№ 1047
гр. Варна, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. И.
Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20213100501966 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 268-272 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Р. Д. СТ., В. СЛ. Д., Т. ПР. Д., З. ПР. Д., СВ. ИЛК.
Д., В. Ж. СТ., П. Ж. Т., С. ИЛ. К., ИЛК. Н. ИЛ. и ЕМ. Н. ИЛ., всички представлявани от
адвокат Д.А., срещу решение № 261651/ 17.05.2021г. постановено по гр.д.№ 12767/ 19г. на
Районен съд-Варна, с което е отхвърлен установителния иск, предявен срещу В. Д. Ж., за
признаване в отношенията между страните, че ответника не е собственик на имот- НИ ***
по ПНИ на м-ст „***“, землище с.***, община ***, одобрен със Заповед № РД-16-7706-67 от
04.04.2016г. на областен управител на Варненска област, с площ 606 кв.м., при граници- път,
НИ ***, *** и ***, на основание чл.124, ал.1 ГПК.
Считат решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно
тълкуване разпоредбата на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Според доводите на жалбата не са
доказани предпоставките на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране правото на ползване в
право на собственост. Не е установено по безспорен начин, че към 01.03.1991г. в имота е
изградена сграда. Имотът не е придобит на основание изтекла придобивна давност, която
започва да тече от приемането и одобряването на ПНИ на м-ст „***“, землище с.***, със
Заповед № РД-16-7706-67/ 04.04.2016г. на областния управител на област-Варна.
Претендира отмяна и постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде уважен.
Представена е писмена защита.
Въззиваемата страна-В.Ж., представлявана от адвокат Н.Б., изразява становище за
неоснователност на жалбата, поради законосъобразност на решението, с което е приетото, че
собствеността е придобита от ответника при условията на §4а от ЗСПЗЗ. Към 1990г. в имота
е имало изградена сграда, на каменни основи, с дървена конструкция и покрив от керемиди,
водоснабдена и електрифицирана, която е отговаряла на изискванията за постройка- § 1в, ал.
3 от ДР на ППЗСПЗЗ.
Съдът, при съобразяване становищата на страните и доказателствата към
делото, на основание чл.269 ГПК и чл.235, ал.1 и 2 ГПК, констатира :
1
Предявен е отрицателен установителен иск, за признаване за установено в
отношенията между ищците- Р. Д. СТ., В. СЛ. Д., Т. ПР. Д., З. ПР. Д., СВ. ИЛК. Д., В. Ж.
СТ., П. Ж. Т., С. ИЛ. К., ИЛК. Н. ИЛ. и ЕМ. Н. ИЛ., като наследници на И.Ж.Н., и
ответницата В. Д. Ж., че ответницата не е собственик на имот № *** по ПНИ на местност
„***“ , землище на с.*** , община ***, одобрен със заповед № РД-16-7706-76 / 04.04.2016г.
на областен управител на област Варна, с площ от 606 кв.м., при граници : НИ №№ ***;
*** и ***.
Ищците твърдят, че с решение № 12231 / 06.08.1996г. на ПК- ***, на наследници на
И.Ж.Н., е възстановено правото на собственост върху имот в землището на с.***, местност
„***ски ***“, територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По помощния кадастрален план към ПНИ
е записан стар имот №105, в който попада новообразувания имот № *** по ПНИ, целият с
площ 600 кв.м., записан на името на ответницата В. Д. Ж., с документ за собственост-
констативен нотариален акт № 120, том XLI, дело 19217/ 1994г.
Оспорват придобита от ответника собственост върху процесния имот, на основание
§4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърдят, че тя не е ползвател по предоставено право на
ползване, към 31.03.1991г. в имота не е имало постройка по смисъла на ЗСПЗЗ, като
основание да бъде придобит по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, и той не отстои на повече от 10 км. от
крайбрежната морска ивица, като основание за придобиването му по §4аб от ПЗР на
ЗСПЗЗ. В имота има фургон, който не съставлява сграда по смисъла на ЗСПЗЗ и не е
отразен по плановете на местността.
