РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. ***** , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в закрито заседание на
десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна И. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван А. Анастасов
като разгледа докладваното от Иван А. Анастасов Въззивно гражданско дело
№ 20215300500919 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.463 от ГПК.
Постъпила е жалба от „Грийн лайф“ЕООД, в качеството му на длъжник по изп.дело
№ 427/2019г. на ЧСИ Х. С., против разпределение на постъпилата сума от публичната
продан на ПИ № 56784.103.46 по КККР на гр.*****, извършено с протокол от 11.01.2021г..
В жалбата на първо място се сочи, че жалбоподателят не е бил надлежно уведомен за
предявяване на разпределението, тъй като съобщение било изпратено на адреса на
управление на дружеството, а не на посочения от него съдебен адрес. В тази връзка се иска
разглеждане на делото в публично съдебно заседание и допускане на един свидетел. По
същество на спора се твърди, че неправилно и незаконосъобразно съдебните разноски по
гр.д.№ 15975/2017г. на ПдРС и по гр.д.№ 1508/2019г. на ПОС са включени в
разпределението като привилигировани вземания по чл.136, т.5 от ЗЗД. Оспорват се и
разноските на взискателя по изпълнението в размер от 1500 лева, като се сочи, че липсва
изричен акт на ЧСИ за приемането им.
От взискателя Г. П. Т. е подаден отговор на жалбата, с който същата се оспорва като
неоснователна. От взискателя ТД на НАП- гр.**** не е подаден отговор.
ЧСИ Х. С. излага мотиви, че жалбата е недопустима като просрочена, а по същество
и неоснователна.
1
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
както и наведените доводи, намира за установено следното:
Съобщение за насрочената предявяване на разпределението е изпратено на
жалбоподателя на 11.01.2021г. на адреса на управление на дружеството: гр.*****,
бул.“*****. Същото е върнато с отбелязване, че по сведение от И. С.- п. на сградата, в
същата няма такава фирма. В съобщението е отразено също така, че в проведено от
служителя на ЧСИ Х. С. разговор по телефона с управителя на „Грийн лайф“ЕООД, М. Г.
същият е заявил, че не желае да получил съобщението, защото е упълномощил адвокат,
който да се занимава с делото. С резолюция от 15.01.2021г. е прието, че съобщението е
редовно връчено при условията на чл.50, ал.2 от ГПК. В подадена на 20.11.2020г. жалба от
„Грийн лайф“ЕООД против възлагателно постановление обаче е посочен съдебен адрес:
гр.*****, ул.“*****, чрез адв.А.Д.. Съгласно общото правило на чл.39, ал.1 от ГПК, когато
страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията - съдебен
адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на
пълномощника. Това правило е приложимо приоритетно, независимо, дали страната е
физически или юридическо лице или търговец и независимо от това какъв официално
вписан адрес има и по какъв начин са му били връчвани призовки и съобщения до
посочването на съдебния адресат. Връчването на съобщението за предявяване на
разпределението е следвало да бъде извършено на съдебния адресат- адв.А.Д., и тъй като
това не е сторено, следва да се приеме, че срокът за обжалване на разпределението въобще
не е започнал да тече за жалбоподателя. Ето защо, приемайки, че жалбата е подадена в срока
по чл.462, ал.2 от ГПК и е процесуално допустима, съдът намира за безпредметно
събирането в открито заседание на гласни доказателства относно режима на работа на офис-
сградата на бул.“****.
По същество на жалбата настоящият състав на ПОС намира следното:
Изп.производство е образувано по молба от взискателя Г.Т. въз основа на изп. лист от
22.11.2019г., издаден по в.гр.д. № 1311/13.11.2019г. на ПОС за сумата от 8981,91 лева-
главница, представляваща дължимо трудово възнаграждение. Към молбата за образуването
на изпълнителното дело е приложен договор за правна защита и съдействие от 21.11.2019г. с
договорено и заплатено адв.възнаграждение в размер от 1000 лева, с предмет на договора:
завеждане на изпълнително дело, както и извършване на всички необходими процесуални
действия. С молба от 29.10.2020г., л.116 по изпълнителното дело, е представен и втори
изпълнителен лист от 22.10.2020г., издаден по гр.д.№ 15975/2017г. на ПдРС, VІІІ гр.с. за
сумата от 1900 лева- съдебни разноски пред първа и въззивна инстанции, и 1000 лева-
съдебни разноски за касационното производство. В резултат от извършена публичната
продан на ПИ № 56784.103.46 по КККР на гр.**** по изпълнителното дело е постъпила
сумата от 57415,60 лева.
