Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 779 06.03.2018 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ІХ граждански състав, в публично заседание на двадесети февруари две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Павлина Попова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 13305 по описа на съда за 2017 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, против Т.В.Ц., с правно
основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Твърди се, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ
и за периода от 19.08.2011 г. до 22.05.2017 г. има задължения за предоставени
от експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода и отвеждане
на канална вода, в общ размер на 791.43
лева, за ползван от нея обект, находящ се в гр. П., ул. „Б.“ № **, бл. ****,
ет. *, ап. **. За потребените количества вода били издадени съответни фактури,
подробно описани в исковата молба с посочена дата на плащане, дължима сума и
период, за който се дължи сумата. При забава в плащанията абонатът следвало да
дължи и законна лихва, като в случая дължимото мораторно обезщетение възлизало
на сумата от 125.73 лева за периода
31.10.2011 г. – 31.05.2017 г. Твърди се,
че ответникът фигурира в
базата данни на оператора като потребител с № **********, тъй като и същата е
собственик на водоснабдения недвижим имот, а отношенията между дружеството и
клиентите му се уреждали от публично известни общи условия. Сочи, че в
конкретния случай, ответницата е придобила водоснабдения недвижим имот, чрез
договор за покупко-продажба от 31.07.2007 г., от който момент е възникнало и
качеството й на потребител. Излага, че в имота на потребителя има монтирано
едно измервателно устройство с № ***********, фигуриращ в картотеката на
дружеството, но различен от фабричния номер, поставен на корпуса на водомера.
Твърди се, че от началото на процесния период до 16.04.2015 г. потребените
количества вода са измервани по показанията на измервателното устройство, а от
20.05.2015 г. е начислявано количество вода по тарифа, съгласно Общите условия
на ищцовото дружество, тъй като монтираното в имота измервателно устройство не
е отговаряло на изискванията на Закона за измерванията. Сочи, че всеки
потребител следва да сменя монтираните в имота измервателни устройства за своя
сметка, тъй като за същите отговоря той. Монтираните измервателни устройства се
сменят или се проверяват от акредитирана лаборатория на всеки 10 г. и след като
този срок изтече следва да се извърши или проверка, или смяна на измервателното
устройство. В тази връзка твърди, че инкасаторът е връчил известие за нередовен
водомер на 18.02.2015 г., в което отбелязано, че водомерът е с дата на монтаж
повече от 10 г. и съгласно ЗИзм. следва да се монтирано ново измервателно
устройство или да се извърши проверка. Твърди се, че на 19.12.2016 г. и на
19.06.2017 г. са връчени покани за доброволно
плащане на адреса на водоснабдения имот, връчени на Р.Г. - като наемател на
водоснабдения имот, за дължими суми, но доброволно плащане не е постъпило. Тъй като дължимите суми не били
заплатени, срещу ответницата било депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение за дължимите суми, но по образуваното ч.гр.дело № 9069/2017 г. на ПРС, ІІІ гр.с-в, тя
в срока по чл. 414, ал.2 ГПК възразила срещу заповедта, че не дължи
изпълнение на вземанията, поради което в едномесечния срок по чл. 422 ГПК
ищецът предявил настоящите установителни искове за дължимостта на горните суми.
Претендират се законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 20.06.2017 г. до окончателното й погасяване и разноските в
настоящото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Т.В.Ц.,
е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове като неоснователни по основание и размер.
Възразява, че част от претендираните
задължения /за 9 броя фактури/ са погасени по давност, както следва: сумата от
38.06 лева – главница по фактура № 14635694/19.08.2011 г., както и
претендираната законна лихва върху тази сума; сумата от 11.71 лева – главница
по фактура № 14919772/26.09.2011 г., както и претендираната законна лихва върху
тази сума; сумата от 10.25 лева – главница по фактура № 15167642/20.10.2011 г.,
както и претендираната законна лихва върху тази сума; сумата от 8.78 лева –
главница по фактура № 15432349/18.11.2011 г., както и претендираната законна
лихва върху тази сума; сумата от 10.25 лева – главница по фактура №
15714475/20.12.2011 г., както и претендираната законна лихва върху тази сума;
сумата от 42.43 лева – главница по фактура № 20815814/22.07.2013 г., както и
претендираната законна лихва върху тази сума; сумата от 24.48 лева – главница
по фактура № 21617760/21.10.2013 г., както и претендираната законна лихва върху
тази сума; сумата от 14.69 лева – главница по фактура № 21904349/21.11.2013 г.,
както и претендираната законна лихва върху тази сума и сумата от 4.90 лева –
главница по фактура № 23486472/21.05.2014 г., както и претендираната законна
лихва върху тази сума.