С представения писмен отговор В.Ж. оспорва иска с доводи за недопустимост, а по
същество- за неоснователност. Твърди, че има учредено право на ползване с решение №10/
8.12.1988г. на ИК на ОбНС-*** , за процесния имот. През 1989г. е изградена сезонна
постройка от 15 кв.м., с малка веранда и долепено до нея складово помещение, захранена с
токл и вода.След това е поставен фургон от 20 кв.м., с обособено помещение за живеене,
допълнително е изградена лятна баня от метална конструкция. Във връзка с подадена молба
за изкупуване е изготвена оценка по протокол от 10.11.1993г. и удостоверение № 1518/
20.09.1994г., въз основа на които се снабдила с к.н.а.№ 120/ 94г. През 2013г. е премахната
старата постройка, с изключение на складовото помещение. В евентуалност твърди, че
имотът е придобит по давност, в резултат на упражнявано непрекъснато владение, от
декември 1997г. до настоящия момент. Оспорва решение № 12231/ 06.01996г. на ПК, поради
нарушение на чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ, в редакцията на ДВ, бр.59 от 30.06.1995г., относно
индивидуализацията на процесния имот- размер, местоположение- граници, номер, и
придружаваща скица.
Фактически констатации:
1.Съгласно удостоверения за наследници / с.11-14/ ищците са наследници по закон на
И.Ж.Н., починал на 19.09.1970г., от различен ред на наследяване.
С решение № 12231/ 06.08.1996г. на ПК- с.***, на основание чл.18ж, ал.1, чл.18з, ал.1
от ППЗСПЗЗ, на наследници на И.Ж.Н. е възстановено правото на собственост на общо
девет имота, всички в терен по §4 на село ***.
Представена е декларация за идентичност на имената- И.Ж.Н., И.Ж.Н. и И. Ж. И..
Въз основа на издадените съдебни удостоверения ищците представят с молба от
03.10.2019г.: извадка- копие от ПКП към ПНИ на СО „ *** „, землище с.***, община ***, в
частта на стар имот № 105; извадка – копие от ПНИ на СО „ *** „, землище с.***, община
***, в частта на НИ № ***; регистър на имот № 123 и скица на имота, издадена от Община
***.
В представения на с.32 Списък на имотите за СО „ ***“ , землище с.***, преди
образуване на ТКЗС и ДЗС, И.Ж.Н. фигурира като собственик на имот №105 в м.“*** „, с
площ 6 962 , с документ- Решение № 12231 от 06.08.1996г. ПК- ***,в който попадат имоти
на ползватели с №№ *** / на В. Д. Ж./, ***.
Съгласно удостоверение № 176/ 18.09.2019г. издадено от община ***, за
новообразуван имот № *** по ПНИ на СО „ *** „ ,землище с.***, не е провеждана
2
процедура по възстановяване на наследници на И.Ж.Н., респ. не издавана заповед по реда
на§4к , ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ .
Съгласно удостоверение № 178/ 19.0.2019г. издадено от община ***, за м.„***„
землище с.***, община ***, област Варна, преди одобряване на ПНИ е действал
кадастрален план / КП/ от 1988г. на местност с.*** -1.2.3.4 райони в две части, за имотите
предоставени за ползване по реда на ПМС №4 от 12.02.1988г. Към датата на постановеното
решение № 12231/ 06.08.1996г. на ПК *** няма изработен ПКП /помощен кадастрален план/.
Допълнителни пояснения на горепосочените обстоятелства са дадени в писмо на
Общинска служба земеделие *** /с.42/ за това, че не разполага с план на имотите на старите
собственици в м.“***“ преди кооперирането на земите, към 1958г. Имотите на старите
собственици са индивидуализирани чрез провеждане на анкета по реда на чл. 23б от
ППЗСПЗЗ.
2. Ответната страна се легитимира с констативен нотариален акт № 120, том XLI,
д.19217/ 1994г. като собственик на имот в м.“***“, зона за земеделски ползване, с пл.№123,
при граници : №№ 122, 124 и 216, по плана на местността,на основание §4 , ал.1 от ЗСПЗЗ.
