РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Ямбол, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Васил М. Петков
Членове:Гергана Ж. Кондова
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Д. Ст. Люцк.
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20222300600061 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред въззивният съд е образувано по въззивна жалба от адв.
П.Б. от АК-*****, в качеството му на защитник на подсъдимия С. Г. Ч., против
Присъда № 14/09.04.2021 г. постановена по НОХД № 325/2020 г. по описа на РС–
Елхово, с която е признат за виновен в това, че на **.**.**** година в гр.******,
обл.***** от частен дом на ул. „***** *** ******” №*, действайки като извършител
отнел чужди движими вещи - 1 брой сребърен пръстен тип халка с цвете и камъчета с
тегло 8 грама на стойност 40. 00 лева, 1брой златен медальон с тегло 1.5 грама на
стойност 142,50 лева, 1 брой сребърен синджир със сърце и висулка с тегло 4 грама на
стойност 20.00 лева, 1брой сребърна гривна с тегло 2 грама на стойност 10.00лева, 1
чифт сребърни обици с тегло 4грама на стойност 20.00 лева, 1брой сребърна обица с
тегло 2 грама на стойност 10.00 лева и 1брой златен синджир с тегло 3 грама на
стойност 285. 00 лева, всичко на обща стойност 527,50 лева от владението на
собственика им А. А. С. от гр. ******, обл.***** без нейно съгласие с намерение
противозаконно ги присвои, като е извършил деянието при условията на повторност,
1
тъй като преди това е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление и случаят е немаловажен - престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, поради което на основание чл.195, ал.1, т.7 във вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК във вр. чл.54, ал.1 от НК е осъден на лишаване от
свобода за срок от една година.
Изтърпяването на наложеното наказание е отложено на основание чл.66, ал.1
от НК за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият С. Г. Ч. е осъден на основание чл.45 от ЗЗД да заплати на
гражданската ищца А. А. С. сумата от 527.50 лева /петстотин двадесет и седем лева и
петдесет стотинки/, представляваща обезщетение за причинени на А. А. С.
имуществени вреди от извършеното от подсъдимия престъпление по чл.195, ал.1, т.7
във вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, явяващи се равностойността на вещите
предмет на престъплението: 1брой сребърен пръстен тип халка с цвете и камъчета с
тегло 8 грама, 1брой златен медальон с тегло 1.5 грама, 1 брой сребърен синджир със
сърце и висулка с тегло 4 грама, 1брой сребърна гривна с тегло 2 грама, 1 чифт
сребърни обици с тегло 4грама, 1брой сребърна обица с тегло 2 грама и 1брой златен
синджир с тегло 3 грама.
Подсъдимият С. Г. Ч. е осъден на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати
на гражданския ищец А. А. С. сумата от 150 лв./сто и петдесет лева/, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Подсъдимият С. Г. Ч. е осъден да заплати в приход на бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС -Елхово, сумата 50.00 /петдесет/ лв. представляваща държана
такса върху уважения размер на гражданския иск.
Подсъдимият С. Г. Ч. е осъден на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати
сумата от 109.80 лв. -направени по делото разноски, вносими в приход на
републиканския бюджет по сметка на ОДМВР - Ямбол, както и в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист да заплати в приход на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС - Елхово 5.00 лв. държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
С присъдата, РС-Елхово е разпоредил вещественото доказателство по делото
- 1 бр. дактилоскопна следа, да остане приложена по делото.
Във въззивната жалба е изразено становище за неправилност на присъдата.
Изложени са твърдения за това, че обвинението не е успяло да докаже по категоричен и
несъмнен начин сочените в обвинителния акт факти и обстоятелства относно деянието,
за което му е повдигнато обвинение. Твърди се, че не е доказано нито авторството на
деянието от обективна и субективна страна, нито механизма му. Изложено е
становище, че обвинението се гради изцяло единствено на показанията дадени в хода
на ДП от св. С., което е в разрез с правилото, че обвинителната теза не следва да се
гради единствено на базата на един свидетел. Сочи се, че показанията на св. С. в хода
2
на ДП пред съдия са дадени под натиск от полицейските служители, поради което
следва да се ценят показанията на същия, дадени в хода на съдебното следствие.
