Решение по дело №42741/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9025
Дата: 8 август 2022 г. (в сила от 8 август 2022 г.)
Съдия: Десислава Стоянова Влайкова
Дело: 20211110142741
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 9025
гр. София, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20211110142741 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327,
ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Мега Ел“ ЕООД да заплати на „ТМТ- Елком“
ООД следните суми: сумата от общо 14 851.29 лева, представляваща продажна цена по
договори за търговска продажба на стоки, обективирани във фактури, както следва: фактура
№ **********/08.09.2020 г., фактура № **********/02.10.2020 г., фактура №
**********/29.10.2020 г., фактура № **********/29.10.2020 г., фактура №
**********/04.11.2020 г., фактура № **********/04.11.2020 г., фактура №
**********/03.12.2020 г. и фактура № **********/15.12.2020 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба- 21.07.2021г., до
окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 903.59 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода от 24.10.2020г. до
12.07.2021г.
Ищецът твърди, че доставил на ответника, с когото се намирали в трайни търговски
отношения, стоки, за което били съставени фактура № **********/08.09.2020 г., фактура №
**********/02.10.2020 г., фактура № **********/29.10.2020 г., фактура №
**********/29.10.2020 г., фактура № **********/04.11.2020 г., фактура №
**********/04.11.2020 г., фактура № **********/03.12.2020 г. и фактура №
**********/15.12.2020 г., както и приемо- предавателни протоколи. Поддържа, че въпреки
че изпълнил надлежно задължението си по договорите за покупко- продажба да достави
стоките, техен предмет, ответникът- купувач извършил само частични плащания по първите
две фактури, а остатъкът от сумите по тях, както и сумите по всички останали фактури
останали непогасени въпреки настъпилия срок за плащането им, поради което претендира
процесните суми, ведно със законната лихва, обезщетение за забава за срока на същата,
както и разноски.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба, негов представител не се е явил в
първото по делото открито съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, като е уведомен за възможността по отношение на него да бъде
постановено решение по реда на чл. 238 ГПК- указания в този смисъл се съдържат в
разпореждането на съда от 24.08.2021г., както и в постановеното по реда на чл. 140 ГПК
1
определение, преписи от които са надлежно връчени на адресата. В проведеното на
15.04.2022г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото
дружество е заявил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника
при наличие на предпоставките за това. Наред с това, от посочените в исковата молба
обстоятелства и писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна
основателност на предявените искове.
С оглед на изложеното съдът намира, че в случая са налице предпоставките,
регламентирани в разпоредбите на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК, за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявените искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
посочените по- горе суми да бъдат изцяло уважени.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 1925.20 лева, представляваща
разноски за исковото производство, както и във връзка с допуснатото обезпечение на иска,
за които по делото са представени доказателства, че са реално извършени.
По аргумент от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА „Мега Ел“ ЕООД, ЕИК 1..., по исковете с правно основание чл. 327, ал. 1
ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на „ТМТ- Елком“ ООД, ЕИК ..... следните суми: сумата от
общо 14 851.29 лева, представляваща продажна цена по договори за търговска продажба на
стоки, обективирани във фактури, както следва: фактура № **********/08.09.2020 г.,
фактура № **********/02.10.2020 г., фактура № **********/29.10.2020 г., фактура №
**********/29.10.2020 г., фактура № **********/04.11.2020 г., фактура №
**********/04.11.2020 г., фактура № **********/03.12.2020 г. и фактура №
**********/15.12.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба- 21.07.2021г., до окончателно изплащане на задължението,
сумата от 903.59 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, начислено
за периода от 24.10.2020г. до 12.07.2021г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от
1925.20 лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2