№ 149
гр. Р., 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на шестнадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Радославова
Членове:Александър Иванов
Ралица Герасимова
при участието на секретаря Мариета Цонева
в присъствието на прокурора М. М. М. М. М. М.
като разгледа докладваното от Росица Радославова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214500600502 по описа за 2021 година
Производството е въззивно, по реда на глава ХXI от
НПК.
Подсъдимият М. Т. К. от с. Х., обл. Р., ул. „М.Л.“ № 3, чрез
упълномощения си защитник – адв. Е. Т. от АК – Русе, е обжалвал присъда №
2260046/16.03.2021 г. на Русенския районен съд, постановена по НОХД №
2041/2020 г. по описа на РРС – десети нак.с-в, с която е бил признат за
виновен в това, че на 10.06.2020 г., в с. Х., обл. Р., държал акцизни стоки по
смисъла на чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове: "на
облагане с акциз подлежат: т. 2 - тютюневите изделия" - 11 стека фабрично
запечатани цигари марка "К.", съдържащи по 10 кутии цигари всеки, без
акцизен бандерол, на обща стойност 825 лева, когато такъв се изисква по
закон - чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях
изделия: "Тютюневите изделия се транспортират, пренасят, съхраняват,
предлагат или продават в търговските складове и обекти само с бандерол,
залепен върху потребителската опаковка при условията на чл. 64, ал. 4 от
Закона за акцизите и данъчните складове - бандеролът се поставя върху
потребителските опаковки по начин, от който да е видна обозначената върху
него информация и който да гарантира, че употребата на стоката е
невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване", като деянието е
извършено повторно и случаите са немаловажни, поради което и на
основание чл. 234, ал.3, т. 1 вр. ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да
1
изтърпи при първоначален общ режим и на основание чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК
наказание лишаване от право да упражнява търговска дейност за срок от две
години, а на основание чл. 234, ал. 5 от НК в полза на Държавата са отнети
приложените по делото веществени доказателства - 11 стека фабрично
запечатани цигари марка "К.", съдържащи по 10 кутии цигари всеки, без
акцизен бандерол. Подс. К. е осъден да заплати направените по делото
разноски.
Представителят на РОП счита жалбата за неоснователна.
Жалбоподателят и защитникът му поддържат жалбата, в която се
сочат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се
изменение на присъдата в насока намаляване на наказанието и освобождаване
от изтърпяването му по реда на чл. 66, ал. 1 от НК.
Като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и
извърши служебна проверка на правилността на решението, Окръжният съд
намира следното:
Жалбата е основателна.
Производството пред първата инстанция е протекло при условията на
гл. 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК, при което подсъдимият е
направил признание за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е изразил съгласие за тези факти да не се събират
доказателства в хода на съдебното следствие. За да постанови своя съдебен
акт, първоинстанционният съд правилно е възприел, че от събраните по
делото доказателства се извежда по несъмнен начин извода, че
жалбоподателят е автор на престъплението, за което му е било повдигнато
обвинение на досъдебното производство, поради което настоящата инстанция
не смята за необходимо да преповтаря посочената от обвинението в
обвинителния акт и приета безусловно от районния съд фактическа
обстановка, нито е наложително да прави обстоен анализ на събраните в хода
на процеса писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, въз
основа на което същата е била установена по един непротиворечив начин. Тя
съответства изцяло на събрания доказателствен материал, който съдът е
преценил съвкупно и интерпретирал правилно, с оглед действителното
съдържание на отделните доказателствени източници и закономерно е
достигнал до правилни правни изводи, досежно съставомерността на
деянието, неговата правна квалификация, както и вината на обвиняемия,
които съображения изцяло се споделят и от настоящия въззивен състав.
Следователно, по фактите страните не спорят, а доводите в жалбата касаят
единствено наложеното на подсъдимия наказание.
Доводите в жалбата на подсъдимия, относно явната несправедливост
на наложеното наказание за престъплението по чл. 234, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от
НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК са основателни.
В разпоредбата на чл. 234, ал. 3, т. 1 НК са предвидени две
2
кумулативни наказания - лишаване от свобода от две до осем години и
лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК. По отношение на наказанието
лишаване от свобода районният съд е приел, че са налице условията на чл. 55,
ал. 1, т. 1 НК и предвид разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 НК е определил на подс.
