Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
15.06.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря
Йорданка Петрова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело №
5416 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 74063 от 21.04.2020 г. по гр.д. № 43770/2019 г. Софийски
районен съд, 156 състав: Отхвърлил предявените искове за признаване за
установено, че Д.С.А., ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК-******, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ
вр. чл. 200 ЗЗД вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2 118.67
лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия и стойността на услугата
дялово разпределение за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „-******,
аб. № 006968, за периода м. 05.2016 г. - м. 04.2018 г., както и сумата от 251.66
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия
за периода 14.09.2017 г. - 13.05.2019 г., както и сумата от 3.34 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за стойността на услугата
дялово разпределение за периода 30.06.2016 г. - 13.05.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
04.06.2019 г. по ч. гр. д. № 29311/2019 г. по описа на СРС, 156 състав;
Отхвърлил предявените искове за признаване за установено, че К.К.А., ЕГН **********,
дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК-******, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ вр. чл. 200 ЗЗД вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 529.66 лева, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи
условия и стойността на услугата дялово разпределение за недвижим имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „-******, аб. № 006968, за периода м. 05.2016 г. - м. 04.2018
г., както и сумата от 62.91 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за доставена топлинна енергия за периода 14.09.2017 г. - 13.05.2019
г., както и сумата от 0.83 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за стойността на услугата дялово разпределение за периода 30.06.2016
г. - 13.05.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 04.06.2019 г. по ч. гр. д. № 29311/2019 г. по
описа на СРС, 156 състав; Отхвърлил предявените искове за признаване за
установено, че С. К. А., ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК-******, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ
вр. чл. 200 ЗЗД вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 529.66 лева,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия и стойността на услугата
дялово разпределение за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „-******,
аб. № 006968, за периода м. 05.2016 г. - м. 04.2018 г., както и сумата от 62.91
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна
енергия за периода 14.09.2017 г. - 13.05.2019 г., както и сумата от 0.83 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за стойността на услугата
дялово разпределение за периода 30.06.2016 г. - 13.05.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
04.06.2019 г. по ч. гр. д. № 29311/2019 г. по описа на СРС, 156 състав. Решението
е постановено при участието на „Т.с.“ ЕООД, като трето лице помагач на страната
на ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, който го
обжалва с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния
закон и необоснованост. Неправилно СРС приел, че ответниците не са титуляри на
вещни права върху имота. По смисъла на § 1, т. 42 ДР ЗЕ, потребител на топлинна
енергия или природен газ за битови нужди било физическо лице – собственик или
ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване за домакинството си. По делото била представена молба от ДСК –
Жилищно кредитиране от 1990 г., в която бил описан подробно процесният имот
като собственост на Д. и К. А., върху който следва да се впише законна ипотека.
Тази молба била „документно свидетелство“ за съществуващо право на собственост,
което не трябвало да бъде пренебрегвано при преценката на доказателствата. Освен
това „ответникът“ бил положил подписа си като собственик на протокол от ОС на
ЕС от 27.08.2002 г. за избор на фирма за дялово разпределение, с което действие
той несъмнено признавал, че е собственик на процесния имот. Поради това моли
съда да отмени първоинстанционното решение, вкл. в частта за разноските и вместо
него постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски
и юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност на
евентуално претендирано от насрещните страни адвокатско възнаграждение.
Въззиваемите страни Д.С.А., К.К.А. и С. К. А., чрез назначения им по реда
на чл. 95 ГПК вр. чл. 23 ЗПП процесуален представител адв. П.Л. от САК са
депозирали писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорват
жалбата и молят съда да потвърди решението като правилно. Съображения излагат в
писмени бележки от 21.04.2021 г.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно и субективно
пасивно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответниците са собственици на топлоснабден имот на адрес: гр.
София, ж.к. „-******, и като такива – клиенти на топлинна енергия за битови
нужди.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответниците
чрез процесуалния им представител адв. Л. са оспорили предявените искове, вкл.
са оспорили твърдението да са съсобственици на процесния имот. Искали са от
съда да отхвърли исковете.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. При постановяването му не са
нарушени императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата настоящият
състав го намира за правилно по следните съображения:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора
редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.
1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3.
Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен
договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди, какъвто е и „битовият клиент”, който според легалното определение
в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г.) е клиент,
който купува енергия за собствени битови нужди. Присъединяването на
топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа,
както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа
на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на
вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради
това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия
те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване,
за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи чрез пълно
и главно доказване факта, че ответниците са клиенти на топлинна енергия,
както му е указано с изготвения на основание чл. 146 ГПК доклад. За доказване на този факт ищецът е
представил молба от ДСК до I нотариус при Народен съд - гр. София за вписване съгласно
чл. 24 от Закона за Държавната спестовна каса на законна ипотека, обезпечаваща
изплащането на отпуснат заем за жилищно строителство на Д. С. А. и ..........ов
А. по отношение на процесния имот, която ипотека е вписана на неясна
дата, и удостоверение за наследници от 09.04.2019 г., съгласно което К.М.А. е
починал на 03.04.2013 г. и е оставил за наследници ответниците – съпруга и
деца.
Настоящият състав намира, че молбата за вписване на законна ипотека по чл.
24 ЗДСК (отм.) не представлява пряко доказателство, удостоверяващо
титулярството в правото на собственост върху топлоснабдявания имот. Като
основание в молбата е посочена заповед № 884/21.11.1990 г. на ОбНС „Сердика“,
който административен акт не подлежи на вписване съгласно чл. 5, б. „а“ от
Правилника за вписванията в относимата му редакция. Същевременно съгласно чл. 24, ал. 3 ЗДСК (отм.), вписването и заличаването
на законна ипотека се извършва въз основа на писмо на Държавната
спестовна каса, без да се представя договор или други книжа. От това следва, че
при вписване на законната ипотека по този ред не се извършва проверка относно
правото на собственост на ипотекарния длъжник върху имота – предмет на
ипотеката. Поради това този документ може да служи само като индиция, че посочените
в него лица са притежавали право на собственост върху процесния имот, но не е
достатъчен, за да обуслови категоричен извод в тази насока. Извод, че
ответниците са собственици на имота не следва и от приложения към исковата
молба списък без дата, в който срещу ап. 33 е записано лице с различно презиме
от това на ответницата Д.С.А..
С доклада по делото първоинстанционният съд е указал на ищеца, че следва да
докаже пълно и главно наличието на облигационно правоотношение между страните,
във връзка с което на ищеца е издадено поисканото съдебно удостоверение за
снабдяване със заповед № 884/21.11.1990 г. на ОбНС „Сердика“. Удостоверението е
получено от процесуален представител на ищеца, но заповедта не е представена в
проведеното второ съдебно заседание в първата инстанция, нито са представени
други доказателства, от които да се установи твърдяното право на собственост. Ето
защо правилно районният съд е приложил неблагоприятните последици на правилата
за разпределение на доказателствената тежест, като е приел недоказания факт за
неосъществил се.
След като не е доказано наличие на облигационно правоотношение между страните
по доставка на топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот,
ответниците не дължат цената на доставената в имота топлинна енергия, а
предявените искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне. Предвид
съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното решение следва
да бъде потвърдено.
При този изход, разноски за настоящата инстанция на
въззивника не се следват, а от въззиваемите не са направени такива, поради
което разноски не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 74063 от 21.04.2020 г., постановено по гр.д. № 43770/2019 г. на
Софийски районен съд, 156 състав.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, ЕИК
*******, като трето лице помагач на страната на ищеца-въззивник „Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.