№ 123
гр. Кюстендил, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Татяна Хр. К.ова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
в присъствието на прокурора В. П.
като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно
административно наказателно дело № 20221500600504 по описа за 2022
година
Въззивното производство по настоящото дело е по глава ХХІ във вр. с глава ХХVІІІ НПК.
Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на обвиняемимия Р. Г. Д., ЕГН **********, от гр.
Кочериново, подадена чрез защитника му адв. Л. Л. срещу Решение № 110/17.05.2022 г. на
КнРС, постановено по АНД № 248/2022 г. по описа на съда, с което е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 343 в ал.2 НК, на основание чл.78 а НК е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание“глоба“ в размер на
1000 лв. Релевирани са доводи за незаконосъобразност, необоснованост и явна
несправедливост на решението, тъй като то почива на предположения за извършено едяние,
а не на доказаност по несъмнен начин на извършването му. Поддържа се непълнота на
доказателствения материал, както има и бланкетно оплакване за допуснати съществени
порцесуални нарушения, с посочване целта на въззивното производство – изключване на
съдебните грешки относно фактите. Декларирано е в жалбата намерение за излагане на
подробни възражения след запознаване с мотивите на решението, но писмени възражения
не постъпиха. Доказателствени искания не са направени в жалбата. Моли се за отмяна на
осъдителното решение и постановяване на ново оправдателно решение.
Прокурорът в о.с.з. оспорва жалбата и изразява становище за оставянето й без уважение
и за потвърждаване на І-инстанционния съдебен акт като обоснован и законосъобразен.
Защитникът на обвиняемия адв.Л. Л. в о.с.з. поддържа жалбата, като пледира, че І-
1
инстанционният съд е установил фактическа обстановка, различна от посочената в
постановлението и е подходил доста избирателно при анализа на събраните гласни и
писмени доказателства.Управление на мотора е имало само на разстояние от 10-15 м и само
за няколко минути, което е съобщено и от полицейските служители, но според адв.Л.Л. не е
застрашило живота и здравето на останалите участници в движението и затова тя акцентира
вниманието на съда към прилагане на чл.9 ал.2 НК.
КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след обсъждане на
събраните по делото доказателства в двете съдебни инстанции, в рамките на предвидените
му по чл. 378 ал.5 във вр. с чл.313 и сл НПК правомощия, намери жалбата за допустима като
подадена в законовия срок и от надлежна страна, но за неоснователна. Съображенията за
това са следните:
С обжалваното решение обвиняемия Р. Г. Д. е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл. 343 в ал.2 НК– за това, че на 1.02.2022 г. в гр. Дупница, на ул.“***“, в
1-годишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без
съответно свидетелство за управление / с НП № 21-0348-000306/2.06.2021 г. на началника на
РУ Дупница, влязло в сила на 19.06.2021 г./, е управлявал МПС – мотоциклет марка“***“ с
рег. № ***, без съответно СУМПС, освободен е от наказателна отговорност на основание
чл.78 а НК и му е наложено административно наказание”глоба” в размер на 1 000 лв.
По делото е установена фактическа обстановка в рамките на фактическите положения,
приети с постановлението на КнРП и правилно е възприети и от КнРС, като в решението тя
е разширена с отделни детайли, които обаче не водят до качественото й изменение.
Не се спори по делото, че обвиняемият Д. е наказван по административен ред с влязло в
сила на 19.06.2021 г. наказателно постановление № 21-0348-000306/2.06.2021 г. на
началника на РУ Дупница за управление на МПС – мотоциклет „***“ на 17.05.2021 г. без
СУМПС, като му е наложено адм.наказание“глоба“ в размер на 100 лв.
Също безспорон е установено, че на инкримиинраната дата – 1.02.2022 г. сутринта
обвиняемият Д. заедно със свидетелите Е.Д. и Е.Д. отишли до с.Яхиново с бял микорбус,
управляван от св.Д. за да вземе обвиняемият оттам процесното МПС - – мотоциклет
марка“***“ с рег. № ***,който да регистрира на свое име по молба на негов приятел, който
се намира в чужбина.
