Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр. Русе, 09.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд в публично заседание на девети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря
Борянка Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 852 по описа
за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК
от М.О.Х. против С.М.Х..
Ищецът твърди,
че са сключили граждански брак с ответника на 04.12.2009 год., като от брака е
родено детето М* С* Х., ЕГН **********.
Ищецът
заявява, че още от самото начало на връзката им тя е поела финансовата издръжка
на семейството с помощта на своите родители. През последните години започнало отчуждение между съпрузите, като
възникнали семейни скандали, породени както от недостиг на средства, така и
поради обстоятелството, че съпругът започнал по- често в ежедневието си да злоупотребява
с алкохол и така постепенно се стигнало
до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, чието прекратяване желае, без
съдът да се произнася по въпроса за брачната вина. Ищецът претендира
упражняването на родителските права по отношение на детето М*, като счита, че
през всичките години от съществуване на брака е доказала, че е по- отговорният
родител. Претендира определяне на местоживеенето на детето при нея, предлага
режим на лични отношения на детето с бащата и претендира издръжка в размер 155
лева месечно, желае да възстанови
предбрачното си фамилно име Г*.
Ответникът
оспорва обстоятелствата, изложени в исковата молба за липса на участие във
финансовите дела на семейството от негова страна. Счита, че той е по-
пригодният да упражнява родителските права родител, като заявява насрещна
претенция за предоставянето им на него и определяне на местоживеенето на детето
при него. Желае на майката да бъде определен
максимално разширен режим на лични отношения с детето и претендира
издръжка в размер на 160 лева месечно.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Видно
от Удостоверение за сключен граждански брак серия РС- АБ, № **********,
издадено на 04.12.2009 год. от Община Р* въз основа на акт за граждански брак №
0651/04.12.2009 год. С.М.Х., ЕГН ********** и М.О. Г*, ЕГН ********** са
сключили граждански брак на 04.12.2009 год. в гр. Р*, за което е съставен акт №
0651, като съпругата след брака приела да носи фамилното име Х..
Допреди
раздялата страните са живели в семейното жилище, което понастоящем е напуснато
от съпругата.
По
време на брака, на 25.02.2010 год. е родено детето М* С* Х., ЕГН **********.
От
показанията на свидетелите се установи, че двамата родители са полагали грижи
за детето, като сестрата и майката на съпруга са замествали неговата грижа,
предвид служебната му ангажираност през деня. И двамата родители са работили,
като бащата е имал възможност да взема и води детето от детска градина и
училище и на спорт в извънучебно време, тъй като е разполагал с автомобил и
свидетелство за управление на МПС, с каквито майката не разполага. Роднините на
бащата били доста активни в помощта, която оказвали на младото семейство,
включително финансова, тъй като С.Х. е имал финансови задължения отпреди брака
и доходите му не позволявали да посреща и миналите си задължения, и тези на
семейството си. Защо не е потърсил по- добре платена работа или допълнителна такава,
предвид работното му време до около 15.00 часа, за да не разчита на майка си и
на роднините на съпругата си, остана неизяснено по делото. Роднините на
съпругата също са оказвали финансова помощ, макар и постоянно пребиваващи в
чужбина.
Понастоящем
родителските права по отношение на детето се упражняват на практика съвместно,
тъй като по съгласие на родителите детето живее при единия една седмица и при
другия- следващата, като се редуват. Този режим обаче е нежелан от родителите и
неполезен за детето, тъй като то е ученичка и постоянната смяна на дома би се
отразила и върху битието му, и върху емоциите му, и върху успеха му.
Недоказано
остана твърдението на ответника, че на 04.01.2020 год. съпругата напуснала
жилището, без да се интересува кой ще се грижи за детето. Напротив, при
раздялата си съпрузите са се уговорили една седмица детето да бъде при баща си
и една- при майка си.
След
раздялата на родителите роднините на бащата не са ангажирани с отглеждането му,
детето продължава да има висок успех в училище. В условията на извънредното
положение, когато пребивава в дома на майката, детето се справя само с уроците
и домашните си, а при нужда получава помощ от прабаба си по майчина линия.