При съставянето му са представени: удостоверение за ползване № 1672 от 30.10.1989г. ,
удостоверение за закупуване №1518/ 20.09.1994г., оценителен протокол от 10.11.1993г. на
комисия, назначена със заповед № 290/ 8.10.1994г.. Всички документи са приложени в
заверени копия на с.35, 36,39 и 77 от делото на районния съд.
Установено, че ответницата е в списъка на посочените лица - работници и служители,
на които с решение № 119 по протокол №11/ 6.12.1988г. на ИК на ОбНС-***, на основание
чл.11 от 26 ПМС, е предоставен земеделски имот по представения списък с протокола от
02.12.1988г. на комисията към ОбНС- ***, неразделна част от решението. Част от
преписката по закупуване на земята са представените в заверени копия : молба вх.№ СС94В/
101/ 22.05.1992г.на В. Д. Ж., декларация от 11.05.1992г., че имотът е единствена земеделска
земя; платежен документ, удостоверяващ извършено плащане за земя на община *** на
17.08.1994г.
Съгласно скица № 92-1183/ 12.09.2019г.- извадка от ПНИ на м.“***“ /селищно
образувание/, с.***, имотът на В.Ж. представлява НИ № 501.123. с площ 606 кв.м. , при
съседи- имоти №№ 50.116, ***, ***, 501.2018/ улица/.
На името на В. Д. Ж., собственик на имот с пл.№ 123 в с.***, СО“ ***“ ,община ***,
е регистриран под № РКС-28252 / 08.10.2014г. в регистъра на водовземните съоръжения по
чл.118г,ал.3 от Закона за водите, разположеният в имота кладенец за задоволяване на
собствени потребности- удостоверение № РКС028252/2/ 10.10.2014г. издадено от Басейнова
дирекция.
По правилото на разпределена доказателствена тежест в хипотезата на отрицателен
установителен иск, ответната страна следва да установи главно и пълно основанието на
твърдяната собственост- придобиване на имот пл.№123 по реда и при условията на §4а от
ПЗР на ЗСПЗЗ, чрез осъществяване на всички изискуемите предпоставки за
трансформиране правото на ползване в собственост.
В процеса са изслушани заключенията на две съдебно-технически експертизи-
основна и допълнителна, по въпросите поставени от ищците в исковата молба.
С констатациите на първото заключение се установява, че стар имот № 105 м.“***“ ,
землището на с.***, е записан в ПКП към ПНИ на наследници на И.Ж.Н. , на основание
решение № 12231/ 06.08.1996г. на ПК- ***. На комбинирана скица №1 границите на имот
105 по ПКП са обозначени със зелени линии, и покриват изцяло новообразувания имот №
*** по ПНИ, означен на жълт фон / т.1, т.6/.
Кадастралният план на местност с.*** е приет 1988г. и представлява действащ план
към датата на предоставената за ползване земеделска земя в землището на с.***,квартал III,
парцел 123, при граници: парцели 116,122, 124 и път, и към датата на издадения констативен
нотариален акт № 120/94г. Налице е идентичност на имот ПИ 123 по ПКП и НИ *** по
ПНИ на с.о.“***“.
3
По отношение застрояването на имота вещото лице посочва, че при извършен оглед
на място в него се намират: фургон с метални шейни, поставен върху бетонови фундаменти
с размери 2.86м/5.60м., със застроена площ от 16.02 кв.м. , стени от гофрирана ламарина и
метален покрив. До фургона е изградена външна тоалетна и малко складово помещение от
гофрирана ламарина; и още един стар фургон, без основи.
Имотът е водоснабден , чрез изграден сондажен кладенец, и електрифициран, според
проверката за действието на хидрофорна система, монтирана в сондажния кладенец.
Установени са налични бетонови основи за нов строеж на жилищна сграда по одобрени
проекти. Пред новостроящата се сграда са открити основи на бивша постройка от суха
каменна зидария , укрепена външно с бетонова замазка, с размери -2.90м/4.70м. и дебелина
около 25 см., които частично попадат под новата сграда.