Твърди се, че не следва да бъдат кредитирани показанията на св. И., тъй като явно
страда от заболяване, което му пречи да даде показания, които кореспондират с
фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. Сочи се, че показанията на
И. не установяват точно времето, мястото, механизма и авторството на деянието.
Жалбоподателят е посочил, че у подсъдимия не са намерени отнетите вещи - предмет
на престъплението. Във връзка с изложеното в жалбата се иска въззивният съд да
отмени изцяло атакуваната присъда и да постанови нова, с която да оправдае
подсъдимия Ч., както и да отхвърли уважения граждански иск.
В съдебно заседание въззивникът-подсъдим С.Ч. се явява лично и със своя
защитник - адв. Б.. Двамата поддържат жалбата и пледират за отмяна на присъдата и
постановяване на друга, с която подсъдимият да бъде оправдан.
Представителят на ОП-Ямбол оспорва основателността на жалбата. Излага
твърдения за правилност и законосъобразност на постановената присъда и за
справедливост на наложеното наказание. В тази връзка пледира за потвърждаване на
атакуваната присъда.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, доводите на
страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна
проверка на атакувания съдебен акт, констатира от фактическа и правна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество се
преценява като частично неоснователна, по следните съображения:
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното
производство и в хода на съдебното следствие, проведено пред първоинстанционния
съд, гласни и писмени доказателства. При нейното установяване решаващият съд е
обсъдил прецизно и е анализирал в детайли кои доказателства кредитира и кои не,
както и защо. Анализът на събраните доказателства, извършен от районният съд и
изложен в мотивите към присъдата е правилен и съобразен със законовите изисквания,
поради което въззивният съд напълно се солидаризира с него и не намира за нужно да
го преповтаря.
Присъдата е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка,
която въззивната инстанция споделя. Изключение прави единствено частта, в която
ЕРС е посочил вещите, които е приел за предмет на процесното престъпление, а
именно: 1 брой сребърен пръстен тип халка с цвете и камъчета с тегло 8 грама на
стойност 40. 00 лева, 1брой златен медальон с тегло 1.5 грама на стойност 142,50 лева,
1 брой сребърен синджир със сърце и висулка с тегло 4 грама на стойност 20.00 лева,
1брой сребърна гривна с тегло 2 грама на стойност 10.00лева, 1 чифт сребърни обици с
3
тегло 4грама на стойност 20.00 лева, 1брой сребърна обица с тегло 2 грама на стойност
10.00 лева и 1брой златен синджир с тегло 3 грама на стойност 285. 00 лева, всичко на
обща стойност 527,50 лева. Настоящият съдебен състав, след като се запозна с целия
доказателствен материал по делото, стигна до извод, че е доказан по-тесен кръг
предмети на престъплението, а именно: сребърни обици с тегло 4грама на стойност
20.00 лева, златен синджир с тегло 3 грама на стойност 285. 00 лева и 1 брой сребърен
синджир със сърце и висулка с тегло 4 грама на стойност 20.00 лева, всичко на обща
стойност 325 лв.
Правилно установено и прието от фактическа страна е, че вечерта на
неустановен ден преди **.**.**** година, подсъдимият Ч. се срещнал с приятеля си
св.И. С. и със св. И. И. и тримата отишли близо до имота, в който живеела
пострадалата свидетелка А. А. С.. Ч. показал на свидетелите къщата на С. и казал, че
заедно със св.С. ще влязат вътре. На **.**.**** година /понеделник/, около 21.00 часа,
подсъдимият заедно със свидетеля И. С. С. се намирали в градинката пред Районен съд
гр.Елхово, където Ч. предложил на С. да се поразходят с велосипедите си. Така двамата
достигнали до южната страна на дворното място, където живеела пострадалата
свидетелка А.С., оставили велосипедите си до оградната мрежа на имота, прескочили
същата, преминали през двора и достигнали до къщата. С.Ч. отворил предпазната
мрежа на един от прозорците на първия етаж на къщата, след това отворил и
незаключения прозорец, като по този начин през отворения прозорец влязъл в къщата,
в стая, която била спалня. Свидетелят С. не влязъл в къщата, а останал отвън, в двора
на имота. Подсъдимият обиколил стаите в къщата, търсейки ценни вещи. В спалнята и
хола намерил 1 брой сребърен синджир със сърце и висулка с тегло 4 грама, 1 чифт
сребърни обици с тегло 4грама, 1 брой златен синджир с тегло 3 грама. Взел ги и бързо
напуснал къщата, като показал на св.С. откраднатите вещи. След това двамата заедно
напуснали двора на имота отново през оградната мрежа, като подс.Ч. скрил
откраднатите вещи под седалката на велосипеда си. След това подсъдимият и св.С. се
разделили.
Видно от заключението на вещото лице по назначената и изготвена в хода на
досъдебното производство съдебно-оценъчна експертиза общата стойност на вещите
по обвинението е 527,50лв., а общата стойност на отнетите вещи възлиза на 325лв.
От приложената справка за съдимост се установява, че подс.С. Г. Ч. е
осъждан с присъда, постановена по НОХД № ***/**** година по описа на РС –
Елхово, потвърдена с решение № **/**.**.****г. по ВНОХД № ***/**** година по
описа на ОС – Ямбол, влязла в законна сила на **.**.**** година. С посочената
присъда подс.Ч. е осъден за извършено в периода **-**.**.**** година престъпление
по чл. 195, ал.1 т.3 във вр. чл. 194, ал.1 и вр. чл.63, ал.1, т.3 на пробация, с пробационни
мерки по чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК и двете за срок от шест месеца. Към датата на
4
издаване на справката за съдимост с рег.№***/**.**.**** г. на БС при РС-Елхово,
липсва към този момент отразено изтърпяване на наложеното наказание пробация.
При правилно изяснена фактическа обстановка районният съд е направил
напълно обосновани правни изводи, като е приел, че подсъдимият С. Г. Ч. е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъплението по чл.195, ал.1, т.7, във вр. чл.194, ал.1 и вр. чл.28, ал.1 от НК, тъй като
на **.**.**** година в гр.******, обл.***** от частен дом на ул.”***** ***
******”№*, действайки като извършител отнел чужди движими вещи - 1 брой
сребърен синджир със сърце и висулка с тегло 4 грама на стойност 20 лева, 1 чифт
сребърни обици с тегло 4 грама на стойност 20лева и 1брой златен синджир с тегло 3
грама на стойност 285 лева, всичко на обща стойност 325 лева от владението на
собственика им А. А. С. от гр.******, обл.***** без нейно съгласие с намерение
противозаконно ги присвои, като е извършил деянието при условията на повторност,
тъй като преди това е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление и случаят е немаловажен. Въззивният съд, както посочи по-горе, не се
солидаризира с извода на РС-Елхово, че предмет на престъплението са и следните
вещи - 1 брой сребърен пръстен тип халка с цвете и камъчета с тегло 8 грама на
стойност 40. 00 лева, 1брой златен медальон с тегло 1.5 грама на стойност 142,50 лева,
1брой сребърна гривна с тегло 2 грама на стойност 10.00лева, 1брой сребърна обица с
тегло 2 грама на стойност 10.00 лева, тъй като от събраните по делото доказателства и
по-конкретно от прочетените и приобщени към доказателствения материал по реда на
чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК показния на св. С., дадени в хода на досъдебното
производство пред съдия, се установи, че предмета на престъплението се ограничава до
вещите - 1 брой сребърен синджир със сърце и висулка с тегло 4 грама, 1 чифт
сребърни обици с тегло 4грама, 1 брой златен синджир с тегло 3 грама.
Подсъдимият е извършил на инкриминираната дата престъпното деяние -
предмет на обвинението, изпълващо посоченият по-горе състав от материалния
наказателен закон на Република България. Вещите предмет на престъплението са били
чужда собственост, което обстоятелство ясно е било съзнавано от подсъдимия. При
извършване на деянието е налице и вторият елемент от състава на престъплението
кражба, визиран в чл.194, ал. 1 от НК, а именно - отнемането на вещите от владението
на другиго. Същото е осъществено чрез изнасянето на вещите от имота на
пострадалата и пренасянето им до място, различно от мястото на извършване на
престъпното деяние. По този начин е била прекратена, от една страна, фактическата
власт върху вещите, която до този момент се е упражнявала от собственика им, а от
друга страна - подсъдимият е установил трайно своя фактическа власт върху тях.