Когато детето пребивава в дома на бащата, бабата по бащина линия е основно
ангажирана в подготовката и обучението му. Следва да се спомене, че дете на 10
години трябва да бъде значително по- самостоятелно и да ползва помощ от
родители и роднини само в краен случай. Страните не спорят, че детето посещава
занималня, което ще продължи и следващата учебна година.
Въз основа на горните факти, съдът
намира за установено от правна страна следното:
I. По иска с правна квалификация чл.
49, ал. 1 от СК.
Бракът е уреден като траен (пожизнен)
съюз, изграден върху взаимната любов, доверието и уважението, върху
равноправието между мъжа и жената, единството на личните и обществени интереси,
сътрудничество и взаимната помощ в семейния живот. Съпрузите чрез взаимно
разбирателство и общи усилия са длъжни да обезпечат благополучието на семейството
и да се грижат за издръжката и възпитанието на децата.
Постановление
№ 10 от 3.XI.1971 г., Пленум на ВС, актуално и днес, дава дефиниция на
дълбокото и непоправимо разстройство на брака, а именно: дълбоко е това
разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и
другарски отношения. В тези случаи брачната връзка съществува само формално и в
нея няма такова съдържание, каквото изискват законът и моралът. Непоправимо е
разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормални
отношения между съпрузите. То ще бъде налице, когато отношенията между
съпрузите са достигнали такова лошо състояние, което изключва възможността да
се преодолее. От своя страна липсата на физическа и духовна взаимност между
страните, както и системния психически и физически тормоз от страна на съпруга,
са довели да изпразване на съществуващата между тях брачна връзка от нормалното
й съдържание – същата е престанала да изпълнява социалната си функция и е
изцяло и окончателно разстроена. Семейната общност е разкъсана по необратим и
непреодолим начин, брачната връзка съществува само формално, поради което не е
полезна нито за съпрузите, нито за обществото.
По
изложените съображения настоящият състав на съда намира, че предявения конститутивен
иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, е основателен и следва да
бъде уважен, като сключения между страните брак бъде прекратен, без съдът да се
произнася по въпроса за вината.
II.
Фамилното име след развода – чл. 53 СК.
След
прекратяването на брака ищецът следва да носи предбрачното си фамилно име – Г*,
тъй като е заявила, че желае да се възползва от тази възможност. Становището на
ответника по този въпрос е ирелевантно, тъй като правото на избор е на съпруга,
който е променил името си.
ІІІ. Досежно ползването на
семейното жилище – чл. 56 от СК.
При
допускане развода по искане на един от съпрузите съдът разрешава окончателно
въпроса за ползване на семейното жилище. Ответникът не претендира да му се предостави
ползването на семейното жилище, но тъй като то е собственост на неговата майка
и е напусната от ищеца, която също не претендира неговото ползване, съдът
намира, че следва да го предостави на съпруга..
ІV. Издръжка между съпрузите:
Страните
не претендират издръжка един спрямо друг.
V. Относно упражняването на
родителките права – чл. 59, ал. 2 СК.
Според
Постановление № 1/1957 год. на Пленума на ВС, т. 25 , при допускане на развода
съдът задължително решава въпроса за упражняване на родителските права върху
родените от брака деца. Съдът следва да уреди и личните отношения между децата
и родителя, на когото не е предоставено упражнението на родителските права. Той
трябва да разрешава въпроса за децата само с оглед на техните интереси, като
взема предвид досегашните грижи и отношения на родителите към децата, желанията
на съпрузите, техния морал, условията на живот при всекиго от тях, възрастта на
децата и личната им привързаност към единия или другия родител, социалното
обкръжение и материалните възможности.
Упражняването
на родителските права върху детето следва да бъде предоставено на майката, тъй
като това съответства на най- добрия негов интерес. Бащата оказва пълно
съдействие при отглеждането му, като осигурява транспортирането му, когато това
е невъзможно за майката. Вината за дълбокото разстройване на брака поначало е
без правно значение за предоставяне упражняването на родителските права.
