РЕШЕНИЕ
№ 260010/08.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, Гражданска колегия, Втори състав в открито съдебно заседание
проведено на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА - АЛЕКСОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПАВЛОВА, като разгледа докладваното от съдия Атанасова-Алексова т. д. № 26 / 2020 г. по описа на Окръжен съд Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени искове с правно основание чл. 288 от ТЗ, във вр. с чл. 99, вр. чл.
79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 86 ЗЗД.
ОТ: „ВЪГЛЕДОБИВ БОБОВ ДОЛ" ЕООД /н/
гр. Бобов дол, ул.“Георги Димитров", ЕИК *********, представлявано от синдика Б.Л.Б.,
със съдебен адрес:***
СРЕЩУ: "МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ"
ЕАД, гр.Перник, пл.„Св.Иван Рилски"№1, ЕИК *********, представлявано от
В.М.М.
с ИСКАНЕ: бъде осъден
ответникът ДА ЗАПЛАТИ на „Въгледобив
Бобов дол"ЕООД/н/, гр. Бобов дол:
-
по Договор за покупко-продажба на вземания от 12.11.2010г. сумата от 10 943 525,24 лева, от които 8 387
628,58 лева главница и 2 555 896,66 лева - законова лихва от
11.05.2017г. до датата на завеждане на исковата молба, както и законовата лихва
до датата на плащане;
-
по
Договор за прехвърляне на вземане от 03.09.2012г. сумата от 1
696 138,88 лева, от които: 1
300 000,00 лева главница и 396
138,88 лева - законова лихва от 11.05.2017г. до датата на завеждане на
исковата молба, както и законовата лихва до датата на плащане
По изложени в исковата молба обстоятелства ищецът твърди, че с Договор
за покупко-продажба на вземания от 12.11.2010г. „Въгледобив Бобов дол” ЕООД
като цедент прехвърлил на „Мини открит въгледобив“ЕАД като цесионер свои
вземания от три дружества - „Корником“ ООД, „Еко анализ“ ЕООД и „Минна
компания“ ЕООД. Уговорената цена по договора в размер на 8 387 628,58 лева
следвало да бъде платена на „Въгледобив Бобов дол”ЕООД в срок до 5 години от
подписването на договора. Цената не била платена.
С Договор за прехвърляне на вземане от 03.09.2012г. „Въгледобив Бобов
дол”ЕООД като цедент прехвърлил на „Мини открит въгледобив“ЕАД като цесионер
свои вземания от „ТИБИЕЛ“ЕООД. Уговорената цена по договора в размер на 1 300
000 лева следвало да бъде платена на „Въгледобив Бобов дол”ЕООД в срок до 5
години от подписването на договора. Тази цена също не била платена.
С писмо до „Мини открит въгледобив“ЕАД, получено на 06.02.2020г.,
синдикът отправил покана за плащане, но това така и не било извършено.
В отговора на исковата молба ответникът „Мини Открит Въгледобив“ ЕАД
оспорва предявените искове. Твърди, че съобразно вписания в Търговския регистър
предмет на дейност на „Въгледобив Бобов дол”ЕООД /н/, управителят О.К.З. не бил
имал правомощието да сключва договори за цесия и при сключването на процесиите
договори действал извън кръга на своите компетенции. Поради което действията,
извършени без представителна власт, не обвързвали представляваното лице и
„Въгледобив Бобов дол”ЕООД /н/ не било обвързано от процесиите договори за
цесия.