Според заключението на допълнителната експертиза- т.1, представената на с.245
ръчна скица, част от преписката по закупуване на процесния имот, с координатите на
фигурата- 2.50/ 5.50 м и височина 2.20м., не кореспондира с откритите стари основи с
размери 2.90/ 4.70 м., а сигнатурата „ЛБ“ не съществува в геодезичните планове и нейното
значение е непонятно за вещото лице. По размери се доближава до размерите на открития в
имота фургон, но еднозначно това не може да се твърди. Не са посочени отстоянията от
кадастралните граници до фургона, определящи местоположението на обекта. Вписан е
имот с площ 810 кв.м. и застроената площ / ЗП/ 13.76 кв.м. Към заключението е приложена
скица с обозначените обекти – основи на нова жилищна постройка, основи на стара сграда
и ситуиран фургон.
Заключението относно плана на старите имотни граници /т.2/, съдът преценява като
обективно и кореспондиращо с останалите доказателствени факти. Помощния кадастрален
план / ПКП/ за имотите, съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС, е изработен по
реда на чл.28, ал.3, т.3 от ППЗСПЗЗ. Границите на имотите са установени по
аерофотоснимки от 1942г., а идентифицирането чрез анкета на собствениците. Представено
е копие- извадка от графичната част на проведената анкета за старите имотни граници от
ПКП към ПНИ на СО „ ***“ / с.253/. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че това е
скица на фирмата, която е работила по плана и е ползвала анкетата, налична е в досието по
одобряване на ПНИ.
В писмо на община *** е уточнено, че схемата на л.245 е очертана от служител на
общинската администрация на гърба на удостоверение за ползване № 1679/ 3010.1989г., в
резултат от личните му възприятия при извършения оглед на имота. Тя е част от
административната преписка по закупуване на имот № 123 по КП на м.“***“, но по
обективни показатели не е точна, съгласно заключението на вещото лице.
Допълнителни факти за застрояването на имота се установяват с гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите - К. Т. И., без родство, и Д. И. Х.- син на В.Ж.,
посочени от ответника.
Свидетелката И. е посетила имота за първи път през 1989г.- 1990г. Описва го като
място с прекрасна градина, цветя , дървета и постройка- с основи от камък и цимент,
дървена с керемиди. Ползвала се за живеене, с коридор и малка кухня, обзаведена с
хладилник, печка и мивка, и една стая с легло и телевизор. Имало ток и вода. Твърди, че Ж.
предпочитала да живее в имота през лятото и оттам отивала на работа. Зад сградата имало
складово помещение , примитивно направено от тенекии, основно за инструменти. Тогава
нямало фургон. Първата постройка се намирала в тясната част на имота, с площ от 13-14
кв.м. Когато го посетила през 2015г. в него имало фургон, а постройката била съборена.
Свидетелят Д. Х. заявява, че имотът е съществувал от 1978-79г., даден е първо по
постановление на баща му, който се отказал и после общината го предоставила на майка му.
В него направили малка къщичка, кладенец. Строежът на жилищната постройка бил
започнат към 1980г.и довършен от майка му през 1988-89г. Имало кухня ,антре и спалня,
около 15 кв.м. Описва я като дървена постройка, с основи от камък- около 50 см.,покрив от
обикновени керемиди, вътре с изолация, с размери към 4.70м. на 3.00ч. Ползвала се редовно
4
от майка му. Някъде към 1990г. сложили и фургон. Между двете имало стая за инструменти,
тоалетна в дъното на имота. През 1988г. е направен сондажен кладенец,с хидрофора, който
захранвал чешмата в кухнята. Показанията му се преценяват с оглед на всички други данни
по делото, на основание чл. 172 ГПК.
Като свидетел на ищците е допусната Н. К. В., дъщеря на С. И.а К.- ищец. Твърди,
че познава процесния имот, който е един многото имоти на дядо й И. Н. в с.***. На това
място е имало нива от 7 дка. Границите са й показали нейната майка и леля. Обикаляла
местата отдавна, от 1979-80г. до 1990г., след като разбрали, че ще има нов план. През 1990-
91г. установила, че в имота има фургон, който е там, с широката част успоредно на улицата.