В протокола за извършеното разпределение на първо място са посочени вземанията
2
на взискателите, а именно: вземанията на Г.Т. в размер от 8981,91 лева за трудово
възнаграждение, в размер от 2966,53 лева- законна лихва върху трудовото възнаграждение,
в размер от 2900 лева- разноски по гр.дело / имат се предвид разноските по издадения по
гр.д.№ 15975/2017г. на ПдРС, VІІІ гр.с. изпълнителен лист/, в размер от 1500 лева- разноски
по изп.дело за адв.възнаграждение, и 100 лева- разноски по изп.дело за депозит за вещо
лице; вземания на НАП в размер от 325943,39 лева; вземания на ЧСИ Х. С. в размер от
12334,64 лева- такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, и в размер от общо 692,70 лева- невнесени от
взискателя авансови такси по т.т.1, 3, 4, 5, 10, 13 и 31 от ТТРЗЧСИ.
Като привилегировани вземания по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД са удовлетворени изцяло
вземанията на ЧСИ Х. С. за авансовите такси в общ размер от 692,70 лева, вземанията на
Г.Т. за разноски по изпълнителното дело в общ размер от 1600 лева / 1500 + 100/, както и
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ Х. С. в размер от 143,92 лева върху събрана сума
за адв.възнаграждение. Като такива по чл.136, ал.1, т.5 от ЗЗД са удовлетворени следните
вземания: в полза на Г.Т.- 2900 лева по издадения по гр.д.№ 15975/2017г. на ПдРС, VІІІ гр.с.
изпълнителен лист за съдебни разноски, 2966,53лева- законна лихва върху дължимото
трудово възнаграждение, и 8981,91 лева- дължимо трудово възнаграждение; в полза на ЧСИ
Х. С.- 298,88 лева, 274,07 лева и 829,82 лева за такси по т.26 от ТТРЗЧСИ върху събраните
суми, представлаващи съдебни разноски, законна лихва и главница. По чл.136, ал.1, т.6 от
ЗЗД в полза на НАП е разпределена сумата от 37420,02 лева, представляващо част от
дължимото публично задължение в размер от 325943,39 лева. Върху разпределената в полза
на НАП сума е начислена такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ Х. С. в размер от
1307,75 лева.
Във връзка с горното на първо място следва да се отбележи, че, както изрично се сочи
и в мотивите към т.11 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по т. д. № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС, „дължимите на държавния съдебен изпълнител такси са публични
вземания, а държавният съдебен изпълнител- орган, който определя и събира таксите,
докато дължимите на частния съдебен изпълнител такси са частно вземане за
възнаграждение за положен труд, а частният съдебен изпълнител- кредитор“. Вземанията на
ЧСИ Х. С. за такси по ТТРЗЧСИ не се ползват нито със специалната привилегия по чл.136,
ал.1, т.1 от ЗЗД, нито с общите привилегии по чл.136, ал.1, т.т.5 и 6 от ЗЗД.
Съгласно т.6 от цитираното по- горе тълкувателно решение, с право на
предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД се ползват разноските на
първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от
който се разпределят, като в този ред може да бъдат включени и разноските на
първоначалния взискател за образуване на изпълнителното дело и за възнаграждение на
един адвокат. Ето защо, включването в първи ред на привилигированите вземания на тези
на взискателя Г.Т. за платено адв.възнаграждение по изпълнителното дело и за разноски за
оценка на имота, от публичната продан на който е постъпила разпределената сума, се явява
правилно и законосъобразно. В тази връзка следва само да се отбележи, че, ако
3
жалбоподателят счита, че платеното адв.възнаграждение е прекомерно или въобще, че не е
дължимо, може да подаде молба до ЧСИ за редуцирането му или за изключването му от
разноските, като евентуалният отказ по молбата ще подлежи на обжалване. Включването
обаче в разпределението като привилегировани на вземания на ЧСИ Х. С. за такси по
ТТРЗЧСИ, които не се ползват, с която и да било от привилегиите по чл.136, ал.1 от ЗЗД,
опорочава цялостното разпределение. Ето защо, същото ще следва да бъде отменено, като
изпълнителното дело се върне на ЧСИ Х. С. за извършване на ново разпределение,
съобразно с констатациите в мотивната част на настоящето решение.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпределението на постъпилата по изп.дело № 427/2019г. на ЧСИ Х. С. сума
57415,60 лева от публичната продан на ПИ № 56784.103.46 по КККР на гр.****, извършено
с протокол от 11.01.2021г..
ВРЪЩА изпълнителното дело на ЧСИ Х. С. за извършване на ново разпределение,
съобразно с констатациите в мотивната част на настоящето решение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.Пловдив в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4