На следващо място, ответникът навежда доводи за неоснователност на
исковите претенции поради обстоятелството, че цедентът „Въгледобив Бобов дол”
ЕООД /н/ не бил изпълнил задължението си и по двата процесни договора за цесия
да уведоми третите задължени лица, вземанията му към които са били предмет по
договорите за цесия. Сочи, че по делото липсвали доказателства четирите
дружества длъжници - „Корником” ООД, „Минна компания”ЕООД, „Еко анализ” ЕООД и
„Тибиел” ЕООД да са били надлежно уведомени за извършените цесии, а
неизпълнението на това задължение обуславяло невъзможността на „Мини Открит
Въгледобив”ЕАД да събере вземанията си по двата договора и респективно да
изпълни корелативното си задължение за заплащане на договорената цена по
договорите. Това водело, като последица след себе си и обстоятелството, че
„Мини Открит Въгледобив”ЕАД не било изпаднало в забава за изпълнение на
насрещното си задължение за плащане на договорените цени по процесните
договори, задълженията му не били изискуеми, а предявените осъдителни искове за
заплащане главниците по двата договора, ведно с мораторните лихви по тях, се
явявали неоснователни.
Ответното дружество прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на вземанията на „Въгледобив Бобов дол”ЕООД /н/ по процесните
договори за цесия. С оглед на изложеното по-горе относно невъзможността на
договорите за цесия да породят действие по отношение на цедента „Въгледобив
Бобов дол”ЕООД /н/, то не бил могъл да породи действие и ефектът на подновяване
на давностния срок по отношение на прехвърлените му вземания, респективно
поемането на задължението от страна на „Мини Открит Въгледобив”ЕАД.
Следователно, към момента на подаване на исковата молба, вземанията на
„Въгледобив Бобов дол”ЕООД към длъжниците „Корником”ООД, „Минна компания”ЕООД,
„Еко анализ”ЕООД и „Тибиел”ЕООД били погасени поради изтичането на 5-годишен
давностен срок и ищцовото дружество не притежавало притезателно право, което да
може ефективно да защити в настоящия процес.
Оспорват се претендираните от ищцовото дружество мораторни лихви. С
оглед неоснователността на исковете за главници по двата договора за цесия,
неоснователни се явявали и акцесорните искове за лихви за забава. Оспорват се
същите и по размер, като се прави възражение и за погасяването им по давност.
С допълнителната искова молба се навеждат доводи за неоснователност на
възражението за изтекла погасителна давност на вземанията на ищеца съм третите
задължени лица, като от значение били единствено посочените в двата договора за
цесия срокове, в които ответното дружество следвало да плати задълженията си.
В допълнителния отговор на исковата молба ответникът отново излага, че
нямало доказателства за оправомощаването на управителя за сключването на
договорите за цесия, на които се основава исковата претенция и че цедентът не
бил уведомил длъжниците за сключената цесия, поради което исковата претенция се
явявала неоснователна.
Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 12.11.2010г. между „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД, като цедент и „Мини открит
въгледобив“ ЕАД, като цесионер, е сключен Договор за покупко-продажба на
вземания, представен като доказателство по делото. По силата на същия, Цедентът
прехвърля възмездно на Цесионера всички свои вземания от следните дружества:
-
от „Корником“ ООД - в размер на 2 819 686,77 лева, произтичащи от
Договор за заем от 14.09.2007г. и представляващи 2 590 050,60 лева главница и
разликата - лихва до момента на сключването на договора;
-
от „Еко анализ“ ЕООД - в размер на 302 459.04 лева, произтичащи от
Договор за оказване на временна финансова помощ от 01.12.2008г. и
представляваща главница по договора;
-
от „Минна компания“ ЕООД - в размер на 5 265 482. 77 лева, произтичащи
от Договор за оказване на временна финансова помощ от 15.07.2008г. и Анекс към
него от 05.01.2009г., от които главница в размер на 4 649 038.57 лева, а
останалата сума - лихва до 11.11.2010г. включително.
Общият размер на прехвърлените вземания е 8 387 628,58 лева.
Видно от същия договор, Цесионерът „Мини открит въгледобив“ ЕАД се
съгласил да придобие вземанията на „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД към посочените
длъжници за сумата от 8 387 628.58 лева. Уговорено е в т.5.2. от Договора, че
продажната цена ще бъде заплатена в срок до пет години от подписването му в
брой или по банков път.