К. наказание лишаване от свобода под предвидения законов минимум в
размер на шест месеца. Споделят се всички аргументи за прилагане
разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК. Въззивният съд счита обаче, че при
определяне размера на наказанието в недостатъчна степен са оценени
наличните смекчаващи вината обстоятелства. Районният съд правилно е
отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства признанието на вината
от страна на подсъдимия още в хода на разследването, оказаното от него
съдействие, като същият посочил и доброволно предал инкриминираните
вещи, грижата за родителите му, както и липсата на други
противообществени прояви. Същевременно следва да се вземат предвид
липсата на усложнена престъпна дейност, добрите характеристични данни и
влошеното здравословно състояние на подсъдимия, който в същото време,
полага грижи за възрастните си и болни родители. Видно от представените по
делото документи, подсъдимият е диагностициран с хронична исхемична
болест на сърцето, баща му е в много тежко здравословно състояние с
онкологично заболяване като му е определена 100 % неработоспособност с
чужда помощ, а майка му също е в тежко здравословни състояние с 85 %
неработоспособност. От друга страна не са налице отегчаващи вината
обстоятелства. По тези съображения съдът счита, че следва да бъде намален
размерът на наложеното наказание лишаване от свобода от шест на четири
месеца и решението на районния съд да бъде изменено в тази част.
Повече от основателни са доводите на защитата за наличието на
основания за прилагане на чл. 66, ал. 1 НК и отлагане изпълнение на
наложеното наказание лишаване от свобода, съобразно задължителните
указания по приложение на закона, дадени с ТР № 2/28.02.2018 г. по т.д. №
2/17 г. ОСНК на ВКС и след попълване на доказателствената маса от страна
на въззивния съд с копие на ИД № 18120011143/2012 г., прекратено в частта
за изпълнителен титул – изпълнителен лист от 25.03.2013 г., издаден по
НОХД № 612/2013 г. на РС – Русе с разпореждане за частично прекратяване
на производството по принудително изпълнение изх. № С210018-035-
0011843/19.02.2021 г. на основание чл. 225, ал. 1, т. 7, вр. чл. 168, т. 3 ДОПК,
предвид липсата на извършвани изпълнителни действия след 2014 г. в
предвидения 2-годишен срок в чл. 82, ал. 1 от ЗАНН и на осн. ТР № 2/2017 г.
на ВАС, поради което те се споделят изцяло от настоящата инстанция.
Според т 4. от цитираното ТР №2/18г. на ОСНК на ВКС "Реабилитацията е
допустима и при неизпълнено наказание глоба, когато за събирането й е
образувано изпълнително производство, след последователното изтичане на
давностните срокове по чл. 82, ал. 1, т. 5 или чл. 82, ал. 1, т. 4 вр. ал. 1, т. 5 от
НК и сроковете по чл. 86 - 88а от НК. В тези случаи през времето от
образуването до прекратяването на изпълнително производство абсолютна
давност не тече. Разпоредбата на чл. 82, ал. 5 от НК дерогира само
абсолютната давност, но не и обикновената която се прилага и при
3
образувано изпълнително производство. Ако в този срок не се предприемат
никакви изпълнителни действия, наказанието глоба става неизпълнимо по
принудителен ред на основание чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК."
Първостепенният съд е направил неправилен извод досежно
съдебното минало на подсъдимия като е приел, че по отношение на
предходното осъждане не са изтекли сроковете за реабилитация към момента
на деянието. От приложената по делото справка за съдимост на подс. К. се
установява, че същият е бил осъден с влязло в сила на 18.03.2013 г.
определение за одобряване на споразумение № 137/2013 г. за престъпление по
чл. 234, ал. 1, като му било наложено наказание една година лишаване от
свобода, глоба в размер на 7674 лв. и лишаване от право да извършва
дейност, свързана със съхранение и търговия с акцизни стоки за срок от една
година. На основание чл. 66, ал. 1 НК, изпълнението на наказанието лишаване
от свобода било отложено за изпитателен срок от три години.