Налице е и престъпния акт, изразяващ се в промяна на фактическата власт върху
предмета на престъплението, настъпила в следствие на осъществяването му, с което и
същото се счита за довършено.
5
Въззивната инстанция напълно споделя изводите, направени от
първоинстанционния съд в посока, че престъплението не съставлява маловажен случай
по смисъла на чл.93, т.9 от НК, както и че е извършено от подсъдимия при условията
на повторност по см. на чл.28, ал.1 от НК, поради което правилно е квалифицирал
деянието по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, по изложените в
мотивите на присъдата аргументи.
Настоящият състав на въззивния съд намира за неоснователно възражението
на защитника на подсъдимия Ч., че по делото не са събрани достатъчно доказателства,
които да доказват по несъмнен начин авторството, времето, мястото и механизма на
деянието. ЯОС се присъединява изцяло към приетото от първоинстнционния съд, че
времето, мястото и механизма на извършване на деянието се установяват по безспорен
начин от показанията на свидетелите А.С. и св.И., както и от показанията на св.И. С.,
дадени от него в хода на досъдебното производство пред съдия. По отношение на
авторството на престъплението, правилно ЕРС е преценил, че авторството на деянието
се установява по безспорен начин от показанията на свидетеля-очевидец И. С., дадени
от него в хода на досъдебното производство пред съдия; от показанията на свидетеля
И., в които е възпроизведено изявление на подсъдимия за намерение да извърши
кражба от дома на пострадалата С., както и от изготвената по делото дактилоскопна
експертиза и извършения оглед на местопроизшествие. Показанията на св. С. относно
начина на проникване на подсъдимия в дома на пострадалата напълно кореспондират с
показанията на св.А.С., със заключението на дактилоскопна експертиза и с обективно
установеното при огледа на местопроизшествие, установяващи оставена следа от
дланта на подсъдимия на рамката на прозореца.
Възражението, че обвинителната теза се гради само на показанията на св. С.,
дадени в хода на ДП пред съдия, които показания били дадени под натиск от
полицейските служители, поради което следва да се ценят показанията на св. С.,
дадени от него в хода на съдебното следствие, също се прецени от настоящия състав
като неоснователно. Обвинителната теза се основава на всички събрани по делото
доказателства – както показанията на св. С., дадени в хода на ДП пред съдия, така и
показанията на пострадалата С., протокола за оглед на местопроизшествието и
заключението на дактилоскопната експертиза, които са логични, последователни и
кореспондират помежду си като установяват по безспорен начин обстоятелствата по
делото, поради което правилно са кредитирани от ЕРС. Правилно ЕРС е приел, че
показанията на св. С. дадени в хода на досъдебното производство пред съдия се
отличават със своята детайлност, логичност и последователност, в същите свидетелят
подробно е изложил обстоятелства свързани с времето, мястото и механизма на
извършване на деянието, които кореспондират напълно с показанията на св.А.С. и с
извършения на място оглед на местопроизшествието. Освен това,
първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че свидетелят е имал идентични
6
права и задължения както в хода на съдебното следствие, така и в хода на досъдебното
производство при разпита си пред съдия, поради което твърденията му, свързани с
даването на противоречиви показания са нелогични. Освен това, следва да се отчита и
обстоятелството, че св. С. като приятел на подсъдимия и лице придружило последния
до мястото на извършване на деянието, се явява заинтересовано от изхода на делото
лице.
Възражението на защитата, че не следва да бъдат кредитирани показанията
на св. И., тъй като явно страдал от заболяване, което му пречи да даде показания,
кореспондиращи с фактите и обсоятелствата по обвинението, въззивният съд намира за
неоснователно. Дадените показания от този свидетел са последователни, логични и
обективни, като освен това районният съд правилно е отчел и неговата
незаинтересованност от изхода на делото. Освен това, дадените от свидетеля показания
не будят съмнения относно възможността последния да възприеме и изложи правилно
фактите. Поради всичко това правилно показанията на св. И. са кредитирани с доверие
от първоинстанционния съд.
