Р Е Ш Е Н И Е
№ 262439/6.8.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети състав, гражданско
отделение в открито съдебно заседание, проведено на шести юли две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието
на секретаря Кичка Иванова като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 11685 по опис на ВРС за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
пр.осн.чл.422 ГПК от Т.Г.П. с ЕГН ********** ***,
чрез пълномощник ****от ВАК срещу „****“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя ****за установяване на вземането
по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 6297/2020 г. на РС
Варна, 14 състав с която е разпоредено длъжникът Б.С. ООД, ЕИК/БУЛСТАТ ****, с адрес -
Област ВАРНА, Община ВАРНА, ГР.ВАРНА ****да заплати на кредитора Т.Г.П., ЕГН **********,
с адрес ***) Община СТОЛИЧНА, СОФИЯ, ****сума в размер на 11684.43 /единадесет
хиляди шестстотин осемдесет и четири лева и 43 ст./ лева – дължима ГЛАВНИЦА по
Договор за техническо ръководство и строеж от
Вземането на
кредитора произтича от задължение на
ответника по Договор за техническо
ръководство и строеж от 01.07.2019 год.
Ответникът е възразил срещу издадената заповед и
заповедния съд е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането
му, поради което за него е налице правен интерес от подаване на исковата
молба.
Твърденията в молбата от които ищецът черпи права са, че
на 01.07.2019 г. страните са сключили
договор за техническо ръководство на строеж съгласно който ищецът като
изпълнител се е задължил да извърши
техническо ръководство на СМР на строеж, четвърта категория в ПИ с
идентификатор **** в м-ст ****“, район ****, град София. Ответникът
като възложител се е задължил да му заплаща
месечно възнаграждение в размер на 4400 лева, платимо ежемесечно на
30-то число на месеца. До края на м.12.2019 г. ищецът е изпълнявал точно
възложената му работа съгласно задълженията в договора. За м.10.2019 г. не е
получил пълния размер на дължимото му се възнаграждение от ответното дружество,
а за месеци 11.2019 г. и 12.2019 г. не е получил изцяло дължимото
възнаграждение. На 23.12.2019 г. П. е изпратил заявление до ответника за
прекратяване на договора за техническо ръководство поради неизпълнение на
задълженията по чл.11, ал.2 от договора. Тъй като ответникът не е изпълнил
задълженията си по договора да изплаща ежемесечно на падеж 30-то число
дължимото възнаграждение на ищеца, същият е подал заявление по чл.410 ГПК в РС
Варна за заплащане на сумата 11684.43
/единадесет хиляди шестстотин осемдесет и четири лева и 43 ст./ лева – дължима
ГЛАВНИЦА по Договор за техническо ръководство и строеж от 01.07.2019 год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 28.04.2020 год. до окончателното изплащане на задължението
и същото е уважено изцяло. Ищецът моли за уважаване на предявения иск и
заплащане на разноските за производството.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество е подало
отговор на исковата молба с който оспорва изцяло предявените искове по
основание. Прави следните възражения срещу иска и обстоятелства на които те се
основават:
А. Ищецът не е изпълнявал или е изпълнявал некачествено
задълженията си по договора от 01.07.2019 г., поради което за ответника са
настъпили вреди, а именно не е:
- не е
изпълнявал качествено техническо ръководство на възложените строително-
монтажни работи, предмет на договора, съгласно изискванията на ПИПСМР и в
съответствие с БДС.
- не е
извършвал техническото ръководство на възложените СМР, съгласно работните
проекти, детайли, схеми и др. техническа документация, предписанията на
авторския и строителния надзор и ИНВЕСТИТОРА, както и мероприятията по ****, уточнени с
ИНВЕСТИТОРА.
- не е
подпомагал и следил за своевременното съставяне и подписване на всички
необходими документи, с които нормативно освидетелства изпълнението на CMP, с
оглед отговорността му по окончателното документиране на завършения обект.