По отношение на останалите претенции,
възразява, че начисляването и фактурирането на изразходвана вода е извършено
произволно, без да е извършено засичане на водомера и без да са съобразени
разпоредбите на Общите условия на ВиК оператора.
Предвид изложеното, искането е да се
отхвърлят предявените искове като неоснователни. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Видно от
приложеното ч.гр.д. № 9069/2017 г. по описа на ПРС, в полза на ищцовото
дружество е издадена заповед № 5776 за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.06.2017
г. срещу ответника за следните суми: 791.43
лева - главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на
питейна и отведена канална вода за периода от 19.08.2011 г. до 22.05.2017 г. за
обект, находящ се в гр. П., ул.
„Б.“ № **, бл. ****, ет. *, ап. **,
както и сумата от 125.73 лева -
представляваща обезщетение за забава за периода от 31.10.2011 г. до 31.05.2017
г., ведно със законна лихва от 30.06.2016 г., когато е подадено заявлението, до
окончателното изплащане. В срока по чл. 414 ГПК ответникът е възразил срещу
заповедта. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена
настоящата искова молба.
Ето защо и
съдът намира, че предявените установителни искове по реда на чл.422 ГПК са
допустими, тъй като са предявени в срок, в резултат от своевременно депозирано
възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите
вземания.
Относно тяхната основателност, съдът
намира следното:
За да
бъдат уважени предявените искове е необходимо по делото да бъде установено
наличието на определените в закона предпоставки, а именно: дружеството – ищец следва да докаже наличието на
валидно сключено облигационно отношение с ответника, т.е. да установи вземането
си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и
изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество
и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект,
находящ се в гр. П., ул. „Б.“ № **,
бл. ****, ет. *, ап. *, както и факта на настъпване на уговорения ден за
изпълнение на паричното задължение. Следва да докаже и, че през процесния
период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на общите условия.
Безспорно по делото е, че ищцовото
дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал. 1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу
заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.
11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР Общи условия на
договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един
местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
По делото са представени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр.Пловдив, действащи за периода от 09.06.2006
г. и от 11.08.2014 г.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия, потребители на ВиК услуги са
юридически или физически лица– собственици или ползватели на имоти, за които се
предоставят ВиК услуги.
За да
възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, то
той на първо място трябва да има качеството на „потребител” на тези услуги, по
смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор - Пловдив.
Следователно за възникване на
правоотношението по предоставяне на ВиК услуги, не е необходимо да се сключва
индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, а
обвързаността между страните възниква по силата на закона и Общите условия, поради което в случая безспорно се установява съществуването на
облигационна връзка между страните. Достатъчно
е да се установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги, съответно, че
общите условия са произвели действие.
В конкретния случай, не се спори,
че ответникът Т.В.Ц. е собственик на водоснабден обект, с аб. № **********, с
водомер № ***********, находящ се в гр. П., ул. „Б.“ № **, бл. ****, ет. *, ап. **, поради което и същата е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ.
Поради изложеното съдът приема, че между
страните по делото са налице договорни отношения за доставка на ВиК услуги,
съгласно Общите условия.
Основните спорни по делото въпроси
между страните, предвид релевираните от ответника възражения, се свеждат до
следното: дали ищецът е доставил през процесния период твърдените услуги - доставка на питейна вода и отвеждане на
канална вода, в посочените във фактурите количества и посочената стойност до
обекта на ответника.
Страните не спорят, а и от събраните
по делото доказателства – показанията на св. А. И.– ин.в ищцовото дружество и
св. Р.Г. – наемател на процесния имот, се установява, че през процесния период,
водоснабденият имот е обитаван от тричленното семейство на св. Г.. Установено е
също, както от показанията на свидетелите, така и от приложените извлечения от
карнети (л. 37-39), както и от известие за нередовен водомер (л.36), че за част
от процесния период, потребеното количество вода е било изчислявано, съобразно
показанията на водомера, а от 2015 г. - по тарифа. Съгласно разпоредбите на
Общите условия на ВиК – оператора, причината за промяната в начина за
изчисляване на потребеното количество вода произтича от обстоятелството, че от
монтирането в апартамента на ответницата измервателно устройство са изтекли
повече от 10 години, поради което съгласно разпоредбите на Закона за
измерванията, е следвало да бъде подменен за сметка на потребителя. Установено
е също, от доказателствата по делото, че ползувателят на имота е бил уведомяван
за това задължение, както устно от инкасатора – св. А. И., така и чрез
връчването на писмено Известие за нередовен водомер от 18.02.2015 г.
