Решение по дело №459/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, предявена от „Рейндж“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя Н. В. В., депозирана чрез адвокат А., против Решение № 92 от 19.01.2024г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 5603/2023г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 678065- F-664874 от 25.11.2022г., издадено от Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Пловдив, с което на „Рейндж“ ЕООД, с ЕИК *********, са наложени на основание чл. 180, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС – 20 броя имуществени санкции за описани нарушения от т.2 до т.21.

Касационният жалбоподател моли да се отмени обжалвания съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен. Прави възражение за неправилно приложение на материалния и на процесуалния закон и необоснована преценка на събраните по делото доказателства. Претендира разноските по делото.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Пловдив, чрез процесуалния си представител, намира касационните оплаквания за неоснователни. Представя и подробно писмено становище. Претендира оставяне в сила на оспорения съдебен акт и юрисконсултско възнаграждение.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на районния е правилно и законосъобразно.

Пловдивският административен съд, като провери законосъобразността на решението на ПРС във връзка с наведените от жалбоподателя оплаквания и с оглед на приложените към делото доказателства, намери следното :

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

ПРС е установил, че „Рейндж“ ЕООД е санкционирано за това, че като данъчно задължено лице, установено на територията на страната, не е начислило следващият се ДДС по облагаеми доставки, извършени за данъчни периоди от 21.08.2020 г. до 07.04.2022 г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок, въпреки, че е било длъжно.

За периода 01.08.2019 г. - 31.07.2020 г., задълженото лице е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 1, изр. 1-во и ал. 2 ЗДДС в размер над 50 000 лева, а именно 50 261,13 лева, формиран от продажба и разпространение на интернет, проектиране, изграждане, поддръжка на кабелни мрежи, видеонаблюдение, продажба, ремонт и поддръжка на компютърна и офис техника /облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната/, както и от финансови услуги като партньор на „Изипей" АД - извършване на плащания на битови сметка и платежни нареждания.

На основание чл. 96, ал. 2 ЗДДС облагаемият оборот е сумата от данъчните основи и извършените от лицето облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка на данъка, доставките на финансови услуги по чл. 46 от Закона и доставките на застрахователни услуги по чл. 47 от същия закон. Достигнатият оборот е формиран от стойностите на отчетените обороти от ЕКАФП описани подробно в приложение № 1, неразделна част от издадения АУАН.

На основание чл. 96, ал. 1, изр. 1-во от ЗДДС за дружеството е възникнало задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнал оборот над 50 000 лева, тоест същото е следвало да бъде подадено до 07.08.2020 г., включително.

Заявление за регистрация, обаче, е подадено на 19.03.2022 г. в ТД на НАП [населено място] с вх. № 303912201568981, като същото е регистрирано на по ЗДДС, считано от 08.04.2022 г. - датата на връчване на акт за регистрация по ЗДДС № 160422201818352 от 04.04.2022 г.

Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите.

Ето защо е прието, че за дружеството за времето от 21.08.2020 г. до 07.04.2022 г. е възникнало задължение да начисли ДДС за 21 отделни периода, подробно описани в АУАН и НП.

Наказващият орган е приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС, вр. чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС.

Издадено е Предупреждение № 678064-Р-664874 от 25.11.2022 г., с което наказващият орган приел, че относно нарушението по т. 1 за период 21.08.2020 г. до 31.08.2020 г., дружеството е следвало да бъде предупредено, а относно останалите 20 периода, за описани нарушения от т. 2 до т. 21, са наложени 20 броя имуществени санкции.

Първоинстанционният съд е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства в тяхната хронология и логическа последователност и е достигнал до извода, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в законовоопределените срокове.

Обсъдил е Приложение № 1, неразделна част от АУАН сер. № [рег. номер] от 24.06.2022 г. - справка за реализиран облагаем оборот и е установил, че към месец юли 2020 г., дружеството е достигнало оборот за последните дванадесет месеца в размер от 50 261,13 лева. Установил е още, че са налице отделни графи, които включват финансови услуги като партньор на „Изипей" и оборот формиран от продажба и разпространение на интернет, проектиране, изграждане, поддръжка на кабелни мрежи, видео наблюдение, продажба, ремонт и поддръжка на компютърна и офис техника.