Мотоциклетът бил натоварен в буса и свален от него на ул.“***“, след което обв. Д., който
бил без каска, запалил мотоциклета и го придвижил по улицата към двора на КАТ –
Дупница. Той спрял мотора на паркинга в двора на КАТ в близост до входа на канала за
регистраиця на МПС.
Свидетелите П.иД. които се намирали близо до входа на административната сграда на
КАТ, където е работното им място, забелязали управляващия без каска мотоциклет
обвиняем Д. и решили да му извършат порверка. Двамата се приближли до обвиняемия и
св.П. му поискал документи. Обвиняемият дал само личната си карти и обяснил , че няма
2
СУМПС. Проверката била извършена от св.В.Х.,който бил в състава на ппристигналия в
този момент автопатрул АП – 044 и той потвърдил, че обвиняемият е неправоспособен
водач. Св. Х. съставил АУАН на обвиняемия за констатираното нарушение, който бил
подипсан без възражение от обвиняемия и образуваната административнонаказателна
преписка била изпратена на РП – Кюстендил, пред която било образувано настоящото
досъдебно производстово.
ДнРС е извършил обстоен анализ на събраните по делото доказателства, като
законосъобразно е кредитирал цялостно показанията на свидетелите-полицейски служители
П., Д. и Х., които е приел за еднозначни, последователни и логични, като първите двама са и
очевидци на деянието, а показанията на св.Х. са приобщеин по реда на чл.281 ал.5 НПК към
доказателстевния материал.
Правилно и законосъобразно показанията на св.Димитров и обясненията на обвиняемия са
кредитирани частично само в частите им, в които се подкрепят от показанията на тримата
посочени свидетели. Отчетени са противоречията в показанията на св.Димитров относно
разстоянието на управление на мотора от обвиняемия, което се споделя от настоящия
състав.
Съдът е приел още, че така кредитираните гласни доказателствна се подкрепят от
писмените доказателства – съставения АУАН на обвиняемия, характеристичната му
справка, справката за нарушител и ги е кредитирал с доверие, тъй като не влизат в колизия с
кредитираните гласни доказателства.
Тъй като в І–инстанционното решение липсва анализ на обясненията на обвиняемия, той
ще бъде извършен в настоящото решение. Обясненията на обвиняемия според въззивния съд
в по-голямата им част представляват годно доказателстевно средство, тъй като се подкрепят
от кредетираните доказателствени средства, а именно: че след свалянето на мотоциклета от
буса обвиняемият го е управлявал без каска и така е влязъл в двора на КАТ, че един полицай
дошъл при него и го попитал защо кара без каска и че била направена от полицейските
служители справка, установила, че той няма книжка, т.е. СУМПС и че е подписал
съставения му АУАН без възражение. Не се кредитират обясненията му в най-съществената
им част - че са спрели буса непосредствено пред КАТ и че само оттам до двора на КАТ
обвиняемият е управлявал мотоциклета, тъй като се установи, че мотоциклетът е управляван
по улица „***“ към двора на КАТ. Затова относно този факт обясненията се възприемат като
защитна теза.
При така установеното от фактическа страна законосъобразно І –инстанционният съд е
приел, че обвиняемият от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл.343 в ал.2 НК. Авторството на деянието от обвиняемия е безспорно
установено и не се оспорва от него.
От обективна страна са безспорно доказани елементите от фактическия състав на
престъплението. Правилно е прието, че обвиняемият е осъществил изпълнителното деяние
на престъплението по чл.343 в ал.2 НК с действие – той е управлявал горепосочения
3
мотоциклет на 1.02.2022 г., без да притежава изискващото се СУМПС от ул.“***“ към довра
на КАТ - Дупница. Също безспорно е установено, че това управление е станало в 1-
годишния срок от издаденото НП № № 21-0348-000306/2.06.2021 г. на началника на РУ
Дупница, влязло в сила на 19.06.2021 г., с което обвиняемият е наказан за същото деяние-
управление на мотоциклет без СУМПС.
Следва да се посочи, че видно от Справката за нарушител/на л.6-8 от ДП/, за времето от
м.юни 2019 г. до 1.02.2022 г. –датата на процесното престъпление – обвиняемият има
наложени множество наложени с наказателни постановления административни наказания за
нарушаване на различни норми от ЗдВП – най-много на чл.150 ал.1 т.1 ЗДвП,1 както и по
чл.103 т.1 ЗДвП, чл.140 ал.1 т.1 предл.І ЗДвП,чл.79 т.3 ЗДвП.