В контекста на изложеното спорният момент по делото е дали във
връзка със събирането на наложената глоба е изтекъл срокът на обикновената
погасителна давност по чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК, който е две години. Съгласно
чл. 82, ал. 3 от НК давността се прекъсва с всяко конкретно действие,
предприето за изпълнението на наказанието (в случая – за принудителното
събиране на глобата) и след завършването на това действие започва да тече
нов давностен срок. Такова действие в настоящия случай се явява издаването
на изпълнителен лист и присъединяването му на 08.04.2013 г. към вече
образуваното изпълнително дело на ТД на НАП – Варна, ИРМ гр. Р.. След
това действие започва да тече нов давностен срок по чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК,
от две години. Последвали са изпълнителни действия, прекъсващи давността,
последното от които е на 12.06.2014 г. – запор на банкови сметки с
Постановление за налагане на обезпечителни мерки №
11143/2012/000014/12.06.2014 г., след което повече от две години не са
предприемани действия по изпълнението. На 01.07.2014 г. е извършена
проверка – справка за наличие на вписвания в Информационната система за
кадастър и имотен регистър – ИКАР, а на 14.07.2014 г., 28.08.2014 г.,
30.09.2014 г. и 23.10.2014 г. са издавани разпореждания за разпределение на
постъпили суми, но това не са същински изпълнителни действия, годни да
прекъснат давността, като действията са активирани едва през 2017 г.
Следователно от 23.10.2014 г. е започнал да тече нов двегодишен давностен
срок по чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК, който е изтекъл на 23.10.2016г.
След погасяването по давност на 23.10.2016 г. на вземането за
наложената глоба, започва да тече срокът за реабилитация по чл. 86, ал. 1, т. 3
от НК (в този смисъл т. 4 от горецитираното ТР № 2/28.02.2018 г. по т.д. №
2/17 г. ОСНК на ВКС), като въпросният срок е изтекъл на 23.10.2017 г. След
тази дата последиците на наложеното наказание глоба са били заличени ex
lege и съгласно горецитираното ТР е настъпила реабилитация за подсъдимия
К. досежно това наказание.
От изложеното дотук следва категоричният и несъмнен извод, че към
инкриминираната дата – 10.06.2020 г. подс. М. К. е бил неосъждан
4
(реабилитиран по право).
При наличие на всички изискуеми материално-правни предпоставки
за отлагане изтърпяването на наказанието - наложеното наказание на
подсъдимия е четири месеца лишаване от свобода, последният не е осъждан
на лишаване от свобода за престъпление от общ характер (реабилитиран по
право) и с оглед данните по делото касаещи личността на дееца, който с
процесуалното си поведение е съдействал на органите на досъдебното и
съдебното производство за разкриване на престъплението и необходимостта
същият да полага грижи за родителите си, съдът намира, че за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е
наложително същият да изтърпи наказанието ефективно. Въззивният съд не
счита, че откъсването на подсъдимия от социалната му и обществена среда
ще допринесе за неговото поправяне.
Предвид изложеното, настоящият състав счита, че следва да се
измени обжалваната присъда и в частта й, с която е постановено наказанието
лишаване от свобода да се изтърпи реално, при първоначален общ режим,
като на основание чл. 66, ал. 1 от НК, следва да се отложи изпълнението на
определеното наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца, за
изпитателен срок от три години, с което напълно ще се постигнат целите и
задачите, визирани в чл. 36 от НК. Отлагането на изтърпяването ще даде
реална възможност на осъденото лице да преосмисли своето поведение в
насока да го съобразява за в бъдеще със законоустановените правила - под
страх от евентуално ефективно изтърпяване.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство или
на съдебното следствие, довели до накърняване правото на защита на
обвиняемото лице, поради което и налагащи цялостна отмяна на атакувания
съдебен акт.
Мотивиран така и на осн. чл. 334, т. 3, вр. чл. 337, ал. 1, т. 1 и т. 3 от
НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 260046/16.03.2021 г. на Русенския районен съд,
постановена по НОХД № 2041/20 г. по описа на РРС – десети нак.с.-в, в
частта, с която на подсъдимия М. Т. К., ЕГН ********** /с установена по
делото самоличност/, е наложено наказание за престъплението по чл. 234, ал.
3, т. 1, вр. ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК в размер на шест месеца
лишаване от свобода като НАМАЛЯВА наказанието на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
лишаване от свобода, както и в частта, с която е постановено наказанието
лишаване от свобода да се изтърпи реално, при първоначален общ режим,
като на основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на определеното
от РС – Русе наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца, за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
5
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6