По силата на т.6.2. и т. 6.3. от Договора, Цедентът се е задължил в срок
от три работни дни от сключването му, да уведоми писмено длъжниците за
извършеното прехвърляне на вземането, както и да предаде на Цесионера
оригиналите на документите, удостоверяващи и доказващи ликвидността и
изискуемостта на цедираното вземане. Съгласно т. 9.1. от Договора, при
неизпълнение на задължението за уведомяване на длъжника, Цесионерът има право
сам да извърши уведомяването от името и за сметка на Цедента.
Като доказателства по делото са представени три броя уведомления с дата
12.11.2010г. от „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД до „Корником“ ООД, „Еко анализ“
ЕООД и до „Минна компания“ ЕООД, с които
Цедентът уведомява длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията към тях
на „Мини открит въгледобив“ ЕАД, без надлежно удостоверена дата на получаването
им от длъжниците, както и Приемо-предавателен протокол, с който Цедентът е
предал на Цесионера в оригинал следните документи: Договор за заем от
14.09.2007г., Договор за оказване на временна финансова помощ от 01.12.2008г.,
Договор за оказване на временна финансова помощ от 15.07.2008г. и Анекс към
него от 05.01.2009г.
Цедентът е отправил писмена покана до Цесионера за заплащане на
задължението му в размер на 8 387 628,58 лева в петдневен срок от получаването
й, като е посочил и банкова сметка, ***. Поканата е получена от Цесионера на
06.02.2020г.
На 03.09.2012г. между „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД, като Цедент и „Мини
открит въгледобив“ ЕАД, като Цесионер, е сключен Договор за прехвърляне на
вземане, представен като доказателство по делото. По силата на същия, Цедентът
прехвърля възмездно на Цесионера всички свои вземания към „Тибиел“ ЕООД в
размер на 2 500 000 лева, произтичащи от Договор за продажба на въглища от
01.09.2011г., съгласно фактури, подробно описани в договора за цесия. Видно от същия
договор, Цесионерът „Мини открит въгледобив“ ЕАД се е съгласил да придобие
вземанията на „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД към „Тибиел“ ЕООД за сумата от 1 300
000 лева. Уговорено е в т.3 от Договора, че продажната цена ще бъде заплатена
разсрочено в срок до пет години.
По силата на т.4.2. и т. 4.3. от Договора, Цедентът се е задължил да
уведоми писмено длъжника „Тибиел“ ЕООД за извършеното прехвърляне на вземането
в срок от три работни дни от сключването на договора, както и да предаде на
Цесионера документите, удостоверяващи цедираното вземане. Съгласно т. 7.1. от
Договора, при неизпълнение на задължението за уведомяване на длъжника, Цесионерът
има право сам да извърши уведомяването от името и за сметка на Цедента.
Цедентът е отправил писмена покана до Цесионера за заплащане на
задължението му в размер на 1 300 000 лева в петдневен срок от получаването й,
като е посочил и банкова сметка, ***. Поканата е получена от Цесионера на
06.02.2020г.
От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно -
икономическа експертиза, се установява, че задълженията по договорите за
прехвърляне на вземания от 12.11.2010г. и 03.09.2012г., са осчетоводени от
ответника по делото по сметка 4861 Разчети за задължения по договори за цесии,
с основание „Договор за цесия с Въгледобив Бобов дол“, като няма извършени
плащания до момента на депозиране на исковата молба. В счетоводството на „Минна
компания“ ЕООД, съгласно Дневник на сметка 499 /3 Други кредитори Договори за
цесии, по партида на „Мини открит въгледобив“ЕАД, е осчетоводено Уведомление по
чл.99 от 12.11.2010г. Дружествата „Корником“ ЕООД и „Еко анализ“ ЕООД не са
предоставили информация за получени уведомления за извършената цесия. Сумите по
фактури, дължими от „Тибиел“ ЕООД на „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД, са
осчетоводени като от сметка 401 Доставчици, на „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД, са
прехвърлени в сметка 499 Други кредитори, на „Мини открит въгледобив“ ЕАД , за
цялата сума в размер на 2 500 000,00 лева.