Свидетелят И. А. Б., без родство. Твърди, че познава наследници на И. Н.- П. и
съпругата му В.. За първи път посетил имота около 2000г. Видял малка постройка, но се
поправя, че това е фургон, разположен с широката страна към улицата. Често обикаляли там,
П. му показвал имотите, които са част от старата нива.
Писмените документи на с.193-211 от делото, с които се установяват действия на
ответната страна във връзка с издадено Разрешение за строеж № 100/ 23.06.2015г. от община
***, са без правно значение за разглеждания спор. Потвърдено от заключението на СТЕ е
започнатото в имота ново строителство.
Установените факти и обстоятелства обосновават от правна страна следното:
Ищците доказват правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск
срещу ответната страна, базиран на решение № 12231 от 06.08.1996г. на ПК-***, с което в
полза на наследници на И.Ж.Н., на основание чл.18ж, ал.1 и чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ, се
възстановява правото на собственост в съществуващи стари реални граници на описаните
девет имота, конкретно за посочения в т.3 - нива с площ 7 дка, в терен по §4 на с.***,
местност „Под село“, представляващ стар имот № 105 по ПКП към ПНИ / според
становище-уточняващо исковата молба, с.106/.
Решението е постановено преди изменението на чл.14, а1, т.1 от ЗСПЗЗ, в редакцията
на ДВ, бр.45-1995г. Към него няма приложена скица и ограничените данни- площ,
категория, местност, не могат да индивидуализират имотите по местоположение и с
граници. Решението не поражда конститутивно действие за възстановената собственост, а
само признава правото на възстановяване за наследниците на бившия собственик. Поставя
началото на реституционно производство, което следва да приключи със заповед по §4к,
ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ на кмета на общината, придружена от скица на новообразуваните
имоти.
Искът е за отричане правото на собственост на ответната страна върху имот с пл.№
*** по ПНИ на СО „ ***“, който попада в границите на стар имот № 105, претендиран за
възстановяване по т.3 на решението на поземлената комисия.
В съответствие с възложената доказателствена тежест, ответницата доказва, че е
ползвател, с валидно предоставено право на ползване върху земеделска земя по 26 ПМС, с
решение на ИК на ОбНС-***, представляващ п.№ 123 по КП на с.*** при граници : п. 116,
122, 124 и път.
Правото на ползване е прекратено, считано от дата на влизане в сила на Закона за
собствеността и ползването на земеделски земи, на основание §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В
уредените от закона изключения по §4а и §4б, във връзка с §4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, бившите
ползватели могат да придобият собственост върху предоставения за ползване имот, след
осъществяване на изискуемите в съответната законова хипотеза предпоставки.
Задължително условие по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ е в имота да е изградена сграда към
01.03.1991г.
Според Тълкувателно решение № 2 от 13.09.2011г. на ВКС по т.д.№ 2/ 2011г., ОСГК,
в полза на ползвателите възниква правото да придобият собствеността по реда на §4а от
ПЗР на ЗСПЗЗ, когато сградата отговаря на изискването за постройка, отразено в
тълкувателната норма на §1в, ал.3 ДР ППЗСПЗЗ да е трайно прикрепена към терена, без да е
необхоД. същата да отговаря и на изискванията на строителните правила и норми,
5
установени в действащите към момента на построяването нормативни актове.
Спорът е концентриран върху фактическото застрояване на имота и наличието на
постройка към релевантната дата, отговаряща на изискванията за „сграда“. С молбата от
22.05.1992г. за закупуване на ползваното място В.Ж. е посочила електрифициран фургон и
лятна постройка, на един етаж, със застроена площ 15 кв.м.