Проверяващата инстанция изцяло споделя извода на районния съд, че от
субективна страна престъплението, вменено във вина на подсъдимия, е извършено с
пряк умисъл. Последният е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези
последици. Действал е със съставомерното намерение противозаконно да присвои
инкриминираните вещи, без съгласието на техния собственик. Подсъдимият е
съзнавал, че лишава от фактическа власт върху вещите досегашния им собственик,
предвиждал е преминаването на владението им в негова фактическа власт и пряко е
целял нейното установяване.
По отношение на наказанието:
За да определи наказанието, наложено на подсъдимия по вид и размер,
правилно решаващият съд е взел предвид както степента на обществена опасност на
осъщественото престъпление, така и степента на обществена опасност на личността на
извършителя. При индивидуализиране на наказанието районният съд правилно е
преценил като отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелството, че деянието
предмет на настоящото производство е извършено по - малко от два месеца след
осъждането му по НОХД № ***/**** година по описа на РС – Елхово, а като
смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство съдът е отчел младата му възраст -
на ** години. Не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
на подсъдимия обстоятелства, поради което съдът правилно е определил наказанието
при условията на чл.54 от НК.
Предвид младата възраст на дееца и ниската стойност на отнетото, ЯОС
7
възприема като правилно решението на ЕРС да наложи минималното предвидено в
закона наказание, чието изпълнение, предвид наличието на предпоставките на чл. 66 от
НК, е отложено за изпълнение за изпитателен срок от три години.
ЯОС счита, че така определеното наказание – като вид и размер е
справедливо, подходящо за постигане на целите, визирани от законодателя в чл. 36 от
НК и съответстващо в пълна степен на обществената опасност на деянието и дееца.
Въззивният съд счита, че конкретното наказание е необходимо и достатъчно за
оказване на предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху
подсъдимия, така и върху останалите членове на обществото.
Настоящият съдебен състав възприема изцяло извода на ЕРС по отношение
основателността на предявения граждански иск. Предвид изхода на делото и
извършената по делото и стоково-оценъчна експертиза, доказани са причинените
имуществени вреди от деликта, както и техния размер. Последните се съизмеряват със
стойността на отнетите вещи: 1 брой сребърен синджир със сърце и висулка с тегло 4
грама на стойност 20 лева, 1 чифт сребърни обици с тегло 4 грама на стойност 20лева и
1брой златен синджир с тегло 3 грама на стойност 285 лева, всичко на обща стойност
325 лева, които не са били възстановени. Налице е и пряката причинна връзка между
деянието и причинените имуществени вреди, представляващи причинена загуба,
изразила се в намаляване на имуществото на св. А.С., поради което последната следва
да бъде възмездена, като се възстановят причинените й имуществени вреди с
присъждането на сумата от 325 лв.
Правилно, с оглед изхода на делото, подсъдимият е осъден да заплати всички
направени по делото разноски.
В останалата част /извън частите от нея, които следва да бъдат изменени/
присъдата следва да бъде потвърдена като правилна и обоснована и постановена при
спазване на процесуалните правила.
Ето защо и на осн.чл.334, т.3 и т.6 от НПК, Ямболски окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 14/09.04.2021 г. постановена по НОХД № 325/2020 г.
по описа на РС–Елхово като я отменя в частта, с която подс.С. Г. Ч. е признат за
виновен в това, че е извършил престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 194, ал.
1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК по отношение на следните вещи: 1 брой сребърен пръстен тип
халка с цвете и камъчета с тегло 8 грама, 1брой златен медальон с тегло 1.5 грама,
1брой сребърна гривна с тегло 2 грама и 1брой сребърна обица с тегло 2 грама, на обща
стойност 202.50 лева / двеста и два лева и петдесет стотинки/, като го оправдава по
8
обвинението в тази му част.
ИЗМЕНЯ Присъда № 14/09.04.2021 г. постановена по НОХД № 325/2020 г.
по описа на РС–Елхово в гражданско-осъдителната й част, като намалява размера на
присъденото на гражданската ищца А. А. С. с ЕГН ********** обезщетение за
претърпените от нея имуществени вреди от престъплението от 527,50 лева на 325 лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9