Р Е Ш Е Н И Е
№ 125
гр. В., 14.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – В., Гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети декември
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. В.
ЧЛЕНОВЕ:
1. Г. Й. 2. Д. В.
след като изслуша докладваното от мл. съдията
Д.
В.
въззивно гражданско дело № 546
по описа за 2020 на ОС – В.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и
сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „Е.– Т.“
ЕООД, с ЕИК.. представляван от К. Г. Д. в качеството му на длъжник, действащ
чрез адв. В. Б., против
действията на ЧСИ С. Н. по Изпълнително дело № 20208980400834, изразяващи се в отказ за спиране
на изпълнителното производство.
Излагат се аргументи, че са налице основания за спиране на изпълнителното
производство, тъй като е подадена жалба срещу Разпореждане от 14.07.2020 г. на
САС, по т.д. №
4546/2019 г., въз основа на което е издаден изпълнителен лист в полза на Община
К..
Моли съда да
постанови съдебен акт, с който да отмени обжалвания отказ за спиране на
производството по Изпълнително дело
№ 20208980400834 на ЧСИ Н. като
постанови спиране на същото и връщане на изтеглените суми от сметките поради
липса на правно основание за тяхното изтегляне.
Прави искане и по
чл. 438 ГПК за спиране на производството при обжалване.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК е депозирано възражение срещу подадената
жалба от О. К., ЕИК: *********, представлявана от д – р В. В. – кмет, действащ
чрез пълномощника си адв. Н. В. В него се твърди, че изпълнителеното
производство по Изпълнително
дело № 20208980400834 не следва да бъде
спирано.
ЧСИ Ст. Н. депозира пред Окръжен съд – В. мотиви на
основание чл.436 ал.3 ГПК, в които посочва, че жалбата е допустима, но по
същество е неоснователна, тъй като в настоящия случай не е налице нито една от
предвидените в закона предпоставки за спиране на изпълнителното производство.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и изтъкнатите във
възражението аргументи, провери законосъобразността на обжалваното действие, намери
за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока, определен с чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна
– длъжникът по изпълнителното производство и срещу акт на съдебния изпълнител, подлежащ на
съдебен контрол на основание чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК, с оглед на което съдът
я намира за допустима, но разгледана
по същество за несонователна.
Изпълнително дело
№ 20208980400834 е образувано по
повод молба с вх. № 11847/03.09.2020 г. от О. К. с ЕИК:.представлявана от д – р В. В.– кмет, срещу
длъжника „Е.– Т.“ ЕООД, с ЕИК:., представляван от К. Г. Д.
Същото е заведено за принудително изпълнение на парично вземане съгласно
Изпълнителен лист, издаден на 15.07.2020 г. от САС по т.д. № 4546/2019 г.
Срещу
разпореждането на САС, въз основа на което е издаден изпълнителният лист, е
депозирана жалба от длъжника пред Върховния касационен съд, чието произнасяне
предстои. Вследствие на изложеното, длъжникът е поискал и спиране на
изпълнителното производство, тъй като е счел, че атакуването на процесното
разпореждане е достатъчно основание за това.
Предвид приетото
за установено и изложеното в жалбата и възражението, настоящият съдебен състав
намира, че с молбата, депозирана
от длъжника, е поискано спиране на изпълнителното дело, като сред изтъкнатите в
нея доводи не се съдържа каквото и да е изложение за наличие на
законоустановените основания за спиране на изпълнителното производство,
предвидени изрично и изчерпателно в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 ГПК. Всички
регламентирани в тази разпоредба основания се явяват временна пречка за
осъществяването на принудителни действия в рамките на изпълнителното
производство, но обстоятелството, че е обжалвано разпореждането, въз основа на което е
издаден изпълнителният лист не е сред тях. Този извод се затвърждава, имайки
предвид и разпоредбата на чл. 407, ал. 2 ГПК, според която обжавалването на
разпореждането, с което молбата за издаване на изпълнителен лист се уважава, не
спира изпълнението. За пълнота следва да бъде отбелязано, че
изтъкнатите от длъжника аргументи, налагащи спиране на изпълнителното
производство, не намират правно основание и в нормата на чл. 432, ал. 1, т. 7 ГПК, доколкото не се касае за други случаи, предвидени в закон.
Спирането
на изпълнението е процесуален институт, намерил своята позитивна уредба в нормата на чл.
432, ал. 1 ГПК, като основанията са ясно дефинирани в нея. В тежест на
жалбоподателя е да докаже наличието на някое от тях, за да постигне
ефекта на спиране на изпълнението по изпълнителното дело. Същият обаче не го е
направил, поради което
съвсем правилно сезираният с искането за спиране ЧСИ го е отклонил, като е
приел, че отсъстват процесуални предпоставки за подобно временно
преустановяване на течащото изпълнение.
В обобщение,
съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.
По
съображенията, обосноваващи неоснователност на жалбата, без уважение трябва да
бъде оставено и искането за спиране на действията по изпълнението по чл. 438 ГПК.
Водим от горното и на
основание чл.437 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 15520/19.10.2020 г., депозирана от длъжника „Е.– Т.“ ЕООД, с ЕИК: ., представляван от К. Г. Д., в качеството му на
длъжник, действащ чрез адв. В. Б. против Постановление от 07.10.2020 г. по Изпълнително дело № 20208980400834 по описа на ЧСИ С. Н., с рег. № 898 и с район на действие ВОС, с която е отказано да бъде спряно производството по изпълнителното дело, както и инкорпорираното в нея искане за спиране на изпълнението при обжалване, като неоснователни.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.