От показанията на св. Р.Г. се
установява, че въпреки тези уведомления, същата не е подменила водомера на
ползвания от нея водомер, нито е уведомила ответницата за извършване на
смяната.
От изложеното, се налага
изводът, че от последната метрологична проверка на процесния водомер до
началото на процесния период са изминали повече от 10 години, от което следва,
че за част от процесния период монтираният и намиращ се в апартамента на
ответника водомер не представлява годно измервателно средство за измерване,
съобразно нормативните изисквания. В тези случаи, съгласно чл. 26, ал. 2 от
Общите условия (2014 г.), съответно чл. 24, ал. 2 от Общите условия (2006 г.),
при повреждане на индивидуален водомер на потребител, „ВиК“ – операторът
начислява количеството изразходвана вода според средномесечния разход за
съответния период от предходната година за срока на предписанието по чл. 20 от
Общите условия, като след изтичането му „ВиК“ – операторът таксува потребителя
по реда на чл. 25, ал. 8 от Общите условия. Съгласно последната разпоредба,
месечното количество, изразходвана питейна вода се определя по 6 куб. м при
топлофицирано жилище и по 5 куб.м при нетоплофицирано жилище, за всеки
обитател. От приложените по делото писмени доказателства, а и от показанията на
св. А. И.– ин.във
ВиК, съдът приема, че в конкретния случай за част от процесния период
количеството изразходена питейна вода се е изчислявала по този метод. Съдът
намира, че в случая, е била приложима посочената разпоредба, доколкото е
категорично установено, че индивидуалния водомер в апартамента на ответника не
е представлявал годно измервателно средство.
От
показанията на св. И.става ясно, че същия е начислявал количество вода по
описаната разпоредба за двама обитатели. Този извод се потвърждава и от
представените по делото писмени доказателства – списък на фактури, в които
преобладаващото количество начислявана вода е 10 кубика (т.е. 2 обитатели по 5
куб.м). В конкретния случай, от показанията на св. Г. се установява, че за
процесния период, а и понастоящем, апартаментът е обитаван от трима обитатели –
тя, съпругът й и детето им, от което следва, че за част от процесния период
начисленото количество вода е било дори по-малко от дължимото, с оглед броя на
обитателите.
Предвид изложеното, съдът намира за неоснователно възражението на
ответницата, че ищецът е начислявал произволно потребените количества вода.
От заключението на вещото лице В.Ш. по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно
дадено и неоспорено от страните, се установява, че задълженията на абоната за
процесния период, съобразно издадените фактури, са както следва: главница –
791.43 лева, лихви – 125.73 лева.
Съдът
намира за частично основателно поддържаното от
ответника възражение за погасяване на процесните вземания по давност, поради
следното:
Съгласно Общите условия на ВиК потребителят е
задължен да заплаща дължимите суми за ползвани ВиК услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране. Към датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно: 20.06.2017 г. са погасени по
давност фактурите, чийто падеж е настъпил в период от повече от 3 години преди
тази дата. Погасени по давност са задълженията за доставени ВиК услуги за
периода от 19.08.2011 г. до 20.06.2014 г., като дължими по главницата остават
задълженията за периода от 20.06.2014 г. – 22.05.2017 г., съответно за
обезщетение за забавено плащане, погасени по давност са задълженията за периода
от 31.10.2011 г. до 20.06.2014 г., а остават дължими тези за периода от 20.06.2014
г. до 31.05.2017 г.
Според
заключение на
вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, че задълженията
за доставена питейна вода и отведена канална вода за главница и лихва за период
три години назад от датата на подаване на заявлението в съда, а именно от: 20.06.2014 г. – 22.05.2017
г., като са взети
предвид отчетените по фактурите периоди са: главница в размер на 612.66 лева и
лихви в размер на 64.96 лева, за периода от 20.06.2014 г. до 31.05.2017 г.
От изложеното следва,
че предявените искове за основателни за тези размери и за посочените периоди.