- не е решавал
всички въпроси от техническо естество, които не водят до съществени изменения
на проекта, като за целта не издавал задължителни предписания и заповеди.
- не
контролирал по време на строителството изпълнението на всички заповеди,
издадени от ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ и проектанта, или от упълномощени от тях лица.
Ищецът не е водил или е водил с големи пропуски следните
задължителни строителни книжа:
1. Бетонов
дневник
2. Инструктажни
книги - начален, периодичен и ежедневен. Не е извършвал следните задължителни
дейности:
- Разчертаване
и съблюдаване на конструктивните елементи;
- Недостатъчен
контрол върху работниците.
Договорното неизпълнение на ищеца освен всичко друго
довежда до следните непоправими за ответника вреди в периода м. август 2019 -
20.12.2019 г.:
1. Още през м.
август се установява, че изкопът е неправилно изкопан и бетонът е некачествено
излят. По този пункт са платени 1440 лв. с ДДС за коригиране на изкоп - две
машиносмени на 15.08. и 16.08.2019 г.
2. Недостатъчен
изкоп за 2 асансьора и 2 шахти - допълнителни разходи:
- 3X350 лв. -
наем на малък багер 12/13/14.08.2019 г. или общо1260 лв. с ДДС
- за верижен
Бобкат 2 машиносмени Х350 лв. или общо 840 бв. С ДДС;
- Ръчен труд
на четирима работника 4X70 лв.Х 4дни или общо 840 лв.
3. При леене на
фундамент в арматурата се слага 30 метра бутилова лента (метална лента, която
набъбва при контакт с вода и създава водонепропускателен слой). Т. е бил длъжен
да ръководи леенето. През септември 2019 г. около 60 м. от лентата била
погълната от фундамента. Разходите за корекции: За материали за корекциите са
платени 1135,2 лв. с ДДС и работа на 2 човека X 5 дни 800 лв. или общо 1935 лв.
4. Т. е бил
длъжен да поръча материали - арматура за 3 входа, поръчал е арматура само за 2,
поради което са заплатени от ответника допълнително наем на кофраж за още един
месец към края на септември 2019 г. Наем на месец - 2100 лв. с ДДС.
5. При леенето на бетон на вх.А, кота 0презм.11.2019 г.
ищецът е поръчал 16 куб.м. повече от необходимите 85 куб.м., което струва на
ответника 1478.40 лева с ДДС.
6. При неосъществен контрол на работниците при леене на
асансьорната шахта на вх.А е направена грешка от 10 см. За поправянето на
грешката се е наложило да се изкърти и долее с ръчен труд, което е с прогнозна
цена 1000 лева.
Общо понесените имуществени вреди, изразяващи се в допълнително заплатени разходи с ДДС е
10893.40 лева.
Освен изложеното и в нарушение на договорните задължения,
ищецът е договарял с инвеститора поемането на инвеститорски контрол докато е
бил технически ръководител на строителния обект. Моли за отхвърляне на иска и
заплащане на разноски за производството.
Б. В случай на уважаване на предявения иск прави
възражение за съдебно прихващане срещу исковата претенция в размер на 11684.43 /единадесет хиляди шестстотин
осемдесет и четири лева и 43 ст./ лева – дължимо възнаграждение за м.10, 11 и
12 на 2019 г. по Договор за техническо
ръководство и строеж от 01.07.2019 год. със сумата 10893.40 лева,
представляваща стойността на имуществените вреди, причинени от ищеца на
ответното дружество през периода м.август 2019 г. – 20.12.2019 г. поради
неизпълнени ена договорни задължения по същия договор.
В съдебно
заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа молбата.
Ответното
дружество чрез процесуален представител поддържа
отговора.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните, по свое убеждение и въз основа на закона, приема да установено
следното от фактическа и правна страна:
Предвид характера на предявения иск за установяване съществуването на вземането
по заповедта за изпълнение и разпределението на доказателствената тежест в
настоящото производство тежестта на доказване
за установяване съществуването на вземането е върху
ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване
предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и наличието на задължението, а в тежест на ответника е да
докаже изпълнение на задълженията си и другите си възражения въз основа на
които претендира отхвърлянето на
предявения иск.
От
представения с исковата молба Договор за техническо ръководство на строеж от
01.07.2019 г., сключен между страните по делото
се установява, че “****” ООД е възложило на Т.П. да изпълни техническо ръководство на СМР на
строеж четвърта категория “****”, находящ се в ПИ с идентификатор ****, м.****,
район ****, гр.София. Възнаграждението е уговорено в приложение № 1, което е
неразделна част от договора.
Съгласно
Приложение № 1, което е подписано от страните по договора месечното
възнаграждение на изпълнителя е 4400 /четири хиляди и четиристотин/ лева, като
същото е дължимо на 30-то число на месеца.
Със заявление от
23.12.2020 г. изпълнителят Т.П. е уведомил възложителя “****” ООД, че считано
от датата на получаване на уведомлението прекратява едностранно сключения
договор за техническо ръководство на строеж от 01.07.2019 г. Посочено е
основание за прекратяване на договора чл.11, ал.2 от същия – поради неплащане
/забавяне на изплащането/ и нарушаване на сроковете и размерите на месечното
възнаграждение, уговорени в приложение № 1 към договора. Определен е срок за
оформяне на трудовата книжка и за начисляване и заплащане на дължимото
възнаграждение на ищеца от страна на ответника.
Представени са
строителни документи, които са относими към изпълнение на задълженията на ищеца
по договора от 01.07.2019 г., а именно инструктажна книга за ежедневен инструктаж по безопасност
и здраве при работа, заповедна книга на строеж.
Ответното дружество е представило писмени доказателства по възражението
му за неизпълнение на задълженията от страна на ищеца, представляващи констативни протоколи за установяване на
некачествено изпълнени СМР от 11.11.2019 год., от 29.11.2019 год., от
02.10.2019 год., от 25.10.2019 год., от 11.08.2019 год. и от 14.08.2019 год.,
както и 5 фактури с ***/ 11.09.2019
год.; №***/ 09.04.2020
год.; №***/ 06.04.2020; №
***/ 28.11.2019
год.; № ***/ 30.09.2019
год.
Същите
констативни протоколи са оспорени от ищеца с твърдения, че не са подписани
от лицето ****, посочено като представител на
инвеститора.
От
заключението на проведената съдебно-почеркова експертиза, което съдът цени като
пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че оспорените
подписи в протоколи за установяване на некачествено изпълнени СМР от 11.11.2019
год., от 29.11.2019 год., от 02.10.2019 год., от 25.10.2019 год., от 11.08.2019
год. и от 14.08.2019 год., положени „****“ не са изпълнение от лицето ****.
От
заключението на проведената съдебно-техническата и оценителна експертиза, което съдът цени като пълно,
ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че конструкцията на
сградата е приета с Акт обр.14 от
28.07.2020 г. От това обстоятелството вещото
лице е направило извод, че конструкцията
на сградата е изпълнена съгласно одобрените проекти и разрешение за строеж №
144 от 03.06.2019 г., издадено от Гл.архитект на СО район „****“, влязло в сила
на 26.06.2019 г.
От
показанията на свидетелката Пехливанова, която е съпруга на ищеца се
установява, че двамата имат строителна фирма и работят заедно от
1988 год. През 2019 год. една варненска
фирма търсела парцели в гр. София, тогава инвеститор бил **** с който се
запознали и го свързали с хора, които
имат парцели за строеж. Съпругът й работел за тези хора на обекта в
кв. „****“, а инвеститора бил „Фама Инвест - ****. Същият и
съпруга й имали уговорка да си делят хонорарите при приключване на работата. Т.
бил на граждански договор във фирмата. Съпругът й ходел на работа на обекта всеки ден,
също и в събота и в неделя се
работело и той изпълнявал длъжността „технически ръководител“. Целият
строителен процес се следял от него, попълвал
дневници и книги, подписвал актове от
основите като образец № 2, образец № 3, както и за откриване на площадка и те
са приети. Знае от съпруга си, че не е имало проблеми със строежа, но единствения проблем е, че не са му платили
възнаграждението.
Свидетелят Хюсеин работи по
трудов договор в ответното дружество БГ „Строителство“ ООД. Работил е заедно с
ищеца на строителен обект „Виста Гардън
1“ в кв. „****“ гр. София през 2019. Свидетелят е работил като кофражист и е присъствал на строежа на сградата от леенето на
фундаментите до завършването. През 2019 год. се констатирало, че неправилно са
изкопани асансьорните шахти на този обект. Това наложило да се копае на ръка,
идвало и малко багерче. Двете асансьорни
шахти не влизали в параметрите. Водозащитната лента почти била закрита, поради това допълнително слагали друга лента. Понеже бил поръчан повече бетон от необходимото го използвали
за паркинг. Техническия ръководител на обекта трябва да казва на работниците какво да правят, но ищеца през
по-голямата част от времето
бил горе на строителната площадка
пред фургоните. Когато приключат определена работа идва строителен надзор и
гледа дали работата е качествена или некачествена и ако има нещо нередно го
отстраняват.
При така установеното т фактическа страна,
съдът достигна до следните изводи от правна страна:
Предявения иск е с правно основание чл. 422 вр. чл.
415 ГПК за вземане произтичащо от договорно
правоотношение по чл. 163а от ЗУТ. Съгласно
същата разпоредба строителят е длъжен да
назначи по трудов договор технически правоспособни лица, които да извършват
техническо ръководство на строежите. Технически правоспособни са лицата,
получили дипломи от акредитирано висше училище с квалификация „строителен
инженер“, „инженер“ или „архитект“, както и лицата със средно образование с
четиригодишен курс на обучение и придобита професионална квалификация в
областите „Архитектура и строителство“ и „Техника“. Извънъ посочените лица в
ал.2 техническа правоспособност може да
бъде призната на чуждестранно лице при условията на взаимност, установени за
всеки конкретен случай, когато притежава диплома, легализирана по съответния
ред, и когато отговаря на изискванията на този закон. Дейностите, които
извършва техническия ръководител са посочени в ал.4 - „Техническият ръководител е строителен
инженер или строителен техник, който ръководи строителните работи и осигурява
изпълнение на отговорностите по чл. 163, ал. 2, т. 1 – 5, а за строежите от
пета категория – и отговорностите по чл. 168, ал. 1 и по чл. 169б, ал. 1. Други
технически правоспособни лица по ал. 2 могат да осъществяват специализирано
техническо ръководство на отделни строителни и монтажни работи съобразно
придобитата им специалност и образователно-квалификационна степен.
Съобразявайки
даденото от законодателя легално определение
на договора за изработка, същият се
определя като консенсуален,
двустранен и възмезден договор. Договорът е консенсуален доколкото страните по
него са обвързани при постигане
на съгласие, двустранен защото
създава права и задължения и за
двете страни и възмезден, защото
за престацията на изпълнителя, възложителят му
дължи възнаграждение. С оглед специфичните
изисквания за СМР дейности, същите са регулирани от специален закон. ЗУТ регламентира, че договорът за техническо
ръководство на строеж е формален и
същия се
счита за
сключен с постигане на съгласие между
страните относно съществените условия на договора, които
се отнасят до предмета на
задълженията и на двете страни, изразено в
писмена форма.
В настоящият случай съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да
установи наличието на сключен валиден
договор между него и ответника с неговите съществени елементи -
предмет, уговорено възнаграждение и падеж за плащане и изпълнение на задълженията си по
него, т.е. качественото и срочно изпълнение на уговорената
работа, вкл., че
извършената работа е била годна за
нейното договорно или обикновено предназначение.
В производството е доказан фактът на
приемане от страна на ответното
дружество на възложената работа без възражения, доколкото по
реда на чл.193, ал.3 ГПК е оборена доказателствената сила на констативните
протоколи за установяване на некачествено изпълнени СМР, представляващи частни
документи, ползващи ответника. От изложеното следва, че ответникът не е
установил възраженията си за наличието на
недостатъци при изпълнение
на възложената работа на ищеца и уведомяването на изпълнителя за същите след
откриването им.
Съдът
намира за установено по категоричен начин от събраните в хода на производството
доказателства, че ищецът е изпълнил задълженията си, които произтичат
от договора от 01.07.2019 г., което се установи по безспорен начин от
заключението на СТОЕ и от показанията на свидетелката Пехливанова, ценени
съгласно разпоредбата на чл.172 ГПК. Ответното дружестно не доказа възраженията
си за неизпълнение и лошо /некачествено/ изпълнение на възложената работа от ищеца, предвид, че
съставените от него части документи – протоколи за установяване на
некачествесни СМР не се ползват с доказателствена сила, предвид
обстоятелството, че същите са били оспорени и от заключението на СПЕ се
установи, че не са подписани от представител на инвеститора. По отношение на представените от ответното дружество фактури с №3119/ 11.09.2019 год.;
№**********/ 09.04.2020 год.; №**********/ 06.04.2020; № *********/ 28.11.2019
год.; № 14623/ 30.09.2019 год., съдът намира, че същите са неотносими към предмета на производството
доколкото са издадени от трето за спора
юридическо лице, както и задълженото лице по тях също е трето за спора
юридическо лице и в хода на производството
не се установи каква е конкретната им връзка със страните по делото и с подлежащите на
докаазване факти.
От заключението на СТОЕ се установи, че
конструкцията на сградата е приета с Акт обр.14 от комисия в състав проектанта
на част „конструктивна“, управителя на ответното дружество „****“ ООД,
техническия ръководител в дружеството и технически правоспосочно лице,
упражняващо строителен надзор. Ответникът не е
ангажирал доказателства за правопогасяващи
или правоизключващи възражения, поради
което съдът намира, че ищецът е установил чрез пълно и главно доказване вземането си по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника.
Предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
По въпроса за разноските:
При
този изход на спора и молба на ищеца, ответникът му дължи заплащане на разноските както за исковото,
така и за заповедното производство съгласно разрешението
на въпроса за разноските, дадено в тълк.решение №
4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в тълк.решение №
6/06.11.2013 г. по тълк.дело
№ 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС.
Съгласно представения списък по
чл.80 ГПК и доказателства за направени разноски
от ищеца, ответникът следва да му заплати такива в общ размер на 2627.40 лева, от които 1193.70 лева за исковото
производство и 1433.70 лева за заповедното
производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за установено по отношение на „****“
ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя
****, че съществува вземането на Т.Г.П. с ЕГН ********** *** по заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 15.6.2020 г., издадена по ч.гр.д.№ 6297/2020 г. на
РС Варна, 14 състав с която е разпоредено длъжникът „Б.С.“ ООД, ЕИК/БУЛСТАТ ****, с адрес
- Област ВАРНА, Община ВАРНА, ГР.ВАРНА ****да заплати на кредитора Т.Г.П., ЕГН **********,
с адрес ***) Община СТОЛИЧНА, СОФИЯ, ****сума в размер на 11 684.43 /единадесет хиляди шестстотин осемдесет и четири лева и
43 ст./ лева, представляваща дължима
главница по Договор за техническо
ръководство на строеж от 01.07.2019 год., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 28.04.2020 год. до окончателното изплащане на
задължението, на осн.чл. 422 ГПК, вр.чл.163а ЗУТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА
„****“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя ****да заплати на Т.Г.П. с
ЕГН ********** *** разноски за
заповедното и исковото производство в
размер на 2627.40 /две хиляди шестстотин двадесет и седем лева и 40 ст./
лева, на осн.чл.78 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен
срок от съобщението до страните.
Районен съдия: