ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 85
гр. Перник, 02.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500716 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Предмет на същото са два броя частни жалби, подадени от Р. Ж. Б., чрез адв. С.П.,
срещу Определение № 30 от 20.08.2021 г., постановено по гр.д. № 105 по описа на
Районен съд Трън за 2021 г., с което е върната исковата молба на жалбоподателя и е
прекратено производството по гр.д. № 105 по описа на Районен съд Трън за 2021 г.,
както и срещу Определение № 43 от 13.10.2021г., постановено по същото дело, с което
е допълнено Определение № 30 от 20.08.2021 г. в частта за разноските и е осъден Р. Ж.
Б. да заплати на „Юробанк България“ АД сумата от 420 лева, представляваща
направени разноски в производството за заплащане на адвокатски хонорар.
Излагат се оплаквания за неправилност на изводите на съда, че предявеният иск е
с аналогичен предмет, естество на спора и страни като тези по търговско дело № 2424
по описа на СГС за 2013 г. и по гражданско дело № 281 по описа на Районен съд Трън
за 2019 г., както и че за ищеца не е налице правен интерес от провеждане на
производството. Поддържа се, че в петитумите на трите дела липсва идентичност, като
дори се касаело за различни по вид искове, с различни предмети, страни и основания, а
правният интерес за ищеца възниквал именно следствие от влязлото в сила решение, с
което е признато за установено, че дължи на банката сумата по Договор за кредит №
*** Иска се отмяна на обжалваното Определение № 30 от 20.08.2021 г. и връщането на
делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия, като е направено и алтернативно искане да се спре производството и да се
сезира компетентната прокуратура поради наличието на данни за престъпно
обстоятелство.
По отношение обжалваното Определение № 43 от 13.10.2021 г. се иска неговата
отмяна и оставяне без уважение на искането за присъждане на разноски, като се
излагат доводи за неправилност, поради обстоятелството, че на ответника не се дължат
разноски в производството по гр.д. № 105 по описа на Районен съд Трън за 2021 г., тъй
като още не е конституиран като страна по него, а това ставало едва след проверката за
1
редовност и допустимост на исковата молба и насрочването за делото за разглеждане в
открито съдебно заседание. Поддържа се още, че провеждане на производство по реда
на чл. 248 ГПК в случая било недопустимо, доколкото се касаело за допълване на
определение, с което е върната искова молба и производството по делото е прекратено.
Прави се възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение.
В срок е постъпил отговор на частната жалба срещу Определение № 30 от
20.08.2021 г., в който въззиваемата страна по подробни съображения изразява
становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на определението.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства
и направените с частните жалби оплаквания, намира за установено следното:
Първоинстанционното гр.д. № 105 по описа на Районен съд Трън за 2021 г. е
образувано по предявен иск от Р. Ж. Б., с искане да бъде осъден ответникът „Юробанк
България“ АД да му заплати сумата от 1000 лева, представляваща част от 200 000 евро
поради извършено на *** неоснователно дебитиране (усвояване на сумата от негова
банкова сметка с IBAN: ***).
В исковата молба се твърди, че по силата на сключен договор за кредит за
оборотни средства № 0*** Банка „Пиреос България“ АД (чийто универсален
правоприемник е ответникът „Юробанк България“ АД) е предоставила на „Рос
Паркет“ ЕООД кредит в размер на 150000 евро. С анекс № *** като солидарен
длъжник по кредита се присъединил и ищецът. Размерът на кредита се увеличил с още
50000 евро, с което общият размер на кредита станал 200000 евро. Движенията по
кредита били отразявани по вътрешнобанкова кредитна сметка № ***, като под същия
номер кредитът бил регистриран и в ЦКР към БНБ.
С нотариални покани, отправени до длъжниците на 19.07.2012 г., банката обявила
процесния кредит за предсрочно изискуем и след иницииране на заповедно
производство, в нейна полза била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417, ал. 2 ГПК от 02.10.2012 г. по гр.д. №
36219 по описа на СРС за 2012 г. На основание издадения изпълнителен лист било
допуснато предварително изпълнение срещу длъжниците за събиране на сума в размер
на 206840.76 евро главница, ведно със законната лихва за периода от 26.07.2012 г. до
изплащане на вземането, 4758.19 евро възнаградителна лихва за периода от 15.04.2012
г. до 25.07.2012 г., 246.80 евро наказателна лихва за периода 19.01.2012 г. до 25.07.2012
г. и 13219.11 лева разноски.