Относно
разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй
като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение в частта й относно разноските отпада.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 и ал.3 ГПК в полза на всяка от страните по делото
следва да се присъдят разноски по съразмерност на уважена и отхвърлена част от
исковата претенция.
Ищецът е
представил доказателства и претендира разноски в общ размер от 1205.78 лева, от които 325 лева (25
лева - държавна такса и 300 лева – адвокатско
възнаграждение) в заповедното производство и 680 лева (75 лева –
държавна такса, 120 лева – за депозити за експертиза, 10 лева – за свидетел и 150
лева – юрисконсултско възнаграждение) в настоящото исково производство. Съдът
намира, че ищецът неоснователно претендира за настоящото производство
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, тъй като понастоящем е в сила изменената разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК (ДВ, бр.8/24.01.2017 г.), според която в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако
те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на
правната помощ, която в чл. 25 предвижда възнаграждение за исковото производство
– от 100 до 300 лева. Съгласно чл.1 от Наредбата съдът следва да определи
възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената работа.
Съдът като съобрази, че от една страна - делото е с малък материален интерес,
за вземания, произтичащи от потребителски договор. От друга страна, извършената
от юрисконсулта работа в настоящото производство се състои подаване на искова
молба, по множество еднотипни искови производства, поради което и съдът намира,
че в полза на ищцовото дружество, следва да се определи и присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева – за исковото производство.
При това положение, съдът намира, че
от установените разноски за заповедното и настоящото производство в общ размер
на 955 лева, следва да му се присъди сумата в размер на общо 705.57 лева,
съразмерно с уважената част от исковете.
По отношение искането на упълномощения от Т.В.Ц. – адв.Р.П., да й се определи адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, т. 2 от
Закона за адвокатурата.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие
на материално затруднени лица, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба, в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се
определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.
2 и осъжда другата страна да го заплати.
В конкретния случай, съдът като взе предвид, че предпоставките
на тази разпоредба са налице, тъй като видно от представения договор за правна
защита не е било уговорено възнаграждение, а е уговорена безплатна правна помощ
на материално затруднено лице, а и ищецът дължи разноски, доколкото предявените
искове са частично уважени. Следователно адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, съобразно изхода на делото. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004
г. в полза на адв.Р.П., съдът й определя адвокатско възнаграждение в размер на
300 лева, от което следва да се присъди възнаграждение в размер на 78.31 лева, съразмерно
с отхвърлената част на исковете. Посочената сума следва да се присъди в полза
на процесуалния представител, а не на ответницата, с оглед на обстоятелството,
че последната не е реализирала този разход.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Т.В.Ц., ЕГН **********,***, че същата дължи на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от С. Л. Н., следните суми: сумата 612.66 лв. (шестстотин и дванадесет лева и
шестдесет и шест стотинки) – главница, представляваща неплатени
задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 20.06.2014
г. до 22.05.2017 г. за обект, находящ се в гр. П.
ул. „Б.” № **, ап. **, ведно
със законна лихва от датата на
заявлението – 20.06.2017 г., до окончателното изплащане; както и сумата 64.96 лв. (шестдесет и четири лева и деветдесет
и шест стотинки) – обезщетение за забавено плащане на горното парично
задължение за периода от 20.06.2014 г. до 31.05.2017 г., за които суми включително е издадена Заповед № 5776 за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.06.2017 г. по ч.гр.д. № 9069/2017 г. на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ главния иск за разликата над 612.66 лева до пълния
претендиран размер от 791.43 лева, за периода от 19.08.2011 г. до 20.06.2014 г.,
както и акцесорния иск за разликата над 64.96 лева до пълния претендиран размер
от 125.73 лева, за периода от 31.10.2011 г. до 20.06.2014 г., като погасени по
давност.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести
септември“ № 250, да заплати на адв.Р.П.
***, сумата от 78.31 лева /седемдесет
и осем лева и тридесет и една стотинки/, представляваща адвокатско
възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2
от Закона за адвокатурата, съразмерно с отхвърлената част от исковете, за
настоящото производство по гр.д. № 13305/2017 г. по описа на ПРС, ІХ гр.с.
ОСЪЖДА Т.В.Ц., ЕГН **********,***, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от С. Л.
Н., сумата от 705.57 лв. /седемстотин
и пет лева и петдесет и седем стотинки/ - деловодни
разноски в производството по ч.гр.д.№
9069/2017г. на ПРС и по гр.д.№13305/2017 г. по описа на
ПРС, ІХ гр.с., съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала: П.П.