От изготвеното допълнителното заключение на вещото лице се установява,
че на 15.11.2010г. с Договор за цесия „Мини открит въгледобив“ ЕАД е
прехвърлило вземането си към „Минна компания“ ЕООД в размер на 5 265 482. 77
лева, произтичащо от Договор за оказване на временна финансова помощ от
15.07.2008г. и Анекс към него от 05.01.2009г. на дружеството „Мира 2004“ ЕООД,
за което е изпратено Уведомление до „Минна компания“ ЕООД от „Мини открит въгледобив“
ЕАД с дата 15.11.2010г. Договорът за придобиване на вземането е надлежно
осчетоводен в счетоводството на цесионера „Мира 2004“ ЕООД.
След като взе предвид направените с
исковата молба, отговора на исковата молба, допълнителната искова молба и отговора
към нея искания и възражения на страните, Пернишкият окръжен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск се явява процесуално допустим –
предявен от активно легитимирана страна – цедент по договори за прехвърляне на
вземания, пред родово компетентния окръжен съд по седалището на юридическото
лице – ответник, за защита от неизпълнение на договорни задължения по сключени
между страните неформални договори за покупко-продажба на вземания.
Преценявайки изложените доводи, становището на
насрещната страна, както и събраните по делото доказателства, Пернишкият
окръжен съд намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 141, ал.1 от ТЗ
управителят на дружеството с ограничена отговорност организира и ръководи
дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание. Това
означава, че управителят разполага с обща компетентност по ръководство и
управление на дружествените работи, в това число той е компетентният орган да
сключва от името на дружеството всякакви договори във връзка с търговската му
дейност, която дейност впрочем не е ограничена само до вписания в ТР към АВ
предмет на дейност на дружеството. Ограничения в правомощията на управителя са
предвидени единствено в чл. 137 от ТЗ, който урежда въпросите от изключителната
компетентност на Общото събрание на ООД, както и в ал. 2 на чл. 141 от ТЗ,
съгласно която разпоредба други ограничения на представителната власт на
управителя, освен предвидено съвместно представителство от няколко управители,
нямат действие по отношение на трети лица.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че при сключването на процесиите договори управителят на „Въгледобив Бобов дол”ЕООД /н/ е действал без
представителна власт, поради което и извършените от него действия не обвързвали
представляваното лице „Въгледобив Бобов дол”ЕООД /н/ с процесните договори за
цесия. По силата на горепосочените разпоредби, именно управителят на
„Въгледобив Бобов дол”ЕООД /н/ е компетентният орган да сключва договори за
цесия и да прехвърля вземания на представляваното от него дружество. Дори и да
се приеме, че представителната власт на същия е била ограничена по силата на
посочения от ответника договор за възлагане на управлението на „Въгледобив
Бобов дол”ЕООД (непредставен като доказателство по делото), то това ограничение
не е обявено в ТР към АВ и не е известно на третите добросъвестни лица,
съконтахенти на дружеството. А съгласно презумпцията на чл. 301 ТЗ действията на представителя, действал
без да има представителна власт, се смятат потвърдени от търговеца, ако той не
се противопостави веднага след узнаването им. В този смисъл, самото подаване на
исковата молба и претендиране заплащането на сумите по процесните договори за
цесия, недвусмислено се смята за потвърждаване на извършените действия от
управителя на ищцовото дружество. Още повече, че съгласно т. 2 от ТР №5 от
12.12.2016г. по т.д. №5/2014г. на ВКС, ОСГТК, на висящата недействителност на
договора, сключен от лице, действало като представител, без да има
представителна власт, може да се позове само лицето, от името на което е
сключен договорът, но не и лицето, с което е договаряно.