Доказателство, че имотът е бил застроен са установените на място каменни основи
под новостроящата се сграда, укрепени външно с бетонова замазка, с дебелина 25
см.,предполагаеми размери 2.90м./4.70м., евентуално застроена площ 13.63 кв.м., близка на
посочената ЗП в схемата на л.245 от делото на районния съд. За сравнение, площта на
съществуващия фургон, поставен върху бетонови фундаменти, е 16.02кв.м. Разположението
на двата обекта- основи на стара сграда и фургон, според скицата към допълнителното
заключение, показва, че сградата / запазените основи/ е с тясната си страна към улицата, а
фургонът с широката си страна, която закрива виД.стта към постройката погледнато от
входа на имота.
За състоянието на сградата се позовава на показанията на свидетелите К. И. и Д. Х.,
които са непротиворечиви и изчерпателни за посочените факти и обстоятелства- година на
изграждане, вид на постройката, брой помещения и вътрешно благоустройство,
електрификация и водоснабдяване.
Не са опровергани с показанията на втората група свидетели. Дадените от свидетеля
И. Б. следва да се изключат, защото визуализира имота от 2000г., когато в него е имало
фургон.
Не приема за достоверни по отношение фактическото състояние на имота-
съществуващите към 01.03.1991г. постройки, показанията на св. Н. В.. Първо, поради общия
им характер, за обикаляните от нея земи до 1990г., и за факта, че през 1990-91г. видяла в
имота фургон. Искане за възстановяване на описаните в решението наследствени земи е
заявено през ноември 1991г. / с вх.№ 36Е/ 20.11.1991г./. Към този момент действащ за
м.“***“ е кадастралния план от 1988г., за имотите предоставени за ползване по ПМС. При
постановяване на решение № 12231/ 06.08.1996г. на ПК-***, не е бил изработен помощен
кадастрален план, като ориентир за местоположението на старите имоти, включително
притежавани от наследодателя ниви в терен по §4 от ПЗР ЗСПЗЗ. Наред с това, в района и в
съседство на НИ *** по ПНИ са множество застроени имоти на ползватели. Възприятията
на свидетеля се изчерпват до наличния в имота фургон, без да се споменават другите
обекти- складово помещение, външна тоалетна, сондаж, констатирани от вещото лице на
място. Посоченото е крайно недостатъчно за да обори,респ. породи съмнение относно
показанията на първата група свидетели, които са непосредствени за релевантен факт.
Обобщено от изложеното следва да се приеме, че към 01.03.1991г. в имота е имало
постройка, която е трайно прикрепена към земята, не попада в изключенията по §1в, ал.3 от
ДР ППЗСПЗЗ- не е изградена от фургон, вагон, контейнер, каросерия, и е предназначена за
сезонно ползване.
Всички предвидени в хипотезата на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ условия са изпълнени: - на
ответницата е предоставено право на ползване с акт по §4 , ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ, в имота е
изградена постройка, с характеристиките на сграда, съществувала до 01.03.1991г., правото
на изкупуване е валидно упражнено от бившия ползвател по реда и в сроковете, предвидени
в закона.
С изложените мотиви решението,с което исковата претенция е отхвърлена, следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
На основание чл.78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят
разноските за въззивна инстанция, съобразно представена молба по чл.80 от ГПК и
доказателства за извършен разход в размер на 600лв.- заплатено адвокатско възнаграждение
по договор за правна защита и съдействие.
Съдът , на основание чл. 271 ГПК и чл.280, ал.2, т.1 от ГПК
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261651/ 17.05.2021г. постановено по гр.д.№ 12767/
19г. на Районен съд-Варна.
ОСЪЖДА Р. Д. СТ., ЕГН-**********,***, ***, В. СЛ. Д., ЕГН-**********, ***, Т.
ПР. Д., ЕГН- **********, ***, З. ПР. Д., ЕГН- **********, ***,СВ. ИЛК. Д., ЕГН-
**********, ***, В. Ж. СТ., ЕГН- **********, ***, П. Ж. Т., ЕГН-**********, ***, С. ИЛ.
К.,ЕГН-**********, ***, ИЛК. Н. ИЛ., ЕГН-**********, ***, ЕМ. Н. ИЛ., ЕГН-
**********, ***, да заплатят на В. Д. Ж., ЕГН- **********, сумата 600лв./ шестстотин
лева/- съдебни разноски, на основание чл.78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7