Затова правилно и законосъобразно І-инстанционният съд е приел, че на са налице
сочените от защитата основания за прилагане ан чл.9 ал.2 НК.
Настоящият състав в допълнение на изложените от І-инстанционния съд съображения
счита, че разпоредбата на чл.9 ал.2 НК изключва престъпността на деянието, което макар и
формално да осъществява признаците на престъпление, поради своята малозначителност не
е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. В случая не е
налице нито една от така посочените хипотези. Процесното деяние не е малозначително и
поради това няма как да се приеме, че не е общественоопасно. Деянието не е
малозначително, защото наличието на идентичните предходни нарушения на ЗдВП,
фигуриращи в справката за нарушител и процесното управление на МПС не само в 1-
годишния срок от наказването му за същото деяние, но и извършавне на настоящото деяние
само 1 месец след влизане в сила на НП за предходното наказване по административен ред
показват на една престъпна упоритост от страна на обвиняемия за управление на
мотоциклет без СУМПС. Това свидетелства за една упоритост на обвиняемия и за тотално
незачитане от него на правилата на ЗДвП относно управление на МПС. Не е налице и явна
незначителност на обществената опасност на деянието по същите съображения –
многократна повторяемост на едно и също деяние, впоследствие превърнало се в
безцеремонно извършване на престъпление с такъв замах, че процесното престъпление е
довършено в двора на КАТ. Защото е общественоопасно деянието управление на МПС без
СУМПС поради създаване на реална опасност за другите участници в движението. В тази
връзка съдът не възприема развитата от защитата версия във въззивното производство, че
мотоциклетът бил управляван само 10-15 м. Установено е безспорно, че след свалянето на
мотоциклета на ул.“***“ от буса обвиняемият го е управлявал в нарушение на всички
правила – без каска и без СУМПС по улицата до двора на КАТ, като микробусът карал след
него. Освен това, целта на отиването в КАТ е обвиняемият да регистрира на свое име
мотоциклета, тъй като приятелят му по неговите обяснения бил в чужбина. А това е една
индиция, че след извършване на регистрацията обвиняемият би могъл да управлява този
мотоциклет без СУМПС, като се има предвид многобройните му наказания по
административен ред за деяние по чл.150 ЗДвП. Затова и не може да се приеме, че
процесното деяние е с явно незначителна степен на обществена опасност.
4
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината е пряк умисъл, както е
приел и І-инстанционният съд.Обвиняемият е съзнавал, че за пореден път управлява
мотоциклет без СУМПС и то в 1-годишния срок от наказването му по административен ред
за същото деяние и въпреки това е отишъл не къде да е, а точно в двора на КАТ, за да го
регистрира на свое име. Това налага извода, че обвиняемият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им.
При така установеното правилно обвиняемият е признат за виновен по обивнението за
престъпление по чл.343 в ал.2 НК, като е приложена разпоредбата на чл.78 а НК , с
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административното
наказание“глоба“ в минималния му законов размер от 1000 лв. Настоящият състав приема,
че именно с този размер на административното наказание ще се постигнат целите на чл.36
НК по отношение на обвиняемия, тъй като налаганите му досега административни глоби не
са изиграли предупредително-възпиращо въздействие върху него и така се е стигнало до
извършване на настоящото престъпление по чл.343 в ал.2 НК.
По тези съображения доводите на защитата за оправдаване на обвиняемия по чл.9 ал.2 НК
са несъстоятелни и по-горе се даде отговор защо съдът достигна до този извод. Липсва и
соченото от защитата нарушение на чл.378 ал.3 изр.І-во НПК.
При служебната проверка на решението въззивният състав не намери други основания,
различни от сочените в жалбата, за отмяна на проверяваното решение. Последното е
правилно и законосъобразно, постановено е при спазавне на материалния и процесуалния
закони и като такова следва да се потвърди.
По тези съображения и на основание чл.378 ал.5 във вр. с чл.338 НПК, Кюстендилският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 110/17.05.2022 г. на ДнРС, постановено по АНД №
248/2022 г. по описа на този съд.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5