Съдът намира за неоснователно и
възражението на ответника, че неизпълнението на задължението на цедента за уведомяване
на длъжниците обуславяло невъзможност на „Мини Открит Въгледобив”ЕАД да събере
вземанията си и да изпълни задължението си за заплащане на договорената цена по
договорите, поради което и ответникът не бил изпаднал в забава за изпълнение на
насрещното си задължение за плащане на договорените цени по процесните
договори.
Страни по договора за цесия са
цедентът и цесионерът. Съгласно чл. 99 ал.4 ЗЗД извършеното прехвърляне
обвързва и длъжника, като от момента на уведомлението старият кредитор се счита
за заменен с новия кредитор и именно на последния длъжникът следва да престира.
Последното обаче не придава на длъжника качеството на страна по договора за
прехвърляне на вземане и в този смисъл уговорките между страните по договора за
цесия относно реда за плащане цената по договора за цесия нямат действие спрямо
длъжника. Страните по цесионния договор в рамките на предвидената в чл. 9 от ЗЗД свобода на договаряне могат да постигнат съгласие относно цената на
договора и сроковете, в които същата да бъде платена, като при неизпълнение на
това задължение са приложими общите правила, касаещи неизпълнение на договор.
Дали цесионерът е изпълнил задължението си за плащане, както и каква е
причината страните да определят съответните срокове за плащане, касае вътрешните
отношения между страните по договора и по никакъв начин не обвързва длъжника.
Последният може да уговори срок за плащане на задължението си както със стария
кредитор, преди прехвърляне на вземането, така и с новия кредитор след
сключване на договора за цесия. Доказателства за наличие на такива уговорки
няма. А изпълнението на задължението на цесионера към цедента за заплащане на
договорената цена съгласно постигнатото съгласие в договора за цесия по никакъв
начин не е обвързано от изпълнението на задължението на третото лице - длъжник
към цесионера. Още повече, че с клаузи и в двата процесни договора за цесия е
овластен самият цесионер да уведоми длъжника за цесията, ако цедентът не стори
това.
Неоснователно е и възражението на
ответника, че вземанията на „Въгледобив Бобов дол” ЕООД към длъжниците
„Корником” ООД, „Минна компания” ЕООД, „Еко анализ” ЕООД и „Тибиел” ЕООД били
погасени поради изтичането на 5-годишен давностен срок и ищцовото дружество не
притежавало притежателно право, което да може ефективно да защити в настоящия
процес. Макар и прехвърлянето на вземанията, предмет на двата процесни
договора, да е възмездно и да намира приложение разпоредбата на чл. 100, ал. 1 ЗЗД, а именно, че цедентът отговаря за съществуването на вземанията по време на
прехвърлянето им (като в тази връзка терминът „съществуване на вземането“ в
теорията и съдебната практика се тълкува разширително и чл. 100, ал. 1 ЗЗД се
прилага както в случай, че вземането не съществува, така и когато вземането е
нищожно, унищожено, непрехвърлимо, прекратено, погасено по давност или
принадлежи на трето лице), то в настоящия случай, видно от представените по
делото доказателства, към момента на сключването на процесните договори за
цесия, прехвърлените вземания не са били погасени поради изтичането на
5-годишна давност от настъпването на изискуемостта им. Предмет и на двата
процесни договора са били ликвидни парични вземания към дружествата - длъжници,
които не са се превърнали в техни естествени задължения поради погасяването им
по давност.
Предвид изложеното, както и
отчитайки обстоятелството, че ответникът е осчетоводил задълженията си по
процесните договори за цесия, което по същество е действие, сочещо на
признаване на задължението и на неговия размер, то съдът намира, че исковете по
чл. 99, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД са доказани по своето основание и размер. В тази
връзка извършеното с Договор за цесия от 15.11.2010г. прехвърляне на вземане на
ответника към „Минна компания“ ЕООД в размер на 5 265 482. 77 лева на
дружеството „Мира 2004“ ЕООД, не обуславя неоснователност на исковата претенция
за тази сума, тъй като съгласно чл. 99, ал. 1 ЗЗД предмет на договор за цесия
може да бъде само вземане, а не и произтичащите от това вземане задължения.
