил по сметка на НББАЗ сумата от 4 238,63 лева. С регресна покана
изх. № ГФ-РП 312/22.08.2019 г. ищецът – ГФ е поканил ответника да му възстанови
изплатеното обезщетение по щета №
ГФ-12-0022 от 13.01.2015 г. От представената обратна разписка се
установява, че пратката не е потърсена. Ответникът не твърди и няма
доказателства, да е заплатил на ГФ - ищец исковата сума от 4 238.63 лв.
При
така установеното, от правна страна
окръжен съд намира следното
В
случая е установено безспорно, че ищецът Гаранционният фонд е възстановил по
щета № 120022/13.01.2015 г. изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на
Република Австрия обезщетение за имуществени вреди в размер на исковата сума 4
238.03 лв.Също така се установи, че към датата на ПТП – 21.06.14 г., увреждащия
л. а. "Форд Транзит, ДКН ВР***ВХ
управляван от ответника Г. е бил без задължителна застраховка "Гражданска
отговорност". По делото са представени писмени доказателства, че
настъпилото на 21.06.2014 г. в Република
Австрия, пътно-транспортно произшествие е било между лек автомобил "Форд
Транзит" ДКН ВР ***ВХ, управляван от ответника и паркирания л. а. "Ауди А4", рег. № КВ***СD, като
вина за настъпилото ПТП има водача на първия автомобил, ответника Г..
С оглед
на изложеното, след изплащане на имуществените вреди причинени от ответника,
който е виновния водач при настъпване на ПТП и е управлявал МПС без сключена
застраховка “Гражданска отговорност”, за ГФ ищец в производството е възникнало
регресното право чл.558, ал.7 от КЗ., при което следва да се приеме, че
исковата претенция е основателна за сумата 4 238.93 лв.
По
основното правопогасително възражение на ответника Г. за изтекла в негово полза
погасителна давност за вземането, възприето от районен съд, окръжен съд намира
следното:
Съдът
не споделя направеното ответника възражение за изтекла погасителна давност. В
предходно действалия до 01.01.2016 г. Кодекс за застраховането единствената
уредба на погасителната давност е в разпоредбата на чл. 197, съгласно който
правата по застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност считано
от датата на настъпване на застрахователното събитие, а при застраховки
"ж." и "з." и при застраховки "г. о." по т. 10 -
13 на раздел II, буква "А" от приложение № 1 - с петгодишна давност
от датата на настъпване на събитието. Тази уредба се отнася единствено до
правата на застрахования, без да са уредени правата на суброгиращият се
застраховател и на Гаранционния фонд. Съгласно чл. 378, ал. 6, регресните и
суброгационни искове на застрахователя по застраховки "г. о." по т.
10 – 13, раздел II, буква "А" от приложение № 1 срещу причинителя на
вредата се погасяват в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане
на застрахователното обезщетение на третото увредено лице. В случая намира
приложение и т. 14 от Постановление № 7/77 г. от 04.10.1978 г. на Пленума на
ВС, съгласно която за регресните искове важи общата давност по чл. 110 и сл. ЗЗД, а течението й започва от момента на изплащането на застрахователните
обезщетения на правоимащите лица. В случая от датата на възстановяване от ищеца
на изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на Австрия по щета №
120022/13.01.2015 г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 238.93 лв.
на 24.01.2015 г. /съгласно представеното
преводно нареждане за кредитен превод/ до датата на завеждане на делото -
24.01.2020 г. е изтекъл период по-малък от пет години, доколкото исковата молба е подадена в
последния ден от изтичане на 5 годишната погасителна давност, която изтича в 24
часа на 24/25 януари 2020 г., поради което направеното от процесуалния
представител на ответника възражение за изтекла погасителна давност е
неоснователно. От представените пред окръжен съд доказателства се установява,
че ГФ - ищец е изпратил процесната искова молба чрез спедиторска фирма на
24.01.20 г. и независимо, че същата е постъпила в районен съд гр. Мездра на
27.01.20 г., според окръжен съд, по аргумент от нормата на чл. 62, ал. 2 от ГПК,
следва да се приеме че давностният срок, за който е реч по-горе, е изтекъл на
24.01.20 г. и вземането предявено с подадената в същия ден искова молба, не
следва да се приеме за погасено по давност.
При
несъвпадение на правните изводи на първостепенния районен съд и на настоящата
инстанция, обжалваното решение следва да бъде отменено, като спора се реши по
същество с уважаване изцяло на предявения осъдителен иск по изложените по-горе
правни съображения:
При
изхода от спора, на ГФ следва да се присъдят съдебни разноски /държавна такса/
за първа и въззивна инстанции общо в размер на 256 лв.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ
решение на районен съд гр. Мездра № 260019 от 09.02.21 г. постановено по гр. дело
№ 80/2020 г. по описа на същия съд и вместо това
П О С Т
А Н О В Я В А :
ОСЪЖДА П.П.Г. с ЕГН **********,*** да заплати на Гаранционен фонд гр.
София, с ЕИК *** сумата 4 238.93 лв., представляваща
възстановено от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи
изплатеното на Националното бюро на Австрия по щета № 120022/13.01.2015 г.
обезщетение за имуществени вреди в
размер на 2 067.78 евро на увредения при ПТП настъпило на 21.06.2014 г. в
Австрия собственик на л.а.“Ауди А4“ с рег.№ КВ***СD000, А.
Ц., по вина на ответника П.Г., който е управлявал л. а. "Форд
Транзит", ДК №ВР*** ВХ без сключена застраховка “Гражданска отговорност”,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба 24.01.20 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА П.П.Г.
с ЕГН **********,*** да заплати на
Гаранционен фонд гр. София, с ЕИК *** сумата 256
лв. представляваща съдебни разноски /държавна такса/ за първа и въззивна
съдебни инстанции.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Председател
..... Членове 1 ...... 2........