На
бащата следва да бъде определен режим на лични отношения с детето, както е
поискано в исковата молба и направените в съдебно заседание уточнения относно
възможността съдът да определи по- разширен и различен режим, а именно: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване- от 18.00 ч. в петък до
18.00 ч. в неделя; половината от Коледните и Новогодишните празници на годината,
като през нечетните години детето ще бъде при бащата от 24.12. до 29.12.
включително, а през четните години- от 30.12. до 02.01. включително; детето ще
бъде при бащата половината от Великденската ваканция на детето, 30 дни през
лятната ваканция, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката, както и по
всяко друго време по предварителна уговорка на родителите и при желание на
детето.
VІ. Издръжката на децата – чл. 143,
ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 5 от СК.
Съдът
намира, че предвид нормативно установените граници за минималния размер на
месечната издръжка за деца при развод от 152.50 лева, считано от 01.01.2020
год., нуждите на 10- годишната М* от храна, облекло и други потребности, както
и като вземе предвид възможностите на дължащия я родител, който декларира нетен
доход 463.00 лева, следва да определи същата в близък до този размер. Ищецът претендира
издръжка в размер на 155.00 лева, платима до пето число на текущия месец, считано
от завеждане на иска на 13.02.2020 год. до законна промяна в обстоятелствата,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на падежа до
окончателното й изплащане, по следната банкова сметка: ***- BG88 UBBS 8002 1006 3492 30.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението в частта му относно присъдената
издръжка подлежи на предварително изпълнение.
VІІ. По разноските за делото.
При
този изход на спора и на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК разноските за делото
следва да останат в тежест на страните, както са ги направили.
На
основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, страните следва да заплатят по сметка на РРС държавна такса
за развода при решаване на делото в размер на по 20.00 лева всеки от тях.
На
основание чл. 69, ал. 1, т. 7 и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК дължимата от ответника държавна такса за присъдената
издръжка за бъдеще е в размер на 223.20 лева.
Мотивиран от
гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на 04.12.2009 год. в гр. Р*граждански
брак между С.М.Х., ЕГН ********** и М.О.Х., ЕГН **********, за който е съставен
акт за граждански брак № 0651/04.12.2009 год.
ПОСТАНОВЯВА след
прекратяване на брака жената да носи предбрачното фамилно име Г*, като след
прекратяването на брака същата се именува М.О. Георгиева.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на
семейното жилище, находящо с в гр. Р*, бул. М* Е* № 4, вх. 8, ет. 3, ап. 5, на С.М.Х..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на детето М* С* Х., родено на *** год., ЕГН ********** на майката М.О.Х.,
като определя местоживеенето му да е при нея.
ОПРЕДЕЛЯ режим на
лични контакти на бащата С.М.Х. с детето М* С*Х., както следва: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца с преспиване- от 18.00 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя;
половината от Коледните и Новогодишните празници на годината, като през
нечетните години детето ще бъде при бащата от 24.12. до 29.12. включително, а
през четните години- от 30.12. до 02.01. включително; детето ще бъде при бащата
половината от Великденската ваканция на детето, 30 дни през лятната ваканция,
несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката, както и по всяко друго време
по предварителна уговорка на родителите и при желание на детето.
ОСЪЖДА С.М.Х., ЕГН **********
да заплаща на М* С* Х., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен
представител М.О.Х., ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 155.00 лева, платима до пето число на текущия месец, считано от завеждане
на иска на 13.02.2020 год. до законна промяна в обстоятелствата, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на падежа до окончателното
й изплащане, по следната банкова сметка: ***- BG88 UBBS 8002 1006 3492 30.
ОСЪЖДА С.М.Х., ЕГН **********
да заплати по сметка на Русенски районен съд окончателна държавна такса в
размер на 20.00 лева по допускане на
развода и 223.20 лева- държавна такса за присъдената издръжка.
ОСЪЖДА М.О.Х., ЕГН **********
да заплати по сметка на Русенски районен съд държавна такса в размер на 20.00 лева по допускане на развода.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Русенски окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …..……………
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Русе в едноседмичен срок
от получаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:…………………