Следователно с Договорът за цесия от 15.11.2010г. между „Мини Открит Въгледобив“ ЕАД като цедент и
„Мира 2004“ ЕООД като цесионер, последното дружество е придобило единствено
вземането предмет на договора към „Минна компания“ ЕООД в размер на 5 265 482.
77 лева, като задължението на „Мини Открит Въгледобив“ ЕАД по Договора за
покупко-продажба на вземания от 12.11.2010г. към цедента „Въгледобив Бобов
дол”ЕООД /н/ е останало непроменено.
С исковата молба се претендира
присъждане на обезщетение по чл. 86 ЗЗД в размер на 2 555 896.66 лв.
за периода от 11.05.2017г. до датата на завеждане на исковата молба във връзка
с неизпълнение на задължението на цесионера по Договора за покупко-продажба на
вземания от 12.11.2010г. Видно от т.5.2.
от същия, задължението в размер на 8 387 628.58 лева следва да бъде заплатено в
срок до пет години от подписването му. Следователно, считано от 12.11.2015г. и
на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД длъжникът цесионер е изпаднал в забава за
изпълнение на паричното си задължение, поради което и дължи на цедента
обезщетение по чл.86 ЗЗД. Съгласно заключението на съдебно-икономическата
експертиза за претендирания период от 11.05.2017г. до датата на завеждане на
исковата молба – 11.05. 2020г. дължимата лихва за забава е в размер на 2 555
896.66 лв., поради което претенцията на ищеца се явява основателна.
Неоснователно е възражението на ответника за погасяването й по давност поради
изтичането на 3-годишен давностен срок.
С исковата молба се претендира и присъждане на
обезщетение по чл. 86 ЗЗД в размер на 396 138.88 лв. за периода от
11.05.2017г. до датата на завеждане на исковата молба във връзка с неизпълнение
на задължението на цесионера по Договора
за прехвърляне на вземане от 03.09.2012г. Видно от т.3 от същия, задължението в
размер на 1 300 000 лева следва да бъде заплатено разсрочено в срок до пет
години. Страните не са договорили считано от кой начален момент следва да се
брои този срок, но тълкувайки договора съгласно правилото на чл. 20 ЗЗД, вр.
чл. 288 ТЗ, то съдът приема, че действителната воля на страните е била срокът
да тече от датата на сключването на договора (с оглед сходството при
формулирането на разпоредбите при двата процесни договора). Следователно, при
липсата на представен по делото погасителен план, то съдът приема, че считано
от 03.09.2017г. на
основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД длъжникът цесионер е изпаднал в забава за
изпълнение на паричното си задължение, поради което и считано от тази дата
дължи на цедента обезщетение по чл. 86 ЗЗД. Исковата претенция за лихви за
забава за периода от 11.05.2017г. до 03.09.2017г. се явява неоснователна, като
в тази част съдът не кредитира и заключението на вещото лице. Поради това и на
основание чл. 162 ГПК съдът, ползвайки общодостъпен софтуерен продукт, изчисли
претендираната лихва за забава за периода от 03.09.2017г. до датата на
завеждане на исковата молба - 11.05. 2020г. в размер на 354 611.10 лева, като
до този размер исковата претенция се явява основателна и следва да бъде
уважена, а за разликата от 41 527.78 лева лихва за забава за периода
11.05.2017г. - 03.09.2017г. до пълния претендиран размер от 396 138.88 лв., искът следва да се отхвърли
като неоснователен.