Въз основа на данни от фискално устройство РБКГО: 4409617 за период от 21.08.2020 г. до 07.04.2022 г. е установил за периода, помесечно какъв е бил оборотът на дружеството и какъв е дължимият данък ДДС, в случай, че е имало регистрация по ЗДДС.

ПРС е приел, че дружеството е извършило нарушение по чл. 86, ал. 1, т.1, т.2, т. 3 и ал. 2, вр. чл. 102, ал. 3, т. 3 ЗДДС, доколкото същото е надхвърлило годишен оборот за периода от месец август 2019 г. до месец юли 2020 г. от над 50 000 лева, но не се е регистрирало по ДДС, въпреки, че е било задължено по силата на тези разпоредби.

Съдът е коментирал изрично, че това е нарушената норма, която е действала към момента на извършване на нарушението, а към настоящия момент задължителната регистрация настъпва при достигане на оборот от 100 000 лева /01.01.2024 г./, а от 01.01.2025 г. ще бъде 166 000 лева. Позовал се е и на нормата на чл. 3, ал. 1 ЗАНН, съгласно която за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, а разпоредбата на ал. 2 е в насока, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.

ПРС е приел, че в случая не са налице условията за прилагането на по-благоприятен закон. Също, че не е налице маловажност на случая, тъй като се отнася за нарушение за съставомерността на което е без значение настъпването или не на вредни последици или ощетяването на бюджета. При това в продължение на двадесет месеца държавният бюджет е бил ощетен.

Районният съд е приел, че размерът на имуществените санкции от т. 2 до т. 21 от наказателното постановление са правилно определени на основание чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС и са в размер на дължимия данък, но не по-малко от 500 лева.

Решението е правилно. При постановяване на решението си районният съд подробно е изследвал спорните въпроси. В мотивите на оспореното решение е даден отговор на всеки един от доводите на касационния жалбоподател и тези правни изводи на РС се споделят от настоящата инстанция.

Следва изрично да се посочи, че в приложение №1, което е неразделна част от АУАН, се установява, че „Рейндж"ЕООД е формирало оборот за регистрация по ЗДДС по смисъла на чл. 96 ал. I и ал. 2 от ЗДДС от продажба и разпространение на интернет, проектиране, изграждане, поддръжка на кабелни мре продажба, ремонт и поддръжка на компютърна и офис техника, представляващи облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната към данъчнозадължени и данъчнонезадължени лица, както и от финансови услуги като партньор на „Изипей“АД. Извършените плащания на битови сметки и платежни нареждания се явяват освободени доставки на финансови услуги по чл. 46, но на основание чл. 96, ал. 2 от ЗДДС участват при формиране на облагаемия оборот за регистрация по ЗДДС, както правилно е изтъкнал процесуалният представител на ответника.

В приложение № 2, неразделна част от АУАН, са описани извършените от дружеството доставки за периода 21.08.2021 г. до 08.04.2022г, през който „Рейндж"ЕООД не е начислявало ДДС, поради това, че не е подало своевременно заявление за регистрация по ЗДДС, макар, че е било длъжно. Тези доставки са индивидуализирани чрез издадените от ФУ фискални бонове, и не включват извършени от дружеството освободени доставки. В Приложение № 1 оборотите са описани помесечно, като в отделни колони е направено разграничение между облагаеми и освободени доставки. Това описание по месеци е съобразено и с изискванията на чл. 87, ал.1 от ЗДДС.

При това положение касационният съд намира, че с нищо не е нарушено правото на защита на административнонаказаното лице, тъй като същото е напълно във възможност да разбере какво е неговото поведение и за какво нарушение му е наложено административно наказание.

Относно неприложимостта на по-благоприятния закон, следва да се посочи, че от Протокол № ********** от 04.04.2022г. за извършена проверка на дружеството за установяване на факти и обстоятелства от значение за регистрацията по ЗДДС се установява, че към дата 30.09.2021г. дружеството е реализирало оборот над 100 000лв. При това положение изводите на ПРС са правилни.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Предвид изхода на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, на ответника следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева, платимо от касационния жалбоподател.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 92 от 19.01.2024г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 5603/2023г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА „Рейндж“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя Н. В. В., да заплати в полза на Национална агенция за приходите сумата в размер на 100лв. /сто лева/.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.