Съгласно твърденията на ищеца, посочените задължения по кредита били
погасени с извършено на *** плащане от банковата му сметка в качеството му на
солидарен длъжник по кредита, а средствата, с които било извършено погасяването,
били получени по негова лична сметка на същата дата – *** Същите били с произход
нов кредит, който бил кредитна линия и имал нов уникален счетоводен номер,
представляващ кредитна сметка № *** и отразен в ЦКР при БНБ. На основание този
втори отпуснат кредит ищецът приел, че с кредитирането на банковата му сметка със
сумата от 200000 евро банката е погасила първоначалния кредит, отпуснат по договор
№ ***, за което той изрично дал съгласието си за директен дебит. На посочената дата –
*** банката била извършила по банковата сметка на ищеца с IBAN: *** две реални
платежни банкови операции – сметката била заверена със сумата 206840.76 евро,
чийто произход бил новият кредит по кредитна сметка № ***, от който момент ищецът
станал собственик на тази сума, а след това банковата му сметка била задължена със
същата сума, която била преведена в непозната сметка, с неясен IBAN и непознат
2
титуляр. Това действие представлявало плащане от страна на ищеца, извършено от
банката, но не по силата на служебна операция или на даденото съгласие за директен
дебит, а неправилно, тъй като извършената банкова операция не е била разрешена от
него.
Според ищеца, тъй като с влязло в сила решение по т.д. № 2424 по описа на СГС
за 2013 г. било прието за установено, че сумата по отпуснатия кредит № *** е
дължима към банката, то с дебитирането на банковата му сметка, не е погасено
задължението по посочения кредит. Поради това за него възниквал правният интерес,
считано от 26.02.2020 г. – датата, на която е установено и съдебно признато, че на ***
не е извършено плащане съгласно разрешението за директен дебит и няма погасяване
на кредит № ***, да иска банката да му възстанови сумата от 200000 евро, с която
неоснователно е дебитирана банковата му сметка.
В законоустановения срок ответникът „Юробанк България“ АД е подал отговор, с
който е оспорил предявения иск като недопустим. Представил е влязло в сила решение
по т.д. № 2424 по описа на СГС за 2013 г. като е посочил, че с предявения иск ищецът
се опитва да пререши вече решен правен спор и прави собствени интерпретации на
вече представени, обсъдени и взети предвид доказателства в друго съдебно
производство. Искът е оспорен и като неоснователен.
От материалите по делото се установява, че след подадено възражение по чл. 414
ГПК срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение от 02.10.2012 г.
по ч.гр.д. № 36219 по описа на СРС за 2012 г., е образувано т. дело № 2424 по описа на
СГС за 2013 г. по предявен на основание чл. 422 ГПК иск от „Банка Пиреос България“
АД за признаване за установено, че ответниците „Рос Паркет“ ЕООД, Р.Б., „Евро
Паркет“ ЕООД, „Лукс Паркет“ ЕООД, „Вип Паркет“ ЕООД и „Рос Инвестмънт“ ЕООД
дължат солидарно сумите 206840.76 евро главница по договор за инвестиционен
кредит № ***, ведно със законната лихва за периода от 26.07.2012 г. до изплащане на
вземането, 4758.19 евро възнаградителна лихва за периода от 15.04.2012 г. до
25.07.2012 г., 246.80 евро мораторна лихва за периода 15.06.2012 г. до 25.07.2012 г.,
775.98 евро такса за периода от 19.01.2012 г. до 25.07.2012 г., 285лв. нотариални такси
и 8322.74 лева разноски. Ответниците са оспорили иска с твърдение за погасяване на
задълженията по договора за кредит на *** със средства от отпуснат нов кредит,
начислен по кредитна сметка № ***. При тези твърдения съдът е намерил за спорен по
делото въпроса дали кредитът е върнат, респ. задължението на кредитополучателя е
погасено или е налице само вътрешна счетоводна операция, при която дължимата сума
от една кредитна апликация (№ ***) се осчетоводява по друга (№ ***). Въз основа на
приетото по делото заключение на ССЕ съдът е приел за установено, че вследствие от
преобразуването на дълга по договора за кредит изцяло като главница, банката е
извършила служебна счетоводна операция по закриване на една счетоводна партида и
откриване на нова, отразена в информационната система на банката под друг номер
***. В новата кредитна сметка се описвало усвояване на кредит, но така направените
счетоводни записвания не отразявали наличието на нов кредит, различен от този по
договор № ***. Към посочения договор за банков кредит № *** били записани две
кредитни апликации № *** и № *** , които не представлявали номера на сметки по
различни договори за кредит, а вътрешни банкови записвания. Записаното в банковите
извлечения погасяване на кредита по кредитна апликация № *** не доказвало
погасяването на кредита, а ответниците не представили доказателства за погасяването
на процесния кредит и отпускането на нов кредит по апликация № ***. С оглед на тези
изводи съдът с Решение № 1689 от 20.10.2015 г. е приел за неоснователно
3
възражението на ответниците за погасяване на задължението по договор за банков
кредит № ***.
Посоченото решение е обжалвано, като при проведеното въззивно производство,
с Решение № 2104 от 06.08.2018 г., постановено по възз.т.д. № 6551 по описа на
Апелативен съд София за 2017 г. е потвърдил решението, без да разглежда
възражението на ответниците, че дори и да не е бил отпуснат нов кредит на Р. Ж. Б., то
същият е станал собственик на сумата от 206840.76 евро и евентуално дължи връщане
на сумата но на друго основание по реда на чл. 55 или чл. 59 ЗЗД, поради
обстоятелството, че същото е направено за първи път пред въззивната инстанция и е
преклудирано.
С Определение № 124 от 26.02.2020 г., постановено по т.д. № 1045 по описа на
ВКС за 2019 г. решението не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила.
Следователно Решение № 1689 от 20.10.2015 г., постановено по т.д. № 2424 по
описа на СГС за 2013 г. установяващо съществуване на вземането по договор за банков
кредит № *** е влязло в сила и страните по настоящия спор са обвързани от него.
Видно от твърденията в исковата молба, в производството по гр.д. № 105 по описа
на Районен съд Трън за 2021 г. ищецът иска да докаже извършено на ***
неоснователно усвояване на сумата от 200000 евро от негова банкова сметка във
връзка с твърдяно неправилно непогасяване на вземането по договора за кредит № ***.
Спорът за съществуване на вземането по договора е решен с влязло в сила решение и
на основание чл. 299 ГПК не подлежи на пререшаване. Със задължителното за
съдилищата тълкуване, дадено с т. 11 на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК е посочено, че в производството по иска по чл. 422 ГПК е допустимо
да се въвеждат правопогасяващи възражения за плащане и за прихващане. От това
тълкуване следва и изводът, че в производството по чл. 422 ГПК са приложими и
общите правила на исковия процес във връзка с последиците от пропуска на ответника
да изчерпа възраженията си срещу иска по чл. 133 ГПК. В случай, че той пропусне да
стори това в производството по разглеждане на иска по чл. 422 ГПК пред първа
инстанция, правото му да ги направи пред въззивната инстанция или в последващ нов
процес се преклудира.
В конкретния случай, видно от мотивите на Решение № 1689 от 20.10.2015 г.,
постановено по т.д. № 2424 по описа на СГС за 2013 г., съдът се е произнесъл по
всички направени релевирани правопогасяващи възражения. Направеното пред
въззивната инстанция възражение за придобиване в собственост на сумата от
206840.76 евро от Р. Ж. Б., макар и да не му е отпуснат нов кредит за погасяване на
дълга по договор № ***, е било преклудирано и не е разгледано от въззивния съд, като
същото е въведено отново и с настоящата искова молба. Твърдяното неоснователно
усвояване на сумата от 200000 евро от банковата сметка на жалбоподателя, с която
според него е следвало да бъде погасено задължението му по договор № ***, същият
твърди, че е извършено на *** – преди провеждане на исковото производство по т.д. №
2424 по описа на СГС за 2013 г., поради което е имал възможността своевременно да
направи посоченото възражение по т.д. № 2424 по описа на СГС за 2013 г. и същото да
бъде разгледано и отразено в съдебното решение.
На следващо място, настоящият състав намира, че е налице предходно
произнасяне по правен спор, идентичен на настоящия, тъй като с Определение №
260435 от 19.09.2020 г., постановено по гр.д. № 9395 по описа на СГС за 2019 г., съдът
е намерил за недопустимо искането на Р. Ж. Б. да бъде осъдена „Юробанк България“
4
АД да му възстанови средствата, предоставени му с новия кредит, при условие, че се
установи, че банката не е извършила погасяване на задължението по договор № ***.
Поради изложеното настоящият състав намира за правилен извода на
първоинстанционния съд, че искът, предявен от Р. Ж. Б. за осъждане на ответника
„Юробанк България“ АД да му заплати сумата от 1000 лева, представляваща част от
200000 евро поради извършено на *** неоснователно дебитиране (усвояване на сумата
от негова банкова сметка) е недопустим и обжалваното Определение № 30 от
20.08.2021 г. следва да бъде потвърдено, макар и с различни мотиви.
Относно направеното от жалбоподателя алтернативно искане да се спре
производството и да се сезира компетентната прокуратура поради наличието на данни
по делото за престъпно обстоятелство, настоящият състав намира същото от една
страна за преждевременно предявено, тъй като настоящото производство е във фазата
по допускане, а евентуалното наличие на престъпни обстоятелства би се констатирало
едва при съвкупната преценка на доказателствения материал при разглеждането на
делото, а от друга страна – за безпредметно, поради обстоятелството, че при
разкриването на престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът
на гражданския спор, съдът разглеждащ гражданско правния спор е длъжен служебно
да осъществи правомощието си по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.
По отношение обжалваното Определение № 43 от 13.10.2021 г. настоящият състав
намира за неоснователни възраженията, посочени в частната жалба срещу него.
Съгласно чл. 81 ГПК с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция,
съдът се произнася и по искането за разноски. Обжалваното определение № 30 от
20.08.2021 г., макар и да не представлява произнасяне по същество на правния спор,
безспорно е акт, с който се слага край на производството по гр.д. № 105/2021 г. по
описа на Районен съд Трън и който не подлежи на последващо изменение или отмяна
от постановилия го съд по смисъла на чл. 253 ГПК. Поради което съдът дължи
произнасяне и по направените пред него с исковата молба и с отговора искания за
присъждане на разноски, като на основание чл. 78, ал. 4 ГПК същите следва да бъдат
възложени на ищеца с оглед констатираната недопустимост на иска и прекратяването
на производството по делото. При пропуск съдът да се произнесе с крайния си акт
относно разноските, е приложима разпоредбата на чл. 248 ГПК. Следва да се отбележи
и че макар и проверката за допустимост на иска да се извършва след постъпването на
исковата молба в съда по реда на чл. 130 ГПК, съдът служебно следи за неговата
допустимост по време на целия процес и дължи прекратяване на производството при
констатиране на недопустимост на иска.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че тъй като по делото пред
първоинстанционния съд не е бил конституиран ответник, а това ставало едва след
проверката за редовност и допустимост на исковата молба и насрочването за делото за
разглеждане в открито съдебно заседание, ответната банка нямала право на разноски,
направени в производството. С изпращането на препис от исковата молба за отговор, се
конституира и ответникът в производството, който от този момент има правата на
страна в процеса, включително и да се ползва от правна помощ. В настоящия случай
ответната банка е конституирана като ответник по делото с разпореждане № 44 от
30.06.2021г. на Районен съд Трън, получено на 19.07.2021 г., като видно от
адвокатското пълномощно, платежно нареждане и фактура № ***, приложени към
отговора на исковата молба, за изготвянето му е оказана правна помощ от адвокатско
дружество „Д. и Б.“, за което от ответника са заплатени разноски в размер на 420 лева в
полза на адвокатското дружество. От прекратяването на производството поради
5
недопустимост на иска, следва и присъждането на тези разноски в полза на ответника,
като първоинстанционното Определение № 43 от 13.10.2021 г. е правилно и следва да
бъде потвърдено.
Относно възражението за прекомерност на присъденото адвокатско
възнаграждение, настоящият състав намира, че същото е своевременно направено с
отговора на молбата по чл. 248 ГПК, но е неоснователно. Макар и действително искът
да е предявен като частичен и да е с цена 1000 лв., да не са се провеждали открити
съдебни заседания по него и да не е налице произнасяне по доказателствата, делото се
отличава с фактическа и правна сложност с оглед множеството съдебни дела,
проведени между страните и констатираните близки и идентични възражения,
направени по тях, което налага обстойния им анализ и преценка и обосновава
присъждането на адвокатското възнаграждение от 420 лева, над предвидения в
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минимален размер.
Предвид гореизложеното, настоящият въззивен състав счита, че обжалваните
Определение № 30 от 20.08.2021 г. и Определение № 43 от 13.10.2021 г. са правилни и
следва да бъдат потвърдени.
Воден от горното, Окръжен съд Перник
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 30 от 20.08.2021 г., постановено по гр.д. № 105
по описа на Районен съд Трън за 2021 г., с което е върната исковата молба на Р. Ж. Б. и
е прекратено производството по гр.д. № 105 по описа на Районен съд Трън за 2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 43 от 13.10.2021г., постановено по гр.д. № 105
по описа на Районен съд Трън за 2021 г., с което е допълнено Определение № 30 от
20.08.2021 г. в частта за разноските и е осъден Р. Ж. Б. да заплати на „Юробанк
България“ АД сумата от 420 лева, представляваща направени разноски в
производството за заплащане на адвокатски хонорар.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от получаване на съобщението и при наличие на предпоставките по
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6