Върху претендираните главници в
размер на 8 387 628.58 лева по Договора за покупко-продажба на
вземания от 12.11.2010г. и в размер на 1 300 000 лева по Договора за
прехвърляне на вземане от 03.09.2012г. следва да се присъдят законните лихви,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на сумите.
По искането за заплащане на сторени
в настоящото производство разноски, съдът за да се произнесе взе предвид
следното:
Ищецът не е извършил разноски в
производството, доколкото хонорарът за вещо лице е платен от бюджетната сметка
на съда с оглед предявяването на иска от лице, обявено в несъстоятелност,
поради което и разноски не му се дължат.
С оглед изхода на делото в полза на
ответника следва да се присъдят разноски в размер на 4.27 лв., включващи разноски за
възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 620, ал.5 ТЗ и
съобразно уважената част от исковете ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати по сметка на ОС - Перник държавна такса в размер на 503 925,45
лв., както и сумата в размер на 299,00 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице, платено
от бюджетната сметка на съда.
Ищецът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса върху отхвърлената част от исковете в размер на
1 661,11 лв. и 1 лев възнаграждение за вещо лице, платено от бюджетната
сметка на съда.
По изложените съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА
"Мини открит въгледобив"ЕАД, гр.Перник, пл. „Св. Иван Рилски”, №1,
ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на „Въгледобив Бобов дол" ЕООД/н/,
гр.Бобов дол, ул. „Георги Димитров", ЕИК *********, представлявано от
синдика Б.Л.Б. сумата от 10 943 525,24
лева / десет милиона деветстотин
четиридесет и три хиляди петстотин двадесет и пет лева и 24 ст./,
представляваща сбора от главница по Договор за покупко-продажба на вземания от
12.11.2010г. в размер на 8 387 628,58 лева и
сумата 2 555 896,66 лева - лихва за забава от 11.05.2017г. до датата на
завеждане на исковата молба - 11.05.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата от 8 387 628,58 лева, считано от датата на предявяване на иска -
11.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1 654 611,10 лева / един милион
шестостин петдесет и четири хиляда шестстотин и единадесет лева /
престаряващата сбора от главница по Договор за прехвърляне на вземане от
03.09.2012г. в размер на 1 300 000,00 лева и сумата 354 611,10 лева -
лихва за забава от 03.09.2017г. до датата на завеждане на исковата молба -
11.05. 2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 1 300 000,00 лева,
считано от датата на предявяване на иска - 11.05.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска
за обезщетение за забава за неплащане на главницата по Договор за прехвърляне
на вземане от 03.09.2012г. за разликата, над присъдения до пълния претендиран
размер за сумата от 41 527.78 лв., за периода 11.05.2017г. - 03.09.2017г., като
НЕОСНОВАЕТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
„Въгледобив Бобов дол" ЕООД/н/, гр.Бобов дол, ул. „Георги Димитров",
ЕИК *********, представлявано от синдика Б.Л.Б., да заплати на "Мини
открит въгледобив"ЕАД, гр.Перник пл. „Св. Иван Рилски”, №1, ЕИК *********,
сумата от 4,27 лева, представляващи
направени по делото разноски, съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА
"Мини открит въгледобив" ЕАД, гр. Перник пл. „Св. Иван Рилски”, №1,
ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Пернишки окръжен съд държавна такса
в размер на сумата от 503 925,45 лева / петстотин и три хиляди деветстотин двадесет и пет лева и 45 ст./,
както и сумата в размер на 299.00 лева /двеста деветдесет и девет лева/,
представляваща възнаграждение за вещо лице, платено от бюджетната сметка на
съда.
ОСЪЖДА
„Въгледобив Бобов дол" ЕООД/н/, гр.Бобов дол, ул. „Георги Димитров",
ЕИК *********, представлявано от синдика Б.Л.Б., да заплати по сметка на
Пернишки окръжен съд държавна такса в размер на 1 661,11 лева възнаграждение за вещо лице, платено от бюджетната
сметка на съда.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: